- Публикувана: 4 апр. 2010, 21:19 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2010, 21:53 ч.
Туба и Мурат...и техните роли: Аси и Демир...Хасрет...Саваш - Единствени-тема 36
И аз не вярвах... това дали не беше сън?Затварях очи, после ги отварях... до мен беше ти...И аз не вярвах.... това дали не беше сън?
Затварях очи, после ги отварях...до мене беше ти...
И сякаш никога не си живяла ти без мен,
и сякаш никога и аз не съм живял без теб,
и времето, в което бяхме разделени,
забравих на мига, че споделени
оказаха се нашите мечти, надежди,
макар и надалеч, един от друг, не свъсвай вежди -
съдбата явно тъй е отредила - макар отдалечени,
сърцата ни да бият в ритъм двоен - и в теб, и в мене...
Едва сега разбрах го, ти прости ми - очите си отворих днес отново,
и ако можеш, с обич приеми ме - да чуя вече всичко съм готов....
Да, аз бях, и днес съм същата...
Онази, от съня с отворени очи...
Че ти сънуваше в действителност,
не вярвайки на тоз' щастлив момент,
повярвал само в свойта мнителност,
макар че бе прегърнал мен....
И винаги било е много трудно,
да ти докажа свойта правота -
във мен се влюби ти безумно,
но не в съня, в реалността...
Здравейте, всички!
За теб, епизод 7 (която е свършила тази вечер) в серия Tube
http://www.diziizle.net/index.php?kategori=Dizi&part1=60390&pl=1
Наслаждавайте се!
Ти никога не ще се примириш със своята скучна съпруга...
спокойно няма в нощите да спиш и никога не ще обикнеш друга...
ТУКА НЯКОй ЩЕ НИ
Ти никога не ще се примириш
със своята скучна съпруга....
Спокойно няма във нощите да спиш
и никога не ще обикнеш друга....
Защото ако ти си онзи,
когото аз видях, когото опознах -
тогаз не би могъл да гониш
ни зестра, нито роли, проумях
това след много болка, след раздяла,
наложена от задължителна причина -
преди да срещнеш мен, ти обещал си
да бъдеш с друга, и мнозина
очакваха от теб във тоз' живот
да отдадеш душата си изцяло,
да бъдеш някакво подобие на роб,
във чужда роля пред криво огледало...
Не мога днес да ти помогна,
ще сториш сам това -
събирай сили или смелост
да промениш съдбата си отново,
защото другото е .... бедност,
във чувства, мисли, и е безпокойство
във лунни нощи, като затъмнение -
на разум, на мечти, и в съжаление
ще преминават дните, ден след ден,
от скуката ще бъдеш ти сломен...
А обичта - при мен тя ще остане,
но в твоето сърце ще бъде рана,
която никой друг не би могъл
да потуши, да излекува и до лудост
ще де довежда мисълта -
къде съм и с кого в нощта...
Раздялата ни учи на толкова неща....
да вярваме, да чакаме, да пазим любовта...
Изгубим ли си вярата, оставаме сами...
очаква ни страдание и много пусти дни....
Раздялата ни учи на толкова неща....
да вярваме, да чакаме, да пазим любовта...
Изгубим ли си вярата, оставаме сами...
очаква ни страдание и много пусти дни...
До тези истини аз бавно стигнах - изминаха не дни, години,
през болката самотен пак преминах - но днес не търся в никого вини....
Научих се да вярвам, да изслушвам - преди не можех да се спра....
Във миг един избухвах, не допусках, че имат и отсрещните права....
Платих си скъпо и прескъпо - живях във пълна пустота,
затуй сега внимавам как постъпвам - не искам вече самота....
Да, така е... Ти май си помъдрял....
Дали това е - от вятъра и от морето,
донесли моето послание до теб,
или промяна е, настъпила в сърцето,
след дълги размисли, там на брега,
където толкоз дни живя самотен,
потънал във дълбоката тъга,
приятел във която беше спомен
за нашата любов, за радостта
от малкото любовни нощи,
от ласките, пропили във душата,
които можем да броим на пръсти....
Здравейте, всички!
