защо се получава така?

Нямам представа от същността на законите регламентиращи осиновяването, но вие питате за начините  те да бъдат променени.
 Схемата привидно е проста. Внася се законопроект за промяна на съответния закон. Той минава през комисиите и се гласува в пленарна зала.
Кой има право на законодателна инициатива?
1 Министерския съвет или съответното министерство (министър).
2 Депутат или група от депутати.
На етапа на комисиите нещата може да се влачат години, ако няма политическа воля на мнозинството, което и да е то, но може да мине и за няколко месеца при наличието на такава. 
Гласуването в пленарна зала след комисиите става при същото условие. Тъй като материята е сравнително неутрална от решаващозначение са мнението на юридическата комисия и тази която се занимава със съответните проблеми, в случая със социалните.

Изложих ви техниката.  Моето мнение е че трябва да опитате да убедите Министерството на социалните грижи да внесе предложение за промяна на закона. По този начин се ангажира  и управляващото мнозинство, а по тази материя не  се очаква принципно противодействие от опозицията. Успоредно с това е добре да се спечелят и депутатите в комисиите.
 Много ще ви е трудно! Надявам се да имате някакви контакти за да започнете.
Успех ви желая!

Здравейте, тук ви публикувам извадка от ППЗЗД и СК, които са доста дълги като текст, а и съм убедена, че повечето от вас вече неведнъж са ги чели. Правя това, обаче, за да акцентирам на сроковете по процедурите определени по закон, както и за институциите, които ръководят цялата дейност.
Според мен, като работещ в социалната сфера, а и от личните ми наблюдения, проблемът със забавянето и недостатъчно компетентно свършената работа се дължи на няколко причини, които ще изброя тук:
1. Липса на координация м/у итделните звена - Дирекция, Отдел, Социален дом и Неправителствена организация;
2. Липса на професионална подготовка на кадрите от Дирекциите и Отделите за закрила на детето за работа при осиновяване - липсва!!!;
3. Липса на професионална подготовка на кадрите, работещи в социални домове;
4. Липса на предлагане достатъчно социални услуги, към които да бъдат насочени кандидат-осиновителите;
5. Държавният модел на работа - правим това, което ни кажат, нито повече, нито по-малко;
6. съдебна практика - доскоро съдебна практика по осиновяване нямаше в този си вид, според новите изисквания на СК и затова и съдилищата бавеха делата, защото не разполагаха с необходимата рутина;
7. Неправителствени организации, работещи по проблеми на осиновяването в България има не повече от 3 действащи и лицензирани. Естествено, те не разполагат с нужните средства за развиване на дейността си и тяхната дейност е в сферата на добрите пожелания, доброволната дейност и благосклонността. Това не значи, че не разполагат с нужния потенциал, напротив - една НПО може за по-кратко време да предложи много повече и по-качествени услуги, отколкото една държавна институция;
8. Провеждането на търгове за предлагане на социални услуги, става чрез конкурси и се организира от Дирекциите - наши и ваши е мотото на подобни конкурси;
За друго не се сещам в момента, макар, че мога да изброявам до 100...

И така, запознайте се със отговорните институции и законовите срокове и сами направете своите изводи!
 Като, че ли най-голямия проблем остава в това, че няма, повтарям, няма единомислие и единодействие м/у институциите, които са отговорни за протичане на тези процеси. Всяка институция ревниво пази своята дейност и не иска друг да се бърка в нея. Типично по български. А докато това е така, така ще бъде и с осиновяванията в България занапред!!!
Ако имате въпроси, задавайте ми ги, мога да ви разкажа подробно аз защо напуснах Дирекция Социално подпомагане - Бургас, макар, че съм ЕДИНСТВЕНИЯ, не се срамувам да го заявя, единствения човек в България, който притежава диплом и сертификат за завършено обучение по осиновяване и приемни грижи в България. - Когато знаеш, можеш и имаш идеи в тази страна и чувстваш, че наистина можеш да бъдеш полезен - ставаш неудобен. Това е мили приятели!

