Децата отглеждани вкъщи.....

много добре те разбирам, аз също не съм пуснала сина ми на градина (мой личен и съзнателен избор) и често съм се питала дали му осигурявам всичко наобходимо (игри, смях, забава...).
първо не се самообвинявай излишно.
открадвай по малко време за теб самата, когато си спокойна и се чувстваш добре ти идват много повече идеи и сили за игра. щастливите деца имат щастливи майки.
иначе ето какво правим ние в общи линии: синът много обича да четем- това ни е много основно занимание. магията е да уцелиш какво им е интересно на твоите деца и да четеш интересно, малко като артист, а не скучно и монотонно. понякога децата се забавляват със съвсем обикновени неща.
водя го много навън, за да се среща с други деца и да си наваксва игрите с връстници.
уча го на букви, цифри и всичко необходимо- има много интересни книжки по книжарниците, така че да не е скучно, ами да го превърнем в приятно занимание. сега той сам ме кара да пишем и да учим. има монтирана дъска за писане в стаята, играем си на училище и така...
разни сюжетни игри- няколко играчки и нещо като домашен куклен театър.
много ми помага във всичко- готвим заедно, отварям си малко повече работа да чистя след него, но пък се чувства важен и му е интересно. научава и много полезни неща- кое как се казва, как се готви, полезно ли е, защо и т.н. съвсем елементарни неща, но представени по интересен начин.
простираме заедно. заедно прибираме после дрехите и ги подреждаме в гардероба. докато ми ги подава играе продавач в магазин за дрехи, ей такива глупости, ама му е приятно на малчо.
чистим заедно, бърше прах...
просто в момента не се сещам за всичко- по -късно може да добавя...
много си говорим, обсъждаме най -невероятни неща, понякога се чудя откъде му хрумват...
каня по някое негово приятелче вкъщи, ние ходим на гости.
правим пластелин от тесто.
изрязваме апликации.
пъзели всякакви.
рисуваме с водни боички, пастели и т.н.
боричкаме се, гъделичкаме се 
правим упражнения
по малко телевизия като съвсем се изчерпам откъм идеи или пък съм смазана от умора.
 и така.

Не искам да критикувам авторката-избора си е неин. Под въпрос е дали е правилен.
 Но ще ти кажа нещо, мила: Колкото повече се опитваш да държиш децата изолирани/не казвам на 100%- нали все пак общуват/, толкова по-трудно ще ви бъде и на теб, и на тях на един по-късен етап. Това с боледуването е неизбежно-просто го отлагаш за по-нататък, когато ще са ученици. Аз съм учителка в начален етап  и в клас се случва да има по 1, 2ма отглеждани в къщи. Тези деца се познават веднага, просто се различават от другите. Може да са много дисциплинирани, възпитани и т.н., но ...нещо липсва. Обикновено нямат нииикакви навици и трудно се вписват в обстановката. Това е така, предполагам, защото не са свикнали да слушат някой друг, освен мама, тате, баба. Повтаря се все една и съща схема при такива деца:целия първи срок се учат ,че не може да излизат непрекъснато да пият вода или да пишкат. Че не могат да се обадят на мама, че не могат да ядат по всяко време/има точен час/,не може да се разхождат из стаята.
След като си установила,че нещо им липсва, наложително е да намериш вариант скорошно.
Не знам поради какви причини не си ги имунизирала и не могат да ходят на детска, но не им ограбвай детството. Моят съпруг не е ходил нито на ясли, нито на градина и си спомня,че този етап от живота му е бил направо гаден и скучен. Сега с радост води и взема синът ни и всичко му е интересно и забавно като на малко дете.

Абе, не е така  за боледуването! Има значение зрелостта на имунната система. Тя достига една добра зрялост на възраст около 8 години. Има значение дали боледува човек от вирусна инфекция на 4 или на 8 години.
Да, Галинела, децата, които са отглеждани отговорно вкъщи се различават - няма мрънкане, няма пикаене по сто пъти през часа, няма обаждане на мама! Много от тях са десет пъти по-отговорни от съучениците си като организация на времето, защото не са прекарали първите си години в казармата на ДГ! Какво липсва? Навици ли? Трудно се вписват? Грънци! Много здраве ще имаш, че не се вписвали! Вписването до голяма степен е въпрос на характер, а не само на среда. По-затворените деца така или иначе се вписват трудно, а по-.отворените и на Луната да ги пратиш, пак ще намерят с кого да се сприятелят!  И моля, нека не се завърта пак темата за това как децата в ДГ били самостоятелни, пък отглежданите вкъщи не били! Смешно е! Сякаш като се отглеждат вкъщи са под похлупак! Глупости на търкалета!