За теб, епизод 7 (която е свършила тази вечер) в серия Tube
http://www.diziizle.net/index.php?kategori=Dizi&part1=60390&pl=1
Наслаждавайте се!
За теб, епизод 7 (която е свършила тази вечер) в серия Tube
http://www.diziizle.net/index.php?kategori=Dizi&part1=60390&pl=1
Наслаждавайте се!
Gonulcelen http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=488738.420
ТОВА ЩЕ БЪДЕ нашата прокоба -
за първи и последен път
застанали един до друг свободно,
в усмивките си скътали духът
от който винаги ще черпим сили
за бъдещите дни на самота,
за мислите, в ума си скрили,
за нощите на липса, на тъга....
за туй, че сме осъдени сега
един без друг да бъдем във света...
Ти никога не ще се примириш .....
Нищо не се е променило...
Нищо не би могло да се промени...
Обичам те! Както в първия миг,
когато очите ми те откриха....
Усмивката ти тогава
разкъса тъгата във тях -
тънка паяжина от спомени,
спомени... болка... и ... грях...
Днес.... Днес ме преследва
пак тази тъга... тъгата във твойте очи...
Тъгата, крещяща във мен,
и чувството ми.... за загуба...и сълзи...
Споделена, но невъзможна
се оказа тази любов....
И сърцето ми бие тревожно,
че не съм за това готов....
Нищо... нищо не се променило...
И нищо не би могло да се промени...
Ако повярвам някога в друго,
сърцето ми в болка ще изгори....
Това сънувам всяка нощ- лодката, морето....
на лодката най-скъпите за мен... оставил съм си там сърцето....
Това сънувам всяка нощ - лодката, морето...
На лодката най-скъпите за мен .... оставил съм си там сърцето....
В съня ми беше ти - единствена, до скоро,
но вече слънцето изгря, със себе си донесе
и смях в съня ми - твоят смях с акорди нови -
смеха на моя дъщеря, една принцеса -
парченцето от теб, парченцето от мен -
и днес денят ми е една лирична песен -
в живота ми заражда се надежда и мечта -
в морето с лодката, с най-скъпите за мен в света
ще плаваме - тъй както беше във съня ми
прегърнал теб, а помежду ни - дъщеря ни...
Полунощ отдавна мина... не искам да се прибера
в дома където много вещи има... но няма най-важното- душа...
Душата ми е малко по-далече... на две-три преки от дома...
но там за мен е забранено... затуй по плажа сам вървя...
Полунощ отдавна мина.... не искам да се прибера
в дома, където много вещи има... но няма най-важното - душа...
Душата ми е малко по-далече... на две-три преки от дома...
но там за мен е забранено.... затуй по плажа сам вървя....
И тази нощ, ще бъде както много други.... самотна, в глуха тишина....
защото дълго съм живял в заблуда.... заблуда, която бе родена във ума...
И днес разплащам се за всяка грешка.... донесла болката в деня....
И още нещо, още нещо.... което се върти в ума....
Че дом създава се със обич.... а не със обещания от жал...
Че няма ли я обичта, тогава..... аз в грешната посока съм вървял....
И колкото и да се насилвам..... не мога да се върна в онзи дом....
Сърце не можеш да дадеш насила .... само избира то подслон....
Полунощ отдавна мина... не искам да се прибера
в дома където много вещи има... но няма най-важното- душа...
Душата ми е малко по-далече... на две-три преки от дома...
но там за мен е забранено... затуй по плажа сам вървя...
Полунощ отдавна мина.... не искам да се прибера
в дома, където много вещи има... но няма най-важното - душа...
Душата ми е малко по-далече... на две-три преки от дома...
но там за мен е забранено.... затуй по плажа сам вървя....
И тази нощ, ще бъде както много други.... самотна, в глуха тишина....
защото дълго съм живял в заблуда.... залуда, която бе родена във ума...
И днес разплащам се за всяка грешка.... донесла болката в деня....
И още нещо, още нещо.... което се върти в ума....
Че дом създава се със обич.... а не със обещания от жал...
Че няма ли я обичта, тогава..... аз в грешната посока съм вървял....
И колкото и да се насилвам..... не мога да се върна в онзи дом....
Сърце не можеш да дадеш насила .... само избира то подслон....
