- Публикувана: 6 апр. 2010, 21:24 ч.
- Последно мнение: 1 окт. 2010, 12:17 ч.
Вие лично бихте ли станали сурогатна майка?
Да, бих. За дъщеря ми
Сега като се замисля и аз така единствено заради дъщерите ми! Но да не се стига до там!
Как бих могла да преценя какво бих или не бих извършила при някакви обстоятелства, които не са реални в момента. Може да стана СМ, може и да откажа. Зависи кой, какво и кога ми го предлага.
Ако едно дете не е заченато от мен и от моя мъж, не бих го считала за свое. Дори и да го родя и да се наложи да го задържа, пак не би било "мое".
Съжалявам, ако наранявам нечии чувства, но аз много държа на гените.
Ако едно дете не е заченато от мен и от моя мъж, не бих го считала за свое. Дори и да го родя и да се наложи да го задържа, пак не би било "мое".
Съжалявам, ако наранявам нечии чувства, но аз много държа на гените.
/ се налага това за дъщерите ми. 
Да, бих. За дъщеря ми
Преди 13-14 години даваха един бразилски сериал - "От обич". В него майката даде своето бебе на дъщеря си. Ако го намерите някъде из нета ви го препоръчвам горещо. Разкошен е.
Ако едно дете не е заченато от мен и от моя мъж, не бих го считала за свое. Дори и да го родя и да се наложи да го задържа, пак не би било "мое".
Съжалявам, ако наранявам нечии чувства, но аз много държа на гените.
Съжалявам, ако наранявам нечии чувства, но аз много държа на гените.
Фактът си е факт. В такъв случай сурогатната майка е само "фурната".
Бих дарила евентуално там каквото може да се дари ,но аз не съм ФУРНА а и има толкова сирачета,че това нещо ми се струва напълно излишно 
Този въпрос от заглавието на темата ми прилича някак си на въпроса: "Вие егоист ли сте?".
Бих станала сурогатна майка, щом това би помогнало на някого да има свое дете.
Но тук идват някои лично мои условия - да имам преди това собствени деца и здравословното ми състояние да го позволява.
Не разбирам наистина крайните мнения, че това е "посегателство на природата/натуралното/естественото" и т.н.
Честно казано по-голямо и страшно посегателство има в генномодифицираните боклуци, които ядем, но като гледам много народ си ги хрупа с удоволствие и думите: "Ам'чи к'о да праими, то не може от 'сичко да са лишим и пазим."
А това, че може би ще се привържеш към детето, което носиш - че какво лошо/мъчно/трудно/непосилно има в това, ако не детето не отива в анонимно семейство?!
Бих станала сурогатна майка, щом това би помогнало на някого да има свое дете.
Но тук идват някои лично мои условия - да имам преди това собствени деца и здравословното ми състояние да го позволява.
Не разбирам наистина крайните мнения, че това е "посегателство на природата/натуралното/естественото" и т.н.
Честно казано по-голямо и страшно посегателство има в генномодифицираните боклуци, които ядем, но като гледам много народ си ги хрупа с удоволствие и думите: "Ам'чи к'о да праими, то не може от 'сичко да са лишим и пазим."
А това, че може би ще се привържеш към детето, което носиш - че какво лошо/мъчно/трудно/непосилно има в това, ако не детето не отива в анонимно семейство?!
Този въпрос от заглавието на темата ми прилича някак си на въпроса: "Вие егоист ли сте?".
Съжалявам, че така ти се струва въпросът. Изобщо не се цели да се предпостави някаква оценка. Просто го формулирах, възможно най-близко до обсъжданите в момента в публичното пространство варианти за сурогатното майчинство.
Моят отговор е да. Категорично съм убедена в него, особено ако става дума за децата ми или брат ми. Не бих им причинила нечовешкото страдание да нямаш свои деца и въобще не смятам, че е егоистично. В предишната тема имаше пост "че от безплодие не се умира", да, така е, но понякога ти се иска да умреш. Само преживял усещането може да разбере последното. Но ако става дума да стана СМ на човек извън семейството, тогава със сигурност ще имам резерви, най-малкото това, че няма да зная дали детето ще се отглежда в добра среда за него.
Но ако става дума да стана СМ на човек извън семейството, тогава със сигурност ще имам резерви, най-малкото това, че няма да зная дали детето ще се отглежда в добра среда за него.
В смисъл - ако наистина те тревожи точно това, за това конкретно дете, което ще износиш, то по тази логика трябва да не ти дава мира, че детето на съседите ти също може да не се отглежда в подходящата среда. Но ходиш ли да им се бъркаш в живота? Когато видиш на улицата някой да бие дете, ходиш ли всеки път да му наливаш акъл?
Не се заяждам!
Просто това според мен не може да бъде причина. Защото човек не може да бъде сигурен в нищо. Днес може да отглеждаш и собственото си дете добре, но утре няма гаранция, че ще е все още така. Всичко се случва, а най-лошите неща никога не зависят от нас.
По тази логика ако видиш на някого да му падат парите от джоба, не би му казала, защото не знаеш със сигурност дали няма да ги похарчи за пиене, например.