Когато липсва реалната преценка....

  • 4 581
  • 42
  •   1
Отговори
  • София
  • Мнения: 2 219
Случвало ли ви се е да "надарите" човек с повече качества, отколкото притежава в действителност? При мен това е някакво правило: запознавам се с някой, който може да прояви недостатъци, които ненавиждам, да говори по противен за мен начин, да е нахален, глуб и т.н., но аз някак се мъча, и винаги успявам за известно време, да го оправдая вътре в себе си....Чувствам се неудобно от собственото си неодобрение към човека, макар и да съзнавам, че си го заслужава - в много от случаите става въпрос за маниер, който едва ли някой би одобрил. Най-малкото не би обърнал внимание...Съответно, давайки такъв аванс, някакъв период от време съм супер неспокойна, а когато осъзная глупостта на наивната си преценка, страдам....ама жестоко....Без значение е полът на новоприетата от мен личност....И защо, по дяволите, правя това.....Кво ще кажете....Аз нямам отговор....Май пак ще ме пратите на психолог Mr. Green

# 1
  • Мнения: 1 129
Не допускам в живота си хора, чиито начин на говорене, мислене и каквото и да било да не ми допада повече от нормалното. Всеки е различен, всеки си има свой подпис и маниер на поведение, но когато е прекалено контрастиващ с моя не търся оправдание, а просто не го допускам. А ако вече съм допуснала някого, който в последствие се е променил, това би могло да ме нарани, защото много държа на всеки човек в живота си. Само, че аз не съм критерии  Laughing

# 2
  • София
  • Мнения: 19 869
Ооо, винаги, винаги е така при мен.
Но според мен си е съвсем в реда на нещата, има един много хубав израз benefit of a doubt, давам винаги в началото доста голям бенефит.
Това е щото сме добри хора, Парци  Laughing Никакъв психолог не ти трябва, какво по-нормално от това да се опиташ да видиш първо доброто в някой, пък дори намирайки му оправдания.
Въпросът е да не се точи до безкрай този процес, но като те чета, май не става въпрос за това Simple Smile

# 3
  • София
  • Мнения: 2 219
Много страдам...това е проблема... Независимо колко трае....После ме е яд, яд, яд.....Че съм се вживяла толкова, че ценно време ми е отишло....Ей такива неща...
След поредния такъв случай, мъжът ми, който май доста умен се оказа Wink, знаете ли какво ми каза? Каквото и да става в този скапан свят, всичко опира до секс и пари - запомни го, мила ми овциче любима и наивна.... Mr. Green М.дам....Наивна е думата....И овчица може чат-пат...
Той е супер добър човек - как успява да прецени някого така прозорливо само от един невинен разговор....

Последна редакция: пт, 08 юли 2011, 16:00 от Парци

# 4
  • Мнения: 1 129
Много страдам...това е проблема... Независимо колко трае....После ме е яд, яд, яд.....Че съм се вживяла толкова, че ценно време ми е отишло....Ей такива неща...
След поредния такъв случай, мъжът ми, който май доста умен се оказа Wink, знаете ли какво ми каза? Каквото и да става в този скапан свят, всичко опира до секс и пари - запомни го, мила ми овциче любима и наивна.... Mr. Green М.дам....Наивна е думата....И овчица може чат-пат...

И аз съм в кюпа на наивните и не вярвам в това, която съпругът ти е казал. Вярвам, че има и просто добри хора, готини, позитивни. Не всеки търси облага и не искам да живея с предрасъдъци. Предпочитам да се ядосвам, ядосвам, ядосвам, от колкото да гледам съмнително всеки нов човек, който по един или друг начин се е появил в живота ми.

# 5
  • София
  • Мнения: 2 219
Предпочитам да се ядосвам, ядосвам, ядосвам, от колкото да гледам съмнително всеки нов човек, който по един или друг начин се е появил в живота ми.

Е, то и аз това предпочитам и...сега затова пиша тук....И мрънкам Mr. Green

# 6
  • Мнения: 1 129
Предпочитам да се ядосвам, ядосвам, ядосвам, от колкото да гледам съмнително всеки нов човек, който по един или друг начин се е появил в живота ми.

