сама , но понякога много ми помагат 
за храненето и другите работи питам нашата лекарка
за храненето и другите работи питам нашата лекарка
- Публикувана: 21 окт. 2005, 18:38 ч.
- Последно мнение: 2 ноем. 2005, 23:40 ч.
кой как си гледа детето?
Ами той Денислав вече е голям, но ще споделя какво беше като беше бебе.
В първите 7-8 дни след изписването ни от болницата се редуваха майка ми и свекърва ми и аз не правех почти нищо. Но после си заминаха и се справяхме сами с таткото. Е, от време на време гостувахме за по 4-5 дни на бабите, но то беше повече за занимание на тях, отколкото да си почина. Май успяхме почти сам
и да се оправим.
В първите 7-8 дни след изписването ни от болницата се редуваха майка ми и свекърва ми и аз не правех почти нищо. Но после си заминаха и се справяхме сами с таткото. Е, от време на време гостувахме за по 4-5 дни на бабите, но то беше повече за занимание на тях, отколкото да си почина. Май успяхме почти сам
и да се оправим.
Заравейте,аз моята кака я гледах без бащаи,т.к той беше за 6 месеца извън страната(точно първите 6 месеца).Но бях при майка ми,която работи,тъй че получавах някаква помощ,но основно сама,а тя беше много ревливо бебе,направо се бях свършила.А за свекито и дума да не става,даже ми беше наприятно да пипа детето и не го допусках почти никога. 
(За съжаление изпитвам непоносимост към нея!)
(За съжаление изпитвам непоносимост към нея!) 
Първия месец майка ми беше при нас, но не мога да кажа че тя е гледала Борис. Много ми помогна, но всичко ставаше както аз кажа. После сами се гледахме. Татко наистина само "гледаше". Повече помагаше за банята. Когато Борис бе на 8м се наложи да идем да живеем у родителите на мъжа ми, както е и сега. Почнах работа, когато той бе на 1г1м. Жена идва да го гледа от 8.30 до 14.00 когато го слага да спи. После баба му го оправя, закусват и ме чакат. Възрасни са много и не могат много, но акавото помогнат - добре. Таткото ни работ до късно. Основно съб. и нед. е с нас. Опитват се да наставляват, но общо взето накрая както аз кажа се гледа детето. Абе, не е цвете за мирисане, но...така се налага. Дано не е за дълго. Някой да е спечелил Лесни Пари, да каже как, та да довършим къщурката бързо! Ииии дим да ни няма.!
Гледаме си момиченцето сами с тати.
Майка ми и баща ми я взимат понякога за събота и неделя.
Свекърва ми, ако я вземе, е само за през деня и то само по един ден.
Радвам се че ми помагат, защото има дни, в които така ми се спи, че немога да издържам.....а не искам да съм нервна пред детето.
Майка ми и баща ми я взимат понякога за събота и неделя.
Свекърва ми, ако я вземе, е само за през деня и то само по един ден.
Радвам се че ми помагат, защото има дни, в които така ми се спи, че немога да издържам.....а не искам да съм нервна пред детето.
Първата седмица след изписването майка ми ми помагаше и ми показваше кое как и т.н. Сега си го гледам сама, свекито ми помага, като пере, глади, готви и ако ми се наложи да изляза, тя го наслушва дали реве и му дава да пие вода, но скоро й свършват болничните и аз продължавам сама. Баща му ходи на работа и ми помага от време на време с къпането.
аз също си го гледам абсолютно сама- През първия месец у нас беше свекървата, имаше желание да ми помага, но само се изпокарахме, защото възгледите ни за гледане на бебето са много различни. майка ми живее 2 етажа под нас, но й го оставям колкото да вляза в банята или да изчистя нещо..Мисля, че още от съвсем малко детето трябва да се гледа и възпитава от родителите. Но това според мен е най-трудното в майчинството-да си нон стоп с детето- 24 часа, 7 дни в седмицата. Лошото е, че дори да ми се наложи да изляза без него, малкия започва да пищи щом не съм му в полезрението-за това си го водя на всякъде с мен - и на пазар, и на кафе, и на вечерни гостита и купони..
