КГО 2008 8-ма част

Привет и честито и от мен на празнуващите...  

Кога да пиша...като все сме навън, надишах се на прахоляци и се находих в пясъчници за години напред....По цял ден сме навън, много ми е уморително, но с тоя бяс вкъщи не мога да стоя. Стигнах до там,че си нося храна и вода, защото още не е почнал силния сезон и в морската продават само сладолед...

Сега да ви споделя, мислех да използвам "оплача",но си обещах повече да не се оплаквам от Момото,защото имаше една много мила постъпка...та ,както и да е,отплеснах се-имам си ранен или точно навременен инатест пубертет...как да го формулирам и аз не знам... ...
И после-нервна съм била...

Тръшкането и агресията към мен са когато не му позволя да направи нещо...на площадката все имитира някое по-голямо дете, ходи там,откъдето ще се пребие и се преби, още има ожулено по едната буза, гледа че големите играят с пръчки, и той с тях,ама и ги налага ....Не ми се изброява...то е безкрайно, всеки ден зависи от това кой е на площадката и каква магария прави....

Как пък не подражава на децата,дето ги люлеят с часове по люлките , а все на другите "бясове"...

И яденето му все по-малко става...отказва всичко,освен солени бисквити,тип "рибки", понякога плодово мляко и това е....Закуската от овесени ядки и сирене все още я яде, но в толкова мини количества...

От какво расте-не знам, вече е почти 12кг и 87см, мен ме побърква, не знам как ще издържа лятото....Чакам и аз с нетърпение класирането за яслите, макар че ми е ясно,че няма да отиде от първия ден и там да остане...

Тони все едно за Калоянчето говориш,едно към едно, и с яденето е същото. тотално отказва да яде, даже и бисквити не иска. Яде само сухари и малко мляко, това е. Не зная как издържа.
За площадките - само при големите,с тях иска да играе, само дето агресията е към мен,не към тях. Търкаля се всеки път като го изкравам от някоя беля, пищи ужасно, дере ме, хапе. Изкарваме по цял ден в парка, и въпреки това заспива към 11,30 - 12 вечерта. Буди се по няколко пъти през ноща. Как издържа без да яде и по цял ден да беснее не ми го побира мозъка.
За три месеца е качил - нищо не е качил,само на сантиметри е пораснал.Ама и как дакачи то е като реактивен снаряд и като не яде почти нищо.
Аз свикнах, като се търкаля на алеята, сядам до него на асфалта и седя докато се успокои, вчера една жена ме гледаше много съчувствено,сетне ставаме и тръгваме до следващото предизвикателство. И така, такива са какво да се прави.

......ами и аз така правя, оставям го да си "полегне" на асфалта, явно инатите му точно в този момент имат точка на кипене, и силите не му достигат да се задържи на крака  
Като се надигне вече и протегне ръце, говоря с тих глас, обяснявам, той точно тогава пък решава,че е време да ми отмъсти и да ме издере по лицето, тогава пак го пускам долу, той пак се тръшне...
...важното е,че успявам да се сдържа и не викам, имам чувството,че ще го засрамя така пред другите и ще получа обратен ефект, а това че няма полза от обясняването и говоренете....си е точно така, дето се вика-карам по правилата на онез психолози,дето много знаят, пък резултата е на лице-пак се тръшка и пак ме дере...

Какво да обясняваш, то не разбира, аз спрях да обяснявам. Мълча като риба и това е.Карала съм се, но в къщи,ясно е-не ми издържат нервите, е,какво да ти кажа, в момента в който започна да викам(да и това ми се случва,този който гледа тип дете Калоян-Момо и сие, ще ме разбере) започва да реве от обида. Когато му се карам изключително много се обижда и засяга. Явно това го усеща. Понякога ме избива на смях и като го гледам как се тръшка  се смея (малко през сълзи) и това го обижда. Още повече се дере. Няма угодия

И мой Данни е същия- и досега най- мрази да му се присмиваме и много се ядосва.  ...
Момичетата са друга работа, Вики много се засяга на каране, но на майтап носи, че даже и сама измисля закачки и шегички всякакви...

