- Публикувана: 31 март 2010, 10:16 ч.
- Последно мнение: 23 апр. 2010, 13:21 ч.
за сурогатните майки
Хахаха, Бижу!
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист.
това си е чиста и проста депресия, не лекувана при правелния специалист.
Интересно ми е, evro, изобщо не вярваш в първичната рана или не вярваш, че 3 дена могат да се отразят на бебето?
Също така ми е интересно, дали вярваш в пренаталното развитие на плода или смяташ, че детето става дете в момента, в който се роди?
Просто ми е интересно, ще бъда благодарна ако ми отговориш.
Също така ми е интересно, дали вярваш в пренаталното развитие на плода или смяташ, че детето става дете в момента, в който се роди?
Просто ми е интересно, ще бъда благодарна ако ми отговориш.
Като се замислих, не бих родила дете с вродени аномалии, които ще му пречат да живее нормалния живот (според моите разбирания за такив), всичко останало са вероятности за които не бих изпитвала угризения.
Според написаното, си готова да абортираш дете с Даун синдром, например.
А защо проявяваш двоен стандарт по отношение на дете, произведено от сурогация.
Вече се каза, че първичната рана е факт.
Значи според тебе, е чудесно да убием дете с вродена физическа аномалия, а още по-чудесно е да произведем дете с психическа такава.
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Това и аз съм го виждала. По Дискавъри.
За да повярваш в това нещо е необходимо да се четат повече книжки и да се развива една дейност, която не е присъща на много индивиди, а именно рационално и логично мислене.
Никой не ми отговори какви са симптомите и проявленията на първичната рана - конкретно.
Бояна, разбирам че ти си единствения човек в днешната дискусия, на различно от моето мнение с който ми е притно да разговарям, но далеч не мога да си представя че една евентуална "първична драма" е причина да лиши 3-ма (или повече) души от много по-веротно щастливо съжителство. Още повече вече познала истинската любов към дългоочаквана рожба. Отказвам.
Евро, наличието на "първичната рана" в никакъв случай не пречи на щастливо съвместно съжителство. Аз съм майка познала истинската любов към дългоочаквана рожба. И именно затова ми идва да полудея от безсилие, когато моето дете с огромна болка в очите ми казва: "Мамо, искам да си ме родила ти!" Ние се обичаме, прекрасно семейство сме, но болката че съвместният ни живот не е започнал така както е предопределила Природата за да се чувстваме наистина едно цяло ще бъде в нас винаги.
И именно защото безумно го обичаш, и плачеш от неговите тегоби, би ли се лиши от това, за да не страда?!
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
Изобщо не вярвам в първичната рана.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Вярвам че още от първото деление на клетките, а вярвай ми виждала съм го на живо буквално, се ражда живота, и за мен това не е само ембрион, а човече но отказвам да повярвам че клетъчната памет в този момент ще окаже съдбовно влияние в развитието на същия този индивид.
Имам още един въпрос - вярваш ли, че бебето например в 30-та г.с. комуникира по някакъв начин с жената, в чиито корем се намира? Вярваш ли, че то чува това, което се случва около него?
Защото не е за наем на утроба, а за купуване на дете.
Примера е кофти ама както каза простичък.
Просто, просто, ама явно не е лесно за разбиране...
Бижу, точно за този твой коментар си помислих, че ще предизвика лавина от възмущение. Но явно си права - няма какво да се коментира. Егоизъм с проявления в две посоки - към детето и към СМ.
Правиш ли разлика между осиновяване и СМ?
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
И именно защото безумно го обичаш, и плачеш от неговите тегоби, би ли се лиши от това, за да не страда?!
Обясних мотивите, с които човек подхожда към едното и към другото преди две страници, и странно как всички подминаха този доста прям коментар... Вероятно защото го разбраха.
За смесването на ДНК - няма такова, и като ви прелеят кръв (въпреки че при бременността няма смесване на кръв) почват да ви текат клетки с чуждо ДНК, това не значи че ви се променя генетичния код
Ти прехвръли ли линковете, които дадох по-назад? Говорим за официални научни изследвания, които, колкото и да не са 100% доказани, са повече от нашите неинформирани размисли. При преливането на кръв няма образуване на един човек от друг, процесите са съвсем различни. Плацентата е това, което отделя кръвоносната система на бебето и майката, но тя е и това, което ги прави едно цяло. Съвсем отделно от факта, че до момента науката няма категорично становище по въпроса, има или няма генно влияние върху един приемник неговия трансплантиран орган. Обикновено не се правят генни изследвания преди и след трансплантация или преливане на кръв. А като искате конкретни доказателства, че има проблем при деца, родени и отделени, какви са вашите конкретни доказателства, че такъв проблем няма?