Е, то и аз това предпочитам и...сега затова пиша тук....И мрънкам Mr. Green

Е да, ама пък винаги има къде и накой да мрънкаш, значи .. всичко е наред. Аз пък се радвам, че все още има такива хора, точно това е й причината да съм все още наивна  Laughing

# 7
  • Мнения: 2 479
Същата съм. И си мисля, че съм наивна и явно изобщо първоначалната ми преценка за хората не работи. Завиждам на тези, които твърдят, че от пръв поглед преценят един човек и рядко са грешили. Мисля си, че е защото по принцип съм твърде мнителна (знам, че е противоречиво това, което пиша) и се старая едва ли не на всеки да дам шанс и да не бързам да съдя, та да не би да отхвърля някой хубав човек заради простим недостатък. Много страдам, когато ми се разбият илюзиите. Особено, когато простаци съм оправдавала с извисени подбуди. За определени случаи още ми е трудно да си простя.

# 8
  • София
  • Мнения: 8 356
Падам си малко социопат и трудно завръзвам нови контакти и познанства. Ако човекът отсреща се държи по неприемлив за мен начин, това е най-сигурният начин да се превърна в отчайващ темерут и ще мълча като пукал.
Изключения правя единствено за служебни контакти, когато ми се налага да осъществя някаква форма на комуникация.

# 9
  • София
  • Мнения: 2 219
Падам си малко социопат и трудно завръзвам нови контакти и познанства. Ако човекът отсреща се държи по неприемлив за мен начин, това е най-сигурният начин да се превърна в отчайващ темерут и ще мълча като пукал.
Изключения правя единствено за служебни контакти, когато ми се налага да осъществя някаква форма на комуникация.

Ей го на -психотерапевтът на групата наивници. Mr. Green Казвай как става тая работа... Laughing

# 10
  • В средата на времето
  • Мнения: 2 676
И аз съм в кюпа на наивните и не вярвам в това, която съпругът ти е казал. Вярвам, че има и просто добри хора, готини, позитивни. Не всеки търси облага и не искам да живея с предрасъдъци. Предпочитам да се ядосвам, ядосвам, ядосвам, от колкото да гледам съмнително всеки нов човек, който по един или друг начин се е появил в живота ми.

Споделям това мнение.

# 11
  • Мнения: 2 050
Не допускам в живота си хора, чиито начин на говорене, мислене и каквото и да било да не ми допада повече от нормалното. Всеки е различен, всеки си има свой подпис и маниер на поведение, но когато е прекалено контрастиващ с моя не търся оправдание, а просто не го допускам. А ако вече съм допуснала някого, който в последствие се е променил, това би могло да ме нарани, защото много държа на всеки човек в живота си. Само, че аз не съм критерии  Laughing

И аз така.
А идеализирането отдавна го израснах, за жалост, може би   Simple Smile

# 12
  • София
  • Мнения: 19 869
То това не е идеализиране, това е да подхождаш към всеки с настройката, че е добър.
Пък в последствие да се разочароваш.

# 13
  • Бургас
  • Мнения: 364
По принцип ми се е случвало, но изключително рядко. Избягвам всякакви предварителни нагласи и добивам впечатление изцяло от поведението и излъчването на човека непрекъснато. Отдавна вече много трудно допускам някого до личното си пространство и съответно не се доверявам, без да преценя. А времето, изгубено в общуване, не е изгубено.  Crazy Трупаш опит, наблюдаваш, анализираш, правиш изводи за себе си и другите. Така, че не съжалявай за похарченото време. Но и не прекалявай, ако виждаш, че човекът не си струва да общуваш повече от нормалното за добиване на представа време.
Не мисля, че си наивна "овчица" - сама споделяш, че човекът ти е правил лошо впечатление, но въпреки всичко си му давала още шансове и си губила време - ами следващия път просто бъди безкомпромисна към нещата, които те дразнят много. Наивна щеше да бъдеш, ако не забелязваше тези неща.  Peace

# 14
  • Мнения: 2 050
То това не е идеализиране, това е да подхождаш към всеки с настройката, че е добър.
Пък в последствие да се разочароваш.

Така де, грешно се изразих- имах предвид предварителната нагласа, че пред теб не е човек, а злато  Laughing Днес големи понятия създавам  Joy

Общи условия

Активация на акаунт