Добър родител - добри деца. Лош родител-лоши деца. Да, бе, да!

  • 6 667
  • 103
  •   1
Отговори
# 45
  • Мнения: 897
А, обрисуваните бащи и те са едни образи... Абе, Шевролета, откъде ги измисляш такива? И някак, не знам защо, все имам чувството, че пишеш за семейства, които са с доста добри доходи, на не кажа заможни. Мисля, че повечето родители просто не са такива. Като вземем първо финансовото състояние. Ей сега ходих да пазарувам, та загледах продавачките. Ами, колко пари, според теб получават като заплата? И мъжете им и те, какво професия и какви пари изкарват? Да кажем, че това са обикновени хора, на които основната им гарижа е как да платят сметките и храната. Не виждам тези жени да са такива, каквито описваш ти. Първо, ако бяха толкова незаинтересовани и суетни, едва ли щяха да са продавачки и едва ли щяха да са с тези мъже, с които са. А ако бяха много грижовни, пак едва ли щяха да са продавачки. Най-вероятно техните деца от невръстна възраст са по ясли и градини, после на училище и реално са възпитавани повече от външната среда, отколкото от семейната. И така са повечето хора в страната. Те не работят някакви престижни или кой знае колко добре платени работи, а са обикновени работници. И не казвам, че са лоши родители, просто животът им тече така. Тези жени (и мъже) нямат време много-много да се замислят какво правят и какви стават децата им. Децата им просто оцеляват като начало, а нататък според характера - някои искат да постигнат повече от родителите си, другите се задоволяват с каквото дойде. И повечето деца нито са супероправни, нито са супернеспособни, а са по средата - оправни на битово ниво, в своята си среда, но най-вероятно все пак живеещи ден за ден - работа заради изхранването, децата да са облечени, обути и нахранени, в училище да са на средно ниво (да гравитират около четворката), малко гости, малко кварталната кръчма, малко чалга и така.
Как ме разсмя, ако знаеш...  Joy Joy Joy По-плоски думи отдавна не бях чела... Никаква логика, никаква мисъл. Но няма лошо. Всеки е свободен да се изказва. Светът е шарен...
Andariel, чудя се как да коментирам и дали въобще има смисъл да коментирам твоето мнение. Интересна гледна точка, доколкото може да има значение дали когато се бият децата в училище се ритат с Адидас или с Булдозер.

Това как да го разбирам? Дай пояснения! Какво общо имат маратонките и кой ти говори за бой в училище?


Прочети горният си пост, който съм цитирала и ще усетиш и тънкия намек на Менина. Та може и да включиш.
Ама, Менина бърка в нещо. Точката не е интересна.

# 46
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Мнението на Andariel няма да коментирам, защото подобно безумие - първия цитиран пост е основа за цяла тема.  Мен там по ме впечатли смяната на мъжа между другото Simple Smile. Намирам изборът на партньор за пo-постоянно от това на работа.

Къде видяхте добра и лоша майка в примера /пърwия пост/ ми е интересно.
Те двете много си приличат. Вярно и се различават. Но никоя не е бяла или черна. Все са хора... с различен темперамент, но няма добра и лоша. Въпреки, че и да бяах за едни едната щеше да е лоша, за други -другата.

# 47
  • София
  • Мнения: 62 595
Вие прочетохте ли контекста на написаното от мен, преди да реагирате възмутено? А той е примерът, който даде авторката за двете майки - тази дето била по-егоистка и тази, дето била по-грижовна, пък децата й ставали неспособни! Пояснявам - ако майките (в червено) бяха от грижовните, щяха по всякакъв начин да избегнат това да си дават децата на ясли и градини, а щяха да си стоят вкъщи да ги гледат, та да може децата да стигнат до етапа на безпомощността. И още нещо - ако мъжете им бяха с високи заплати, на тях нямаше да им се налага да стават продавачки, защото нямаше да са опрели до въпросните пари за по 12 работни часа на ден. А и вероятно, ако мъжете им бяха с добри заплати (и много вероятно с по-добри професии), самите жени нямаше да се задоволят да бъдат продавачки, а щяха да имат по-добра работа, изискваща по-добро образование.
Сега изясни ли ви се? Твърде много ако-та има в тези образи, които се предложиха в темата. Както написах, спряганите образи предполагат героините да са жени по-близо до средната класа, с по-добро образование и доходи, а не на обикновени работнички. Разбирате какво имам предвид, надявам се! Ако една жена е толкова безцеремонна, егоистка и др., както е описано в първия случай, то тя със сигурност ще е драпала да се изучи и да катери нагоре в кариерата. Ако е от втория вид, ще е твърде деликатна, но ще е от този тип жени, които намират закрилник и пак няма да е продавачка. Първо е жената, после е майчинството.

