- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Явно някой индивиди имат много път да извървят докато разберат какво е толерантност.
Как трябва да разбираме това, според теб? Толерантност равно ли е на съгласие с позиция, с която очевидно един човек не е съгласен?
Виж сега, в последните години БГ се превръща и й се носи славата на дестинация за алкохолен туризъм и секс туризъм. Не ми се иска с един такъв закон да се превърне и в дестинация за СМ туризъм. Написах го преди много постове, но явно си го пропуснала - нямам вяра на това, че ако такъв закон се приеме, той ще се спазва и ще бъде строго само за жени, които са без матка, например, а СМ ще са само доброволки.
...А на бъдещите майки, които са преживели ужаса от прекъсната бременност или не дай Боже загуба на дете ще припомня, че има и много дечица, които са преживели или ще преживеят ужаса на неуспешните опити да имат родители.
Това се опитвах и аз да кажа, преди темата да се измести в странна посока.Не го приемам и е грозно за мен.
Нека ти кажа за мен какво е грозно.
Грозно е да забременееш след конизацио, да претърпиш рисков серклаж, да зарежеш кариера и всичко и да лежиш четири месеца на едно легло. Да те е страх да отидеш до тоалетната или да се изкъпеш. Да преживяваш в главата си десетки пъти на ден как серклажът не издържа и бебето тръгва да излиза. Накрая да го преживееш и наистина - в 28 седмица, на границата на жизнеспособността на бебето ти. Да лежиш четири дни в болницата с изтекли води и единственото, за което да мислиш, да е дали това ритниче не е последното. После да ходиш всеки ден в продължение на два месеца за сведения и да не знаеш дали детето ти е живо. Да те пускат веднъж седмично да го видиш за две минути - малкото човече в кувьоза, което не се вижда от всевъзможни тръбички и игли, забити по цялото му тяло. После да трепериш - ще проходи ли, ще вижда ли, ще проговори ли...
Грозно е да загубиш три бременности в шести месец. Да усещаш движенията на бебето, докато ти слагат системата за предизвикване на раждането. Да видиш как отнасят детето, което допреди часове е било в теб, в чувал.
Грозно е да забременееш след осем опита инвитро поради мъжки фактор; да видиш сълзите от радост в очите на мъжа си, когато за първи път усети движението в корема ти. И да загубиш бременността в пети месец поради цервикална недостатъчност.
Грозно е да видиш пет пъти двете чертички за три години, да чуеш пет пъти сърчицата и те пет пъти да замлъкнат в 10 седмица.
Грозно е да си на 19 години и с отстранена матка - и да трябва да кажеш на първата си голяма любов, че е по-добре да си намери жена, която може да му роди дете - защото ти никога, ама никога, няма да можеш.
В тези истории няма "ако", "дали", "когато" - те са истински и са се случили на мен и на жени, които познавам лично. Ако толкова ви влече да теоретизирате върху хипотетични драми - моля, няма да ви прекъсвам повече.
Наистина темата се изчерпа. Всеки има глава и сърце - да си преценява.
Това е огромна мъка, не е грозно.
Но съзнателно да завлечеш бебе в пропастта, само защото ти си там, си е направо нечовешко.
Струва си да се положат усилия жената да се измъкне от пропастта на болката си, но определено пътят за това не минава през детските страдания, колкото и логично да се струва това на масата доброжелатели.
Явно някой индивиди имат много път да извървят докато разберат какво е толерантност.
Как трябва да разбираме това, според теб? Толерантност равно ли е на съгласие с позиция, с която очевидно един човек не е съгласен?. В
Ами като начало, че хора със следното мислене, не знаят на кой свят са:
Да имаш деца не е право.
А темата за хомосексуалистите не ми се коментира, ще ме извиниш. Биологичното им "устройство" и социалната им нагласа ги правят безправни що се отнася до децата. Нека се примирят с това.
Какво е биологичното устройство на хората с различна сексуална ориентация. Това какъв човек може да го твърди. Естественно се нарушава основно човешко право ( , че всеки има право да не бъде дискриминиран).
ОК, вярно, че при много жени тази любов разцъфва сред време. И какво прави СМ като любовта й вземе, че се появи след два месеца?
.............
.............
Тя не разцъфва просто така от нищото, защото се предполага. Тя е плод на връзката, която укрепва между нас с всеки изминал ден. Детето зависи от мен, то е безпомощно, но аз също започвам да завися от него - постепенно и все повече. И това е процес.
В този смисъл, няма как любовта на СМ да се появи след два масеца, защото няма да има какво да я храни.
А защо не? Тази жена не може ли чрез мисълта да стигне до тази любов? Мисълта за детето, което е дала? как това дете има нужда от нея, защото тя го познава още преди раждането му, усещала е неговите движения, изтърпяла е заедно с него стреса на раждането? Не може ли да си го представя как плаче нощем за нея, защото е свикнало с ритъма на нейното сърце, а не с ритъма на сърцето на другата жена? Мога още дълго да описвам! Не разбирам, защо се отрича способността на СМ да изпитва любов и мъка по детето, което е родила? Започвам наистина да се плаша от това, което чета тук. Сега взе да излиза, че преди раждането нищо не е станало, а всичко започва след него! А къде остават хормоните? Или СМ изведнъж престава да бъде нормална жена, щом ражда за някого другиго? Не може ли и тя да е в следродилна депресия и да тъгува по детето. Или на нея й е забранено, щом има договор?
Наистина, вече не зная защо си губя времето в тази тема! започва да придобива хладно-договорен полъх и се зачитат само желанията на жените, които не могат да родят, а на СМ наистина започва да се гледа като на матка под наем, която няма никаква връзка с мозъка и емоциите на тази жена, а детето става обект на договор за изработка! Цинично е!
Наистина, вече не зная защо си губя времето в тази тема! започва да придобива хладно-договорен полъх и се зачитат само желанията на жените, които не могат да родят, а на СМ наистина започва да се гледа като на матка под наем, която няма никаква връзка с мозъка и емоциите на тази жена, а детето става обект на договор за изработка! Цинично е!
По отношение на тази прословута първична рана - обичам безкрайно децата си, но не се срамувам да призная, че любовта ми разцъфна с времето. Изобщо не ме е ударила като гръм в мига в който съм чула проплакването им.
И за да ви скандализирам до край - повечето ми познати и приятелки споделят абсолютно същото.
Невъзможно е да не си изпитвала някаква привързаност към току-що роденото дете. Не говорим за любов.
Изпитвала съм. Привързаност изпитвах и към домашните си любимци, когато ги имах, а сега - и към други субекти и обекти около мен.
Останах с впечатление, че не говорим за обикновено привързване все пак?
Или поне изразът "първична рана" вменява по-голяма мелодраматичност и фаталност от това.
Лично аз съм със сериозни резерви към сурогатното майчинство, именно заради травмата, която вероятно би оставило у детето отделянето от жената, която го е износила.
Тук обаче, бих искала да коментирам един от правните аспекти на сурогатното майчинство, който ми се струва, че повечето пишещи пропускат. Повечето коментари с правна насоченост в тази тема приемат за даденост, че при законодателно уреждане на сурогатното майчинство, законодателят би запазил разпоредбата на Семейния кодекс, според която "Произходът от майката се определя от раждането" и оттам нататък въз основа на договор майката би се отказала от родителски права и съответно генетичните родители биха осиновили. Тогава, действително, биха възникнали проблеми в случай, че жената, износваща детето размисли, проблеми по отношение на наследяването, проблеми в случай, че генетичните родители размислят и т.н. Доколкото разбирам обаче, в някои държави при сурогатно майчинство генетичните родители директно придобиват родителски права, без да се налага осиновяване. Според Уикипедия, именно такъв е законът например в страни като Грузия и Украйна. Т.е. законодателят тук би могъл включително да промени заветното "Произходът от майката се определя от раждането" в Семейния кодекс... И може би да го замени с оборима презумпция, подобна на тази за бащинството...
