за възпитателното пошляпване

  • 11 347
  • 171
  •   1
Отговори
# 30
  • Мнения: 1 236
Пошляпването не е възпитание, а само показател за родителско безсилие  Peace Иначе да, има ефект по възпитанието, но пък има много странични ефекти. Не го одобрявам  Naughty

# 31
  • Мнения: 372
Ох, пак ли? Нищо нередно няма да видят в пошляпването тези, които са убедени, че удрянето е равнозначно на това да откажат на детето да пие кафе.

. Колко обаче родители ще се замислят дали проблемът (или поне част от него) не е в тях? Пълно е със самоуверени родители, които си мислят, че са перфектни, че не могат да бъркат. Къде-къде по-лесно е да обвиниш детето...
Не е нормално детето да пищи сякаш го колят за най- дребното нещо което са му отказали и да се твърди, че детето е с "характер". Тези деца са заедно с "онези" другите, кротките в градините, на площадките и после в училище. И не би трябвало да ни е все едно, че са такива, защото това е бъдещата среда на нашите деца и всъщност част от тях физически и психически нараняват нашите .
 

 и моето дете ,което пищи за щяло и нещяло с какво точно наранява твоето

# 32
  • Мнения: 613

 и моето дете ,което пищи за щяло и нещяло с какво точно наранява твоето
Цитат
защото това е бъдещата среда на нашите деца и всъщност част от тях физически и психически нараняват нашите .
Докато си пищи за щяло и нещяло - не наранява. Затова в цитата е "бъдеща среда" и "част от тях". Но често деца не научили се да се съобразяват с околните са доста агресивни и арогантни  в училище.  
Но ако наистина задълбочено прочетеш това което съм писала, ще разбереш, че не мисля нито, че е задължително да се възпитава с по шляпване, нито, че го одобрявам. По- скоро смятам, че в някои случаи може да доведе до желан резултат. И също така, че прекалено се втеляват някои около насилието и че не уточнявайки "що е това насилие" децата съвсем са оставени на на самотек. Аз всъщност имам в главата си точно 2 спомена да съм наранявала  някоя от дъщерите си. Единият път определено от безсилие и много съжалявах. Смятам обаче , че имаше някакъв "желан" резултат. Втория - бая сериозно и отнесох носа с вратата. Диването беше решило, че за да не влезна в стаята, трябва да я подпира от вътре. Аз влетях със замах и ....... Много гадно ми беше, поревах си и се чувствах виновна, въпреки, че нямах никакво намерение да бия или нещо подобно.  Третия - нямаше да я ударя, но тя така отметна глава, че сама се удари в микровълновата. Беше голяма и май сама беше решила, че това заслужава  Mr. Green Mr. Green Mr. Green. Та 2-та пъти си беше абсолютно нещастни случаи , злополуки, но се чувствах ужасно. Много съм наказвала обаче.

# 33
  • Стара Загора
  • Мнения: 5 795
Моето е от послушните  Laughing- не се е налагало да го пошляпвам.

# 34
  • Германия
  • Мнения: 327
Ох, пак ли? Нищо нередно няма да видят в пошляпването тези, които са убедени, че удрянето е равнозначно на това да откажат на детето да пие кафе.

Аз за себе си знам, стигна ли дотам да не се справям с децата си, че да ми остава единствено "крайната мярка" като съзнателен подход за възпитание, ще се обърна към психолог. Очевидно за мен би било, че нещо във взаимоотношенията с детето ми не е наред и много вероятно някъде нещо бъркам. Колко обаче родители ще се замислят дали проблемът (или поне част от него) не е в тях? Пълно е със самоуверени родители, които си мислят, че са перфектни, че не могат да бъркат. Къде-къде по-лесно е да обвиниш детето...


За съжаление доста родители не разпознават проблема навреме,а думата психолог направо ги плаши,видиш ли,ще кажат хората,че са луди и неспособни да си гледат децата.


# 35
  • Sofia
  • Мнения: 1 081
Точно да кажа - нека вдигнат ръка тези, които не са пошляпвали детето ти и ето
Моето е от послушните  Laughing- не се е налагало да го пошляпвам.
Аз се засрамвам, защото пляскам моя хубавец по дупето, наистина, както е казала Кремчето Ванилия, има ефект в момента, но често е от родителското ми безсилие и съм наясно, че е нещо, което ще запомни и ще използва по отношение на другите. Не го одобрявам, ама го правя понякога  Embarassed

# 36
  • Мнения: 8 995


Аз за себе си знам, стигна ли дотам да не се справям с децата си, че да ми остава единствено "крайната мярка" като съзнателен подход за възпитание, ще се обърна към психолог. Очевидно за мен би било, че нещо във взаимоотношенията с детето ми не е наред и много вероятно някъде нещо бъркам.


