Насилието, наричано "възпитание"

С това няма как да не се съглася.

Отстрани нещата понякога изглеждат различно.
Нямате представа колко коментара сме отнесли с моята приятелка за това ,че детето реве. Нейното дете има аутизъм и ревеше за всичко. Успокояваше се най-добре, ако не и обръщаш внимание и не я пипаш. Отстрани изглежда доста гадно. детето да реве, а ти да не го гушнеш и успокоиш. Сега когато е по голяма вече коментарите пък са други. Невъзпитана била. Как можело такова нещо, да се тръшка и да вдига шум постоянно. Така, че когато се случва нещо такова, първо трябва да се замислим дали нещата не са по различни от първосигналните ни мисли.

Тук винаги се теоритизира върху случки от градинката/улицата/тролея... Много компетентно и много назидателно. А никой не си и помисля да се намеси там, където е реален свидетел на насилие - ежедневно очевадно пребита съседка, чиито пореден побой е внимателно проследен през стената, примерно. Или съседско дете. Или роднинско.

Жалко е ,че в нашето общество деца с аутизум,дислексия и хипер-активност не се изучават дори от педагозите в университета,а камо ли от обикновените  хора на улицата да знаят за що иде реч!Много жалко,и наистина не можеш да знаеш,но да реагираш меко и с  въпрос не е излишно,а ако майката изпита нужда да обясни и сподели защо се държи така с детето ,тогава ще е ясно!

Ето случай, който показва, че понякога нещата не са такива, каквито изглеждат....И че не бива да се съди прибързано...

Лале, това през което сте преминали ти и приятелката ти сигурно е доста тегаво и неприятно, а предполагам и още берете плодовете на т.н.ар. "обществена присъда". Никой не иска това за децата си, никой не иска това и за себе си. Напоследък обаче не ме напуска мисълта, че една повишена бдителност и демонстриран интерес отстрана на чуждите хора, освен че е дразнещ, досаден, невъзпитан / аз също съм от това "възпитано поколение", за което говори Франческа Салиери и на мен също ми е непривично все още да бъда и от двете страни  - и от тази на разпитвания, и от тази на разпитващия/, в някаква степен може да ти даде и сигурност, че ето на, на хората не им е безразлично какво се случва с теб и детето ти. Това може да ти даде и някаво спокойствие, че ако изпаднеш в затруднение, те отново ще те забележат. Да, във вашия случай сигурно е супер неприятно, особено ако и начинът е назидателен и тонът  - възмутителен.  Но, ние /другите/ не си ходим с боба чантата и няма как да ги знаем нещата. Да, причините за провокирания интерес, често могат да не са благородни - любопитство, нездрав интерес, скука...., но в един момент едно такова активно отношеие може да се окаже полезно, правилно, навременно в една ситуация, която наистина изисква реакция, особено пък ако става дума и за дете.

yulinga, естествено че е супер тъпо да се съди прибързано. Всеки който размахва пръст и се опитва да учи хората за мен има лични нерешени проблеми със себе си. Аз говоря за елементарна човещина. Има разлика да тръгнеш да се месиш с готови преценки и квалифициращи епитети, има разлика просто да отидеш и културно да попиташ нещо от сорта: Виждам, че детето ви плаче много, имате ли нужда от помощ?. В първия случай гарантирано ще се разрази скандал, в другия - най-много ще си изпросиш едно "Я, не се бъркайте!" и то не на всяка цена.  

Няма как да не ограничаваме някои негови свободи, мисля, че е ясно. И на мен ми е мъчно, че детето ми не може да играе по поляната, но как да го пусна, при положение че там е осеяно с кучешки изпражнения и стъкла от счупени бутилки? Как да го пусна сам да кара колело, като глутницата пред съседния блок ще се спусне подир него и най-малкото ще изпита силна уплаха?
Как да му дам да размахва пръчки на площадката, като там играят и други деца и може да извади нечие око? А като по-малко - как да му разреша да лапне някой фас? На него може да му е интересно, но не може и точка.

На непознати на улицата о.к. приемам не трябва човек да се бърка.  Не знаеш какъв точно им е случая, но моля, бихте ли ми отговорили, ако знаете, че детето на съседите ви е редовно малтретирано, бито, наказвано...отново ли ще си замълчите, за да не си разваляте междусъседските отношения?
Често си затваряме очите и си казваме "Айде к`во ще се занимавам, утре мен да искарат виновен".

