- Публикувана: 24 апр. 2010, 19:15 ч.
- Последно мнение: 12 май 2010, 08:13 ч.
Съжалявате ли, че (не)живеете в гр.София?
Нормално е, когато нямаш свои си скъпи спомени за даден град, да не изпитваш нищо, когато живееш в него, а да търсиш само онези неща, които са ти нужни...
Не е нормално да си хвърляш боклука през терасата, но това не става само в София, за съжаление, а навсякъде може да се види...
И то, вече, опира до възпитание и култура...
Аз, например, не харесвам Русе (там ми е чак, някак си, страшно - не знам защо, просто усещане
) и Пловдив, но това е, защото никога не съм живяла там, не свързвам тези два града с никакви спомени, нямам нищо там. Но е точно обратното за София, Бургас и Варна - и трите града поставям едновременно на първо място в моята си класация за любими градове.
Но това не означава, че ако трябва да живея в Русе или Пловдив, ще си изхвърлям боклука през джама, а не в кофата, например
Не е нормално да си хвърляш боклука през терасата, но това не става само в София, за съжаление, а навсякъде може да се види...
И то, вече, опира до възпитание и култура...
Аз, например, не харесвам Русе (там ми е чак, някак си, страшно - не знам защо, просто усещане
) и Пловдив, но това е, защото никога не съм живяла там, не свързвам тези два града с никакви спомени, нямам нищо там. Но е точно обратното за София, Бургас и Варна - и трите града поставям едновременно на първо място в моята си класация за любими градове.Но това не означава, че ако трябва да живея в Русе или Пловдив, ще си изхвърлям боклука през джама, а не в кофата, например
Много интересно становище.
Любовта към София, описана така прекрасно в песента на Богдана, никога няма да бъде разбрана правилно от неправилния човек.
Толкова ли е трудно да схванете, че аз си я обичам София, без значение колко е хаотична, мръсна или натоварена, точно толкова, колкото вие си обичате селцата и паланките, където сте родени?
И е повече от обяснимо да се дразня, когато някой я напада злонамерено, защото хората, които я обичат, дори да споделят негативите, го правят с любов и грижата на добър стопанин.
Аз не съм сляпа и изпитвам носталгия по старата София, но въпреки всичко намирам за нелепо издигането в култ на жителството и подобни простотии и съм съвсем наясно, че пътят е напред към развитието на града откъм инфраструктура и правилно планиране, отколкото тюхкането по старите времена на бай-Тошово време.
И в този ред на мисли, още по-наясно съм, че човек е свободен да живее, където пожелае и да ходи, където си иска, но това е съвсем отделен въпрос и няма нищо общо с възпитанието да се въздържиш да плюеш по нечие друго родно място, освен твоето.
Любовта към София, описана така прекрасно в песента на Богдана, никога няма да бъде разбрана правилно от неправилния човек.
Толкова ли е трудно да схванете, че аз си я обичам София, без значение колко е хаотична, мръсна или натоварена, точно толкова, колкото вие си обичате селцата и паланките, където сте родени?
И е повече от обяснимо да се дразня, когато някой я напада злонамерено, защото хората, които я обичат, дори да споделят негативите, го правят с любов и грижата на добър стопанин.
Аз не съм сляпа и изпитвам носталгия по старата София, но въпреки всичко намирам за нелепо издигането в култ на жителството и подобни простотии и съм съвсем наясно, че пътят е напред към развитието на града откъм инфраструктура и правилно планиране, отколкото тюхкането по старите времена на бай-Тошово време.
И в този ред на мисли, още по-наясно съм, че човек е свободен да живее, където пожелае и да ходи, където си иска, но това е съвсем отделен въпрос и няма нищо общо с възпитанието да се въздържиш да плюеш по нечие друго родно място, освен твоето.
Нормално е, когато нямаш свои си скъпи спомени за даден град, да не изпитваш нищо, когато живееш в него, а да търсиш само онези неща, които са ти нужни...
Не е само до спомените. Бих добавила, че човек усеща даден град дали е "неговият" град.
Аз, например, съм ходила само веднъж във Велико Търново, но го припознах като един от "моите" градове.
И, да, човек, когато е простак, ще е простак даже и на луната да отиде.
Аз не мразя София. Но, ако ми се наложи някога да живея там, определено ще ми е трудно да свикна с града. Някакси ме ужасява.
живяла съм в София в края на 90-те. като цяло имам хубави спомени от града. И сега ми е приятно да прекарам един weekend в София.
Според мен е важно и в коя част на града живееш. Има квартали, в които трудно ще му хареса на някой да живее. Аз съм живяла до 5-те кьошета и на 6-септември до Кристал. Ами да ви кажа - добре се чувствах.
А възмущението на някой столичани от притока на провинциалисти ми звучи....провинциално. Европейскияте столици са много по-космополитни от София.