Какви психолози пък те подгониха сега! Ако трябва за всеки инатлък на децата си да тичам при психолог, накрая със сигурост ще има нужда от такъв, но за мен самата - да ми предпише малки жълтички или още по-малки розовички хапченца.
Мислиш ли, че 99 % от пошлапващите родители, преди да стигнат до придаване на начална скорост чрез сила /с прости думи - шамар по дупето/, не са опитвали в продължение на доста време да внушат послушание чрез благи подканяния, молби, леко повишаване на тона, заплахи за наказание и т.н., докато не са изчерпали всички запаси от миролюбиви средства?

Понякога, като външни наблюдатели, ви се струва, че някои деца съвсем безпричинно или поради някаква съвсем дребна причина получават шамар. Ама дали тези невинни душици от сутринта не са започнали да вършат безобразия, да влудяват майката/бащата и накрая, заради, на пръв поглед, някоя съвсем безобидна постъпка привечер не са си буквално изпросили удара. Все пак, когато ставаме свидетели на ошамаросване на някое дете, ние сме видели една малка част от цялото. Не можем да съдим, защото не познаваме предисторията.

# 37
  • Бургас
  • Мнения: 11 147
Цитат на: meri 123
Моето е от послушните  - не се е налагало да го пошляпвам.

 И моето. Simple Smile

# 38
  • Мнения: 411
  И да, то си е моя собственост и до 18 години ми е придатък и имам пълните права над него
Това да не е вещ, че да се притежава. Родителите имаме задължения към детето си, има право да получи уважение и зачитане, но не и притежание.

# 39
  • Мнения: 9 803
Докато му купувам, храня и плащам сметките, ще си го шляпам, когато си искам.
В крайна сметка съм го родила!

# 40
  • Мнения: 2 089
навремето и учителите биеха, и то с успех. От това не сме се провалили.
що се отнася до ненакърняване на достойнството, то съществува всеки ден в най-различни ситуации, като започнем от опашката в магазина и завършим с с това, че някое дете нарекло друго "дебел". Ако постоянно живееш с идеята, че някой може да ти накърни достойнството, можеш само да бъдеш нещастен.
индивидът трябва да може поне задника си да обърше, преди да изисква ненакърняване на достойнството  Tired

  202uu

# 41
  • Мнения: 317
Аз моето не го бия нито с възпитателна, нито с наказателна цел.
Удряла съм я съм я само веднъж, наистива много жестоко с черпака през ръцете, за да й избия от тях една отверка, с която се канеше да бръкне в контакта.
Докато му купувам, храня и плащам сметките, ще си го шляпам, когато си искам.
В крайна сметка съм го родила!
Два цитата от един и същ автор  newsm78

# 42
  • Мнения: 8 995
Спокойно, Нами*! Франческа се шегува, естествено /за притежанието, не за черпака/.

Пошляпването не е възпитание, а само показател за родителско безсилие  Peace

Ако трябва да сме съвсем точни, пошлапването е наказание, а не възпитание, нито показател за каквото и да било.

# 43
  • Мнения: 24 467
За мен пък върхът на родителското безсилие е удовлетворяване на детското желание винаги и непоемане на ангажимента да се възпитава поколението в определена от родителите конкретна насока.
Значи пак имаме терминологични неуточнения.
Въпросният общ "метод" до тук остава неизяснен. Какво се обсъжда значи? Дано днес се поизясни. Ще намина към обяд да видя.

# 44
  • Мнения: 1 359
Детето е собственост? Придатък на родителя си? Ще шляпам, когато си искам? Учителите са ни пердашили, пък не сме се провалили?

Не мога да повярвам на очите си. За мен пък детето е личност, а шамарът - дори най-лекият, наричайте го "пошляпване", щом повече ви харесва - е физическо насилие. И не само за мен, ами и за закона.
За протокола, моето дете не е било удряно никога в живота си. Доста добре възпитано е, макар че съм убедена, че тук всички казват това за своето. И си има своите "кризисни" моменти, само че няма как да ме "изкара от нерви" и да го ударя, защото е Човек, защото е Дете, защото е Моето дете (ама не като собственост, а като част от семейството ми, за която нося цялата отговорност на света), защото после няма да мога никога да го погледна в очите, които винаги са разчитали, че съм негова помощ и подкрепа, а са получили болка и  унижение... Освен това, аз не държа детето ми да "слуша"; държа да разбере разумните доводи защо нещо трябва или не трябва да се прави и това да бъде причината да постъпи по съответния начин, а не защото някой си му е казал.И накрая, адски примитивно ми се вижда, когато някой те "изкарва от нерви" или не те "слуша", да удариш. Че то на улицата, в работата си и в градския транспорт всеки ден срещаме хора, които много повече биха заслужавали шамар, ама не го правим...

Общи условия

Активация на акаунт