Децата отглеждани вкъщи.....

  • 8 613
  • 120
  •   1
Отговори
# 30
  • София
  • Мнения: 2 219
А не е ли по-добре да си я вземеш, поне да има място за децата, които няма кой да ги гледа!

Не ми лекельосвайте темата ако обичате. Смисълът й по никакъв начин не касае преценката да ходи или не детето на градина, кой има нужда да ходи и кой ходи за кеф - отворете си нова тема и си разисквайте проблема в нея.


Светкавица...супер си   bouquet
моите диваци просто си пречат един на друг - никой с нищо не ще да се занимава, защото другия не просто иска да участва, а да направи нещо гадничко, че да стане разправия.... Уж се старая да няма нервни изблици, но....

Последна редакция: пн, 12 апр 2010, 15:33 от Парцуца

# 31
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 756
Води ги на места кадето има други деца за да си играят.

# 32
  • Мнения: 3 479
Парцуца, предричам, че най-много след една година, а може и по-скоро, ще бъдат тандем изтребители и ще се забавляват чудесно заедно. Трябва му още малко време на малкия Laughing Тогава ще можеш да се радваш на повече свободно време.

# 33
  • София
  • Мнения: 2 219
Парцуца, предричам, че най-много след една година, а може и по-скоро, ще бъдат тандем изтребители и ще се забавляват чудесно заедно. Трябва му още малко време на малкия Laughing Тогава ще можеш да се радваш на повече свободно време.

Да, и аз така си помислям за свое успокоение Mr. Green
Днес ми е един от най-кошмарните дни с тях - цял ден сме вкъщи и направо вече съм на път да убия някого Tired

# 34
  • В заешката дупка
  • Мнения: 5 494
Имах познато детенце, чийто дядо си играеше с него на криеница и се мушкаше в гардероба, под леглото и т.н., ама това са екстремни случаи  hahaha

Че какво му е екстремното? Laughing Аз правя същите неща с децата си, баща им също.  Играем заедно на гоненица, криеница, лазя на 4 крака и ръмжа като тигър, лъв, крокодил каквото е необходимо   Mr. Green; разиграваме ролеви игри - всеки грабнал по някоя играчка, "строим" къща от столове, одеяла и възглавници - свираме се вътре, криейки се от вълци и крокодили или за да си разкажем приказка; пеем песни, танцуваме, боричкаме се (макар това да е повече привилегия на баща им). Актуална тема в момента е вулканът -  придвижваме се между столове и дивани, стъпвайки само по възглавниците на пода, за да не ни опърли лавата краката. "Помагането" в нашите занимания - готвене, чистене, миене на кола - е голяма заигравка също....

# 35
  • Мнения: 3 161
С подобна идея създадохме център, в който група майки отглеждаме и занимаваме децата си сами, организираме си "групи за игра", занимаваме децата в малки групи от техни връстници. Не е лесно в началото; ако бяхте по-близо, бих те поканила да ни посещаваш редовно. Във вашия случай - би могла да ни посетиш поне веднъж, в Бели брези сме, с тролей 2 ще ни намериш лесно. Пиши ми на лични, ако искаш, за повече подробности.

# 36
  • Мнения: 289
Чудесна тема, и много ценни съвети  Peace

Валенцето, как става приемът в тази забавачка в читалището в Люлин? В смисъл, има ли срокове за записване - и записване изобщо - максимален брой деца в групата, след който спират да приемат и т.н.
Това е читалището, което се намира на уличката, успоредна на околовръстното към "Бриколаж" нали?

Търся подобно занимание за моето голямо торнадо  Mr. Green


# 37
  • София
  • Мнения: 2 219
Имах познато детенце, чийто дядо си играеше с него на криеница и се мушкаше в гардероба, под леглото и т.н., ама това са екстремни случаи  hahaha

Че какво му е екстремното? Laughing Аз правя същите неща с децата си, баща им също.  Играем заедно на гоненица, криеница, лазя на 4 крака и ръмжа като тигър, лъв, крокодил каквото е необходимо   Mr. Green; разиграваме ролеви игри - всеки грабнал по някоя играчка, "строим" къща от столове, одеяла и възглавници - свираме се вътре, криейки се от вълци и крокодили или за да си разкажем приказка; пеем песни, танцуваме, боричкаме се (макар това да е повече привилегия на баща им). Актуална тема в момента е вулканът -  придвижваме се между столове и дивани, стъпвайки само по възглавниците на пода, за да не ни опърли лавата краката. "Помагането" в нашите занимания - готвене, чистене, миене на кола - е голяма заигравка също....

Това си е супер, но....всеки ден, постоянно, ако пък и не те бива особено и не преливаш от фантазия.....

# 38
  • София
  • Мнения: 15 166
Парцуца След толкова години отговорности и опити да сме сериозни често губим способността си да играем с удоволствие. С три деца, предполагам, имаш доста ангажименти в къщи, доста време, в което внимаваш някой да не се нарани, мислиш кой какво да яде, да облече, кога и къде трябва да бъде. Трудно е да превключваш за секунди и да играеш на криеница, защото автоматично идва в поредицата от други задължения, а може би имаш нужда от почивка. От една страна не е лошо да си организираш някакви забавления само за теб. От друга ако опиташ истински да се забавляваш в игрите, но като дете, а не като майка може и да се разтовариш. Не е задължително да играеш любимите игри на твоите деца, но се запитай какви са били и какви са твоите любими игри. Дали рисуване и моделиране, дали конструктор, пеене, танци и тн. Така ще разнообразиш и децата, и себе си- веднъж ще играете твоите игри, веднъж техните, а веднъж и те ще си играят сами.
Книгите и другите помагала дават идеи, но според мен, най- важното е да намериш начин да изпитваш удоволствие и да се забавляваш, за да ти се получи и да си убедителна. няма как да им привлечеш вниманието към нещо, което ти е скучно.