Не може да се обобщава за децата гледани в къщи и в детска градина. Всяко дете си е индивидуалност, характер, расте в различна семейна среда. Може дълго да се спори кое е по-добро - в претъпкана група в детската градина с 30 и повече деца или в спокойна домашна обстановка с индивидуална програма според интересите? Естествено тези два примера могат да бъдат заместени с други или пък да имат нюанси. Но и нали за това е задължителната предучилищна група - за да се изравни нивото, да се формират навици за училище.

galinela толкова е грубо това, което си написала, колкото е и необосновано. Почети малко по темата, поинтересувай се преди да пишеш такива неща. Иначе ще трябва да изпиша цял ферман какво се случва с децата, които ходят на ясла или стоят по 8- 10 часа на градина. Не е задължително едно дете, което се гледа от мама и тате да живее в изолация. Тук не говорим за ученическа възраст, а за възрастта за детска ясла и градина. До 3 детето е най- добре да е само у дома, а от 3 до пет ако посещава детско заведение да не бъде за цял ден. Това че малцина могат да си позволят да предоставят на детето си подобна грижа и среда не означава, че по- разпространеното поведение е по- добро за детето.

Е, нека позволим на професионалиста да даде мнение, макар и обобщаващо. Да, знам, че вашите деца са по- и най- дисциплинирани и са изключение
Моята щерка, пък, точно от такава казарма има нужда. Хич не съм си и помисляла да я спирам окончателно/ първата и втората година много боледуваше/, въпреки че има кой да я гледа. Мога да кажа, че не познавам дете, на което неходенето на градина/занималня да се отрязява положително. Това, разбира се, нищо не означава, споделям лични наблюдения.
Парцуца, ако се спреш на вариант книжки от ДГ, консултирай се с педагози- да ти препоръчат издателство. Успех, каквото и да решиш!

Някакъв проблем ли имаш с мен? Някъде да говоря за моето дете? То ще ходи на детска градина от есента, ако този въпрос те вълнува. Просто не ви разбирам, хора, наистина.

Мисля, че споровете са напълно излишни. Всеки сам преценява какво да прави с децата си, но определено смятам,че е голяма грешка децата да се отглеждат до късно от майки, баби. Детето има нужда да контактува със свои връстници. Така то се учи ако щете и да отстоява правата си в света на малките хора. Книжките едва ли ще помогнат, защото те все пак са предназначени за групови занимания, а и всеки ден с едни и същи хора е малко оттегчително.Да не говорим за навиците, които изграждат. Но както казах всеки преценява сам за себе си. Ефекта се проявява след време, ако ме разбирате какво искам да кажа.

DARSANH Децата под 3 годишна възраст усвояват социалните умения в контакт с вързрастни, а не с деца. И все пак, нито по- малките от 3, нито по- големите, които не ходят на детска градина са в изолация и не контактуват с деца. Или си представяш, че децата стоят затворени в един апартамент с майка си и не виждат никой друг?

Бояна Ламбер, съвсем не мисля,че като имам поглед върху нещата пряко и съм изказала мнение от наблюденията си съм била груба. Просто за 10год. ми практика-това се набива на око. След като в годините видях,че децата неходили на градина се открояват, реших просто да си направя опит. Последните 2 г. познах с точност до 100% 4 от децата, които не са ходили на градина. Мога да видя веднага иначе в дневника, но 1 месец наблюдавах всички. Защо ли точно при тях нямаше ред и последователност и точно те ревяха за мама. Пак казвам-това са ми преките наблюдения.

Не става въпрос чии деца са по по най.Авторката така или иначе е взела решение.
Малката ми дъщеря първо ходеше в масова градина.Но я давах само до обяд.Не боледуваше,чувстваше се добре там.Това беше в провинцията.Прибрахме се да живеем пак в Сф и подадохме документи за градина.Докато чакахме дали ще я приемат я записах в почасовата забавачка към читалището.Приеха я в градина след няколко месеца,но вече и тя,и ние бяхме толкова доволни от забавачката,че въобще не сотеше въпроса за градина.
И досега оставам с убеждението,че стига майката да има възможност и желание да си остане у дома или да работи от дома си,то най-доброто поне за някои деца/не обичам да обобщавам/,са именно такива почасови занимания.
  Не мога да се съглася с galinela,просто мнението ми е съвсем различно.

Ама, стига сте писали глупости! Дарсан, няма такова нещо, каквото описваш, поне не и с повечето деца, отглеждани вкъщи! Нали точно за това си говорим в тази тема - кой какъв опит има точно в създаването на нови, положителни стимури на децата и то извън дома! Има си начини, има си занимания! И най-хубавото на тези занимания е, че не се заключават в дърпането на пет деца за една играчка, а във вършенето на групова работа с групова цел. Ако един не танцува, танцът на всички се разваля, ако един пее фалшиво, песента не звучи. И децата се учат на дисциплина и отговорност много по-успешно, защото имат обща цел и правят нещо смислено. Имат време и за неформално общуване през почивките, но не прекалено много, че да се драчат, защото просто им е омръзнало да търчат като избити електрони!