Извадка от

ПРАВИЛНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА ЗАКОНА ЗА ЗАКРИЛА НА ДЕТЕТО

Обн. ДВ. бр.66 от 25 Юли 2003г.

Чл. 25. (1) Кандидатите за осиновители подават в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" по настоящия си адрес заявление съгласно приложение № 5 за изготвяне на писмено заключение за годността им да осиновят дете.
(2) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" започва проучване на кандидатите за осиновители в срок една седмица от подаване на заявлението.
(3) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" и доставчиците на социални услуги организират самостоятелно и/или съвместно консултации и обучение на кандидатите за осиновители и на осиновителите.
(4) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" изготвя писмено заключение за годността на кандидатите за осиновители да осиновят дете не по-късно от 3 месеца от започване на проучването, след като задължително са провели поне 3 срещи с тях и поне едно посещение в дома им.
Чл. 26. (1) Отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" осигурява наблюдение за проследяване на адаптацията и развитието на детето в следосиновителния период в срок една година от датата на осиновяването.
(2) Първото посещение се осъществява не по-късно от една седмица след постъпване на информация в отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане", че детето е осиновено.
(3) Посещенията се осъществяват не по-малко от четири пъти.
(4) За всяко посещение се изготвя доклад.

Извадка от

СЕМЕЕН КОДЕКС

Обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., в сила от 1.07.1985 г., изм. и доп., бр. 11 от 7.02.1992 г., попр., бр. 15 от 21.02.1992 г., изм. и доп., бр. 63 от 15.07.2003 г., доп., бр. 84 от 23.09.2003 г.
кн. 3/92 г., стр. 5; кн. 8/2003 г., стр. 161; кн. 10/2003 г., стр. 48
т. 12, р. 4, № 301