Сама с помощта на тати и двете хлапета отгледах.
Тати - през деня на работа, аз - с хлапето (хлапетата).
Вечер, през празниците и почивните дни си разпределя(х)ме задачките и отговорностите.
Не съм имала проблеми и притеснения, а когато децата бяха бебета дори нямаше БГ-Мамма
Разчитах на съветите от педиатърката и на собствения си усет.
Относно умората - всичко е въпрос на нагласа и преразпределяне на приоритетите и задълженията.
До 1 г. дете не оставям на никого - плътно с мен.
След това може за някой друг час.
Едва от около година, щерката (на 8 години е вече) ходи при майка ми за събота и неделя. Брат й (на 3 г.8м.) почти не е оставян досега... може би общо ще се съберат 7-8 пъти, в които е оставян на отглеждане при баба за по 1-2 дни.
Иначе бабите са добре дошли вкъщи... но на гости.
Тати - през деня на работа, аз - с хлапето (хлапетата).
Вечер, през празниците и почивните дни си разпределя(х)ме задачките и отговорностите.
Не съм имала проблеми и притеснения, а когато децата бяха бебета дори нямаше БГ-Мамма
Разчитах на съветите от педиатърката и на собствения си усет.
Относно умората - всичко е въпрос на нагласа и преразпределяне на приоритетите и задълженията.
До 1 г. дете не оставям на никого - плътно с мен.
След това може за някой друг час.
Едва от около година, щерката (на 8 години е вече) ходи при майка ми за събота и неделя. Брат й (на 3 г.8м.) почти не е оставян досега... може би общо ще се съберат 7-8 пъти, в които е оставян на отглеждане при баба за по 1-2 дни.
Иначе бабите са добре дошли вкъщи... но на гости.
Мисля, че е добре детето да свиква да общува и с други хора, освен с майка си и баща си. Оставяла съм дъщеря си за по една вечер при моите родители, след като спрях да я кърмя /4-5 месец/, а по-нататък на 7 месеца ходихме на почивка за 5 дни без нея. Това лято я оставихме за 10 дни на едната баба и за седмица на другата. Редовно се случва да нощува при моите родители, когато ние излизаме в петък или събота вечер.
Не виждам защо, след като има желание за помощ от бабите, да се лишавам от това. При това майка ми е жена със съвременни разбирания за отглеждането на деца и в някои отношения се справя по-добре от самата мен. Направо й се чудя на огромното търпение спрямо малкото човече, аз често излизам извън нерви. Но все пак тя е с почти 30 годишен учителски стаж и малко неща могат да я извадят от равновесие.
А Ева е много буйно дете, което има нужда от постоянно внимание, т.е. щом е с мен, не мога да върша нищо друго. Таткото работи много, понякога се връща късно и затова няма възможност да ми помага много
Не виждам защо, след като има желание за помощ от бабите, да се лишавам от това. При това майка ми е жена със съвременни разбирания за отглеждането на деца и в някои отношения се справя по-добре от самата мен. Направо й се чудя на огромното търпение спрямо малкото човече, аз често излизам извън нерви. Но все пак тя е с почти 30 годишен учителски стаж и малко неща могат да я извадят от равновесие.
А Ева е много буйно дете, което има нужда от постоянно внимание, т.е. щом е с мен, не мога да върша нищо друго. Таткото работи много, понякога се връща късно и затова няма възможност да ми помага много
Ние сами си го гледаме малкия. Рядко идва баба му и го взима за час - два на седмица. А другата баба е в чужбина и няма как. Не искам да го уча да бъде само с мен и тати, затова гледам да го давам на приятелки замалко. А за захранването - има страшно много информация навсякъде. Поздрави от нас и успехи. 