Публикувана: 13 май 2010, 12:56 ч.
Последно мнение: 29 май 2010, 12:23 ч.

Тайните на съвместното съжителство?

5 306
63
1

# 15 13 май 2010, 17:11 ч.

Мнения: 1 844

Не знам,но според мен той би трябвало да те приобщи към своите приятели,техните жени..а по-нататък като почнеш работа ще срещнеш и други хора..Ти също може да потърсиш приятели на някои нормални за запознанство места-например кварталният фитнес. Laughing

Като имаш среда,приятели,няма да се чувстваш като аутсайдер и новият град няма да изглежда толкова страшен.
Щом не работиш,а приятелят ти работи по 10-12 часа,нормално е ти да поемеш домакинската работа..
А събота и неделя наистина трябва да прекарвате заедно,не стига,че цяла седмица скучаеш у вас сама,ами и през уикенда същото..

# 16 13 май 2010, 17:21 ч.

Германия
Мнения: 240

Ах, колко позната ситуация! Само че при мен имаше и бонус- депресия (моя). Ами какво да ти кажа, след 2-3 месеца се разделихме.. дано при вас да се оправят нещата, но си имам обица на ухото и заради мъж, ако ще най-перфектният да е, никога повече няма да направя такава жертва.

# 17 13 май 2010, 19:24 ч.

Мнения: 0

Цитат на: Мирандина в чт, 13 май 2010, 16:43

след 10-12 часов работен ден да се прибереш и единственото, което да искаш, е да си вдигнеш краката на дивана и да гледаш тв. .

Но точно тук се получават раминаванията в семейството.Тя цял ден е била затрупана с домакинска работа,няма с кой две думи да си каже,зажадняла е да си общува с някого.А той....цял ден е сред хора,главата му е гръмнала от проблеми и приказки,иса да се прибере на спокойствие ,да се опъне на дивана,а ако може и жената още по-добре Laughing

, да хапне и да си легне.
Тя му споделя,че нещо не е наред - той и казва,че си внушава.
Тя има нужда от близост и разбиране - той и предлага секс.
Тя има нужда да поговори с някой - той иска мълчаливо да сменя каналите на ТВ.
И когато тя има нужда да поговори с него за всичко това-пише във форума,защото него го няма.
Така семейство не се гради.С разбиране и компромис само от едната страна.Ако чувстваш,че това е проблем във вашите отношения,говори с него,не отлагай и не му влизай в положение прекалено много,защото после може да е късно,а и на двамата няма да ви е до приказки. Wink

# 18 13 май 2010, 19:54 ч.

Мнения: 1 844

Точно така,след 12-часов работен ден,като се прибере веднага да го строиш да мие чинии и да отремонтира простора,после веднага да си вземе душ и да те изведе на разходка,щото през деня си скучала и накрая на вечерта му кажи поговорката,че "Нощта е бременна"и се отдайте на див двучасов секс.Тъкмо вече ще се зазорява и той отново ще поеме за работа.
Ей така се гради семейство. Joy

# 19 13 май 2010, 20:08 ч.

Мнения: 0

Ах десинка 85,сега ти е смешно,ама и това ще отмине. Peace

п.п Освен това мъжете биха се радвали на секс цяла нощ,те затова не са уморени. Whistling

# 20 14 май 2010, 10:07 ч.

Мнения: 73

Не знам кой ти е втълпил че мъжа трябва да се превъзпитава и да му се "внушават навици" от самото начало, но това е изключително грешна тактика. Никой не се променя, а опитите ти ще доведат само до конфликти и разрив в крайна сметка. Защото няма нищо по-неприемливо от нечии опити да те превъзпитава. Или приемаш човека такъв какъвто е, или не.

В една връзка има роли. Искаш или не искаш, твоята роля е определена и е безсмислено да роптаеш за поемане от твоите собствени задължения когато ти сама от неговите няма как да поемеш. Така ли е? Нали говориш за равноправие?

Той има работа и социален живот извън дома. Проблемът че ти ги нямаш чий е? Твой или негов?

Или ще си ги върнеш, или ще си миеш чиниите сама и няма да го тормозиш излишно с работа която за целодневно седене в къщи би трябвало да си я свършила всичката петнайсе пъти.

Това ти го говоря с опита на 20 годишен семеен стаж.

