Редно ли е жена на 62 години да осинови дете?

В случаят с Красимира - не е редно, поради изброените по-горе причини.

Наскоро в подфорум Хоби попаднах на изказване, че една съфорумка не би подарила коте или куче на много възрастен човек, защото ако почине, животното ще остане на улицата. Значи, някои дори котка не биха дали, а други биха дали дете...

Човек ако иска обаче, може да помага и без разрешение за осиновяване.
Един познат, чийто син не го ощастливи с внуци, беше дал подслон на младеж на 18 год, от дом за сираци.
Това е една доста страшна възраст за тези деца, защото след 18 -19 год. те напускат дома и се озовават в джунглата на социалния живот, без жилище, без работа и с лошо образование, което не може да им гарантира хубава професия.
Така че - ако човек иска да помогне, намира начини.

По принцип не мога да кажа категорично Не, не е редно, защото има изключения - наистина ако жената е добре физически, финансово, има семейна подкрепа и, според мен, това не е първото й дете, а си има свои, които са отраснали - ако всичките тези показатели са на лице, може да й разрешат да осинови порастнало дете. 10, 12, 14 годишно. Но не бебе. Не дете на 2-3 годинки. Защото колкото и да е читава жената, разминаването в поколенията неминуемо оказва огромно влияние във възпитанието на децата. Разбиранията  и възприятията на една жена на 60 години по нищо не могат да се сравнят в тези на 30-40 годишна жена. Времената се менят скоростно и е естествено една по-млада жена да помогне на детето си да се адаптира към тях много по-добре, отколкото една жена, забравила младостта си в отминали времена. не знам дали съм съвсем ясна. Имам около себе си примери на деца отглеждани от възрастни родители или главно от баби. На повечето адаптацията им към околния свят... да не кажа куца, но е странна.

За конкретния случай с Красимира смятам, че егоизмът й се е проявил още при желанието й да синови 2-3 годишно дете ( някъде прочетох и задължително българче). Абсолютно заставам зад социалните, които не са разрешили. На млади семейства с репродуктивни проблеми толкова трудно разрешават да осиновят и ги прекарват през ада преди да получат дете. Защо точно на нея да разрешат с всичките негативи, които носи възрастта, семейното й положение и може би психическото й състояние? Ако беше преценила правилно възможностите си, можеше да кандидатства за приемен родител или да поиска голямо дете. Дете на 10-15 годишна възраст има нужда много повече от  пример, от разгвори и мъдрост, които тя може би може да му предложи по-успешно, отколкото физическото дундуркане, смяна на памперс, нощно будуване, помощ при прохождане и търчене по градинки с катерушки, и т.н., които е трябвало да осигури на бебе или 3 годишно дете.

Не, ако детето е до около 10 годишна възраст. Въпреки, че и след тази съм леко скептична. Достатъчно добре са оформени изискванията за осиновяване, надявам се че и се спазват стриктно. Не виждам смисъл да обличаме в красиви фрази /любов, топлина, уют/ един самоцелен акт /да не съм сам/а, да има кой да ме грижи/.

Против!
Има разлика от това да се гледа внуче или дете срещу заплащане.
Каквато да е физическа или психическата форма - има биологични показатели.
Има толкова деца,които след социалния дом остават на улицата!

Подкрепям. Голямо дете - да. Бебе или малко дете - абсурд. На тази възраст организмът не може да се справи с грижите за малко дете. Чисто физически не може.

А в конкретния случай с Красимира - определено НЕ, дори голямо дете. Самата й история (фамилната й обремененост) я правят неподходящ родител. Но това важи за всички възрасти. Винаги трябва да се прави обективен и професионален анализ на причините, поради които се иска осиновяване. И когато това желание е продиктувано от самота и с цел туширане на личностна криза, няма място за съгласие - никак!

Извинявам се, че не е по темата, но това изобщо не е вярно. Поне хиляди пъти е писано - в България процедурата по осиновяване е много облекчена, а сроковете, в които семействата се събират с детето обикновено зависят от изискванията на кандидат-осиновителите, но общо взето много малко двойки чакат над 2 години и обикновено това става, понеже имат неадекватни на реалностите изисквания 

Моето мнение е, че не е редно една жена над 60 г. да иска да осинови бебе, а да не говорим за раждане. Могат да се намерят много други начини да се запълни празнотата в живота или нуждата да се грижи за някого (не знам точно кака да го нарека).
Може да поеме грижата за по-голямо дете или да помага на възрастни хора в тежко положение. България е пълна с хора нуждаещи се от помощ...

Не знам защо, но случая с Красимира Димитрова направо ме потресе. Не знам дали не ми повлия най-много външния вид на жената, но направо се ужасих. Познавам жени на същата възраст, за които не ми се струва толкова неподходящо да държат бебе в ръцете си.  

