- Публикувана: 4 апр. 2010, 21:19 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2010, 21:53 ч.
Туба и Мурат...и техните роли: Аси и Демир...Хасрет...Саваш - Единствени-тема 36
Свидетели на нашата любов - морето, пясъка, небето ....
сега дете пред нас върви.... щастливи сме... любовта ни победи...
Свидетели на нашата любов -
морето, пясъка, небето....
Сега дете пред нас върви....
Щастливи сме... любовта ни победи...
А беше време неотдавна
когато болката раздираше душите
защото не повярвах на жената,
която ми показваше звездите
и приказка една разказа -
за детската мечта и пожелание -
това, което си мечтаеш -
при падаща звезда да пожелаеш...
Навярно нейната надежда
оказа се по-силна от съдбата....
Затуй сега до мен вървят
ръка в ръка и дъщерята, и жената....
Целувка полагам любима, във вярност се вричам....
чу ли шепота ми: Обичам те , Туба, обичам...
Целувка полагам любима,
във вярност на тебе се вричам...
Чу ли шепота ми:
"Обичам те, Туба, обичам..."
И няма да ми омръзне,
аз цял живот да повтарям,
тез думи, за мен съкровенни,
във мойто сърце породени...
Че ти за мен си единствена,
незаменима, проникнала
във всяка от моите клетки -
в душата, в сърцето, навеки...
Тази целувка ще помня завинаги...откраднах я аз, но теб не можах...Тази целувка ще помня завинаги....
откраднах я аз, но теб не можах...
По-силна от мен се оказа страстта,
победи и ума, и страха
в онази тъй объркана вечер,
когато дъждът ромолеше,
и моят уж несломим характер,
пред теб не устоя, пред ината -
че аз съм властен и самовлюбен,
проби през черупката груба....
Откраднах целувка една,
но в този миг в ума ми проблесна искра -
че всичко било е напразно,
че колкото и да го крия -
в сърцето ми ти дълбоко си влязла
и там ще бъдеш ..... една магия...
Крадец на целувка една,
останах си само със нея ...
Че моята смелост ми стигна
единствено устни да впия,
в живота голготата крия -
без теб сиромах съм, от болката вия....
Понякога мисля за теб и онази целувка открадната....
и мислите ми жестоко крещят...
Защо не посмя да откраднеш мен цялата...
Продаде се ... Ти плачеш? Чувам плача....
Понякога мисля за теб и онази целувка открадната...
и мислите ми..... жестоко крещят....
Защо не посмя да откраднеш мен цялата...
Продаде се... Ти плачеш? Чувам плача...
А помниш ли.... някога.... в първите дни....
когато случайно в града ме пресрещаше,
когато в очите ми впиваше твойте очи,
и търсеше начин със мен да говориш .....
държеше ти като малко, сърдито момче,
от страх, че любовта в теб расте ли, расте....
Защо не успя.... защо не можа.... защо не опита
не само целувката... мен цялата .... да побереш във гърдите....
Да, вярно така е.... Ти най-добре ме познаваш....
И само ти до днес си успяла
във скритите мисли да вникнеш,
да влезнеш в душата ми.... цялата...
Не мога, не искам, не трябва
от тук нататък аз да отричам,
че ти си онази мечта, дълго чакана,
която във този живот аз ще обичам....
Ти чуваш плача ми? Единствена...
Пак само ти четеш във очите ми -
това е моята скривана истина -
сълзите за теб са, и не само те,
сърцето - и то, и ума ми,
и всичко, което е мое....
Делеше ни невидима стена... но близка беше ти,
сега дели ни не стена.... вселена.... далечна си... като далечните звезди...
Делеше ни невидима стена....
.... но близка беше ти,
сега дели ни не стане.... вселена....
далечна си ..... като далечните звезди....
По-близко никога до днес не си била,
но и никога - така далечна...
Звездите падат... една по една ....
защото никоя не може... да бъде вечна....
Отново и едниствено - пак ти,
за мен си цялата вселена....
разпръсната във множество звезди,
които винаги ще са около мене....
Прокоба е това - да имам винаги,
парченце от звезда в небето -
да ми напомня, да боли
до края на живота ми сърцето...
newsm51newsm45 
Каза ми : Ела! .... и аз дойдох....
Намерих твоята протегната ръка....
Бе кратко .... много кратко....
Защо изчезна бързо във нощта....
Каза ми: "Ела! .... И аз дойдох...
Намерих твоята протегната ръка....
Бе кратко .... много кратко...
Защо изчезна бързо във нощта....
Сега чия ръка да търся!?
За мен ти беше моята опора...
Без теб ще падна в пропастта,
и там ще ме затрупа спомена....
за силата, която ти ми даде,
и после сам ми я отне,
за краткото ни щастие и даже,
за нежността на твоите ръце...
И как ли ще живея по-нататък
без твоята протегната ръка?
Ще падам, ще се спъвам в мрака....
съвсем самичка по света....
Танцувахме за първи път... след толкова години...
държах те в ръцете си... не вярвах.... Танцувах ли? Припомни ми...
Танцуваме за първи път....
.... след толкова години...
Държах те в ръцете си... не вярвах...
Танцувах ли? Ти припомни ми...
А помниш ли ти първия ни танц?
Не беше танц, по-скоро бе война!!!
Усмихваш се, загадъчно, и смях
напира в теб.... във твоята душа....
Да, пропомни си - споменът е мил,
тогава ти за пръв ме прегърна...
И ме въртеше като във кадрил,
във твойте стъпки стъпвах...
Не помниш ли, сърцата ни тогава
туптяха в ритъм непознат -
че любовта проникваше в телата,
останахме без път за връщане назад...
Препоръчани теми