за сурогатните майки

Ми щото първо е решила да опита, то взело, че се получило. Респективно и при мене така.
 Ако мъжът ми се навие на второ-защото няма много голяма такава вероятност, но пък Станислав мрънка за братче-то ще мисля сериозно за такъв вариант, първо, защото наближавам 40 и се притеснявам аз лично, и, второ, защото онази вечер четох постинг от една прекрасна наща съфорумка, Катюша, приемна майка, който абсолютно потвърждава думите на Сесана. Хем четох, хем ревах.

Ами не я изместваме - точно в целта сме. Бременноста е била хубава не защото си качила десет кила и си имала киселини два месеца, а защото си чакала ВАШЕТО дете. Защото си си мислила дали ще има очите на мъжа ти или пък усмивката на майка ти. Или може би ще рисува добре като баща ти. Защо искаш да лишиш десетки хора от тези емоции?

Това със статута мисля, че вече не е така. Нали промениха закона, ако не ме лъже паметта.
За това дали може да става или не без репродуктивен проблем - не знам? Все някакъв проблем трябва да има, нали?

Качих 7, нямах киселини, загубих си едното дете /бяха близнаци/. Чаках детето ни. Но така и не се замислих чии очи ще има. Дали ще е висок като баща си. Чудих се дали ще прави големи бели, както се полага на момченце. Дали ще се научи да рита, дали ще е здрав. Дали ще хапе като му излязат зъби. Само това. Ако щете вярвайте. Никога не сме се замисляли за това на кого ще прилича.

Темата става безсмислена и досадна. Очевидно е, че конструктивен диалог няма, само надприказване като всеки възприема единствено това което отговаря на собствените му представи.
Повярвай ми, аз наиситна не откривам въпроси на които не е отговорено в темата

Аз си поставих въпросите даже и идея имах за бърза процедура, обаче така и не получих отговори. Не и конкретни. Завъртяхме се в ДНК, наследство и други. Мога пак да питам.
Бихте ли позволили на непозната да износи детето ви, без да се намесвате в личният и живот и приемете всичко на доверие?
/казвам доверие, защото няма как да знаете дали пие медикаменти, които биха навредили на плода и е недоказуемо -освен ако не и взимате урина всеки ден, което е груба намеса в личният и живот - един малък пример е това/
Бихте ли била СМ на непознато семейство?
Законът ще изисква да е жена с поне едно дете. Това предполага семейна жена. Това предполага съпруг деца и други. Как ще обясните на вече вашето дете, че не му раждате братче всъщност, а на една леля детенце.
Имам още доста въпроси назад в темата. Както и този за осиновяването? И дали ДНК-то все пак е толкова важно за вас?

възпроизводството на гените е основен човешки инстинкт. и твоят личен случай го доказва. ако не ти е било важно ДНК-то, все пак можеше да осиновиш направо, вместо да забременяваш и раждаш. ти така и не разбра към какъв извод те води jp на база на собствените ти думи, което ясно показва, че просто ги хвърляш напосоки тези думи, последователност в тях няма.

Бих искала аз да ви попитам нещо. Наистина ли смятате, че едно дете не е генетично обусловено или ако да - това няма особено значение?
Вярно, средата формира и аз съм съгласна, но не напълно.
Считам, че в голяма степен характерът, темпераментът и особеностите на едно дете са предпоставени от неговото ДНК.
Хората искат да имат свои деца, не само защото ще се оглежат в тях, но и защото ще са по-сигурни. И повярвайте, това едва ли е продиктувано единствено от егоизъм, а и от онзи родителски страх за децата ни, който всички добре познаваме.

