Публикувана: 27 апр. 2010, 01:00 ч.
Последно мнение: 3 май 2010, 08:31 ч.

за възпитателното пошляпване

11 348
171
1

1
...
6
7
8
...
12
Всички

Q&A

Обобщени въпроси и отговори от темата *

Какво трябва да се направи, за да се сложи край на тази практика на телесно наказание на деца?
Какво представлява възпитателното пошляпване и как се различава от телесното наказание?
Какво представлява насилието според участниците в дискусията?
* Предложените въпроси и отговори се генерират машинно от автоматизиран езиков модел на база потребителските мнения в темата. Генерираното съдържание може да е непълно, неактуално, подвеждащо или неподходящо. Вашите оценки спомагат за подобряване на модела и неговото усъвършенстване.
- Какво трябва да се направи, за да се сложи край на тази практика на телесно наказание на деца?
  
  За да се прекрати практиката на телесното наказание на деца, законите трябва да бъдат ясни и по-специфични, включително всички случаи на малтретиране. Санкциите трябва да бъдат увеличени, а самото телесно наказание трябва да бъде обявено за престъпление. Освен това е важно общественото мнение да се промени, като се признае, че телесното наказание нарушава правата на децата и не е подходящо възпитателно средство.
- Какво представлява възпитателното пошляпване и как се различава от телесното наказание?
  
  Възпитателното пошляпване се различава от телесното наказание, тъй като е действие с възпитателна цел, което не причинява физическо или психическо увреждане. Може да се използва за показване на детето, че то не контролира ситуацията и за насърчаване на доброто поведение. Важно е обаче да се отбележи, че телесното наказание нарушава правата на децата, докато възпитателното пошляпване може да се разглежда като метод за установяване на граници и възпитание без причиняване на вреда на детето.
- Какво представлява насилието според участниците в дискусията?
  
  Участниците в дискусията разглеждат насилието от различни гледни точки. Някои подчертават физическото и психологическото насилие, като твърдят, че всяка форма на насилие под родителски или друг надзор е неприемлива. Други се фокусират върху ситуации, при които децата проявяват агресия или неподчинение, което може да се разглежда като форма на насилие. Важно е да запомните, че разбирането за насилието може да варира в зависимост от личните убеждения и опит на участниците.
- Какво е мнението за това дали пошляпването е възпитание или просто знак за родителско безсилие?
- Какво е мнението на форума относно пошляпването на деца?

# 90 29 апр. 2010, 10:39 ч.

Мнения: 763

Франческа, опасявам се, че аз правилно те разбрах и първия път, но за съжаление отговорът ми пак би бил същият. За мен това е уникално тъпо изказване, но има хора, които разсъждават така и са си в хармония със себе си!

# 91 29 апр. 2010, 10:41 ч.

Бургас
Мнения: 11 147

Цитат на: alexina

margo** не виждам нищо полезно в това,когато детето ми се държи лошо аз за наказание да си поиграя с него

Какво значи се държи лошо?Тя просто се инати за нещо,или е решила нещата да станат по нейния начин.Че какво му е лошото?Все пак освен че е дете си има и свое виждане за нещата,свои чувства,мисли,желания..........Аз не ги потъпквам,а и предлагам алтернатива........... и според мен децата се държат по този начин от липса на внимание-затова действам така,т.е.зарязвам всичко и се занимаваме с нещо заедно.

# 92 29 апр. 2010, 10:57 ч.

Мнения: 763

Мдаа, както казах вече темата ми е крайно неприятна. Абсурдно е съчетанието "възпитателно пошляпване" /оксиморон му викат учителята! /, по-неприятно ми е, че има хора които наистина виждат нещо възпитателно във физическото надмощие над дете, защитават го и най-откровено дават възрастов таван на тази мярка. Освен това Франческа Салиери, не иска да ми каже имат ли лопата или нямат, така че аз бях тук и за малко. Успех във възпитателните мерки на всички! Дано децата ви оценят усилията ви! Peace

# 93 29 апр. 2010, 13:11 ч.

Мнения: 1 419

alexina, да, в началото отказваше да седне на стъпалото, но аз отново я слагах и пак обяснявах защо е наказана. След 2-3 път се научи, че трябва да седне там. От тогава никога не ми е тропала с крак като съм я наказвала, просто си сяда на стъпалото Peace