За скорпионската лошотия- Данни нарочно ме риташе по корема, докато аз бременна с Вики го преобувах например. И досега- направи ли магария гледа гузно, и ако усети дори малко омекване в тона на обясняващия (каращ се) родител, защо така не трябва започва да се смее и да се прави на дръж ми шапката ... Разбират и помнят бъдете сигурни, но не го показват още, както ние очакваме... По скоро изпитват нас...

Обаче, колкото повече напредват с това да разбират какво им говориш, както и те да успяват да изразят какво искат и защо са ядосани- по лесно става.
Много е важен тона на родителя- спокойствие и твърдост му е майката...

При моя младеж видима промяна в положителна посока, по отношение на обратната връзка и послушанието започнах да виждам от третия му рожден ден нататък...  ...

Здравейте всички
Аз ще се присъединя към отбора на Тони и Ренката.Бяхме на поивка в Сандански резултата е Деа с разбита глава и уста , ожулени колене, а Дени е с разбита уста и ос.Тук не споменавам дребните падания на мраморни стълби в хотела защото не разрешава да и даваш ръка и т.н.Махаме бибата и всяко заспиване е свързано с истерии едночасови и така стискам зъби 
Черпя на патерици за вчерашния ми празник 

Ох, не съм сама в неволите си.
Изпушила съм яко покрай излизанията с Влади. Направо ме побърква от всякъде. Като тръгваме реве, че не иска да се обува, облича, слага шапка или да слиза сам по стълбите. като се прибираме не иска д а влиза, да се събува, съблича и т.н. навън е трудно контролируем и той редовно се тръшка на земята. Соня нито 1 път не е легнала на земята.
Не ми се мисли как ще я караме цяло лято навън. И аз съм зле с нервите и много крещя.

На ясла не е приет, групите се запълниха и шансове нямаме никакви. 

Спирам да мрънкам, но поне да се оплача на вас.

Да се присъединя към вашия отбор и аз!   Тръшкането от половин година си го влачим, пубертета бих казала, че го забеляза първа Хеленка преди около 2 месеца (не се бях сетила, мислех, че към 2 г ще ме споходи това "щастие"). Катерене по високи катерушки, скачане от дивана - http://www.youtube.com/watch?v=13UhFIlTBIo , дране, хапане до кръв, щипане, скубане, а напоследък и най-"обичното" от мен - прилепване и истерии ако ме изгуби за миг от поглед. Излишно е да казвам, че през нощта се буди по 1000 пъти и се тръшка и насън ако не го взема. Все се бута при големите, воюва с тях за играчки, взима си каквото му харесва и обикновено другите плачат, а Максим играе с каквото си хареса.

И да ви кажа, хич не ми е до търпение... разбирам го, но след определен момент му се карам, викам и даже имаме нещо като наказване - за по минутка, но за момента му е достатъчно...

С храната - от 20 дни я кара на въздух и вода. Отвратен е от почти всякаква храна, яде по 2-3 лъжички от предложеното. Но пък пие сокове и млека разни...и кърмата, която разредихме (най-накрая).

Трудно се издържа... Поне баткото вече не ни създава проблеми и е разбран   Кога ли ще се оправи и малкото пубертетче...

Момичета, искрено ви съчувствам  Но ще порастнат децата, няма все така да са. Това малко за кураж го казвам, но да си призная дори ми е бедна фантазията явно да си представя какво ви е с такива палавници. Сега ще накарам нашия татко да прочете какво сте написали, за да установи, че Михаела и на малкия пръст на вашите юнаци не може да стъпи в белите, а често й се кара, че не слушала.

Ние сме добре. Мишето обича да се заравя по пясъчниците, обожава да се кипри в къщи с "джиджита", предимно с моите сутиени  . Отписах я от детската кухня. Не че беше лоша, но ме ядосаха откъм организация 1-2 пъти и реших, че Мишето и без това яде всичко, сега аз й готвя. Тя пък не отказва манджа. Установих, че предпочита храна, която да е с консистенция на манджа, суха храна яде, но не в количества за наяждане. Понякога също й писва от дадено ядене, търси си разнообразие. А маслини може да яде с кг-ми.
За детска градина не сме класирани. Ще се гледаме още една година явно. А ако работата се увеличи ще търсим вариант с частна. На чиста ясла не съм пробвала да я записвам. Не ми се нрави идеята тъкмо да се адаптира в яслата и да трябва да я местя в градина на следващата година и целия процес да започва наново.
Резервирали сме си СПА уикенд във Велинград, но решихме да не ходим сега по почивните дни с навалицата.

