САМО за фенове на Стивън Кинг! - 4 част

  • 35 954
  • 736
  •   1
Отговори
# 180
  • София
  • Мнения: 5 164
Привет на всички  Hug !
Аз най-накрая прочетох "Денят след утре" на Фолсъм.
Този автор за трета поредна книга не ме разочарова  Heart Eyes ! Много добре пише, страхотно води разказа, всяко изречение, случка, елемент в историята си е на мястото, героите са "истински, живи". И не на последно място - екшън, екшън, екшън.
Книгата не е някакъв връх в литературното творчество, но за мен си беше истинско удоволствие да я прочета.
Сега захванах "Пиратски ширини" на Майкъл Крайтън (друг мой любим автор).
Бях си приготвила "Децата на Хурин" на Толкин, но в моето семейство новите книжни придобивки се разграбват за секунди, та сега ще чакам ред за нея.

Киф, какво стана с теб? Как мина защитата? Стискала съм ти палци и съм те мислила! Драсни два реда!

Конти, късмет следващия път и не се ядосвай  Hug !

# 181
  • Мнения: 87
deadface, заинтригува ме с това "скандинавския Стивън Кинг". Може ли малко повече инфо от твоя гледна точка?
Иначе ще видя и уики-то какво ще каже относно Линдквист.
Arrow http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=480066.0

А личните си впечатления съм споделил ето тук, където ще намериш още един откъс от книгата.


И, за да не се отклонявам прекалено много от темата, която все пак е за Кинг, ето как изглежда английската корица на предстоящия му сборник с новели:

# 182
  • на изток от рая
  • Мнения: 472
deadface, благодаря. А как само завидях на онези, дето ще могат да си купят книгата на Кинг. Присви ме, като видях името му на корицата.

# 183
  • Мнения: 0
Вчера започнах да препрочитам "То" и отново се убеждавам каква невероятна книга е. Flutter

# 184
  • София
  • Мнения: 1 224
В "Продавалник"- а видях, че се продава "Сърца в Атлантида" за 12 лв.
http://www.prodavalnik.com/ppc/showproduct.php?product=1145886&cat=84

    В някои от миналите теми писах, че намирам сходства между други литературни произведения и някои от тези на СК. Убедена бях, че това не е плагиатство,  а само лек щтрих на сюжета и градация, каквато само той е способен да направи. Все пак няма тема, която да не е третирана и доразвивана хилядократно в литературния свят. Харесваше ми, че е откровен и признава влиянието на определени автори, както и цитатите /с посочен източник / в  творбите му.
Но това, на което се натъкнах ми идва в повече - такова придържане към сюжета +  липса на споменаване на автор и "кредо",  тотално ме разочарова.
    Наскоро прочетох сборника от разкази на един испански фантаст, пишещ под псевдонима Доминго Сантос - "Бъдеще несвъвършено" /библиотека Галактика, книжка № 101/ и първоначално се втрещих, как си позволява толкова нагло да копира "Бягащия човек", в разказите "Програмата" и "Смог" - След кратко гугълстване видях, че Д.С. ги е написал  доста по-рано - през 1970 "Програмата" и "Смог" - 1980.
    Ако нямате сборника, може да ги прочетете онлайн в "Читанка" /в момента не са достъпни за сваляне, поради .... предполагам, знаете защо  Tired http://chitanka.gdbop.com/text/177.html

   ПП. Ще се радвам, ако някой  от вас прочете и сподели паралелните си впечатлениот споменатите произведения на двамата автори.

# 185
  • Мнения: 328
Снощи дочетох "Огън" на Стивън Кинг.Невероятна книга!Не знам как съм я пропуснала досега!

# 186
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 449
Ще взема да я препрочета аз ,,Огън'', може и да разбера защо не ми хареса така първият път. Thinking
Последният месец чета само Кинг и след ,,Всичко е съдбовно'' прочетох ,,Град Отчаяние'' и ,,Отмъстителите''. Е, няма как да не изкажа за пореден път възхищението си от автора- страхотен стил, невероятен сюжет и толкова реални и въздействащи герои...велик е !
Следващата след горните 2 беше ,,Колорадеца''...все едно се приземих без парашут от високо. Laughing Няколко пъти поглеждах дали той е автора, да не съм взела нещо на Мери Хигинс Кларк, но си е той, макар и по различен начин....хареса ми що годе.
Снощи обаче дочетох ,,Момичето, което обичаше Том Гордън'' и си признавам, че ме разтърси, не я оставих докато не свърши историята. Това е най- хубавата му книга от изброените които прочетох напоследък. Много го бива да бърка в мозъка и да психира читателите- едвам заспах после. Laughing
Днес започнах ,,Торба с кости'' и още съм в началото, но започва увлекателно. Ще споделя и за нея като я прочета. Peace

