tsveta, как е гърлото? Лек път с децата!


Я всички в Строя. Селма
ти си толкова чувствителен човек, че честно, не знам как оцелявам



Ама иди да запалиш една свещичка, че то вашето вече ще стане нарицателно 



Как ли е?
Да ви кажа не знам как не успях да припадна. Извадих една торба с лед от хладилника и веднага в Пирогов. По пътя успях да замразя ръчичката, за да не я боли. Докато стигнем адреналина си каза думата и тя съответно беше свежа като репичка. Там два часа чакане пред този и онзи кабинет, накрая й зашиха пръстчето и сега сме през два дни на превръзка и наблюдение. Милото пате нито плака, нито даже Ох каза. Като излезе от операционната беше доволна и щастлива и заяви "Аз се изправих срещу страха си и го победих! Аз имам смело сърце!". Голям герой е, за разлика от майка си. Аз още не знам къде се намирам. Страх ме е как ще се възстанови пръстчето и умирам от ужас само като си помисля какво още можеше да стане...
Милото малко пате! Няма какво друго да кажа, освен да не ви се случва повече и да е за урок и на двамата дребосъци! Прегръщам ви горещо! Пръстът ще се оправи, сигурна съм!
Нищо, наточила съм се на Рамщайн.. ама яко!
И на мен ми минават такива мисли, особено сега както съм обсебена от изследователските си доклади и ги пиша почти всеки уикенд... ама и да го мислиш, и да не го - какво ще се промени! Най-много ти да се изтормозиш! Също така всички хлапета са различни - едно по-добро в едно, друго - в друго. Всяка майка се гордее със своето си и е нормално да коментира постиженията му!