  Привет момичета!
 Честит имен ден на патерици на всички празнуващи   !
 Искренно съчуствам на момичетата с кааращи силен пубертет деца  !Кураж милички и търпение му е майката!Аз също съм чувала,че трябват много обяснения,но с ясен и категоричен тон.Алек ми беше такъв,сега всички казват че е много добричък и послушен,но да ви кажа мен ме прави дива и щастлива.Понякога ме изкарва извън кожа.В този ред на мисли поста на Нев ме провокира да ви споделя мойте терзания.Когато Алек започна да ходи на градина и да се събира с деца седеше само отстрани и ги наблюдаваше.Никога и с никой той не се заговори или заигра.Успокояваха ме,че като отиде в училище ще се променят нещата.Уви това не стана.Излизах с него да го запознавам с децата,че от това му седене в къщи подивявах.Днес го запознавам,играе с тях (но аз съм плътно до него) и на другия ден неще и да ги види.Бях се поболяла,че детето ми е асоциално.Но доживях в 3-ти клас чак той опозна съучениците си (не всички де),има приятели в блока и излиза сам да играе с тях.Явно всяко си е различно и всичко с времето му.
 Весела е същата,седи отстрани и само наблюдава.Ама аз втори път няма да се поболея,вече съм го преживяла,ще си чакам търпеливо.Започна да яде малко повечко,пие вече много вода и сокове.Ама нали мама вече работи кърменето ни беше само през ноща.Сега нали ни нямаше с мъжа ми и ги оставихме на свекърва ми на село.Вече мога да кажа,че безболезнено и лесно се отбихме .Малко ми липсва,но мисля че вече и беше време,а и според мен достатъчно и дадох !
 Много дълго стана май,айде лек ден и пак ще пиша като имам време!

Такамммм ( както казва Валерия), вече не си задавам въпроса кой кого, защото е ясно, че е, тя мен. В никакъв случай, не мога да кажа, че се тръшка или инати, но мога да кажа, че каквото не е поискала, това не е получила. Резултатът – майка, която дъх не може да си поеме и дете, което не се отделя от нея. Нали знаете, кой каквото си направи и цяло село не може да му го направи. За упреците, които получавам от всички страни – не ми се говори. Ами не мога да бъда толерантната немска майка ( както беше казала Тони) и за моето спокойствие  ( за което скъпо си плащам), когато сме навън, съм на една ръка разстояние. Това да я оставя, да си играе сама с други деца или пък да рови къде ли не – няма такъв филм. Най-лошото е, че осъзнавам, че по този начин й вредя, дори даже, че я задушавам, но не мога другояче. Преди бях по-лежерна, но откакто родих, релето каза „ щрак” и аз тотално се бъгнах ( да не кажа – полудях).

В моментите, в които и моите нерви не издържат, и на мен ми се случва да повиша тон, по-скоро изкрещявам името й, но във всичките случаи, ефектът е обратен. Ако искам да не прави нещо, просто й заангажирам вниманието с нещо друго. С други думи, обръщам се на маймуна, само и само да има мир.

За храненето – яде се в определени часове, почти няма междинни хранения, евентуално може да хапне някоя и друга солета, когато сме навън, но като цяло закуската си е закуска, обядът си е обяд и т.н. Тук обаче, си имам друга грижа –  все още пасирам и скоро не виждам начин да се преустанови тази практика. И от чаша не пие.....и гърне не ползва. С една дума – ще ходим на училище от есента, ама не сме си написали домашното.

Не искам да се оплаквам, добро ми е детето и е много миличка. Просто на моменти ( то си е по-скоро вече перманентно състояние) физически изнемогвам.....