Просто остави човека на мира! Фактът че те издържа и не роптае срещу сегашното ти положение ВЕЧЕ е достатъчна негова голяма заслуга и му дължиш спокойствие.

# 21 14 май 2010, 10:16 ч.

Мнения: X

Ти в момента си в процес на превъзпитание.И роптаеш...
Т.е. той не те превъзпитава целенасочено,напълно несъзнателно се получава така,че той очаква ти да се нагодиш към неговия начин на живот.А на теб това не ти допада...
Мислиш ли ,че ако започнеш ти него да го превъзпитаваш,на него това ще му допадне?И ще се съгласи без протест?

Хората не се превъзпитават.Просто се научават да живеят заедно.Но трябва и двамата да го искат.
От това,което си описала до момента обаче,от негова страна няма особен ...напън.

Аз също не съм от града на съпруга си.Когато дойдох тук ,познавах единствено него и семейството му.Но той ме запозна с приятелите си,със съпругите им,събирахме се ,прекарвали сме заедно празници ,отделно аз си създадох контакти впоследствие...Но в началото основно той организираше социалния ни живот.
Може би варианта е да седнете като възрастни хора на масата и да му кажеш съвсем спокойно ,без упреци,че "Виж,мили,щастлива съм ,че живеем заедно ,обичам да съм тук ,когато се прибираш от работа,но нещо не мога да се ориентирам ...как да си намеря познати,няма с кого да изляза едно кафе да изпия...няма ли начин,поне докато си намеря работа,да излизаме поне веднъж седмично заедно?"
Или нещо подобно,ти най-добре си знаеш как да му говориш...

# 22 14 май 2010, 10:51 ч.

Мнения: 73

Цитат

От това,което си описала до момента обаче,от негова страна няма особен ...напън.

Интересно...и какъв такъв напън от негова страна се очаква? Laughing

Вие нещо не сте в ред девойки с подобни очаквания...

Работи човека на две места за да подсигурява булката която виси в нета от скука, почивките ходи да помага на вуйчовци с ремонти, и жената му пили на главата че не поемал част от домакинството и не я развличал. Laughing

Наистина абсолютен виц да говорите за напъни от НЕГОВА страна.

# 23 14 май 2010, 11:01 ч.

София
Мнения: 19 832

Delusion - извинявай, ама говориш глупости.
Това, че тя няма социален живот и е нещастна е ОБЩ проблем, не неин. Тя социален живот без него не може да си създаде.
За съжаление, виждам как авторката вече си е лепнала етикета Виновна и оправдава приятеля си въпреки всичко. Та в този случай не мисля, че може да й се помогне.

Не, не е редно той единствено и само да изкарва пари и да прекарва времето си с роднини и приятели без нея. Може да е било редно преди 50 години, заедно с "боса, бременна и до печката", сега не е.

Пак ще кажа за нашето събиране с мъжа ми - и аз имам роднини, и аз имам приятели, но и през ум не ми е минало да го оставям сам през уикендите и да се занимавам с тях.

Всъщност, съгласна съм с Красимира.

# 24 14 май 2010, 11:44 ч.

Мнения: 73

Цитат

Това, че тя няма социален живот и е нещастна е ОБЩ проблем, не неин. Тя социален живот без него не може да си създаде.

Как така? Саката? Няма? Инвалид? или...? От къде накъде липсата на неин социален живот ще е негов проблем? Кацва ти някой в дома и живота и хоп...ето ме принцесата. Сега храни ме и ме забавлявай ако обичаш!

Горкия мъж! Честно понякога страшно ми е жал за мъжете... Разбирам кой ги прави мърльовци.

# 25 14 май 2010, 12:13 ч.

в реалността
Мнения: 73

Бърди, защо мислиш, че съм си лепнала етикет Виновна? Виновна за какво?

Да, зарязах всичко и се преместих и сега съм в това положение, но не се съжалявам. С времето нещата ще си дойдат на мястото, особено когато започна работа. Така че ако имаш предвид, че съм виновна за обстоятелствата, в които се намирам в резултат на решението си да се преместя при него - да, виновна съм. Но дали съм виновна за начина по който съвместния ни живот протича в момента? Не тропам с крак и не се налагам - значи може би съм виновна. Но ето, други смятат, че не съм в положение да тропам с крак в момента и може би и те имат право до известна степен.