 Ти май си представяш как децата се моткат покрай изкуфели бабички или деградирали майки, които са залостили вратата и не излизат никъде и децата не виждат други деца, освен по телевизията! Хайде, малко мисъл да се вложи!
За ефектите е точно така - виждат се след време! И то в положителен смисъл.

Темата не е за и против ДГ, затова няма смисъл да се обсъждат повече! Темата е за начините, по които може да се предоставят качествени занимания за децата на такава малка възраст.

Моят опит показва, че не е чак толкова много активното време на децата. Тъй като не ходят на градина, могат да се събудят сутрин като се наспят. После има 2-3 часа за активни занимания с родителя и разходки или време в забавачката. След това обядват и обичайно спят по 1-2 часа, че може и повече. Пак идват 3-4 часа за активен живот - игра, някакво допълнително занимание като танци, пеене, езиков курс или просто игра в градинката. После се пибира другият родител и има време за общуване с него, а ако има и други членове на семейството, още по-добре.  В събота и неделя ходене на кино, театър или нещо подобно. част от времето, естествено, се посвещава и на създаването на навици - обличане, събличане, да се храни чисто, да си прибира играчките, да "помага" на мама и др. И като погледнеш, денят е минал.

, например, за мен е откровена грубост, а и няма никакви основания освен личните ти наблюдения. Децата, които са гледани зле у дома нямат нищо общо с децата гледани у дома по принцип. Възможно и нужно е децата да имат и спазват определени ограничения независимо къде се отглеждат. А и казах, че децата след 3 е хубаво да имат някакви занимания в градина или другаде, но не по 8- 10 часа. Във Франция, например, 4 дни в седмицата градината е до 14.30, а в сряда до 11.30 и това не е случайно. Такъв режим дава достатъчно време за социализация, но не отдалечава прекалено децата от сигурността на семейната среда, от която е нужно да се осъществи плавен преход към самостоятелност. Ако децата, които отиват на учулище или предучилищна никога не са се делили от мама вероятно ще имат затруднения, но това не е плавен преход.

Не само твоят опит съществува на света. По думите на много учители, с които съм говорила по други поводи, точно гледаните вкъщи деца се открояват предимно с положителни характеристики - по-спокойни, по-концентрирани, по-добре се изразяват, не изпадат в излишни конфликти, по-добра успеваемост в учебния процес. И това е точно, защото някой се е занимавал с тях индивидуално, изслушвал ги е, отговарял е своевременно на въпросите им. Разбира се, най-много зависи от родителите и в частност от този, който се занимава с детето. Естествено, че ако детето е "гледано", колкото да е нахранено и обуто, без някой да му обръща внимание, ще е пълна трагедия! Ама това може да се случи и в детското заведение при тези препълнени групи.

А който реве за мама, той ще реве и като стане на 30 години. Ако едно дете ще е глезено, то може да бъде и след като свършат занятията в ДГ и точно за 5 вечери и два почивни дни направо да се разплуе от глезотия! Много родители имат угризения за това, че не са с децата си по цял ден и затова се стараят да компенсират с изпълняване на всяка прищявка.

За боледуването  изобщо не си права, режимът и  условията  в детските градини и стресът на който са подложени децата са предпоставка за честото боледуване при по-чувствителните и с по-слаб имунитет деца.  Ако им се спести това, на по-късен етап няма да боледуват толкова често.  Разбира се  много индивидуално е всичко. Има си болнави деца, които просто си боледуват и такива, при които е това рядкост.

За държанието и "вписването"  също не си права.  Разбира се всичко пак е индивидуално, но ти си позволяваш да правиш обобщения на базата на доста "непредставителна"  извадка.
Моите наблюдения са точно обратните , най-нормално държащите се деца са обикновено  неходилите на градина.  Те са спокойни, любознателни, разбрани, обикновено са занимавани вкъщи и  са доста добре подготвени, липсва  агресия и   лоши навици като "портене' и   деструктивно поведение (крещене, хвърляне, блъскане).

 Правя уговорка, обаче, че имам  предвид деца, които макар да не ходят на традиционната детска  градина,   посещават  някакви колективни занимания  - английски, балет, танци. Едва ли има дете, което до 7 год. не се е сблъсквало със структурирани занимания и не знае, че не може да са разхожда из стаята  в "час", а и авторката на темата търси    решение на дилемата "как да си спестя негативите на ДГ, а да осигуря на децата разнообразни и полезни занимания"    

       Повторила съм Андариел, но просто сме писали по едно и също време.