Бърза редакция, по-скоро добавка: http://picasaweb.google.bg/mlechta/bxGVSJ#

Здравейте
Вчера правихме погача на малкия мъж   Беше лудница   Бяха 10-тина деца освен възрастните... добре, че майка ми поседя с тях в детската стая (т.е. стаята на Алекс) докато Коко будуваше заради колики, че иначе съвсем щях да лудна Та поклюкарствахме с приятелките и ми беше едно готино, докато не дойде време да си лягаме, а Коко реши че се е наспал през деня и му удари един як рев цяла вечер... Ама айде стига с него, все пак това е отчетната на Алекс  
Тя се поочовечи малко, уж разбира повече и когато е на кеф слуша какво и се говори
Та тя става в 6.00-6.30 и още неотворила очи почва "Лююю-лююю"... по това време почти винаги се случва да храня Коко и когато Сашо е излезнал по-рано (напоследък често му се случва   ) аз търча да храня малкия при нея, защото ако тя дойде при нас започва да рови навсякъде и най-вече "подрежда" скрина на малкия и после трябва да го подреждам наново... Друго, което обича е да се опитва да му облече дрехите...

Та след като преобуя малкия, правя закуска на Алекс, която тя напоследък хич не яде и най-късно 7.30 сме на терасата и тя обикаля като отвързана и се чуди каква беля пак да сътвори... последно се опитваше да цели дядо си с празни бирени бутилки защото Сашо беше изкарал една каса на терасата докато се организира да я върне   Редовно рови из цветята и хвърля пръстта през терасата... хваща се за парапета и се набира и се катери с краката и малко й остава да се метне и тя   мен очите ми съответно са   , а когато малкия се разреве аз търча и само я подканям да ме хване, за да не се пребие докато ме няма  
Когато (ако) времето се постопли изкарвам малкия и тогава има още едно нещо, което да вардя от набезите на Алекс А когато тя обядва и не заспи се разхождаме по улицата, а ако заспи след като се събуди ходим до една площадка да дивее... лудницата е пълна... засега се справям с все по-малко сън но скоро май ще издъхна... ще видим Но вечер колкото и да съм изморена съм адски щастлива... като я видя как го гушка и целува а той й се усмихва (макар и несъзнателно) и ми е едно такова милооо
Друго също исках да ппиша, но Алекс се размрънка и ще има Лююю-лююююю    

Ели, какво сме седнали ние да мрънкаме в сравнение с твойто ежедневие. Направо ти се възхищавам.
Върна ми спомените Влади като се роди как се справях и с двамата, но Соня все пак беше на 2 и половина , а не на една и половина.
"Любимо" ми беше да го кърмя и на нея тогава да и се ходи до тоалетна.

Вие двете говорете още. Да ми понастръхне още малко косата. Като сме се хванали на хорото...ще го играем, няма как.

Съни, радвам се, че не е само при мен такова положението. Макар че, след като прочетох за преживяванията на Тони, Йо и Бебочка си казах, че този вариант е за предпочитане. Но така като гледам накъде отиват нещата, струва ми се и при нас наближава периода на тръшкането и истерясването.

Ние тук си обменихме някакъв вирус семейно и вече една седмица боледуваме. Нямам търпение да минава най-после и да го събера малчото с другите дечица и да си видя най-после дружинката.

Радостин упорито не употребява думичката "Мама". За сметка на това на татко си му вика мило "тате"! Много нечестно от негова страна.

Здравейте дружинка мила 
Ние се порадвахме на удоволствието да живееш в по-малък град, бяхме на гости на баба и дядо. Кеф - всичко на 1 ръка разстояние, може да излезем и за половин час, ако трябва да потушаваме назрялото напрежение...люлки, пързалки - колкото искаш.
Калоян надмина себе си - омиташе каквото и да му се сложи в паницата, ама и аз така правех навремето - на баба манджите тачех най-много. Дядото пък се отчете с разходките по баири и полянки...абе супер е да има кой да ти помогне, пък било и за 3-4 дни.
Е, има и тръшканици, но пък бързо му минава. Случва се да се тръшне на асфалта, да хапе, да реве...гледам да си съхранявам нервите в такива моменти и не се ядосвам. Изчаквам го да му мине и не се впечатлявам от коментарите на хората наоколо.
Бельосник е голям, все е с цицини, драскотини, синини и всякакви други екстри.
За ясла не сме кандидатствали и не мислим да го правим, за градина ще видим, не ми се ще по ред причини, но да видим дали няма да ме принудаят обстоятелствата от чисто финансовая гледна точка.
Капучинка, с такова кротко детенце като твоето, хич няма защо да ти настръхва косата ...стига номер 2 да не ти го върне тъпкано