Крадец

  • 3 426
  • 48
  •   1
Отговори
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 190
Наблюдавах две момченца (4-5 годишни) в парка. Майките им бяха заедно, явно се познаваха. Едно носеше гормити по джобовете си и все ги ръсеше насам-натам. По едно време падна един гормит и другото момченце го взе.
Въпросът е как го взе!
Огледа се, после се направи, че уж нещо друго гледа от земята, направи едно такова, абе,"професионално" завъртане на китката и гормитът изчезна в джоба му.  Shocked
Толкова малко дете!
А аз се потресох, когато разбрах, че първолаци крадат.  ooooh!
Къде се учат на това? Как?
А майката не изглеждаше проста жена, напротив. Едва ли знае, че детето й краде... Което води до други мисли. Доколко познаваме децата си, например.

Защо пускам тази тема? Де да знаех.  Blush

П.П. Гормити са едни пластмасови "човечета".



# 1
  • Мнения: 145
Спрете най - накрая с великите си заключения че децата щом са взели нещо толкова малки ще станат задължително крадци .Това е не знам коя тема по ред и вече се чудя разсъждавате ли реално на нещата , които се случват или просто си знаете своята . Децата вършат глупости и това е нормално и вие и вашите връстници сигурно сте правили неща , които сега вече пораснали ви се струват чудовищни .
Имах 3 приятелки , които ходиха до едно магазинче и крадяха дъвки -често и не го правиха защото нямаха пари , за майтапа , е сега едната работи в Лондон на престижна длъжност , а другата в наше министерство .
Моля ви замислете се и спрете с крайностите .

# 2
  • Мнения: 1 404
А аз се потресох, когато разбрах, че първолаци крадат.  ooooh!
Къде се учат на това? Как?



Не мисля, че някъде "се учат " децата на подобни постъпки, по-скоро не са свикнали на възпират поривите си за притежание.Може би толкова силно му се е доискало да има въпросния гормит, че не е могъл да устои. За мен важното е да прекарвам достатъчно време в осъзнато общуване с децата ми и да се постарая да обясня, коригирам грешките в зародиш, да наблюдавам за евентуални "рецидиви".Във всеки случай не бих драматизирала толкова (това не означава, че ако се случи с моето дете ще неглижирам поведението му Wink).

# 3
  • Мнения: 372
Да,едва ли е толкова страшна случка Много е малко детето за да се нарече крадец Щом казваш,че майката е свястна сигурно като се прибере и види гормита ще си поговори с детето и ще му обясни,че не е редно Пък и то може и да му го е върнало само по-късно Моят син е взимал така играчка ,разглежда я за малко  и после си я дава на детето без да се намесвам Не бива да си правиш прибързани заключения

# 4
  • Мнения: 4 299
От една страна дете ако не знае, че кражбата е лошо нещо, едва ли го приема точно като нас възрастните. Та в този смисъл първият път го разбирам- естествен нагон. Много е важно как ще реагират околните, така хем детето да не е унижено, хем да разбере ( доколкото може) всички аспекти на постъпката си. Аналогично и за потърпевшото дете.
Иначе едва ли някой повтаря профилактично от най ранна възраст на детето си 'това е лошо, онова е лошо'. Аз поне обясних, че да се лъже е лошо след първата лъжа, не превантивно. Надявам се да запазим с мъжа ми наблюдателността си и да разберем ако, или по скоро когато детето ни открадне нещо и да реагираме адекватно.

# 5
  • София
  • Мнения: 7 675
В друга тема бях писала как в първи клас извърших непоправима глупост и подарих на едно съседче любимата си възможно най-малка матрьошка на света (беше 1 см).
Място не можех да си намеря после от яд.
И когато след няколко седмици се оказах на гости в къщата на това дете, случайно съзрях матрьошката да се въргаля забравена в едно чекмедже. В момент, в който никой не ме виждаше, я стиснах в ръка, набързо се извиних, че трябва да си ходя, и тичах, тичах, тичах към нас.
И да ви кажа ли честно? Никак, ама никак не изпитах угризения.
Имах усещане, че съм поправила някаква вселенска несправедливост.
Така че детският свят понякога има и доста по-различни нюанси.