# 187
  • София
  • Мнения: 10 857
daniabc , много ме заинтригува това, което си написала. При първа възможност, като имам повечко време ще прочета двата разказа. Интересно ми е дали Дедфейс знае нещо по въпроса.
В същия контекст искам да спомена и аз нещо, което ми направи впечатление. В момента чета "Белфльор" на Джойс Каръл Оутс. В нея няколко пъти е описана (има и цяла глава) една огромна птица, която е кръвожадна и убива. Дори отмъква едно бебе. Доста ми напомни за птицата от "ТО". Разбира се това е едно според мен съвпадение, защото в този роман има доста "страховити елементи", не е само птицата, пък и би могло да се счете за тема, която е докосвана не от един и двама автори, предполагам. Дори се наканих да търся инфо кога е писана "Белфльор". Мисля че е след "ТО" но все пак...Тук искам да подчертая, че не упреквам в плагиатство, смятам че е просто съвпадение в този случай. Пък и въпросната птица не е такава главна героиня  Laughing като в ТО.

Джеронимо, завиждам ти за прочитането на Отмъстителите. Много ми се иска да я прочета, дано я преиздадат по-скоро, че не ми се чете онлайн, а няма да дам луди пари на старо, като просто скоро ще я пуснат, убедена съм!!!
Торба с кости е страхотна, много готина, мистична. Този вид най ги харесвам  Mr. Green Много приятна атмосфера и наистина по някакъв начи напомня за Дума Ки (т.е обратното  Laughing) но има и своя индивидуализъм, естествено. Разкошна книга!
Огън на мен ми е леко странна, в смисъл не ми е никак Кинг. Приятна е книжката, но нищо общо с неговия стил, според мен.

# 188
  • Варна/Лондон
  • Мнения: 1 449
Вивиан, точно така, още от началото на книгата за момент ми напомни на ,,Дума Ки'',  тя ми е от любимите. За Отмъстителите си струва чакането, невероятна. Малко ми беше странно в първите страници докато свикна с новите- стари персонажи от ,,Отчаяние'', но може би, защото я започнах вднага след първата и още ме държеше емоцията.
Успокоих се, че не съм запецнала само аз с ,,Огън''- за мен си беше нормален крими роман и въобще не изживях напрежението и усещанията които обикновенно ме налазват като чета Кинг. Laughing ,,Колорадеца'' по същият начин- не бих я прочела втори път.

# 189
  • Мнения: 87
    В някои от миналите теми писах, че намирам сходства между други литературни произведения и някои от тези на СК. Убедена бях, че това не е плагиатство,  а само лек щтрих на сюжета и градация, каквато само той е способен да направи. Все пак няма тема, която да не е третирана и доразвивана хилядократно в литературния свят. Харесваше ми, че е откровен и признава влиянието на определени автори, както и цитатите /с посочен източник / в  творбите му.
Но това, на което се натъкнах ми идва в повече - такова придържане към сюжета +  липса на споменаване на автор и "кредо",  тотално ме разочарова.
    Наскоро прочетох сборника от разкази на един испански фантаст, пишещ под псевдонима Доминго Сантос - "Бъдеще несвъвършено" /библиотека Галактика, книжка № 101/ и първоначално се втрещих, как си позволява толкова нагло да копира "Бягащия човек", в разказите "Програмата" и "Смог" - След кратко гугълстване видях, че Д.С. ги е написал  доста по-рано - през 1970 "Програмата" и "Смог" - 1980.
    Ако нямате сборника, може да ги прочетете онлайн в "Читанка" /в момента не са достъпни за сваляне, поради .... предполагам, знаете защо  Tired http://chitanka.gdbop.com/text/177.html

   ПП. Ще се радвам, ако някой  от вас прочете и сподели паралелните си впечатлениот споменатите произведения на двамата автори.