Предполагам повечето от вас си мислят, че това е едва ли не загуба на време и че е сто пъти по-лесно да нашамаросам дъщеря ми, отколкото да обяснявам и да я слагам по сто пъти на стъпалото, докато свикне Rolling Eyes

За мен не е Peace

А между другото, никога не бих нашамарила детето си навън, особено когато сме с други деца. Бих я дръпнала настрани и й обяснила с твърд тон, че това или онова е неправилно и че ще си получи наказанието като се приберем вкъщи. Тя си знае вече и при нас действа Peace

А някой беше споменал, че по принцип такива деца, които не са удряни, а наказвани, като са с родителите си са добри, а с други хора издивяват. Е, при нас е точно обратното - малката разиграва само мама и тати Crazy

# 94 29 апр. 2010, 13:31 ч.

Мнения: 1 419

Цитат на: margo** в чт, 29 апр 2010, 10:41

Цитат на: alexina

margo** не виждам нищо полезно в това,когато детето ми се държи лошо аз за наказание да си поиграя с него

Марго, права си Peace

Дъщеря ми е същата - като й е скучно почва да измисля куп бели за да ми привлече вниманието. Като си поиграем или четем някоя приказка, после тя отива да гледа филмче или си играе сама и се държи прилично Peace

# 95 29 апр. 2010, 13:47 ч.

Мнения: 197

Възпитателно по шляпване няма според мен , поради простата причина че родителя наистина се чувства безпомощен за да по шляпва или крещи на детето си.
Изпадала съм и изпадам в такива ситуации разбира се , че ме изкарва извън нерви , но точно тогава колкото и да ми е трудно Whistling

го гушкам и му казвам...Мама много те обича , нали ще ме слушаш.....
Нямате представа как се променя детето Crazy

, като реагирам по този начин Wink

# 96 29 апр. 2010, 14:54 ч.

Мнения: 463

За съжаление съм шляпвала, както е формулирано тук детето си, пляскала съм я и по лицето. Не повече от пет пъти общо. И винаги, във всички случаи е било израз на безсилие, изпуснати нерви, проява на страх, както в известния на всички ни сценарии за изскачане на платното, от умора, или притеснение, че например бързаме и не мога по друг начин да я накарам да направи това, което искам. В боя (пошляпване е просто някаква глупост, евфемизъм, с който се опитваме да наречем нещо по приемлив начин) няма абсолютно нищо възпитателно по отношение на детето. Той няма дългосрочен ефект за възпитание на добро поведение, ценности или приемлимо в обществото държание, а само показва на детето, че удрящият възрастен използва сила, за да се наложи, или причинява болка, за да накаже - за момент. Шевролета беше формулирала по нагоре по прекрасен начин и моето мнение, че би трябвало като възрастен и отговорен човек да имаме вече формирани умения, навици и жизнен опит да санкционираме неприемливото поведение на децата си без да използваме насилие, още повече, че на самите деца категорично го забраняваме в отношенията им с другите. Не ви ли звучи адски тъпо да учите децата си, че е недопустимо да удрят другите, а в същото време да смятате за естествено и полезно да ги „пошляпвате”... Аз лично повече не си позволявам подобно нещо, влагам огромни усилия да се овладея първо, преди да прибягна към някаква санкция, и да вложа малко разум по отношение на това, какво всъщност искам да постигна – да възпитам по определен начин детето си, който в никакъв случай не е да приуча детето автоматично да ме слуша, защото аз така казвам, или да шляпвам, ей така щото то не вреди. Напротив, вреди. Постовете на тези, които са били удряни като деца и смятат, че това не им е навредило доказват, колко голямо изкривяване предизвиква подобно родителско поведение – та сега, те на свой ред смятат, че да удряш е нормално. Да не говорим, колко жалко е някой да си мисли, най-чистосърдечно, че е било в реда на нещата да бъде удрян от учител. Направо ми е жал за такива хора.
Моето дете е личност - какво като е само на четири. Не позволявам никой да го удря, не позволявам и на себе си. Както не разрешавам никой да удря мен.

