за сурогатните майки

Никога не бих си продала децата,даже и да имам нужда от пари.Ще  се отвратя от себе си,ако направя такова нещо.

Може би както сега се одобряват за фонда.
Въпроса е как ще се реши проблема при тези които нямат " медицински причини" - т.е. без медицински проблеми, но така или иначе не се получава.

Разбира се, по-морално е да го неглижираш, тъй като не го искаш, или да го метнеш безвъзмездно в дом за деца лишени от родителски грижи, а защо не в септична яма.
По отношение на тази прословута първична рана - обичам безкрайно децата си, но не се срамувам да призная, че любовта ми разцъфна с времето.  Изобщо не ме е ударила като гръм в мига в който съм чула проплакването им.
И за да ви скандализирам до край - повечето ми познати и приятелки споделят абсолютно същото.

ОК, вярно, че при много жени тази любов разцъфва сред време. И какво прави СМ като любовта й вземе, че се появи след два месеца? Тръгва по терапии, за да преодолее травмата? Тръгва да съди генетичните родители? Или пак ще се надяваме на Соломоновата притча за двете майки? Да, ама освен любов към детето, една майка има и его, което крещи отвсякъде, че трябва да си вземе бебето! Същото важи и за генетичната майка, която 9 месеца съпреживява и се самонавива и накрая просто и тя си иска бебеот.

Да ви кажа честно, твърде много въпросителни има в този казус, затова и мисля, че точно сега не е моментът да се мисли за закон. Не може да се вярва на никого в БГ, когато става въпрос за пари.

Невъзможно е да не си изпитвала някаква привързаност към току-що роденото дете. Не говорим за любов.

Питам се също и колко време СМ би било по медицински причини?

Някога секциото е било само и единствено животоспасяваща операция, днес е разпространена алтернатива на вагиналното раждане (поне в България).
Страх те е от раждането - плащаш и готово.
Страх те е от бременността (или имаш да градиш кариера, или не искаш да си разваляш фигурата, или...) - ами ето ти алтернативата, срещу известна сума ще се намери кой да го направи вместо теб.

И, моля ви, не ми казвайте, че това са фантасмагории.

(Не се опитвам никого да убеждавам, просто споделям размишления.)

Нека ти кажа за мен какво е грозно.

Грозно е да забременееш след конизацио, да претърпиш рисков серклаж, да зарежеш кариера и всичко и да лежиш четири месеца на едно легло. Да те е страх да отидеш до тоалетната или да се изкъпеш. Да преживяваш в главата си десетки пъти на ден как серклажът не издържа и бебето тръгва да излиза. Накрая да го преживееш и наистина - в 28 седмица, на границата на жизнеспособността на бебето ти. Да лежиш четири дни в болницата с изтекли води и единственото, за което да мислиш, да е дали това ритниче не е последното. После да ходиш всеки ден в продължение на два месеца за сведения и да не знаеш дали детето ти е живо. Да те пускат веднъж седмично да го видиш за две минути - малкото човече в кувьоза, което не се вижда от всевъзможни тръбички и игли, забити по цялото му тяло. После да трепериш - ще проходи ли, ще вижда ли, ще проговори ли...

Грозно е да загубиш три бременности в шести месец. Да усещаш движенията на бебето, докато ти слагат системата за предизвикване на раждането. Да видиш как отнасят детето, което допреди часове е било в теб, в чувал.

Грозно е да забременееш след осем опита инвитро поради мъжки фактор; да видиш сълзите от радост в очите на мъжа си, когато за първи път усети движението в корема ти. И да загубиш бременността в пети месец поради цервикална недостатъчност.

Грозно е да видиш пет пъти двете чертички за три години, да чуеш пет пъти сърчицата и те пет пъти да замлъкнат в 10 седмица.

Грозно е да си на 19 години и с отстранена матка - и да трябва да кажеш на първата си голяма любов, че е по-добре да си намери жена, която може да му роди дете - защото ти никога, ама никога, няма да можеш.

В тези истории няма "ако", "дали", "когато" - те са истински и са се случили на мен и на жени, които познавам лично. Ако толкова ви влече да теоретизирате върху хипотетични драми - моля, няма да ви прекъсвам повече.

Наистина темата се изчерпа. Всеки има глава и сърце - да си преценява.

Ами именно И затова е нужен регламент.

Това, което описваш, не се нарича грозно. Това е истинско нещастие и голяма мъка. Бъркаш нещата.

Освен че е нещастие, е и грозно - защото всичко това може да бъде спестено на десетки жени. Но не - ние сме против, защото ни се струва странно или пък някой може да изкара пари от него, или пък може да възникне някакъв проблем - абе и ние не знаем какъв, ама много ще е сложен...

Добре, но не е ли нещастие и голяма мъка да нямаш матка, или да си оперирана.
Да знаеш, че има начин  да имаш свое дете, а да не можеш, защото друг смята, че нямаш право на това ... това не е ли жестоко?

Напротив, аз лично съм наясно защо съм против и още в началните си постове изложих доводите си. Но явно те нямат никакво значение, щом сам против. Да, но аз съм против и няма да мръдна от това си мнение! както и ти няма да мръднеш от твоето. Това е като за и против пушенето - принципен въпрос! Разбирам тези жени, съчувствам им, но не съм длъжна да се съгласявам с тях.

Според мен тази позиция може да направи 180 градусов завой при мъничка провокация - например да става в-с за детето ти ( да не дава Господ).

Дали аз смятам, че нещо не е редно, едва ли е от съществено значение в обществен план. Жестоко е, направо кошмарно за една жена, да преживее всичко описано от JP.

Нищо повече от това да дариш бъбрек или костен мозък. От биологична гледна точка.
От човешка и законова, обаче, нещата стоят другояче. В момента според Закона майката е факт, който се осъществява в момента на раждането. Нищо не се споменава за биологичния материал.
Друг въпрос е, ако майката-сурогат откаже да даде детето. От човешка и всякаква гледна точка, тя има същите права, както и майката-донор. Едната е дала яйцеклетка, другата - утроба, хранила е бебето от организма си...
Много са сложни нещата и май не сме ние хората, които можем да ги решим. Така или иначе, разсъждаваме напълно емоционално, а в случая е необходима напълно студена логика - иначе няма оправия.
Да се надяваме, че в скоро време ще изобретят изкуствени утроби и нещата ще дойдат на мястото си.

ПП И все пак - твърдо съм убедена, че не яйцеклетката, не утробата или родилните мъки правят майката - майка, а грижите, безсънните нощи и любовта към детето. Майчинството започва след раждането/осиновяването. Даже и при животните, а ние сме хора, нали?