Леле, metchopooh, големи приключения с брат ти 
Не се шашкай, ако трябва и с такси ще идеш.
Пък и Шейново ти е съвсем наблизо
Айде и аз да разкажа набързо и моите преживелици.
Заради голямата главичка на бебка и моите нереално малки размери на таза, решихме с моя доктор да раждаме секцио.
Колкото и да не ми се искаше, прецених, че не мога да рискувам. Бонбонката не беше нито едра, нито дребна 3250, но главичката й беше на максимума - 36 см обиколка.
За мое щастие докторът ми спести един ден престой в болницата и отидох в деня на опирацията, даже на обяд. Инструктира ги там да ме запишат като спешно секцио, за час да са ми готови изследванията и т.н. Патките там в отделението не бяха много доволни и ме гледаха накриво, но на мен не ми пукаше особено. Одобриха как съм се справила с бръсненето и само с клизмата ме тормозиха. Е, не е приятно, но не е и чак толкова страшно. Даже го предпочитам пред пиене на слабително и престой в кенефа 12 часа
Не е зле в Шейново да се погрижат по усърдно за чистотата на тоалетните, че се излагат.
От бързане ме закараха по-рано в операционната и там си лежах да чакам 25 минути, добре че имаше 2 приятни разговорливи дами от персонала да убием времето. Истинското напрежение усетих, като дойде докторът и каза "Айде, да почваме."
Поставянето на упойката почти не се усеща, само леко убождане от локалната анестезия. После започна неприятното, защото ми падаше доста кръвното на 80 на 50 , виеше ми се свят и трябваше да ми слагат ефедрин 4-5 пъти.
Операцията е меко казано неприятна. Имаш си усещания как те пипат, ръчкат. Най-гадто е като почнат да теглят бебето отвътре. Докторът ме натисна отгоре на корема към гърдите и като почна едно дърпане.. Не искам да ви плаша, но и все пак да сте подготвени какво ви чака, аз не бях. В момента в който чух бебешки рев се поуспокоих, показаха ми я за няколко секунди. Голямо щастие, запомних и много ясно личицето, не можех да я сбъркам вече
После продължиха да ме шият, нещо да ръчкат. Аз започнах леко наболяване да усещам, като че ли и пристъпи на паника започнаха да ме обземат, пулсът ми взе да се ускорява и решиха да ме приспят, за което съм им благодарна. Събудих се след час в реанимация, говорих с близките по телефона. След малко дойде докторът, вкара мъжа ми да ме види, поговорихме малко и докторът си тръгна, като се обади да ни свалят бебето, а с таткото останахме да чакаме. След малко дойдоха да го изгонят, не можели да донесат бебето, имали си работа. Та трябваше пак да звъним на док, в крайна сметка донесоха малката бонбонка да и се порадваме за минутка-две Беше ми жал за другата мама на съседното легло, която не можа да си види бебчето до следобяд на следващия ден. (Болничният персонал е отвратителен, гаден, ужасно ме дразниха и след това при престоя. Едвам се сдържах да не направя някой луд скандал. Само със съскане и скърцане със зъби се разминахме)
Раздвижването след операцията не е лесна работа и си боли. Ужасно ми се виеше свят.
В отделението никой не ти обръща грам внимание. Следобяда се отвори вратата на стаята, натикаха три колички с бебета и си заминаха.
Много мил спомен ще ми остане първата среща с бебчето, как си я гушках и я разглеждах, дадох и да суче...
Никой нищо не ти обяснява за кърмене, за хранене. С другите момичета в стаята си споделяхме информация и се съветвахме.
Все пак добре се справихме, въпреки че сме секцио, на четвъртата сутрин и трите имахме кърма.
И последен детайл от разказа, че много дълго стана. На втория ден се оказа, че хемоглобинът ми е 73 и както се бъзикахме с мацките, че никой не ни поглежда в тва отделение, изведнъж се изсипа половината болница да ме пита как съм, добре ли съм, не ми ли е лошо, веднага ми назначиха системи да ми вливат. Та явно при нещо сериозно може да се очаква да реагират адекватно. Задържаха ме един ден допълнително по случая и после още един, защото откриха, че бонбонката ми има лек шум на сърчицето, голям рев му ревах. Успокоиха ме, че не е нещо опасно, но докато не минем консултацията с детски кардиолог другата седмица ще продължава да ми е доста притеснено. Дано да не е нещо сериозно.
Желая на всички очакващи мами успех с раждането!
Микки, Правда и Бумеранг, благодарим за съветите за кърменето, четем ги всичките с голям интерес, наистина са ни полезни. Добре че не спазих наставленията от всички акушерки в родилния дом да съм изцеждала и двете гърди докрая след всяко кърмене.
Имам и въпрос към вас и другите мами. Как си кърмите бебчетата легнали без да ставате през нощта? Нали трябва да се уригнат после. Ние ако не се уригнем задължително повръщаме и хълцаме, даже и като се уригнем често го правим
Не се шашкай, ако трябва и с такси ще идеш.
Пък и Шейново ти е съвсем наблизо
Айде и аз да разкажа набързо и моите преживелици.
Заради голямата главичка на бебка и моите нереално малки размери на таза, решихме с моя доктор да раждаме секцио.
Колкото и да не ми се искаше, прецених, че не мога да рискувам. Бонбонката не беше нито едра, нито дребна 3250, но главичката й беше на максимума - 36 см обиколка.