А по повод на това как ме издържал и не роптаел и следователно съм му дължала спокойствие, Delusion: Първо, допринасям към част от 'семейния' бюджет и не се е случвало да му искам пари за нищо до момента. Второ, не виждам защо да роптае - много добре знаеше, че такова ще е положението, когато говорихме и решихме, че ще е най-добре ако аз съм тази, която се премести при него. Не съм го карала насила. А решението сама за себе си го взех трудно, защото много добре осъзнавах, че без работа и на ново място щях да изпадна в ситуацията, в която съм сега.

# 26 14 май 2010, 12:29 ч.

Мнения: 17

Позната ситуация...Аз осъзнавам , че някой трябва да работи и да носи пари у дома ( в случая това не съм аз по ред обстоятелства), той осъзнава , че ми е скучно по цял ден и прави наистина всичко възможно да прекарва времето което му е свободно с мен или да ми намира разни занимания ( аз съм в град в който нямам познати нямам среда - няма нищо общо взето).Взе ми карта за фитнес( друг е въпроса , че на мен там не ми харесва), започнах да карам кънки през ден на тренировки и там си намерих някаква среда с която разнообразявам, той когато може идва с мен .У дома аз се грижа за домакинството и всичко което е т.нар " женска работа", въпреки че понякога ми става тежичко само това да правя някакви тъжни чувства ме обземат.Сега кандидатствам за работа, защото наистина не мога повече да бездействам у дома...
Съветвам те и ти да направиш същото. някакви спортни занимания може да си намериш, обикаляй насам на там., опитай се да си намериш работа.Най- лошото еда стоиш и да се самооплакваш самичка..от това става по - тежко , не по - леко. Минах през това...не че сега не чакам да се прибере и да го заврънкам да правим нещо Rolling Eyes

# 27 14 май 2010, 12:37 ч.

Мнения: 3 371

намери си свои занимания.
този път абс съм съгласна с Delusion .
жалко, че тази истина я открих след 10 години брак и безплодни напъни да накарам мъжа ми да ме 'дундурка', на което той отчаяно се съпротивляваше.
накрая просто каза, че съм голямо момиче, и е време сама да си намирам занимания и да не чакам някой да се върне и да почне да ме слуша да му говоря, да ме води насам-натам, да ме развлича и т.н.

този израз - 'да правим нещо заедно' ми е напълно непознат. изглежда ми и труден за постигане. аз харесвам едни неща, мъжът ми други, няма как да съчетаем забавления за двама ни.

# 28 14 май 2010, 12:37 ч.

Мнения: 73

Цитат

А по повод на това как ме издържал и не роптаел и следователно съм му дължала спокойствие, Delusion: Първо, допринасям към част от 'семейния' бюджет и не се е случвало да му искам пари за нищо до момента. Второ, не виждам защо да роптае - много добре знаеше, че такова ще е положението, когато говорихме и решихме, че ще е най-добре ако аз съм тази, която се премести при него. Не съм го карала насила. А решението сама за себе си го взех трудно, защото много добре осъзнавах, че без работа и на ново място щях да изпадна в ситуацията, в която съм сега.

Била съм в подобно положение и то не веднъж т.к. съм следвала мъжа си в различни страни където работи. Не просто друг град, а чужда страна. И не една.

И така...предполагам че той не се е съгласявал предварително че това ще е положението за цял живот? Вероятно е разчитал че ти ще си намериш работа. "Много добре знаеше" вероятно касае някакъв ...първоначален период от време нали? А в този период от време се предполага че ти ще си заета с активно търсене на работа, а не с оплакване от липса на развлечения. Във всеки случай на мен никога не ми е минавало на ум да го упреквам за това че ми е тъпо и скучно, и за това че нямам живот или че не излизаме заедно. Всеки собствения си живот гради САМ. Дори на съвсем непознати места. Никой и нищо не ти е длъжен. Той няма да си остави отговорностите за работа и помощ на роднини за да излиза с теб. Ако въобще обича да излиза. Ти тепърва започваш да живееш с него. Ти сигурна ли си въобще че той обича да излиза? Има си хора домошари, които не можеш и на едно кино да изведеш. Ако те е извеждал като гаджета, това не се брои.

пс. коя зодия е той? Laughing