Глава шеста ОСИНОВЯВАНЕ

Регистър на деца за пълно осиновяване
Чл. 53в.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на децата, които могат да бъдат осиновени при условията на пълно осиновяване.
(2) Регистърът съдържа информация за:
1.  личните данни на детето;
2.  здравословното състояние и проведените медицински изследвания на детето, както и за специалните му нужди;
3.  наличието или липсата на съгласие за пълно осиновяване, дадено от родителите;
4.  личните данни на родителите и другите членове на семейството, както и данни за здравословното им състояние;
5.  контактите на детето с родителите и другите членове на семейството;
6.  специализираните институции, приемните семейства или другите лица, при които е било настанено детето или които са полагали грижи за него;
7.  причините за извършеното настаняване;
8.  други важни обстоятелства от значение за осиновяването.
(3) Условията и редът за водене и съхраняване на регистъра се определят с наредба на министъра на правосъдието и министъра на труда и социалната политика.
Вписване в регистъра
Чл. 53г.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.)
(1) За дете, настанено в специализирана институция с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, ръководителят на специализираната институция в тридневен срок от настаняването му уведомява писмено съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.
(2) За дете, настанено в приемно семейство или при други лица с дадено съгласие от родителите му за пълно осиновяване или чиито родители са неизвестни, директорът на дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето уведомява писмено в тридневен срок от настаняването съответната регионална дирекция за социално подпомагане за вписването му в регистъра.   
(3) Извън случаите по ал. 1 дете, отглеждано в специализирана институция, което не е потърсено шест месеца след изтичането на срока, за който е настанено, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по местонахождението на специализираната институция.  Ръководителят на специализираната институция уведомява писмено в тридневен срок за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(4) Извън случаите по ал. 1 - 3 дете, чиито родители са неизвестни, починали или лишени от родителски права, може да бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето.  Настойникът, съответно попечителят, уведомява писмено за това съответната регионална дирекция за социално подпомагане или съответния районен прокурор.
(5) Дете, което не е настанено в специализирана институция, в приемно семейство или при други лица, може да бъде осиновено при условията на пълно осиновяване, след като по искане на родителите бъде вписано в регистъра с решение на районния съд по постоянния адрес на детето.  Молбата се подава чрез регионалната дирекция за социално подпомагане по постоянния адрес на детето.  Към молбата се прилага писмено съгласие за осиновяване.
(6) Уведомленията по ал. 1 - 4 и молбата по ал. 5 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(7) В случаите по ал. 1 - 5 уведомлението, съответно сезирането на съда, може да се извършва и от прокурора.
Производство пред съда за вписване в регистъра
Чл. 53д.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.)
(1) Производството пред съда започва по предложение на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане или по искане на прокурора, направени в 14-дневен срок от уведомлението, както и по молба на родителите на детето.   
(2) Предложението, искането и молбата по ал. 1 съдържат информацията, посочена в чл. 53в, ал. 2.
(3) В производството по ал. 1 участват прокурорът, родителите, съответно настойникът или попечителят, детето, ако е навършило 14 години, както и представител на регионалната дирекция за социално подпомагане.
(4) Решението може да бъде обжалвано от лицата по ал. 3 пред окръжния съд.  Решението на окръжния съд е окончателно.
Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 53е.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.)
(1) При изменение на обстоятелствата се извършва отбелязване в регистъра.
(2) Заличаване в регистъра се извършва при:
1.  допуснато осиновяване;
2.  навършване на пълнолетие;
3.  установяване на произхода на детето;
4.  оттегляне на предварително даденото от родителите съгласие за осиновяване;
5.  възстановяване на родителските права;
6.  смърт на детето.
(3) Отбелязването и заличаването се извършват със заповед на директора на регионалната дирекция за социално подпомагане при спазване изискванията на чл. 53в.
Съгласие за осиновяване
Чл. 54.  (1) За осиновяването е необходимо съгласието на:
1.  осиновяващия;
2.  родителите на осиновявания;
3.  съпрузите на осиновяващия и на осиновявания;
4.  осиновявания, ако е навършил четиринадесет години.
(2) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на майката по ал. 1, т. 2 може да бъде дадено най-рано четиринадесет дни след раждането.
(3) (Предишна ал. 2, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителите на осиновявания дават съгласие и в случаите, когато са непълнолетни.
(4) (Предишна ал. 3, изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Съгласието на лицата по ал. 1, т. 2 и 3 не се изисква, ако те са малолетни, поставени под запрещение или ако постоянният им адрес е неизвестен.
