Какво значи "Стандарт на живот"?

  • 11 961
  • 145
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 4 841
Вижте, не е повод за гордост, че ако трябва да избереш дали да си купиш един килограм пържоли и една книга, ще избереш книгата  Peace
Повод за гордост е, ако така си подредил живота си, че никога да не ти се налага да правиш този избор, а да можеш да си позволиш и двете.
Повод за гордост е, и ако не обвиняваш околните, ако са предпочели да си купят два килограма пържоли и нито една книга, а уважиш избора им.

Това "Гладни, но духовно извисени" сме го играли. Отдавна.

# 46
  • Мнения: 364
Хората, които са гладували, са издигнали храната в култ.
Не искам да започвам спор,но това не е съвсем така.

Краси, всеки със своето мнение. Аз пък имам достатъчо познати и роднини, които са преживели и живеят във война. Какво да спорим, като няма смисъл  Wink

# 47
  • Мнения: 941
Вижте, не е повод за гордост, че ако трябва да избереш дали да си купиш един килограм пържоли и една книга, ще избереш книгата  Peace
Повод за гордост е, ако така си подредил живота си, че никога да не ти се налага да правиш този избор, а да можеш да си позволиш и двете.
Повод за гордост е, и ако не обвиняваш околните, ако са предпочели да си купят два килограма пържоли и нито една книга, а уважиш избора им.





напълно подкрепям   bouquet

# 48
  • Мнения: 1 174
Така като ви чета, всеки си тълкува нещата по свой начин.
Стана ми интересно като прочетох поста на авторката, защото вчера си мислих точно на тая тема, имахме едни гости и някакси разговора се въртеше все около храната, заговорим за някое заведение и те веднага се изказват каква е храната там - добра, лоша. Та като си тръгнаха се замислих, че за мен храната е нещо, което трябва да ям, за да живея. Никога не ми е правило впечатление как готвят някъде си, аз не отивам там за да се наям, а на приказка с приятели. Готвя, и то добре, вкусно, но не робувам на храната, не знам как да го обясня - някои хора, като видят сергия със сладолед и слюнката им потича. При мен такова нещо не се случва просто. Ям 2-3 пъти на ден, защото трябва, вкусно ми е, храната е качествена, не е боклуци, но като се наям, ставам от масата и отивам да правя истински забавно и интересно нещо. Това е в общи линии отношението ми към храната.
От друга страна има хора, които са обсебени от храната, другата крайност, може би такива хора визира авторката, аз познавам такива, едвам свързват двата края, но на масата - суджуци, луканки, щото без месо не може.

# 49
  • Мнения: 4 916
Хората, които са гладували, са издигнали храната в култ.
Не искам да започвам спор,но това не е съвсем така.
Аз например ,никога не съм била лишавана и не съм се лишавала ,специално от храна.Добра храна.
За мен е хоби,удоволствие,така както някой обича да спортува,друг-да ходи на риба,или да играе шах...



Едното не изключва другото. Не всеки, който обича "отбраната храна" по думите на авторката, е гладувал. Но всеки от познатите ми, който е гладувал или се е лишавал, сега е фокурисан върху храната. В една друга тема разказвах за такъв мой познат.

# 50
  • Точно където трябва
  • Мнения: 4 904
Може пък просто въпросният син да е видял принципно "стандарта на живот" пък да е акцентирал върху месото в изказа си. Пък като е говорил за месо зависи какво МЕСО е имал пред вид и т.н.
Иначе и за мен, така както е казано месо  не е =висок стандарт

# 51
  • град-държава
  • Мнения: 5 863
Има огромна разлика от гастроном до "живея за да ям"  Crazy

Аз лично не свързвам храната с луканки и пържоли...признавам чревоугодник съм и то голям,обичам качествената храна,обичам да я приготвям,обичам цветовете на храната и най-вече да се "храня" и с очите си,сътветно и душата,защото храната може да бъде удоволствие преди всичко,да задоволява и душата...нищо общо с това да тъпчеш кюфтета и пържоли всекидневно... Wink
По никакъв повод не мога да свържа храната като удоволствие с моменти на глад,тъй като аз самата никога не съм гладувала,лишавана и т.н...заключението е просто абсурдно.

# 52
  • Мнения: 1 301
На мен ми е ясно какво значи това, но има хора на които не е ясно и с тази тема искам да уточним термина.
Повода е, че синът ми който се ожени  скоро попадна в семейство , в което приоритет се дава на храната и то определено на месото. Той започна да твърди, че това семейство има "висок стандарт на живот", защото три пъти на ден ядат месо. У нас се яде месо, не сме вегетарианци, но ядем каквото купим от магазина и с колкото пари имаме също се съобразяваме.
За мен храната е за да можем да живеем, а не обратното.Предпочитаме да имаме пари за екскурзия, разходка, интернет и за сносни дрехи, а не да се тъпчем с отбрани храни.
Моля, напишете и Вие какво мислите!

Е те и хората с месото може би ходят и по екскурзии. Въпросът е в приоритетите.
А висок стандарт за мене означава да не се ограничаваш от нещо за сметка на друго.