ПП: Не че е хубаво да се краде.

ППП: Сетих се за "Седрик" на Туве Янсон.

# 6
  • Sofia
  • Мнения: 8 221
В друга тема бях писала как в първи клас извърших непоправима глупост и подарих на едно съседче любимата си възможно най-малка матрьошка на света (беше 1 см).
Място не можех да си намеря после от яд.
И когато след няколко седмици се оказах на гости в къщата на това дете, случайно съзрях матрьошката да се въргаля забравена в едно чекмедже. В момент, в който никой не ме виждаше, я стиснах в ръка, набързо се извиних, че трябва да си ходя, и тичах, тичах, тичах към нас.
И да ви кажа ли честно? Никак, ама никак не изпитах угризения.
Имах усещане, че съм поправила някаква вселенска несправедливост.
Така че детският свят понякога има и доста по-различни нюанси.

ПП: Не че е хубаво да се краде.


Наистина детският свят има доста по- различни нюанси. И аз съм хващала дъщеря ми да "краде". Не мисля, че се учи отнякъде. Взимам мерки, говоря, обяснявам. В нейните отговори тя за себе си беше права, но все пак аз я критикувах много. Надявам се, че повече няма да се случва. А може би майката на въпросното дете ще види вкъщи въпросният гормит и ще вземе мерки.

# 7
  • Мнения: 30 350
А може би майката на въпросното дете ще види вкъщи въпросният гормит и ще вземе мерки.

А ако не го направи?
Или ако детето излъже, че му е подарен и тя остави нещата така?
Знам за такива случки, затова питам. А че има крадливи деца - има. Дали ще станат крадци, обаче, зависи само и единствено от реакцията на възрастните. Ако родителят зарови глава и не вземе мерки навреме...
Споменавала съм и друг път - имам позната, чието дете е голямо "късметлийче". Непрекъснато "намира" разни неща. Буквално на всяко излизане намира я телефон, я банкнота от 20 лв.... Майката с гордост разказва за късмета му и цялото семейство се ползва от "намереното".
От сина си знам, че историята не е толкова късметлийска, но... Щом майката е решила да представя нещата така, какво мога да направя, освен да гледам синът ми да стои по-далече от него?
Случката е отпреди няколко години, не знам дали "късметът" на това дете все така работи и сега.

# 8
  • Кацнала на едно дърво.
  • Мнения: 3 190
Не мисля, че ме разбирате.
И аз съм крала. Кубче.  Laughing Била съм на същата възраст. Майка ми веднага забеляза чуждото кубче, проведохме разговор, върнах кубчето, умряла от срам.
Нито слагам етикети на децата (точно аз Laughing). Нито съм казала, че това дете ще стане крадец, убиец или бог знае какво.

Потресена съм от ловкия жест на едно толкова малко дете. Беше като на филм. Ако бях сама, сигурно щях да реша, че съм недовидяла. Но не бяха сама.
Ей това ме притеснява. Момченцето реагира като изпечен професионалист. Със сигурност не му е за първи път. Начинът по който се държеше, след като взе играчката.  ooooh! Това не беше порив. Всичко беше отработено. Ей от това ми стана страшно.  Sad


По-скоро си мисля колко малко родителите познават децата си.

# 9
  • Sofia
  • Мнения: 8 221


А ако не го направи?
Или ако детето излъже, че му е подарен и тя остави нещата така?
Знам за такива случки, затова питам. А че има крадливи деца - има. Дали ще станат крадци, обаче, зависи само и единствено от реакцията на възрастните. Ако родителят зарови глава и не вземе мерки навреме...
Споменавала съм и друг път - имам позната, чието дете е голямо "късметлийче". Непрекъснато "намира" разни неща. Буквално на всяко излизане намира я телефон, я банкнота от 20 лв.... Майката с гордост разказва за късмета му и цялото семейство се ползва от "намереното".