(5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Дирекция "Социално подпомагане" разяснява на лицата по ал. 1 последиците от допускането на осиновяването преди даване на съгласие от тях.
(6) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Лицата по ал. 1 представят писмена декларация с нотариално заверен подпис, че даденото от тях съгласие не е обвързано с материална облага.
Мнение за осиновяване
Чл. 55.  (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Осиновяваният се изслушва от съда при условията и по реда на чл. 15 от Закона за закрила на детето.
(2) Мнение за осиновяването дават:
1.  настойникът или попечителят;
2.  родителите, ако са малолетни, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права;
3.  съпрузите, ако са поставени под ограничено запрещение.
Форма на съгласието и на мнението
Чл. 56.  (1) Съгласието на осиновявания трябва да бъде дадено лично пред съда.
(2) Съгласието на осиновяващия, на родителите на осиновявания и на съпрузите на осиновяващия и осиновявания, както и мнението на родителите и съпрузите, поставени под ограничено запрещение или лишени от родителски права, и на настойника или попечителя могат да бъдат дадени пред съда лично или писмено с нотариално заверен подпис или чрез особен пълномощник.  Съдът може да призове и изслуша лично някои от тези лица, когато намери това за необходимо.
(3) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Писменото съгласие в случаите на пълно осиновяване се дава във форма по образец, утвърден от министъра на правосъдието.
Оттегляне на предварително даденото съгласие
Чл. 56а.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Родителят може да оттегли пред дирекция "Социално подпомагане" предварително даденото си съгласие за пълно осиновяване писмено с нотариално заверен подпис до започване на производството по осиновяване пред съда.  За оттеглянето се прилагат съответно изискванията на чл. 54, ал. 6 и чл. 56, ал. 3.
Осиновяване без съгласие на родителя
Чл. 57.  (1) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) По изключение осиновяване се допуска и когато родителят не е съгласен, ако той трайно не полага грижи за детето и не дава издръжка или го отглежда и възпитава по вреден за развитието му начин.   
(2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяване без съгласие на родителя се допуска и когато той е оставил детето за отглеждане в специализирана институция и не го е потърсил в шестмесечен срок от деня, когато е трябвало да го вземе.
(3) В случаите по предходните алинеи родителят се призовава, за да бъде изслушан от съда.
Разрешение за вписване в регистъра на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 57а.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Лице, което желае да осинови дете при условията на пълно осиновяване, подава писмено заявление до дирекция "Социално подпомагане" по постоянния си адрес за получаване на разрешение за вписване в регистъра.
(2) Дирекция "Социално подпомагане" извършва социално проучване на лицето по ал. 1 за годността му да осинови дете.
(3) Проучването се извършва в срок до три месеца от подаване на заявлението и съдържа информация за:
1.  личните данни на осиновяващия;
2.  здравословното състояние на осиновяващия;
3.  семейството на осиновяващия;
4.  личните данни на членовете на семейството му, както и данни за здравословното им състояние;
5.  икономическото и социалното положение на осиновяващия;
6.  мотивите за осиновяването;
7.  други обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) За резултатите от проучването се изготвя доклад, въз основа на който директорът на дирекция "Социално подпомагане" в 7-дневен срок от представянето му издава разрешение на лицето по ал. 1.
(5) Отказът за издаване на разрешение може да се обжалва при условията и по реда на Закона за административното производство.
(6) Разрешението се издава за срок две години.  При промяна на обстоятелства от значение за издаване на разрешението лицето, което желае да осинови дете, е длъжно да информира дирекция "Социално подпомагане".  Ако промяната е от съществено значение, се извършва ново социално проучване и разрешението може да се прекрати по преценка на органа по ал. 4.
(7) Условията и редът за извършване на социалното проучване, както и условията и редът за издаване и прекратяване на разрешението за вписване в регистъра се уреждат с наредбата по чл. 53в, ал. 3.
Регистър на осиновяващи за пълно осиновяване
Чл. 57б.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Регионалните дирекции за социално подпомагане водят регистри на лицата, които желаят да осиновят дете при условията на пълно осиновяване.
(2) Лице, получило разрешение от дирекция "Социално подпомагане", служебно се вписва в регистъра на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, а по негово искане - и в регистрите на други регионални дирекции.
(3) В регистъра се вписват номерът и датата на издаденото разрешение, както и информацията по чл. 57а, ал. 3.
(4) Условията и редът за водене и съхраняване на регистрите по ал. 1 се определят с наредбата по чл. 53в, ал. 3.
