Синът ми е на 2.9г и от известно време има промяна в поведението му, като в последните дни ескалира страшно много. Започна се с едно мрънкане и разиграване- 'не искам да си мия зъбите с мама, искам с тати', след 2 минути ' не, искам да се къпя с мама', влезе в банята, събуе си чорапите и реши че иска пак баща си. В началото се отнасяхме търпеливо, после решихме че се глези и малко втърдихме курса. Преди 4 дни дойдохме с детето в друг град за седмица и нещата почти излязоха от контрол. Страх го е от всичко- от сенките по стените, от това да ме пусне и да ходи сам, да слезе сам по стълбите, по които тичаше преди 3 месеца. Повтаря, че ще падне от тавана. Спи много неспокойно и се буди. Започна дори да залита и да е нестабилен на моменти, трепери мъ ръката. Когато спи и се стреснне буквално подскача целия.
Не мога да преценя до каква степен състоянието му може да се дължи на страхове или е нещо физиологично. Сигурно има знаение и пътуването ни сега, както и това, че ни предстои преместване в края на месеца в друга държава. Говорим му за това, както и че ще летим със самолет ( той не е летял досега), което предполагам също го стресира- казва, че го е страх от самолета.
Вчера ужасно се притесних, водих го в спешното, в крайна сметка стигнахме и до скенер на главата, където не се видя нищо. За съжаление в събота не успяхме да направим консултация с детски невролог. Ще съм благодарна ако ми препоръчате и такъв в София.
Не мога да преценя до каква степен състоянието му може да се дължи на страхове или е нещо физиологично. Сигурно има знаение и пътуването ни сега, както и това, че ни предстои преместване в края на месеца в друга държава. Говорим му за това, както и че ще летим със самолет ( той не е летял досега), което предполагам също го стресира- казва, че го е страх от самолета.
Вчера ужасно се притесних, водих го в спешното, в крайна сметка стигнахме и до скенер на главата, където не се видя нищо. За съжаление в събота не успяхме да направим консултация с детски невролог. Ще съм благодарна ако ми препоръчате и такъв в София.
. Дълго мислех върху проблема и реших, че същността му е в това, че винаги, когато сме го правили, е било в някакъв разрез с неговата идея как ще си изкара деня. Решавала съм спонтанно, че искам да отидем еди къде си, да се видим с някакви хора и тръгваме. Нямам лична кола и затова ползваме такси, когато сме само двамата. Детето е имало намерение да играе със съседчето, да си е вкъщи или въобще нещо от неговите си работи и ежедневието рязко се променя. Та по мое мнение проблемът може да е там. Ако не е очаквал да отиде в друг град, ако не му се е случвало често, ако си иска предишният ритъм на живот. 