Поради тази причина никога не трябва да сме сигурни на 100% в историите, които ни разказват децата. Има си начини родителят ако иска да разбере истината. Друг е въпроса дали ще го направи.

# 10
  • Evil thoughts can hide, I'll help release the mind I'll peel away the skin, release the dark within.
  • Мнения: 1 371


А ако не го направи?
Или ако детето излъже, че му е подарен и тя остави нещата така?
Знам за такива случки, затова питам. А че има крадливи деца - има. Дали ще станат крадци, обаче, зависи само и единствено от реакцията на възрастните. Ако родителят зарови глава и не вземе мерки навреме...
Споменавала съм и друг път - имам позната, чието дете е голямо "късметлийче". Непрекъснато "намира" разни неща. Буквално на всяко излизане намира я телефон, я банкнота от 20 лв.... Майката с гордост разказва за късмета му и цялото семейство се ползва от "намереното".


Поради тази причина никога не трябва да сме сигурни на 100% в историите, които ни разказват децата. Има си начини родителят ако иска да разбере истината. Друг е въпроса дали ще го направи.

Така е, обаче често майките казват "Аз познавам на 100 % моето дете, вярвам му, то няма никога да ме излъже...."

# 11
  • София, център
  • Мнения: 3 455
И аз съм забелязала подобни, присвоявания, да ги наречем. Детето си мисли, че щом никой него е видял, или че щом другото има много, а то не, може да го вземе. Не мога да го нарека кражба. Дъщеря има една такава приятелка. След нейно посещение липсват сума ти неща, които след това биват връщани.

Дъщеря ми така, преди известно време в една кинкалерия си беше напълнила джобовете с най-различни копчета, които й били скъпоценните камъни. Събрала си ги беше от земята, т.е. не е бъркала в чекмеджетата с копчета за продан. Човекът на касата я видя, че муши и крие нещо, засмя се и каза, че й ги подарява, но въпреки това имахме лекция в къщи.

# 12
  • Талант на 2012,2013 г.
  • Мнения: 2 996
Мисля си, че на детето в момента му е харесала тази играчка. Нормално е след това, когато майката забележи, че това нещо не е тяхно да се поинтересува от къде идва и нещата да се оправят. Не е казано, че това дете ще стане изпечен крадец...

# 13
  • Мнения: 109
И моята дъщеря си присвои /кражба не мога да го нарека, защото е неуместно според мен в такива случаи/ веднъж едно стикерче с Мики Маус от детската градина. Намерих го в джоба й и поисках обяснение. Каза ми, че много го е харесала и затова си го е взела.
Последва дълъг разговор. Не съм се карала, но тя осъзна вината си, почувства се виновна и доста плака след това.
Подобна случка не се е повтаряла от тогава.

# 14
  • Мнения: 307
А че има крадливи деца - има. Дали ще станат крадци, обаче, зависи само и единствено от реакцията на възрастните. Ако родителят зарови глава и не вземе мерки навреме...
Напълно подкрепям това мнение.

Според мен, детето, за което става дума тук, напълно осъзнава постъпката си и най-вероятно не му е за пръв път. Може би. И може би майката не му е обяснила добре, че не трябва да прави така, може би и не знае, че го прави, а може дори да не й пука. А ако тя не му обясни, че това е лошо, то откъде ще знае?! И не смятам това за нормално, защото на тази възраст много добре осъзнават кое е тяхно и кое не. Да уточня, че не слагама етикет на никой, но на това дете трябва да му се обърне внимание сега, защото след 15 години ще е късно.
И за мен извода от тази ситуация е, че трябва да обръщаме повече внимание на децата си. 

Общи условия

Активация на акаунт