Тук обаче, бих искала да коментирам един от правните аспекти на сурогатното майчинство, който ми се струва, че повечето пишещи пропускат. Повечето коментари с правна насоченост в тази тема приемат за даденост, че при законодателно уреждане на сурогатното майчинство, законодателят би запазил разпоредбата на Семейния кодекс, според която "Произходът от майката се определя от раждането" и оттам нататък въз основа на договор майката би се отказала от родителски права и съответно генетичните родители биха осиновили. Тогава, действително, биха възникнали проблеми в случай, че жената, износваща детето размисли, проблеми по отношение на наследяването, проблеми в случай, че генетичните родители размислят и т.н. Доколкото разбирам обаче, в някои държави при сурогатно майчинство генетичните родители директно придобиват родителски права, без да се налага осиновяване. Според Уикипедия, именно такъв е законът например в страни като Грузия и Украйна. Т.е. законодателят тук би могъл включително да промени заветното "Произходът от майката се определя от раждането" в Семейния кодекс... И може би да го замени с оборима презумпция, подобна на тази за бащинството...
Доколкото разбирам обаче, в някои държави при сурогатно майчинство генетичните родители директно придобиват родителски права, без да се налага осиновяване. Според Уикипедия, именно такъв е законът например в страни като Грузия и Украйна.
Ашколсун, дайте да следваме светлия пример на Грузия и Украйна. Другите 'цивилизовани' страни не са го направили, сигурно, защото не знаят руски.
Четете, бре! И по възможност не само Уикипедия...
Нима не стана ясно, че участието на три от списващите е поръчково и каквото и да им се каже, те си имат задължения за изпълняване и диалог с тях не става.
ти, като юрист, какво мислиш по въпроса за клеветата и нейното преследване от закона? посъветвай ме...
Miraetta, падна съвсем в очите на аудиторията. тръгна добре, но понеже имаше достатъчно възможности, представи едно лице, което отблъсна твърде много мислещи хора в тази тема. лице на краен фанатик и манипулатор. почти всички твои постинги са манипулативни, при това на елементарно ниво.
аз лично не изпълнявам ничия поръчка, нито съм горещ привърженик на сурогацията, но искрено се радвам, че хора като теб имаха достатъчно възможност да се самоизложат в рамките на дискусията, защото са вредни за каквато и да било кауза в обществото. дори и за тази, която защитаваш в момента, подтиквана от неясно какво, защото така и не отговори на въпроса коя от заинтересованите страни представяш.
Като каза бащинство, та се сетих за друга разпоредба от сегашния СК - че всяко дете, родено в брака или до 300 (май бяха) дни след разтрогването на брака, за баща се смята съпругът. И тук няма значение дали жената е изневерила на мъжа си и детето е от друг мъж. Този, другият, няма никакви права над това дете и не може да претендира за тях. Та, по този повод, чух какви ги приказват за проектозакона за СМ, как щяло да се впише, че СМ трябва да е над 25 години и да има едно родено дете. Та, ако тази СМ е в брак, тогава какво става с детето? По закон бащата на това дете е нейният съпруг! Какво, ще променят СК или ще карат съпруга да се откаже от родителски права?
Не знамя как си я представят вносителите тази работа, ама май забравят най-услужливо, че има един Закон за нормативните документи, според който всички нормативни документи трябва да са в синхрон и да не си противоречат. Което означава, че при появата на този закон за СМ трябва да се бръкне в СК и кой знае кои други закони, вероятно и в тези относто обриационното право.