Съвет по осиновяване
Чл. 57в.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Към всяка регионална дирекция за социално подпомагане се създава Съвет по осиновяване.
(2) Съветът по осиновяване се състои от председател - директорът на съответната регионална дирекция за социално подпомагане, и членове - ръководителят на съответната специализирана институция, юрист, определен от областния управител, лекар, определен от териториалния орган по здравеопазване, педагог, определен от регионалния инспекторат по образование, и психолог, определен от дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.
(3) Съветът по осиновяване определя за всяко дете от регистъра в регионалната дирекция за социално подпомагане подходящ осиновяващ съобразно поредността на вписването му в регистъра, неговите качества, дали не е бил определян за подходящ осиновяващ на друго дете и не е подал в срок молба за осиновяване, както и другите обстоятелства от значение за осиновяването.
(4) Регионалната дирекция за социално подпомагане писмено уведомява определеното по ал. 3 лице за детето и неговите данни, както и за условията, при които може да осъществи личен контакт с него със съдействието на съответната дирекция "Социално подпомагане" по постоянния адрес на детето.
(5) Регионалната дирекция за социално подпомагане уведомява писмено съответната специализирана институция, приемно семейство или лицата, които се грижат за детето, както и дирекцията "Социално подпомагане", за необходимостта от подпомагане на осиновяващия при осъществяване на личния контакт.
(6) В срок един месец от получаване на уведомлението осиновяващият, който желае да осинови детето, подава молба за осиновяване пред съда чрез регионалната дирекция за социално подпомагане.
(7) Регионалната дирекция за социално подпомагане изпраща на съда молбата за осиновяване заедно с цялата преписка в тридневен срок от получаването й и уведомява за това регионалните дирекции, в чиито регистри е вписан осиновяващият.
( В случай че определеното лице откаже предложението или не подаде молба за осиновяване в срока по ал. 6, Съветът по осиновяване в 14-дневен срок определя друг подходящ осиновяващ за детето.  Отказът или неподаването на молба се отбелязва в регистрите, в които е вписан осиновяващият.
(9) Ако в шестмесечен срок от вписването на детето в регистъра са определени поне трима осиновяващи и нито един от тях не е подал молба за осиновяването му или за него не е определен подходящ осиновяващ, и детето отговаря на изискването по чл. 136, ал. 2, съветът уведомява Съвета по международни осиновявания при Министерството на правосъдието за определяне на подходящ осиновяващ чужденец.  Това обстоятелство се отбелязва в регистъра на децата за пълно осиновяване.   
(10) Министърът на правосъдието, министърът на здравеопазването, министърът на образованието и науката и министърът на труда и социалната политика издават правилник за дейността на съвета по ал. 1.
Отбелязвания и заличавания в регистъра
Чл. 57г.  (Нов - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) При изменение на обстоятелствата, вписани в регистъра, осиновяващият е длъжен да уведоми регионалната дирекция за социално подпомагане.
(2) В случаите по ал. 1 или служебно регионалната дирекция за социално подпомагане може да поиска ново социално проучване.
(3) При изменение на вписаните обстоятелства се извършва отбелязване в регистъра.
(4) Заличаване в регистъра се извършва по искане на осиновяващия, както и когато е отпаднала годността му за осиновяване.
(5) Отбелязването и заличаването се извършват по реда на чл. 57б.
Подсъдност
Чл. 58.  (Изм. - ДВ, бр. 11 от 1992 г., бр. 63 от 2003 г.) Молбата за осиновяване се разглежда от окръжния съд по местонахождението на регионалната дирекция за социално подпомагане, в чийто регистър е вписано детето, в 14-дневен срок от постъпването й.   
Решение по искането за осиновяване
Чл. 59.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Окръжният съд разглежда молбата за осиновяване в съдебно заседание при закрити врати и се произнася с решение, след като изслуша заключението на прокурора.  Решението се обявява в съдебно заседание и след влизането му в сила се изпраща служебно на общината по постоянния адрес на осиновителите, а когато са чужденци - на Столична община.
(2) Осиновяването се допуска само ако е в интерес на осиновявания.
Обжалване на решението
Чл. 60.  (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) (1) Решението по чл. 59, ал. 1 може да се обжалва от прокурора и от лицата по чл. 54, ал. 1, т. 1, 2 и 4 пред апелативния съд в 7-дневен срок от обявяване на решението в съдебно заседание.
(2) В 14-дневен срок от постъпване на жалбата съдът в съдебно заседание при закрити врати се произнася с решение, което е окончателно.
Пълно осиновяване
Чл. 61.  (1) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2003 г.) Осиновяването е задължително пълно, когато осиновяваният е:
1.  дете на неизвестни родители;
2.  оставен в специализирана институция с предварително дадено съгласие от родителите за пълно осиновяване;
3.  оставен в специализирана институция и не е потърсен в шестмесечен срок от датата, на която е трябвало да бъде взет.