# 39
  • София
  • Мнения: 2 219
Бояна Ламбер, много си права.....
Забравила съм как се играе, още повече колко удоволсвие има в игрите.....А някога каква фурия бях, с фантазия, неудържим приключенски дух....
Явно съм се посмазала, но ще се справям, трябва.....
Нахвърлях някои идеи, нещо като план, спомогнат от вашите постове в тази тема - дано сработи.
Но, това, което е най-важно за мен на този етап е, да не правя нещата насила - ето с това ти уцели право в болното ми място.....Никога не съм обичала фалша и позата, а децата много добре усещат кога ги занимаваш насила....Може би не липсата на занимавки е проблема, а настроението по организацията и протичането им.... с мъка просто.....
Днес си мислих, че ако работя на половин ден нещо, ще виждам нещата с други очи, отделена от еднообразното ежедневие - в една друга тема Трещерица беше казала за този живот"хамстер на въртележка" - много точно попадение....

# 40
  • Насред хаоса
  • Мнения: 5 464
И аз понякога се обвинявам също като теб. Не че моите деца са отглеждани вкъщи, ходят на училище и на градина, но когато останат вкъщи, направо се чудя какво да правя. Играе ми се с тях, но някак се чувствам глупаво и неловко, като трябва например да държа кукла и да говоря, все едно говори тя. А за тях това е най-естественото нещо. Ами не мога пък, колкото и да искам, не мога да се отпусна и да се държа по детски. Много тъпо се чувствам и едновременно с това изпитвам и огромна вина. А баща им е досущ като дете, като се заиграе с тях, затова и предпочитат с него да играят. Това, което ми се удава, е да учим букви и числа (с малката, защото голямата вече е ученичка), да оцветяваме, да редим пъзели, да си подаваме топка или колички. Но с куклите съм гола вода, толкова съм скована, че ми идва да се самобичувам понякога.

# 41
  • Мнения: 2 829
Парцуца, и аз съм в момента с 2 деца вкъщи, само дето единия ми юнак е още много малък Simple Smile
Та, като сме си вкъщи гледам да ги включвам в моите занимания- например им раздавам метли и лопатки докато мета, вчера учих големия ми син да мие чинии (защото скучаеше докато аз миех), слагаме хляб да се прави в машината заедно, това му е любима "игра"- аз сипвам точното количество продукт а той го изсипва във ваничката). Прането също е семейна работа- е, можеш да си представиш че когато малкия вади изпраните дрехи не всички се оказват в легена, но това са рисковете на професията Simple Smile
Иначе- боричкаме се, гоним се, "готвим" манджи от конструктор, които "продаваме" на малкия (т.е. той се опитва да докопа на брат си играчките, а аз казвам че "купува" нашето произведение), четем книжки. За навън носим топка за ритане, за големия често нося пластелин да си играе, любима игра им е да се заровят в пясъчника.
Но и аз смятам че е хубаво ти да намериш някакво разнообразие за себе си- независимо точно какво, но да си имаш някавко време в което да правиш нещо приятно, нещо, което те кара да се чувстваш добре и те зарежда- така ще имаш повече сили, желание и идеи за игри с децата!
П.П. Би било хубаво ако намериш още 1-2 майки с деца, които също ги гледат вкъщи и имат желание да се събирате. Като се събирате с тях ще стане весело- децата ще се опознаят, ще си играят заедно, ти ще си имаш компания и разнообразие, ще обменяте идеи...

# 42
  • София
  • Мнения: 7 670
Аз знам за три - на Дондуков срещу английската (там е едно помещение на партер), в читалище Петър Берон, и някъде около НДК.
Намесвам се в темата с въпрос Embarassed.
Би ли могла да ми кажеш къде около НДК точно е въпросната занималня?
Много вероятно детето ми няма да бъде прието в ДГ от есента и просто търся варианти. Живеем срещу НДК.
Питах - в читалище Денкоглу, ул. Цар Асен 80.

# 43
  • Мнения: 15 376
Red, благодаря ти много Hug!

# 44
  • Мнения: 2 028
единствено мога да ти кажа за успокоение, че сега като се оправи времето ще излизате и няма да ти се налага все да ги мислиш  Hug

големият ми син така и не успя да ходи повече от три последователни дни на ясла и градина, на четвъртия беше болен... така че до четири годинки си го гледах вкъщи, а сега е на полудневна градина... с малкия пък въобще няма да експериментирам, направо на четири пак ще му мисля някакви полудневни форми на занимание... така че темата и за мен е много полезна  Peace

само се сещам да добавя, че в опитите си да разнообразя ежедневнието на баткото купувах много детски списания и правехме игрите вътре... ааа да, и аз като yanast, карам ги да "помагат", чистим, подреждаме, готвим (всичките да се четат в кавички  Laughing)...

Общи условия

Активация на акаунт