Не знамя как си я представят вносителите тази работа, ама май забравят най-услужливо, че има един Закон за нормативните документи, според който всички нормативни документи трябва да са в синхрон и да не си противоречат. Което означава, че при появата на този закон за СМ трябва да се бръкне в СК и кой знае кои други закони, вероятно и в тези относто обриационното право.
Лично аз съм със сериозни резерви към сурогатното майчинство, именно заради травмата, която вероятно би оставило у детето отделянето от жената, която го е износила.
Тук обаче, бих искала да коментирам един от правните аспекти на сурогатното майчинство, който ми се струва, че повечето пишещи пропускат. Повечето коментари с правна насоченост в тази тема приемат за даденост, че при законодателно уреждане на сурогатното майчинство, законодателят би запазил разпоредбата на Семейния кодекс, според която "Произходът от майката се определя от раждането" и оттам нататък въз основа на договор майката би се отказала от родителски права и съответно генетичните родители биха осиновили. Тогава, действително, биха възникнали проблеми в случай, че жената, износваща детето размисли, проблеми по отношение на наследяването, проблеми в случай, че генетичните родители размислят и т.н. Доколкото разбирам обаче, в някои държави при сурогатно майчинство генетичните родители директно придобиват родителски права, без да се налага осиновяване. Според Уикипедия, именно такъв е законът например в страни като Грузия и Украйна. Т.е. законодателят тук би могъл включително да промени заветното "Произходът от майката се определя от раждането" в Семейния кодекс... И може би да го замени с оборима презумпция, подобна на тази за бащинството...
Тук обаче, бих искала да коментирам един от правните аспекти на сурогатното майчинство, който ми се струва, че повечето пишещи пропускат. Повечето коментари с правна насоченост в тази тема приемат за даденост, че при законодателно уреждане на сурогатното майчинство, законодателят би запазил разпоредбата на Семейния кодекс, според която "Произходът от майката се определя от раждането" и оттам нататък въз основа на договор майката би се отказала от родителски права и съответно генетичните родители биха осиновили. Тогава, действително, биха възникнали проблеми в случай, че жената, износваща детето размисли, проблеми по отношение на наследяването, проблеми в случай, че генетичните родители размислят и т.н. Доколкото разбирам обаче, в някои държави при сурогатно майчинство генетичните родители директно придобиват родителски права, без да се налага осиновяване. Според Уикипедия, именно такъв е законът например в страни като Грузия и Украйна. Т.е. законодателят тук би могъл включително да промени заветното "Произходът от майката се определя от раждането" в Семейния кодекс... И може би да го замени с оборима презумпция, подобна на тази за бащинството...
Да.
Като юрист и на мен това ми беше първата мисъл, но нали разбираш, че така под презумпцията попадат и тези с дондорска яйцеклетка, а те не биха искали.
А за абсурда майка за зародиша да е жена, която не е бременна и да се подписва тя за една операция, която следва да се направи на износващата плода, ако последната не иска, би означавало жив човек да се върже и оперира насила.
Та, май не случайно природата такива извращения не допуска, а само хората, които претендират да са богове или нещо от сорта.
Нима не стана ясно, че участието на три от списващите е поръчково и каквото и да им се каже, те си имат задължения за изпълняване и диалог с тях не става.
аз лично не изпълнявам ничия поръчка, нито съм горещ привърженик на сурогацията, но искрено се радвам, че хора като теб имаха достатъчно възможност да се самоизложат в рамките на дискусията, защото са вредни за каквато и да било кауза в обществото. дори и за тази, която защитаваш в момента, подтиквана от неясно какво, защото така и не отговори на въпроса коя от заинтересованите страни представяш.
Отговорих ясно.
Върни се и прочети, ако наистина те интересува.
Да, наистина има трима изпълнители и е очевидно кои са.
защото така и не отговори на въпроса коя от заинтересованите страни представяш.
Jam,
това е форум и подозирам, че повечето участници представят единствено себе си. А ти?