А и това с видовете майки не подлежи на каквато и да е оценка. Тук ние само можем най-субективно да изложим своите виждания, своите матрици за това какви видове майки има.

# 48
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
На мен лично това ми се изясно веднага.
И точно в това е най-нелепото!
Добрата майка не е професионална мама с богат съпруг Wink
На мен лично на съвсем друго ми прилича поста, защото съм убедена, че не е писан от продавачка съз зле платен съпруг.

# 49
  • София
  • Мнения: 62 595
Аз още отдавна написах, че и двете майки са ми някак нереални и не мога да ги клвалифицирам като добри или лоши.
А при примера с продавачките написах точно, че те не са лоши родители. Добър или лош родител е понятие, което много трудно подлежи на еднозначно определение. Защото вложеното в понятието се мени с времето, със социалното положение, с възрастта на хората, с политиката, ако щете!

Ами, Арт мама, няма какво да се правим на ощипани булки. Финансовото, социалното, образователното, семейното и друго положение на родителите, самите те как са възпитани, играят огромна роля в отношението и възпитанието на децата им. Това, че на нас не ни се иска да приемем някои неща е друг въпрос.

# 50
  • Мнения: 763
Арт мама, препрочетох постовете на Andariel и мога да ти кажа, че това което казва не е плоско. Тя е напипала нещо също много важно, че когато в някаква степен физическото оцеляване на семейството е леко в червената граница т.е. храна, сметки, дрехи, такси, данъци поглъщат целият бюджет и предполагат икономии, приоритетите също се изместват. Когато блъскаш като алтав, физически може да се окажеш неспособен да обърнеш внимание на детето си или още по-лошо, да игнорираш за момент децата си. Това не те прави лоша майка, а само уморена и отрудена майка. В такива семейства, децата също могат да пораснат свестни, качествени хора, но пак със същия успех, могат да се окажат озлобени аутсайдери, посредствени хора с никакви по-смислени цели и  амбиции.
Което лично мен ме навежда на една такава мисъл - игнорирането на сигналите, подавани от детето, без значение дали вследствие на егоизъм и разглезеност, или поради по-благородни причини, не е задължителна предпоставка за създаването на кофти тип човек. Напротив, би могло да е полезно /егасимуси, колко безумно звучи  Shocked Shocked Shocked/ за развиване на същите тези качества, които правят впечатление при децата на майка номер едно. Единственото, което не разбирам е, защо при майка номер две нещата не са се получили, при положение, че жената наистина не залита в крайности, не се префокусира, а просто реагира на ситуациите. Май наистина е важно накъде ще се оплетат жичките в главите на децата и какви изводи ще си направят от ежедневието, които по-късно да трансформират в цели и желания за това, как да изглежда живота им. Идеята, която споделят crazy chick  и letsgo.
Много се радвам, че пуснах темата тук. На мен лично ми е интересно и полезно, но все още нещо ми убягва...

# 51
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Ами аз нямам опит и наблюдения за да си позволя такива кардинални изводи.
Факт, е че отрудеността и оцеляването може да присъстват и при семейства с минимални доходи и при такива с две къщи и коли. Стресът не е по-малко при професионално и финансово реализираните обикновено.

Балансът в семейството често повлиява баланса и при децата. Ако нещо е поставено на пиедестал, може да е така и при децата, а може и да се обърнат срещу него, но рядко са безразлични. Не винаги кариеристите имат такива деца. Но успелите хора, често предават успеха нататък в поколението. Подкрепящите родители обикновено имат уравновесени и стабилни деца. И така нататък. Парите имат голямо значение в крайните случаи според мен, иначе са само подробност май.  Познавам майки отдадени на успеха на децата си, разполагащи с пари и време, които не се интересуват от самото дете, а това то следва предначертания път. За някои това е ценност, за други е загуба на ресурс.