Не съм чел въпросните разкази, так че нямам идея доколко приличат на "Бягащият човек". Трябва да се имат предвид обаче следните неща:
- Това, че са били издадени в Испания преди "Бягащият човек", не означава автоматично, че Кинг ги е чел. Въпросът е дали и кога са били издадени на английски език, защото не ми е известно Кинг да владее свободно испански.
- Напълно е възможно на двама или повече писатели да им хрумне самостоятелно една и съща идея, това не означава автоматично, че единият я е откраднал от другия.
- Кинг е взаимствал многократно идеи от други автори, но ги е развивал по нов, съвсем различен начин. Пример - "Сейлъмс лот" и "Дракула". Разказът "Дяволската котка" и разказите "Черният котарак" на По и "Желязната девственица" на Стокър и т.н.. Дали това е плагиатство? Въпросът е спорен, защото крайният резултат/продукт е съвсем различен. Да не говорим, че има универсални идеи (вампирите, например, не са измислени от Стокър, а съществуват в митологиите и фолклора на много народи) и че е трудно да се установи кой е първоизточникът на дадена идея. Когато излезе новият роман на Кинг - "Under the Dome", - в който се разказва за силовото поле, което се появява тайнствено над малко градче, като го изолира от околния свят, много хора го обвиниха, че е взаимствал идеята от "Всичко живо е трева" на Саймък, но никой, освен мен, не се сети, чя въпросната идея се среща в една още по-стара книга, публикувана през далечната 1957 - "Кукувиците от Мидуич" на Джон Уиндъм. Защо? Защото много хора са чели "Всичко живо е трева", докато "Кукувиците от Мидуич" е сравнително неизвестна. И така - от кого е "откраднал" идеята Кинг - от Саймък или от Уиндъм? Или може би от един епизод на "Семейство Симпсън"? А Саймък откраднал ли е идеята от Уиндъм? Или и двамата са я откраднали от някой по-стар неизвестен автор? А може би на всички им е хрумнала самостоятелно? Истината е, че няма как да се установи произхода на дадена идея и никой не може да твърди, че един автор е откраднал идеята на друг, след като крайният разултат е съвсем различен. Между изброените по-горе произведения има достатъчно много разлики, за да се говори за плагиатство. Да, идеята в основата си е една и съща, но е развита по съвсем различен начин, сюжетите, обстановката и героите са различни, дори темите и въпросите, които повдигат авторите, са различни (за Кинг, например, не е важно кой и защо е затворил градчето със силово поле; той се интересува от реакциите и взаимоотношенията на хората, които са се озовали изолирани от обществото и останалия свят. Дали ще убиеш съседа си, когато може да те се размине безнаказано? Дали ще убиеш друго човешко същество, за да се нахраниш с плътта му, когато умираш от глад? Ето такива въпроси го вълнуват него, докато Саймък и Уиндъм се интересуват от съвсем различни работи.)

А идеята за голямата кръвожадна птица не е нито на Кинг, нито на Оутс. Среща се като демон в митологията на различни африкански племена, като по всяка вероятност пръвообразът й е реално съществуваща птица, изчезнала от земята преди хиляди години. Спомнете си и за птицата Рух от арабския фолклор, описана в "Хиляда и една нощ"  Simple Smile

# 190
  • София
  • Мнения: 1 224
deadface,
Чак такива прилики, според мен не е възможно да са плод на случайност. Ето ключов цитат, понеже разказа е дългичък:
Цитат
В действителност механизмът на Програмата бе съвсем опростен. Във всяка Програма чрез жребий се избираше Беглец от държавните затвори на страната, в която щеше да се проведе ловът. Между представилите кандидатурата си градове винаги се избираше такъв с повече от един милион жители. По време на Програмата градът се изолираше напълно. Беглецът се пускаше на място, неизвестно за преследвачите му…
И ловът започваше. Всеки можеше да се запише в Програмата като Ловец. Имаше право да си избере оръжие (пистолет, пушка, нож…), което да използува срещу Беглеца. Не съществуваха етични норми, само общи правила за поддържане на жив интерес.
Обикновено Ловецът, който успееше да хване Беглеца, печелеше наградата от сто хиляди кредита в брой и бронзовия медал. Ако Беглеца съумееше да се изплъзне, което се случваше рядко, или казано другояче, ако успееше да стигне до малкото „отворени“ изходи на града, без да го хванат, печелеше предвидената награда, едновременно с пълна свобода и автоматично унищожаване на съдебното му досие. Това бе стимул, по-скоро символичен, отколкото действителен, с единствената цел да държи в напрежение Беглеца.
Цялата Програма се предаваше директно и главно затова предизвикваше толкова вълнения. На стратегическите места цяло ято от хеликоптери, патрули и часови, снабдени с портативни телевизионни камери, проследяваха пътя на Беглеца, предавайки всички сцени от Лова на централната контролна кула, откъдето с умел монтаж се включваха най-интересните моменти и се препращаха към зрителите. Сцените се препредаваха в цял свят по сто и седемте телевизионни канала. Местният предавател ги разпространяваше и в самия град, където се осъществяваше Програмата, а възможността да се следи всеки момент от нейното развитие бе основната й привлекателност.
Сумата за участие в Програмата бе сто кредита на човек и обикновено се записваха от двеста до триста хиляди ловци, според броя на жителите на избрания град. Рекордът за участие бе поставен в Париж, където ловът се състоя в самия Латински квартал, с петстотин и осемдесет хиляди участници, после се нареждаха Ню Йорк с четиристотин и деветдесет хиляди, и Лондон — четиристотин и седемдесет хиляди. След тях идваха Токио и Буенос Айрес, с около четиристотин хиляди и цяла плеяда от столици между триста и четиристотин хиляди. Но напоследък продуцентите на Програмата решиха да намалят малко броя на Ловците — многочисленият състав от участници вредеше на увлекателността на Програмата, защото колкото и голям да бе градът, ловът неизбежно свършваше почти веднага.
Абсолютният рекорд за продължителност на Програмата принадлежеше на Сидней — три дни и половина непрекъснат и вълнуващ лов… завършил със спасението на Беглеца. Но обикновено Програмата никога не надхвърляше един ден. Всеки телевизионен канал, който искаше да препредава лова, трябваше да заплати големи суми (пропорционални на приблизителния брой участници), а бе изчислено, че продуцентите получават осемнадесет милиарда кредита на месец за правото на препредаване и други двадесет и три милиарда от рекламата. Наистина разходите по организацията, подготовката и реализацията бяха също много високи, но въпреки всичко сделката си я биваше.