За мое щастие докторът ми спести един ден престой в болницата и отидох в деня на опирацията, даже на обяд. Инструктира ги там да ме запишат като спешно секцио, за час да са ми готови изследванията и т.н. Патките там в отделението не бяха много доволни и ме гледаха накриво, но на мен не ми пукаше особено. Одобриха как съм се справила с бръсненето и само с клизмата ме тормозиха. Е, не е приятно, но не е и чак толкова страшно. Даже го предпочитам пред пиене на слабително и престой в кенефа 12 часа
Не е зле в Шейново да се погрижат по усърдно за чистотата на тоалетните, че се излагат.
От бързане ме закараха по-рано в операционната и там си лежах да чакам 25 минути, добре че имаше 2 приятни разговорливи дами от персонала да убием времето. Истинското напрежение усетих, като дойде докторът и каза "Айде, да почваме."
Поставянето на упойката почти не се усеща, само леко убождане от локалната анестезия. После започна неприятното, защото ми падаше доста кръвното на 80 на 50 , виеше ми се свят и трябваше да ми слагат ефедрин 4-5 пъти.
Операцията е меко казано неприятна. Имаш си усещания как те пипат, ръчкат. Най-гадто е като почнат да теглят бебето отвътре. Докторът ме натисна отгоре на корема към гърдите и като почна едно дърпане.. Не искам да ви плаша, но и все пак да сте подготвени какво ви чака, аз не бях. В момента в който чух бебешки рев се поуспокоих, показаха ми я за няколко секунди. Голямо щастие, запомних и много ясно личицето, не можех да я сбъркам вече
После продължиха да ме шият, нещо да ръчкат. Аз започнах леко наболяване да усещам, като че ли и пристъпи на паника започнаха да ме обземат, пулсът ми взе да се ускорява и решиха да ме приспят, за което съм им благодарна. Събудих се след час в реанимация, говорих с близките по телефона. След малко дойде докторът, вкара мъжа ми да ме види, поговорихме малко и докторът си тръгна, като се обади да ни свалят бебето, а с таткото останахме да чакаме. След малко дойдоха да го изгонят, не можели да донесат бебето, имали си работа.
Та трябваше пак да звъним на док, в крайна сметка донесоха малката бонбонка да и се порадваме за минутка-две Беше ми жал за другата мама на съседното легло, която не можа да си види бебчето до следобяд на следващия ден. (Болничният персонал е отвратителен, гаден, ужасно ме дразниха и след това при престоя. Едвам се сдържах да не направя някой луд скандал. Само със съскане и скърцане със зъби се разминахме)Раздвижването след операцията не е лесна работа и си боли. Ужасно ми се виеше свят.
В отделението никой не ти обръща грам внимание. Следобяда се отвори вратата на стаята, натикаха три колички с бебета и си заминаха.
Много мил спомен ще ми остане първата среща с бебчето, как си я гушках и я разглеждах, дадох и да суче...
Никой нищо не ти обяснява за кърмене, за хранене. С другите момичета в стаята си споделяхме информация и се съветвахме.
Все пак добре се справихме, въпреки че сме секцио, на четвъртата сутрин и трите имахме кърма.
И последен детайл от разказа, че много дълго стана. На втория ден се оказа, че хемоглобинът ми е 73 и както се бъзикахме с мацките, че никой не ни поглежда в тва отделение, изведнъж се изсипа половината болница да ме пита как съм, добре ли съм, не ми ли е лошо, веднага ми назначиха системи да ми вливат. Та явно при нещо сериозно може да се очаква да реагират адекватно. Задържаха ме един ден допълнително по случая и после още един, защото откриха, че бонбонката ми има лек шум на сърчицето, голям рев му ревах. Успокоиха ме, че не е нещо опасно, но докато не минем консултацията с детски кардиолог другата седмица ще продължава да ми е доста притеснено. Дано да не е нещо сериозно.
Желая на всички очакващи мами успех с раждането!
Микки, Правда и Бумеранг, благодарим за съветите за кърменето, четем ги всичките с голям интерес, наистина са ни полезни. Добре че не спазих наставленията от всички акушерки в родилния дом да съм изцеждала и двете гърди докрая след всяко кърмене.
Имам и въпрос към вас и другите мами. Как си кърмите бебчетата легнали без да ставате през нощта? Нали трябва да се уригнат после. Ние ако не се уригнем задължително повръщаме и хълцаме, даже и като се уригнем често го правим
Изпотих се цялата ви казвам 
Оказа се, че при раждането й се е счупила ключицата и след това сама е зараснала. НЯМАМ ДУМИИИИИИИИИИИИИИ. Обясни ми всичко, защо така се е получило, но трябваше ли той да е човекът, който трябва да ме информира. Важното е все пак, че сега е наред и няма да има последствия занапред 
Каза баща й да удари голяма почерпка с приятели. Жалко, че и аз не мога да удара едно 
но важното е, че всичко с вас е наред. А отношението на персонала е било отвратително. 
Аз нямам такива впечатления от предишното ми раждане в Шейново, но явно много са се променили нещата.
ще видя и сега,ако ли не,ги подарявам на приятелката ми,която 4ака беб4е през май 
Ще стискам до ТК, пък каквото ще да става 
Наистина важното е, че КАЯ е добре и е един голям бонбон. Ти вземи удари една малка почерпка 