Не разбирам явно. Пък явно и вие друга гледна точка не приемате. Но за себе си на 100% съм сигурна, че бих предпочела дете от дом пред това друга жена да го носи.
И както казах да не изместваме темата.  Все пак всеки има мнение. Едва ли не сега ще ми кажете, че не зная какво мисля.  Ако за всички хора ДНК-то беше на първо място нямаше да има и едно осиновено дете.
Защо обяснявате колко е важен гена, а не отговаряте на другите ми въпроси? Те по - скоро са свързани с темата? Моля ви дайте ми мнението си и по тях.

Не мога да изчета близо 50 страници, но да си кажа, макар да рискувам да повторя някого.
Лично аз не бих могла да износя едно дете, да го родя и да го оставя в прегръдките на "генетичната" му майка. Яйцеклетката и сперматозидът, носещи определена днк информация изобщо не биха ме накарали да не усещам растящия в мен плод за мой собствен.
Всеки човек е различен. Това са моите чувства, те не ангажират никого.
Възможно е да се съглася да бъдат такава майка, ако някакви много сериозни морални съображения ме подтикнат към това, но определено бих страдала ужасно от раздялата с това бебе. Буквално бих била съсипана. То, човек се привързва към вече родено чуждо дете, което е поживяло с него, и преживява драма при раздяла, какво остава да носиш в утробата си едно същество, да го усещаш като част от себе си, да го родиш и да го оставиш...

От друга страна си мисля, че човек наистина трябва много да цени собствения си генетичен материал, че да държи на подобно решение. В повечето случаи мисля, че бащата, който може да има "собствени" деца, настоява на този вариант, защото, погледнато реално, за него не е от значение коя точно жена "износва" детето. Докато за майката това не е само въпрос на собствена яйцеклетка. Бременността, износването, раждането...това е много, много ценно изживяване за една жена. Според мен.

Съгласна съм и с Додо, всеки от нас си знае родовата история, в тази връзка, нарцисизмът не е единстванета предпоставка такъв вариант да е предпочитан.
А за характера - да - подкрепям напълно. Личните ми наблюдения потвърждават, че той се наследява. Средата оказва влияние, но само като щрихи. Заложеното просто е доминиращо.

Но какво значение имат всички тези въпроси с темата? 
Те са предмет на личен избор и индивидуалност на всяка една жена или семейство, тук се дискутира дали трябва да има закон, който да регламентира СМ.
Навлизате  в ненужда фрагменология.

Я кажете, какво беше това за Сара Джесика Паркър, че друга жена й била износила детето? Малко е клюкарско, знам, ама ми стана интересно.

Мдааааа....всички в тази тема се юрнаха към посока на това какво ИСКАТ бъдещите родители.
И никой не се запита за това, което цитира и Клонка. Дали се смята, че матката под наем, както я нарекоха и двамата лекари =гинеколози, ще може напълно студено и безчувствено да го откъсне от себе си и да го предаде, както се предава колет, да речем. И за лекарствата за стимулация се спомена - ми все тая, то ще е на неин гръб.
Как пък никой не се запита за пустите му сурогатни майки те какво точно ще изпитат....

Додо-и за мене темата вече няма никакъв смисъл, първо, защото аз лично не съм засегната от нея-вече обясних защо-и, второ, зашото се тълкува твърде тенденциозно и преднамерено всеки един отговор.

Дотук се спирам, предавам, да се приема какъвто иска закон, да се възползва който си ще от него. Амин и....дано да са ви здрави яйцата утре.


Клонкова-благодаря ти за последния постинг. 

Явно, осиновителските не са майки.
При СМ се плаща наем за износване на плада, т.е. наемаш си инкубатор. Това си е договор, в който и двете страни са го подписали доброволно. Не виждам каква в какво се състои драмата на някой от Вас, които не се нуждаят от тази услуга, а и не са съгласни да я предоставят.
И какво се учудвате на изискването към СМ, такива са и изискванията към дарителите на яйцеклетки.

Има осиновени деца не защото ДНК не е важно, а защото хората не могат да имат свои. Действително има изключения, но те не са нищо друго освен...изключения, редки на фона на останалите случаи.