Как са се съгласили докторите не знам? Има толкова млади жени, които чакат за Инвитро... Те обаче решили да си правят експерименти. А тези малки бебенца - какво ще стане с тях? По-мъничкото - Жаклин, май го оперирали вчера (колегата ми сега коментира).
Какво е виновно то да се мъчи така. Една шепичка човече....

Всеки случай е различен, разбира се, както и всеки човек на 60-ет, и все пак - да, но дете около 15. Не е редно малко детенце да вика на 60-ет годишна жена "мамо". Туй според мен, де. Един юноша, един млад човек би могъл да каже някому "мамо", ако почувства нужда да го каже - "ти два пъти ми майка беше ...", нещо такова, но без първия път.

Но, винаги го има това "но", ако става въпрос за детенце с проблеми, което никой не иска, а въпосната 60-ет годишна кандидат-осиновителка има искреното желание да му помогне, да го закриля, да му осигури лечение, дом, грижа, ако има нужните възможности за това? Ето, че нещата не са еднозначни...

Винаги има изключения, но в конкретния случай според мен на въпросната 62-годишна госпожа с право й е отказано да си осинови дете. Първо е много възрастна и физически не е годна да тича след едно малко дете денонощно 24/7. И не го казам, защото съм тесногръда, а защото това е истината. Ако трябвало пенсионериките да раждат, нямало да ги пенсионират, а ми при тази гфизическа годност да работят до 100 години. Второ психически също според мен не е редно, защото детето без оглед на възрастта му дали е осиновено малко или в пубертета ще заприлича по маниери на възрастен човек, ще говори така, ще се облича така.... и го казвам, защото имам пример пред очите си. Не може да се обрече едно дете да е "бабичка" от малко. А и в случая играе важна роля и семейната среда, липсата на мъж и семейство, на което да се разчита, даже да беше на 30 сигурно поради семейното положение пак щяха да й откажат осиновяване. Затова всеки случай е редно да се разглежда индивидуално и няма категоричен отговор - да или не.
А за раждането, съжалявам за отклонението, но не мога да не го спомена, мисля, че и майката-баба и лекарят, извършил оплождането, са за затвора. Та как една 62 годишна ще износи нормално дете /а тя 2!/. Сега двете мили дечица са обречени, след няколко години ще почнат сигурно да ги прехвърлят от дом в дом... и ще се носят цял живот бремето, дарено от егоистичната им "майка" с мечта да роди. Да си майка е много повече!

Принципно - да. Ако е задоволяване на личен каприз, не.
Децата не са вещи. Решението трябва да бъде добре премислено и без да има опция за "рекламация". 

Да, на дете не по-малко от 8 години. Приемен  родител също.
Но всичко трябва да става след много задълбочена преценка, за да се съхранят интересите на детето.

fiebird е дала много добър пример.
Ако имаш желание наистина да дадеш обич и грижа някому, начини има. На 62 бебе или малко дете - не, категорично. Детето не е застраховка против старост.
Подкрепям Andariel и Gankata с 2 ръце, подпис и печат.

Нека не объсжадме примери за загинали млади родители и баби, отглеждащи сирачетата на починалите си деца, защото това е жребият на живота, а не капризен нечий избор. А и хората, умрели млади, имат и други млади роднини и приятели, които да осигурят нормална среда на осиротяло детенце.

Абсолютно. Ако желанието ти да осиновиш дете се корени в нуждата да дадеш на някого обич и подкрепа, има начини това да стане дори и по друг начин. Животът е пълен с възможности, ако искаш да ги видиш.

Преди време в предаването Най-добрата майка имаше жена на около 60 години осиновила дете на около 3-4 години. Осиновителката имаше родна дъщеря без собствено семесйтво на около 35-40 години, на която разчиташе да гледа детето в момент в който това вече няма да е по силите й. Това ми се струва доста по-разумно и хуманно.
Няколко дни гледах другата тема и така и не се осмелих да се включа със собствено мнение за историята с 62 годишната майка. Против сериотипите съм и се старая да се пазя от изказвания кое е правилно и кое не, кое е нормално и кое не. Като цяло и осиновяването и раждането в този случай ми се струват самоцелни. Всеки има право да решава кое е най-добре за него, но когато има замесени интересите на деца държавата трябва да вземе отношение, не за конкретния случай, а принципно.

 Когато е решила да си осинови дете, не е искала да вземе дете с увреждане. Сега, когато роди две деца, които ще имат увреждания, дали ще ги гледа? Готова съм да се обзаложа, че Красимира НЯМА да си вземе децата от болницата. Защото тя си е мечтала едно, но действителността се оказа друга. За което, психодокторката едва ли е била подготвена. Едва ли ще има сили да ги гледа. Едва ли ще и стигнат силите психически да гледа у дома две измъчени, болни дечица. Страдания, за които тя пряко е допринесла, съзнавайки още при зачеването им, че това ще се случи.