Раждане на 62 години

  • 68 648
  • 2 369
  •   1
Отговори
# 1 635
  • София
  • Мнения: 1 779
"правото на родителя да прецени дали би гледал болно дете" е в тясна обвързаност със страданията на това дете за цял живот, т.е. правото му да преживее болка, мъка, поради това, че "когато то има дори и малък шанс да е здраво" е нещо, което не се е осъществило.
Азаф, ти в една от две бременности си реализирала този малък шанс, но това е късмет и не значи, че друга жена, в твоето положение, и нейните деца ще го имат.
За всеки индивидуално, реализираният минимален шанс е 100%, но за статистиката той продължава да бъде 1%.
Аз лично за себе си знам, че веднъж създала дете, което има вероятност да се роди увредено, ще го родя и ще си носим кръста.
Но ако преди  да предприема стъпки да създам живот, която има реална вероятност да се роди увреден, просто ще намеря друг начин да упражня т.нар "право да бъда майка".

# 1 636
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 735
Защо? Кой ще реши вместо мен дали да родя и отгледам болното си дете?

Любезно искам да попитам, защото много ме вълнува - родителят интересува ли се  болното дете дали иска да е родено с увреждания и отглеждано с любов. Имам неколцина близки, но никога няма да им задам директно въпроса, та използвам удобния случай тук.
В тези случаи съм на страната на детенцето.
Франческа, само въпрос, не се заяждам и не искам да те уязвявам.

# 1 637
  • Мнения: 9 803
Защо? Кой ще реши вместо мен дали да родя и отгледам болното си дете? ти за чиста раса ли се бориш?

Искаш да кажеш, че би родила дете с пет крака или с половин мозък, само защото ТИ така си решила и на ТЕБ това няма да ти пречи?!

Да, защото нямаше на къде. Трябваше да го родя. През първата ми бременност един супер "добър" гинеколог, в доста късна за аборт гестационна седмица, ми каза, че детето ми е с неразвити крайници- краката са до коленете, а ръцете само чуканчета...Иначе си било здраво и щяло да живее, т.е. не се очакват други проблеми при него, щяла съм да си го износя до края. Та до преди да се добера до специалист по ФМ, които преди 6 години бяха рядкост и записването не ставаше от вчера за днес, със съпруга ми имахме време да си помислим какво да си правим детето-изрод.
Така че де факто дори и само за няколко денонощия живях с мисълта, че ще родя увредено дете.
За щастие си има крайници и то правилни и съразмерни.

Последна редакция: пт, 14 май 2010, 10:32 от Франческа Салиери

# 1 638
  • Мнения: 636
То и обществото трябва да се замисли, че да родиш на 22-23 години е съвсем нормално, а не рано.

А пък и да си кажем истината, много от 40-годишните са били съвсем фертилни 20 години преди това. Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане. И започваме да мислим, че е много нормално да родим първото си дете на 40 години. Да, личен избор е, но факт е, че природата не прощава. Изключвам двойките с проблеми, които се борят много, много години.

# 1 639
  • Мнения: 6
Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане. 
Въх  ooooh!
 #Crazy

# 1 640
  • на брега на морето
  • Мнения: 6 735
За щастие си има крайници и то правилни и съразмерни.

Слава Богу!
Но не винаги така става. Мисля за поста на Ивонска няколко страници назад.

# 1 641
  • Мнения: 1 545
Да, защото нямаше на къде. Трябваше да го родя. През първата ми бременност един супер "добър" гинеколог, в доста късна за аборт гестационна седмица, ми каза, че детето ми е с неразвити крайници- краката са до коленете, а ръцете само чуканчета...Иначе си било здраво и щяло да живее, т.е. не се очакват други проблеми при него, щяла съм да си го износя до края

Да, това е неприятно, но никой не е застрахован. В тази тема обаче се говори не за подобни открития в късна за аборт гестационна седмица, а за целенасочени информирани действия още преди първата.

# 1 642
  • Мнения: 9 803
Да, защото нямаше на къде. Трябваше да го родя. През първата ми бременност един супер "добър" гинеколог, в доста късна за аборт гестационна седмица, ми каза, че детето ми е с неразвити крайници- краката са до коленете, а ръцете само чуканчета...Иначе си било здраво и щяло да живее, т.е. не се очакват други проблеми при него, щяла съм да си го износя до края

Да, това е неприятно, но никой не е застрахован. В тази тема обаче се говори не за подобни открития в късна за аборт гестационна седмица, а за целенасочени информирани действия още преди първата.