Според мен е важно и в коя част на града живееш. Има квартали, в които трудно ще му хареса на някой да живее. Аз съм живяла до 5-те кьошета и на 6-септември до Кристал. Ами да ви кажа - добре се чувствах.
А възмущението на някой столичани от притока на провинциалисти ми звучи....провинциално. Европейскияте столици са много по-космополитни от София.
А възмущението на някой столичани от притока на провинциалисти ми звучи....провинциално. Европейскияте столици са много по-космополитни от София.
Съгласна съм.
Питайте колко истински лондончани са останали в Лондон.
А в Рим е пълно с китайци.
Аз не мразя София. Но, ако ми се наложи някога да живея там, определено ще ми е трудно да свикна с града. Някакси ме ужасява.
Нормално. Почти няма пловдивчанин, който да харесва София. И да, точно така казват повечето - че тя ги ужасява. Личните ми наблюдения са, че това е в резултат на шовинистичните домогвания на пловдивчани да са голям град. Живеейки с това съзнание при срещата с нещо четирикратно по-голямо, представите се объркват, разочарованието, че онова дето си си мислел не е баш така, е голямо.
Нямаше да се чустват така ужасени пловдивчани може би ако вместо да подхранват мъчителните си спомени за някогашно величие, просто осъзнаеха, че очарованието на града им отдавна не е в големината, а в съчетанието между градски гледки и лежерно спокойно живеене.
А възмущението на някой столичани от притока на провинциалисти ми звучи....провинциално. Европейскияте столици са много по-космополитни от София.
Напълно вярно. Селяндур е съвсем добре.
И цървул става.
И цървул става.
Аз познавам доста хора, които не са родом от София, но много я обичат, чувстват се като риба във вода и изобщо са се сляли с пулса на столицата, съвсем успешно и мога спокойно да кажа, че и принадлежат.
Познавам и други, дошли по неволя, които я ненавиждат и непрекъснато търсят форма да и отмъстят по някакъв начин.
Селяндур е съвсем добре.
И цървул става.
Познавам и други, дошли по неволя, които я ненавиждат и непрекъснато търсят форма да и отмъстят по някакъв начин.
Селяндур е съвсем добре.
И цървул става.
Дивите "селски прьчки" от Бьлгария се изявяват еднакво в София и по цял свят. Елементарна култура липсва на голяма част от народа. 
Как няма да е актуална темата, като всичко живо избива комплекси на тема "месторождение".
Напомня ми на една моя приятелка от провинцията, която рядко напускаше Студентски град, защото не се чувствала удобно в центъра
. Веднъж я замъкнах на купон в друг квартал, трябваше ми женско подкрепление. Тя обаче седеше и се цупеше, хем беше сред доста познати. Пробваха да пофлиртуват с нея един-двама - 
Питах я какво й става, а тя жално прохленчи "Ми само аз тука съм от провинцията". 
Напомня ми на една моя приятелка от провинцията, която рядко напускаше Студентски град, защото не се чувствала удобно в центъра
. Веднъж я замъкнах на купон в друг квартал, трябваше ми женско подкрепление. Тя обаче седеше и се цупеше, хем беше сред доста познати. Пробваха да пофлиртуват с нея един-двама - Питах я какво й става, а тя жално прохленчи "Ми само аз тука съм от провинцията".
Аз не мразя София. Но, ако ми се наложи някога да живея там, определено ще ми е трудно да свикна с града. Някакси ме ужасява.
Нормално. Почти няма пловдивчанин, който да харесва София. И да, точно така казват повечето - че тя ги ужасява. Личните ми наблюдения са, че това е в резултат на шовинистичните домогвания на пловдивчани да са голям град. Живеейки с това съзнание при срещата с нещо четирикратно по-голямо, представите се объркват, разочарованието, че онова дето си си мислел не е баш така, е голямо.
Нямаше да се чустват така ужасени пловдивчани може би ако вместо да подхранват мъчителните си спомени за някогашно величие, просто осъзнаеха, че очарованието на града им отдавна не е в големината, а в съчетанието между градски гледки и лежерно спокойно живеене.
Не бих желала да споря, но Рим е по-голям от София, обаче с радост бих желала да живея там. И там наистина се чувствам уютно.
Това, което ме ужасява най-много в София и, че градът ми се струва "разхвърлян", ако мога така да се изразя.
И не, не ме ужасява големината.
И Пловдив за размерите на България е голям град. Освен това, наистина, /тук се съгласявам/, очарованието на един град далеч не е в това дали той е голям или не.
Напавих си експеримент. Темата за София беше скорострелно заключена. Но против се появяват редовно. И не се заключват.
Напавих си експеримент. Темата за София беше скорострелно заключена. Но против се появяват редовно. И не се заключват.
Така е зададена.
а против и за - мисля, че не трябва да се допускат. Както политически, религиозни.
Така е зададена.
Пък и ние сме българи. Обичаме да се делим и противопоставяме, няма значение за какво.