Здравейте,
изчетох темата,нямам вашите знания и усещания,до сега не съм чела литература по тези теми,
по-скоро чела съм....,но фактът ,че съм я забравила за мен означава,че съм го направила в неподходящ момент за ума и душата ми,вероятно не съм била готова да приема информацията или ми е било по-удобно да я отрека.....
мога само да споделя,че след първото си раждане изпаднах в огромна дупка,депресия вероятно,която месеци наред се усилваше,след като нещата се овладяха,осъзнах,че първопричината е страх от отговорност......звучи елементарно,да,но доведе до такива поражения като например срив на серотонин.....,
след третото ми раждане пак изпаднах в нещо подобно,но тогава страхът беше средното ми детенце да не нарани беба,също страх,че не мога да контролирам ситуацията,нещо като състояние на безпомощност.....това състояние продължи три месеца и точно през тези три месеца децата боледуваха пощафетно....,след моето стабилизиране и те тръгнаха "нагоре",
страхове имах от малко дете,нямам спомен дали са ми "набивани" съзнателно или си ги нося от преден живот,но те са причината за мои негативни състояния,забелязвам,че сляза ли на ниски честоти си провокирам неприятности,
може да ви прозвучи слабохарактерно,но ролята на Майката спрямо децата и също ме замисля,
....започвам да работя в тази насока
Всичко добро,момичета
изчетох темата,нямам вашите знания и усещания,до сега не съм чела литература по тези теми,
по-скоро чела съм....,но фактът ,че съм я забравила за мен означава,че съм го направила в неподходящ момент за ума и душата ми,вероятно не съм била готова да приема информацията или ми е било по-удобно да я отрека.....
мога само да споделя,че след първото си раждане изпаднах в огромна дупка,депресия вероятно,която месеци наред се усилваше,след като нещата се овладяха,осъзнах,че първопричината е страх от отговорност......звучи елементарно,да,но доведе до такива поражения като например срив на серотонин.....,
след третото ми раждане пак изпаднах в нещо подобно,но тогава страхът беше средното ми детенце да не нарани беба,също страх,че не мога да контролирам ситуацията,нещо като състояние на безпомощност.....това състояние продължи три месеца и точно през тези три месеца децата боледуваха пощафетно....,след моето стабилизиране и те тръгнаха "нагоре",
страхове имах от малко дете,нямам спомен дали са ми "набивани" съзнателно или си ги нося от преден живот,но те са причината за мои негативни състояния,забелязвам,че сляза ли на ниски честоти си провокирам неприятности,
може да ви прозвучи слабохарактерно,но ролята на Майката спрямо децата и също ме замисля,
....започвам да работя в тази насока
Всичко добро,момичета
Изключително е полезна!
, но тук съм съгласна с теб! Много хора виждат живота само в един цвят "карма", "наказание", "укрепване на духа", "избор на душата"... всяко едно от тези неща е вид цвят, а светът е изграден от ... не знам колко цветове 