Последна редакция: чт, 29 апр 2010, 15:00 от iris06

# 97 29 апр. 2010, 15:01 ч.

Мнения: 10 024

понеже аз споменах учителите - ама наистина ли ти е жал за мен hug

# 98 29 апр. 2010, 15:08 ч.

Мнения: 463

Цитат на: тити в чт, 29 апр 2010, 15:01

понеже аз споменах учителите - ама наистина ли ти е жал за мен hug

Ама моля те, как ще ме удря учител, страхотен учител, няма що. Не харесвам теорията, че учителите биели, та да направят човеци. Много е, ами архаична... Но у някои от битите след време тоя спомен предизвиква умиление... Психологически феномени разни... Всъщност аз си спомням, че в осми клас учителя ни по физическо верно ми удари шамар. До днес ми се ще да го намеря и да му отвъртя един...

Последна редакция: чт, 29 апр 2010, 15:13 от iris06

# 99 29 апр. 2010, 15:29 ч.

Мнения: 1 419

Малко офф темата, да вметна, че в първи клас учителката ни беше тотално изперкала и си спомням, че който не си беше научил му хващаше учебниците и бой по главата Crazy

Има всякакви хора Rolling Eyes

# 100 29 апр. 2010, 15:45 ч.

sofia
Мнения: 9 578

Хайде минете на психическия тормоз......
Мъжа ми никога не е бил удрян (съответно и брат му и сестра му), но и до ден днешен натяква на майка си за психическия тормоз (съзнателен или не)
За мен е по-страшен от шамарите.

# 101 29 апр. 2010, 16:01 ч.

Мнения: 463

И за мен, ама то да не е някакъв избор - или психически тормоз, или шамари... Големи хора сме, все някак би трябвало да съумеем да се овладеем, особено по отношение на така да се каже, най-милото ни. Аз лично за себе си просто отведнъж някак си се осъзнах и не си позволявам да посягам на детето, каквото и ще да прави - има толкова други начини... Децата могат да са големи манипулатори, могат и да се инатят нарочно - и въпреки това, според мен родителя не бива да си позволява да удря. Не е толкова трудно, стига наистина да гледаш на детето като на личност. Ами че аз имам дванайсет човека подчинени, които някой път здраво ми лазят по нервите, но не ми минава и през ум да ударя някого, нали? Същото е...

# 102 29 апр. 2010, 16:19 ч.

sofia
Мнения: 9 578

Цитат на: iris06 в чт, 29 апр 2010, 16:01

Ами че аз имам дванайсет човека подчинени, които някой път здраво ми лазят по нервите, но не ми минава и през ум да ударя някого, нали? Същото е...

Аз нямам подчинени, ама някои колеги от дума не разбират и определено са ми минавали мисли за удар Laughing

Преди години работех с един откачен шеф (тогава още нямах деца, че да съм била нещо нервна извън работата), и метнах класьор (пълен)...щото не издържах на простотията.

# 103 29 апр. 2010, 16:47 ч.

Мнения: 411

Цитат на: тити в чт, 29 апр 2010, 15:01

понеже аз споменах учителите - ама наистина ли ти е жал за мен hug

Все си мисля че методите на Макаренко много отдавна са отречени. Аз съм 74 набор и през цялото си ограмотяване /т.е. училище - университет/ никой преподавател не е правил дори опит за удряне на ученик. Е имаше един кресльо но той много бързо изхвърча, че и май го принудиха да се откаже от преподаването.

# 104 29 апр. 2010, 17:02 ч.

Мнения: 10 024

методите на Макаренко погрешно се свързват само и единствено с бой. Но по въпроса имаше преди тема тук, доста обширна. От Макаренко би трябвало доста възпитатели да вземат идеи.
както и да е, на мен са ми ясни възгледите и на биещите, и на небиещите. Оттам нататък какво с темата?

Препоръчани теми

Кученце на 50тина дена

Петиция за защита на шамарите

Кой, каква беля направил.Да се смеем или да плачем!

Извратено и жестоко: Фестивал на плачещите деца

Причина:

Причина: