- Публикувана: 24 апр. 2010, 19:15 ч.
- Последно мнение: 12 май 2010, 08:13 ч.
Съжалявате ли, че (не)живеете в гр.София?
Въобще не съжалявам. Преди десетина години имах желание да живея в София, но поради една или друга причина не се получи. Сега съм щастлива, че така са се стекли обстоятелствата.
Моят град също не е това, което беше, но все още са тук толкова много любими неща. Жалко, че приятелите не са между тях.
Моят град също не е това, което беше, но все още са тук толкова много любими неща. Жалко, че приятелите не са между тях.
Иамам възможност за избор - и за момента той е София. Харесвам големия град, с всичките му предимства и недостатъци. Постигнала съм компромис живея в Павлово, Витоша ми е на 5 минути с кола или 15 с трамвай. Ако ми писне от града, яхвам метлата и ...Честно казано дори морето не ми липсва, кой знае колко. Окото ми е наситено от равна синева, гледката на заснежената планина, или цветовете на есенния изгрев са неописуеми.
П.П. единствено се замислих заради недостига на места в детската градина
Ама всеки гледа от камбанарията си.
П.П. единствено се замислих заради недостига на места в детската градина
Ама всеки гледа от камбанарията си. 
Не само не съжалявам, че живея в София, ами и се радвам, че е така. Малкия град ме депресира, тишината и тъмнината, особено нощем, ме влудяват. Като отида на гости на родителите си във Варна София ми липсва, а като се прибирам се радвам, че си отивам вкъщи. Живея тук от четири години и обичам София от първия ден. Мръсна, шумна, претъпкана, каквато е - такава я обичам. Нито моите причини ще убедят някого, нито причините на другите - мен (Всички се познават - шегувате ли се? Няма по гадно нещо от това). Имам късмет. Живея в голям ъглов блок, срещу който има същия голям, ъглов, напълно огледален блок. Между тях има огромно пространство с поляна с истинска, зелена трева, храстчета, дървета, съседите си садят цветя и никой не им ги унищожава, градинката на съседа с каменното езеро с каменния лебед и розовите храсти е истинско произведение на изкуството, пролетта мирише на люляци, лятото се чува детски смях от пясъчника и люлките, които пак съседи са си направили насред зеленината, красиво е и все едно си другаде. Хора, които се стремят да ти направят мръсно, за които е важно да ти е зле, за да се чувстват по добре от теб, такива, които хвърлят боклуците си по улиците и така нататък има навсякъде, аз не съм такава и за мен това е важно. Обичам София, дано не ми се наложи да живея в някой малък български град.
Съжалявам, че живея в София. Иска ми се да живеех на друго място. Но мъжът ми никога няма да си напусне работата и изборът ми е да се преместя сама или да остана в София. За сега избирам второто, но не кто окончателно, а като временно решение, поради липса на по-добра алтернатива. Не съм спряла да умувам и да търся вариант как и къде да се преместим, но за сега без особен резултат. Все с нещо трябва да се направи сериозен компромис.
София се променя, но дори и да се реша на някаква друга опция, пак би била в градска среда, при всички случаи.
Имам слабост към Зарата аз.
Помня елегантната къща на баба ми, прекрасната и градина с цветя и двете смокини.
И една улица, която имаше дървета, които отрязаха. И сега май е Партиарх Евтимий, преди беше 9-ти септември.
Но градската градина под операта и халите все още е прекрасна, няма в София такъв парк.
И на Патриарха кестените ги помня, в София.
До ден, днешен, когато посещавам този град, миризмата му ме опиянява и успокоява.
Там със сигурност бих живяла.
Някъде около градската градина, за да мога да се разхождам до пазара да си купувам розови домати и риба за внуците ми.
Варна е другата ми опция. Там определено ми е много любима атмосферата.
Имам слабост към Зарата аз.
Помня елегантната къща на баба ми, прекрасната и градина с цветя и двете смокини.
И една улица, която имаше дървета, които отрязаха. И сега май е Партиарх Евтимий, преди беше 9-ти септември.
Но градската градина под операта и халите все още е прекрасна, няма в София такъв парк.
И на Патриарха кестените ги помня, в София.
До ден, днешен, когато посещавам този град, миризмата му ме опиянява и успокоява.
Там със сигурност бих живяла.
Някъде около градската градина, за да мога да се разхождам до пазара да си купувам розови домати и риба за внуците ми.
Варна е другата ми опция. Там определено ми е много любима атмосферата.
Така, като тишината убива софетата навън, така и трясъка, гюрюлтията и калабълъка, пълният набор от миризми, убиват селянина в София. Последния път като дойдох, стоях пред НДК и бях на път да изперкам тотално. Добре, че долетяха два сиви гарвана. В тоя момент бяха най-скъпата ми и мила картинка. Скоро няма да дойда.
прекрасно се чувствам само в софия. като кацна на летището се преобразявам и ставам съвършено друг човек. допада ми анонимността на големия град, развлеченията, които предлага. всичко ми е познато, мило, хубаво, дори не забелязвам дупките и тротоарите.
малките населени места ми докарват страхотна депресия. чувствам се 'похлупена'.
малките населени места ми докарват страхотна депресия. чувствам се 'похлупена'.
Не се притеснявайте варненци, ние, софианците, още малко ни трябва и пристигаме при вас.
Аз, лично, нямам представа колко селяния и цървулщина още ще мога да понеса.
Има нещо, Ева, да.
Баба ми, всъщност беше софиянка.
Къщата беше на семейството на дядо ми, който е заралия.
Живеехме в София, включително и баба ми и дядо ми, а пролетта и лятото ходехме там, в онази къща, която вече я няма, нещо като на почивка.
Те също почиват там все още, Бог да ги прости.
Така пожелаха, предполагам, че там са били най-щастливи, разбира се преди великата социалистическа революция.
Аз, лично, нямам представа колко селяния и цървулщина още ще мога да понеса.
Има нещо, Ева, да.
Баба ми, всъщност беше софиянка.
Къщата беше на семейството на дядо ми, който е заралия.
Живеехме в София, включително и баба ми и дядо ми, а пролетта и лятото ходехме там, в онази къща, която вече я няма, нещо като на почивка.
Те също почиват там все още, Бог да ги прости.
Така пожелаха, предполагам, че там са били най-щастливи, разбира се преди великата социалистическа революция.
прекрасно се чувствам само в софия. като кацна на летището се преобразявам и ставам съвършено друг човек. допада ми анонимността на големия град, развлеченията, които предлага. всичко ми е познато, мило, хубаво, дори не забелязвам дупките и тротоарите.
малките населени места ми докарват страхотна депресия. чувствам се 'похлупена'.
малките населени места ми докарват страхотна депресия. чувствам се 'похлупена'.
Подпис и от мен под тези думи