Преди забременяването, ако от предишна бременност не са родени генетино увредени деца, или родителите не страдат от болести предавани по генетичен път, не виждам как мога да знам дали ще родя здраво дете или не?
Случая с Красимира е друг и все още частен. /дано си и остане такъв/

# 1 643
  • Мнения: 4 951
Имелда, при първата ми бременност детето ми също беше здраво и нормално - почина заради лекарска грешка, но пък това ми промени мисленето до гледната точка, че предпочитам да беше оцелял и увреден, отколкото мъртъв /т.е. при 2 бременности съм реализирала този шанс и моля те, не ставай груба/. И точно тази лекарска грешка доведе до забрана уж да имам деца, а не беше експеримент по мой избор. ooooh!
И за мен е много по-жестоко да отнемеш /дори и нероден живот/, защото е увреден, когато вече е факт, отколкото да го гледаш с любов. Но това е друга тема.

# 1 644
  • Мнения: 636
Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане. 
Въх  ooooh!
 #Crazy

Хващам се на бас, че си с висше образование, или две дори, имаш добра кариера, на 39-40 си и нямаш деца?

# 1 645
  • Мнения: 473
azaf, аз абсолютно по никакъв начин не мога да те поставя под общ знаменател с госпожата. Не виждам защо ти сравняваш твоите бременности с нейната.



Д-р Росица Вачева: Близнаците на Краси са компенсация за изгубената й младост
http://www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=478000


Д-р Вачева най-добре описва цялата ситуация около психиатърката,трябва всички да я прочетат и тогава да продължат коментарите .

# 1 646
  • Мнения: 6
Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане.  
Въх  ooooh!
 #Crazy

Хващам се на бас, че си с висше образование, или две дори, имаш добра кариера, на 39-40 си и нямаш деца?
Баш    Whistling
Мъж нямам и още съм девица  Joy

# 1 647
  • Мнения: 4 951
Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане. 
Въх  ooooh!
 #Crazy

Все си мислех, че тези неща не са взаимноизключващи се, но изглежда съм грешала... Laughing

# 1 648
  • Мнения: 6
Моята дъщеря ще възпитам, че по-важно е да има деца, отколокото кариера и живот-купон. Това е най-големият световен проблем и затова е толкова голям процента на безплодието - прекаленото отлагане. 
Въх  ooooh!
 #Crazy

Все си мислех, че тези неща не са взаимноизключващи се, но изглежда съм грешала... Laughing
Тъй като вече стана дума за децата ти, няма как да си на 39-40 без деца, с две висши и кариера .
Казвай какъв ти е проблема тогава  Joy

# 1 649
  • Варна
  • Мнения: 955
Да, защото нямаше на къде. Трябваше да го родя. През първата ми бременност един супер "добър" гинеколог, в доста късна за аборт гестационна седмица, ми каза, че детето ми е с неразвити крайници- краката са до коленете, а ръцете само чуканчета...Иначе си било здраво и щяло да живее, т.е. не се очакват други проблеми при него, щяла съм да си го износя до края

Да, това е неприятно, но никой не е застрахован. В тази тема обаче се говори не за подобни открития в късна за аборт гестационна седмица, а за целенасочени информирани действия още преди първата.

Да, затова се говори. Но защо да го забелязваме? Нали сме защитнички на "правото на избор"? Казах, че за мен жертвите са три. Три! Дорева ми се не само за дечицата, но и за майка им, която не е сигурно, че знае точно с какво се е нагърбила. Дано има сили! Дано!
А аз съм спокойна - ако се разболея тежко и неизлечимо, ако страдам и ако имам много пари ще си купя евтаназия - защото това е правото ми на избор! А майка ми, която е на 62, лекар е, има пари, ще има право да ми подари две-три сестрички, нищо, че тежи 48 кг. А баба? Имаме ли толкова пари? Право на избор казвате? Искам 5 момчета - близнаци, синеоки и къдрокоси, докато стана към 65 ще понатрупам парички, а и медицината ще напредне.

Общи условия

Активация на акаунт