# 52
  • София
  • Мнения: 62 595
Виж сега, Арт мама, нещата са някак очертани през времената. Децата на амбициозните и заможни родители не се мотаят по улицата безпризорни. Много често родителите компенсират своята липса с наемането на необходимия персонал (частни учители, гувернандки и др.), пращат децата си на целодневни хубави (най-често частни) училища и детски заведения, записват ги на всевъзможни кръжоци и извънкласни занимания. Много често изискванията към тези деца са съизмерими с личните амбиции и постижения на родителите и ако тати каже, че детето ще става адвокат, няма "не искам". Но при всички случаи, макар и предимно свързано с парите, децата имат доста добри възможности за развитие. Да, не им е райски животът с вечно отсъстващи родители, но поне не е комбинация от отсъстващи (защото трябва постоянно да работят) родители и лошо финансово състояние. Защото, ако само се чуди човек как да свърже двата края, малко вероятно е да има кой знае какви очаквания и амбиции както за  себе си, така и за детето си. Когато човек е на дъното финансово, и възгледите му за света някак удрят дъното.

Не виждам защо да си кривим душите, парите имат и винаги ще имат значение. Все пак не говорим за сапунки от вида "богатите също плачат" само и само да се утешим, че не сме богати.

# 53
  • най-шареното място
  • Мнения: 8 197
Нищо не съм коментирала за дъното, което така те влече в анализа -  той е краен случай и вече писах - да, в крайните случаи те имат значение.

Не знам колко деца на богати родители, пратени в добри училища познаваш. Аз не познавам достатъчно за да генерализирам и те още не са 40, но имат липси, които трудно се преодляват. Не са финансови.

Иначе е вярно, че хората обикновено искат децата им да получат повече от тях самите. Така по-успелите родители, освен възможности, имат и по-високи цели. А това има значение. Но добър или лош родител, за мен лично не е точно това да подготвиш и подсигуриш кариерно развитие.  Особено ако става по почина "няма не искам".

# 54
  • София
  • Мнения: 62 595
За богати трудно бих могла да кажа, че познавам лично. Но мога да твърдя за някакво количество заможни родители, които са, да кажем, над средното ниво като доходи и образование, с добри професии или не особено заможни, но хора, които се занимават с интелектуален труд (например, университетски преподаватели). Ако щеш, начинът на изразяване е различен, отношението на децата към живота и себе си е различно. Не зная дали техните родители са добри или лоши, но поне не съм забелязала нещо фрапиращо.

# 55
  • София
  • Мнения: 79
Според мене децата на майка 1, един ден като родители се превръщат в майка 2. Опитват се да предадат на децата си това,което им е липсвало,но в същото време винаги трябва да са силни и на ниво,да не се показват слаби ,защото така са възпитани.Дали ще намерим златната среда незнам,един ден ще разберем.Най-важното е да сме естествени с децата си, с всичките ни плюсове и минуси.

# 56
  • Германия
  • Мнения: 327
didka775,така е.Аз се превръщам в точно такава майка и имам много разногласия с моята майка(първи тип),която е на мнение,че "си изпускам децата".Въртим се в омагьосан кръг-хем искам да им дам свобода,хем ме е страх от резултата и накрая се терзая,че съм лоша майка и нещо бъркам. за съжаление няма точна рецепта как да станем перфектни майки.

# 57
  • Мнения: 2 556
Никакви размисли не ме тресат по въпроса. Старая се да правя най-доброто за децата всеки ден, но не съм измислила алгоритъм как точно ще им се отрази това и какви ще станат като пораснат. След като аз съм се справила с живота, ще се справят и те, всеки по своя начин. Това ми е мнението.

# 58
  • Мнения: 420
Познавам родители и от двата описани типа. Първо- не мисля, че някой от тях може да бъде описан като лош, а другия като добър. Майката като втората,  която познавам има две деца. Едното е невероятно амбициозно, пробивно, артистично и печелещо симпатиите на околните /да уточня става въпрос за млад човек вече/. Второто дете пък е кротко, затворен домошар, със свръх изисквания към всички около себе си и към себе си включително.
Първият типаж майка има едно дете, което е авторитарно, цинично, на същевременно невероятно приспособимо. Мисля, че и трите "деца" са уникални по свой си начин, ценни личности.
Според мен най-важно за децата е да се чувстват добре в собствената си кожа, като това не е за сметка на околните. Кой ще ги характеризира като добри, кой като лоши защото не отговаряли на неговата представа, изобщо не ме касае.

# 59
  • Мнения: 763
Шматчица, много си права!
В началото мислех да махна добър и  лош от заглавието, но после нарочно оставих нещата така, защото кое е добро и кое лошо всъщност е абсоютно индивидуално. Добър и лош родител са само съгласувани думи /дори не могат да се нарекат понятия/, които всеки може да тълкува както иска. Важното е децата да се чувстват добре в собствените си кожи, да умеят да общуват, да уважават хората и да живеят в общество. Peace

Общи условия

Активация на акаунт