ПП. А   в "Смог" става дума за силно замърсена природа, ежедневни измервания на чистотата на въздуха, евтини  и скъпи маски, с които може и да доживееш до 40-50 г.

# 191
  • Мнения: 87
Има много прилики, не отричам, но какво пречи двамата да са стигнали самостоятелно до идеята? В крайна сметка идеята не е нито много сложна, нито много оригинална - гладиаторските битки от древен Рим, пренесени в близкото бъдеще. Освен това забелязвам няколко съществени разлики:
- В разказа, за който говориш, Беглецът е затворник и Играта/Програмата има за цел не само да забавлява зрителите (и респективно да носи пари на организаторите), но и да регулира престъпността (колко хора биха се осмелили да извършат престъпление, когато знаят, че ги очаква почти сигурна смърт, независимо от естеството на престъплението (един от участниците в Програмата е арестуван за сделка с наркотици - престъпление, което в съвременното общество не се наказва със смърт)). Докато в романа на Кинг Беглецът е случаен човек, който се е записал по собствено желание в Играта, защото е безработен и се надява по този начин да спечели пари, с които да подобри живота на семейството си, а основната цел на Играта е да отвлича многобройното бедно население от мисли за бунт срещу богатата уплавляваща класа (освен, че е източник на развлечение, тя е и начин всеки, останал без работа, да забогатее).
- В разказа ловците са случайни хора и едва ли не всеки има правото да стане ловец, стига да има огнестрелно оръжие, докато в романа ловците са хора, специално наети от организаторите на играта.
- В разказа такива игри се организират по цял свят, докато в романа не се споменава, че подобни игри съществуват извън Щатите.
Освен това сборникът с разкази на Доминго Сантос е публикуван в Испания през 1981, само една година преди да бъде публикуван "Бягащият човек". Ако изобщо е бил издаден на английски език, това е станало много по-късно. Не виждам как е възможно Кинг да го е прочел едва ли не веднага след излизането му в Испания, след като не владее испански (е, знае някоя и друга дума, защото в Щатите е пълно с испаноговорящи имигранти, но дотам).

ПП: Наскоро излезе още една книга с подобна идея - http://www.pe-bg.com/?cid=3&pid=30217  Laughing

ППП: Освен това да не забравяме романа "Дългата разходка", който Кинг написва през периода 1966-1967 г. (въпреки че е издаден чак през 1979) - 3 години преди "Програмата". Е, идеята на този роман също има доста допирни точки с "Бягащият човек". Според мен в "Бягащият човек" Кинг просто е доразвил идеята от "Дългата разходка" Wink

Последна редакция: пн, 28 юни 2010, 21:13 от deadface

# 192
  • Мнения: 2 742
Здравейте банда! Wink
Вчера гледах " Мъглата" и останах ей така Shocked Shocked Shocked
Какъв е тоя финал?Кой го е измислил? Кинг дали се е съгласил така да му променят историята или това е негово решение newsm78 Направоооо още ме държи Blush...ужас...

# 193
  • София
  • Мнения: 10 857
Мен ме подразни много тоя финал. Сам по себе си е покъртителен, но това разминаване с оригиналния е доста нагло. Затова и вече почти не гледам филми по Кинг, така ги изопачават, че бесовете ме хващат.  ooooh!

# 194
  • Мнения: 87
За мен сцената в колата беше ок, беше много въздействаща, но филмът трябваше да свърши с нея. Последните кадри с войниците бяха напълно излишни и обезсмислиха преднамерено отворения финал на новелата. Интересното е, че Кинг, който не е участвал в писането на сценария, е останал доволен от завършека (поне така твърди в едно интервю), но може би е казал това, само защото е приятел със сценариста/режисьора.

Общи условия

Активация на акаунт