Когато е системно и имам някакви трайни наблюдения е едно, друго е някой си на улицата. Особено обичах да ме питат защо реве бебето. Щото заспиваше с мрънкане, уморен е, не плаче, ама за несвикнал с него е рев, а аз го знаех как реве.

Бих искала и аз да ви разкажа нещо,преди два дена моето момченце ( на 2 год и 2 месеца) не беше в настроение     ( меко казано). Мрънка от както отвори очи сутринта, после не искал да яде, след това неискал това, а нещо друго и през цялото време хленчеики без никаква явна причина. И така цял ден, докато стана време за лягане и тогава дойде кулминацията , опитах се да му облека пижамата да си ляга , но той не дава- рита, бори се, пищи накрая го оставих да му мине и той си заспа така облечен, но през ноща се събуди с рев и повръщане и изкарахме така цялата нощ. Та според мен когато децата плачат и мрънкат винаги има причина за това, поне в повечето случай. Както на моето детенце, на което сигурно му е било лошо през целия ден , но не е можел да ми обясни(речника му е още доста беден).

Бебето да плаче е едно, друго е да видиш на улицата някой родител, използващ за спаринг партьор 3-4-5-годишното си дете.
Има ситуации на насилие, които не можеш да сбъркаш.

Тогава викам полиция, без да се замисля звъня и казвам, че бият дете (пребиват). Те да се разправят после.

Именно. Тогава се вика полиция. Но авторката иска да знае как да реагира на насилие над дете според нея-в случая точно плачещо дете в количка  И понеже това според нея е твърде субективно, най-добре да се намесва там, където е очевидно, че има нужда.
А пребивано дете по улиците, аз лично никога не съм виждала, нито съседско, нито роднинско - никакво. Сестра ми е виждала веднъж и извика полиция.

И аз веднъж и дойдоха, нямаше 5-6 минути. Много бързи бяха. После какво е станало не знам, но полицаите дойдоха.

Аз пък си мисля, че при ситуации на явно насилие и системен тормоз хората се научиха и  реагират. В такива случаи нещата са доста добре изразени и правилното решение е видимо и лесно реализируемо. Един вид, лесно е да го играеш добрият. Сега малко ще изместя темата с един пример, но обещавам да се върна отново в темата в края на поста.
Имам приятелка, която преди години се разболя сериозно и фатално. Когато новините за нейното здравословно състояние се разнесоха и стана ясно, че нещата няма да завършат добре, започнаха да й се обаждат всякакви хора да я чуят и да й кажат заветните думи: Обади се, ако имаш нужда. Нея това я подлудяваше - хора, които са злословили за нея, подливали са й вода, нападали са я, или просто са си били чужди и не са си общували често, в един момент започват да й звънят и охотно да предлагат помощта си. Много пъти ми е казвала, че предпочита хората да си запазят отношенията и поведението такова каквото си е било и преди това, вместо да я заливат с добрината си. Нея я болеше от това отношение. Искрено ненавиждаше фразата, "Обади се, ако имаш нужда от нещо!". Аз също, между другото!
Разказвам всичко това, защото когато нещата се оцветят в бяло и черно, ние знаем да реагираме. Въпросът е защо не демонстрираме такава активност, когато картинката не е много ясна. В случая на Лю не е ясно има ли насилие или няма. По-скоро няма, според това, което повечето от нас разбират под тази дума. И квооо? Траем си, защото не искаме да си навличаме гнева на майката, защото ни се струва невъзпитано да връхлитаме в света на другия така грубо, защото са непознати, защото сме деликатни.... Слагам и себе си в това число, защото пак казвам, за мен също подобна идея ми е сравнително нова в главата и досега на архив имам повече троснати и измърморени фрази към любопитни доброжелатели, отколкото добри дела, достойни за пример и споделяне. И предпочитам да си призная и да си ги отчета всички тези неща като грешка, отколкото да търся добри оправдания за неактивността си в определени ситуации./ а и за да не ми лепнете ССФ към ника, разбира се  / Но си мисля, че посоката е тази, колкото и чужда и непривична  да ни се струва. И овцата и сеното и вълкът могат да останат цели и да стигнат до другия бряг, стига само да ги комбинираш правилно и да не се притесняваш да направиш няколко излишни тура с лодката.