за сурогатните майки

Понеже темата много яко разбуни духовете, ще се опитам да изнамеря инфо в нета за 2 държави, чиити езици говоря - Белгия и Холандия. Как са уредени там законово нещата, как обществото възприема този вид процедура. И обещавам да споделя.
На английски някой може ли да даде понятието, че не ми се рови назад, ако е споменавано?

10 c`s, тези които като мен са Против, доста писаха по-напред в темата. Да не повтарям, няма смисъл. Мисля, че станаха вече известни аргументите Против, които са множко, струва ми се.

Това с кърменето звучи страшно несериозно. Да сте чували за професията "дойка" - е, тя ли е майката или тази, която е родила? И към кого се привързва детето в случай, в който е кърмено от дойка, а не от родната си майка?
Това с първичната рана или каквото там беше, отива в сферата на окултното. Познавам осиновени деца, които не чувстват никаква празнина. Дори изобщо не подозират, че могат да имат такава празнина, защото изобщо не знаят, че са осиновени.
Това с чувствата на СМ е също под голям въпрос. Има жени, детегледачки, които отглеждат малки бебета от самото им раждане. И, когато им изтече договорът за гледане на дете, напускат работното си място, но това не ги унищожава. И да, има хора, които продават органите си за пари /примерно бъбрек/, така че не е невероятно много жени да пожелаят да станат СМ заради заплащането.
Да, проблем би било, ако СМ реши да задържи детето. Предполага се, че законът би регламентирал какви да са действията в такава ситуация. И самата СМ предварително ще е наясно с какво ще се сблъска, ако предпочете този вариант.
И аз си представям сурогатното майчинство като набор на доброволки, които са минали през предварителни тестове и изследвания, одобрени са от оторизирано медицинско заведение и картотекирани там като база данни /както е направено за донорска сперма/.
И пак ще го напиша - договорът за сурогатно майчинство третира не детето, а утробата на СМ. Не става дума за търговия с деца, а с наем на детероден орган.
Не виждам нищо цинично и нечовечно в сурогатното майчинство. За някои хора този вариант е изгоден и е единствено решение на проблема им. В идеалния случай са налице една жена, която е направила изгодна сделка, едно семейство, което се е сдобило с жадувана рожба, и едно дете, обект на обич и грижа от страна на това семейство.
Според мен огромно значение имат гените. В този смисъл, ако бях поставена в ситуация да не мога да имам собствени деца, а сурогатното майчинство беше законно и регламентирано, може би бих предпочела този вариант, отколкото да осиновя дете. Разбира се, това, което казвам не е стопроцентова истина, защото нямам такъв проблем и трудно бих предвидила собствените си реакции, без да съм го изпитала на гърба си.

surrogate mothers

Не, просто не разбрах какво грозно има да изтъргуваш утробата си, за да износиш дете на други хора.
Дори да е безплатно, като регламент, аз пак ще я позлатя тази жена, че ми износва и ражда детето.

В много държави е уредено със закон родителите да са задължени (обикновено на 18-годишна възраст) да информират осиновените си деца за начина по който са станали семейство. Със сигурност знам че в Израел е така например, мисля че и в Холандия....
И тъй като и децата от сурогатното майчинство няма как да не се водят осиновени (по-нагоре обясних защо и никой не ме опроверга), предполагам че в регламентирането му (ако се стигне до там) ще влезе и тази клауза.

Отговорът ти си го написала - търговия с утробата. Не го приемам и е грозно за мен.

Благодаря. Обещавам да проуча за държавите, чиито езици владея , и тогава отново ще се включа.

Не, аз не го написах , ти го написа, аз само те цитирах точно  от коректност към мнението ти.


Иначе за мен актът си е напълно достоен за уважение, ако и да е срещу заплащане. Хората акушерки и гинеколози позлатяват, само и само да е всичко наред с бременната и бебето, какво остава за жената, която износва и ражда детето им...

http://en.wikipedia.org/wiki/Surrogacy

Има дадено и по държави.

Ами кажете, че е ОК да си търгуваме с телата и толкоз - да одобрим направо и търговията с деца тогава. Защо да се чака с години за осиновяване - който има пари, спазарява се с родителите, плаща си и си взема детето.
И пак всички ще са доволни, нали така?

Ама то че имало неща, които не се търгуват... е, голяма работа, това са отживелици.

Е защо трябва да се изпада сега в крайности 
Или за целта на спора го казваш ...

Да, вярно, че това беше терминът. Не се сетих на момента. Но така или иначе идеята е ясна.

Между другото, на мен това "по медицинки причини" много ми боде ушите още от първя момент, в който го чух. Какво означава това, че не може да се плати на достатъчно много лекари да измислят такава ли? И кой ще определи какви са тези медицински причини? Че аз може да не мога да забременея и да износя плода и заради едно банално възпаление! Две неуспешни бременности ще се смятат ли за медицинска причина? Като се замисля по-задълбочено, медицинските причини са като морала - разтегливо понятие като дъвка и според зависи от интереса.

Защо да са крайности?
Какво лошо има в търговията с деца? Едни хора не си искат детето и имат нужда от пари, други хора искат дете и могат да дадат пари, детето има нужда от дом и родители... нали в крайна сметка всички ще бъдат удовлетворени, какъв е проблемът тогава?

 author=jp link=topic=486993.msg14728928#msg14728928 date=1270395493]
... и в един момент представителки на "венеца на природата" те убеждават как това е без значение за тях - следователно трябва да бъде и за теб.


Нали разбираш, че същото е валидно и в обратния случай. Т.е. жени, които  не могат да имат деца, имат ли себе си за "венеца на природата", та трябва на всяка цена, без значение на средствата и начините, да се сдобият с дете?
Аз не искам никого в нищо да убеждавам, просто изразявам мнение.