# 53
  • Мнения: 4 963
Високият стандарт няма нищо (почти) общо с месото и с екскурзиите. Той означава да можеш да си позволиш желаните от теб неща, без едно да е за сметка на друго. И разлика в качеството...

# 54
  • София
  • Мнения: 4 466

 Ни бих искала да промени ценностите в живота си, които е възприел в семейството си досега. Това ще е важно и за възпитанието на децате му.
Нямам и желание да променям начина на живот и вижданията на сватовете, нека си живеят така какго искат, нито пък тези които се изграждат в новото семейство, но ще ми бъде болно да пренебрегват душите си, и те храна искат ама друга...

Не бих искала да се заяждам, но мисля, че има проблем в "ценностите" . Не знам в какво сте го възпитавали, как сте му хранили душата, но да захвърлиш всичко за едни пържоли, някак не ми изглежда много устойчива ценностната му система на синчето.  Wink Възрастен човек, млад мъж, да окачествява стандарта си на живот с пържоли-има нещо изначално сбъркано. Може би вашият начин на мислене не е неговия, може вие да не сте предали нещата както сте искали. А може просто да ревнувате сега и да обвинявате "новото" семейство във всички грехове.  Wink


# 55
  • Мнения: 364
По никакъв повод не мога да свържа храната като удоволствие с моменти на глад,тъй като аз самата никога не съм гладувала,лишавана и т.н...заключението е просто абсурдно.

Едното няма общо с другото. Можеш да обичаш храната, да й предаваш особено значение и да й се наслаждаваш. Насладата за мен изключва това да ям всеки ден едно и също- в случая месо, както и тъпченето.

Тези, които са гладували, закусват *като за последно* и още непривършили закуската, правят планове за обяда- пълният хладилник за тях е осъществена мечта.. Не съм гладувала и не знам какво е това да ядеш два месеца сухо брашно с лъжица и да си купуваш кърмата на родилките, защото няма мляко, но ми звучи гадно...

П.П. И продължавам да твърдя, че тези, които предават особено значение на количеството храна, я имат като заместител на нещо друго. Едно е да си хапна малко от това и да си отчупя от другото, а съвсем друго е ежедневието ми да се върти само около храната и хладилника.

Последна редакция: пт, 16 апр 2010, 16:53 от Лили - Лу

# 56
  • София
  • Мнения: 4 187
Спорът "Живея, за да ям" срещу "Ям, за да живея".

Определено намирам връзка между недоимъка в миналото на семейството и любовта към саламите, суджуците, месото и храната изобщо.
Разказвали са ми за едно време - бедните и заможните и разликата между тях, която се изразява в "блажното" на трапезата.
Чоржбаджиите всеки ден имат блажно на трапезата, а бедняците -постно.
В ориента приемат слабият човек за беден, а дебелият- за заможен, отново свързано с храната.
В БГ все още битува един подобен култ към "блажното" и максимата "аз съм това, с което се храня", отнесена към стандарта на живот.

Последна редакция: пт, 16 апр 2010, 17:09 от Azzy

# 57
  • Мнения: 364
Аззи,  Peace Точно това имах предвид! Този, който е гладувал, превръща яденето в ценност. А има дори хора, които чрез храната се наказват или награждават. Но изобщо няма да влизам в подробности, че пак някой ще го определи като абсурдно твърдение.  Wink

Гастрономът яде с всички сетива и предпочита малко, качествено и разнообразно пред многото и монотонно. Той знае, че ядене има! Не е необходимо да трупа консерви, компоти и суджуци...

Иначе бих посъветвала Fleur да заведе сина си в кланица... Laughing

Последна редакция: пт, 16 апр 2010, 17:28 от Лили - Лу

# 58
  • Мнения: 2 732
Стандарта трябва да се подържа !
Когато всеки месец можеш да си позволиш същите екстри/а да прибавиш и други/,без това това да те затрудни по сметките !

# 59
  • София
  • Мнения: 4 187
Иначе бих посъветвала Fleur да заведе сина си в кланица... Laughing
Ах, разсмя ме Simple Smile
Мен, ако питате, авторката спокойно би заклала и един шопар собственоръчно, само и само да откъсне любимия си син от тези бездуховни люде и тяхната дъщеря и да го прибере под майчиното крило, където спокойно ще го храни и пои докато е жива.
Обаче ми направи впечатление, че не ми отговори на въпроса как е придобил тези впечатления нейния син- гостувайки в дома на родителите на жена му, или от гледна точка на нов член на семейството, удобно настанен в дома им, под формата на "заврян зет".
За мен това е фундаментален въпрос, за да мога да формулирам правилно отговор към авторката, касаещ стандарта на живот на нейния син, но тя сметна за уместно да се ограничим върху броя на местните блюда дневно или седмично, забравих вече, за да определим качествено или не живее той.
Също така, аз бих била любопитна да разбера представата за богат духовен живот на авторката, защото екскурзиите за мен не са достатъчен критерии за една личност, за да мога да я дефинирам като духовно богата.
Изобщо, в този ред на мисли гравитират моите разсъждения по така зададената тема.

Общи условия

Активация на акаунт