Наистина не мога да разбера на къде трябва да бие темата,но тежко на тези,които нямат на кого да оставят децата си за 5 мин .,налага им се да работят и да не са с тях по 24 часа в денонощието ,да виждам съпрузите си между прехвърлянието на децата и чат пат през ден ,когато детегледачката прехвърля децата от единя на другия.Е,сега кажете ми за каква чест и достойнство и гордост става дума,като за 7 г,не сме били сами с мъжа ми и за час?
Да,ако имаше на кой да разчитам с удоволствие бих го направила и изобщо през ума ми нямаше да мине мисълта за гордост и тъпи предрасъдъци.
Да,ако имаше на кой да разчитам с удоволствие бих го направила и изобщо през ума ми нямаше да мине мисълта за гордост и тъпи предрасъдъци.
. Взимам дълбоко въздух и анализирам! Каката на 6 оставям със свито сърце вкъщи сама, с всички телефони за спешна връзка под ръка. За малката се примолвам на една позната също с малко дете, която живее близо до мястото на интервюто. И си мисля, че всичко ще е наред... в момента в който понечвам да си изключа телефона, защото съм следващата поред, ми позвънява жената при която е малката и ми заявява, че е ухапала нейната дъщеря и за капак е повърнала на новия им диван! 
