Сами си гледаме детето

  може би това, че трудно се огранизирам сутрин, и преди и сега. Когато ходех на работа, няма майтап, ставах в 5:15  месеци наред, за да съм там в 8:30 /на 20 мин. пеша ми е, а понякога ме караха с кола, както казах на центъра е и винаги имаше някой познат в нея посока, да ме метне/.
 Просто както казах, съм мърда сутрин, признавам си, е не мога да се огранизирам. Ставам, закусвам задължително, пия кафе, оправям се криво ляво /гримирах се в офиса   /и така 3 часа и накрая пак не съм готова. Ако някой ми издаде тайната на сутрешната огранизация, студена кофа с вода може би??
Или може би витамини, гимнастика.
Jizzlobber КАЖИ НЕщО. Ако ми кажеш, че успяваш да оправиш себе си и 2 деца сама за предстоящият ден, за по-малко от 3 часа, ще те намразя, ще трасна капака на лаптопа и ще си изтрия регистрацията от форума форевър.  

Аргунч, потупване по рамото е добре, ок, благодарско, обаче ми се ще да споделя нещо тук, ама наистина.Няма значение кой как,с колко и дали.Има значение как той лично приема нещата.И това, че не може винаги да се съчетае всичко така, че да е на 6 всичко не значи, че трябва да драматизираме.Ми-голяма работа, че детето се изцапало, Верж, ще поседи изцапано просто, за да не е гърч през 20 минути да го преобличаш. Имаше такъв период с голямата-бебе беше още.Бе тръгнем да излизаме-тя повърне, преоблека-тя пак повърне, ай сиктир викам-аз 3 часа не мога да излезна-това трая точно 3 дена, на 4-я просто забърсах с мокра кърпа, метнах в количката и цял ден не се прибрах, вместо да се тръшкам.Съответно никой не забеляза бебето ми с костюм ли е, оповръщано ли е, какво е.Сега е същото-разляла сок-ми разляла-отива, преоблича се и така.Или като ме скъсаха на изпит, щото нали-не може всичко на 6 да е и нещо все ще куца-ще зарежа разходките два дена, ще поуча повече.Има и друг вариант, разбира се-да се тръшна колко ми е трудно и да легна.И да започна да се обяснявам.
Ето-веднага казвам кое ми е трудното-писала съм го 100 пъти тук.Трудно ми е ходенето пеша, защото няма тротоар.Или ми е трудно да се опазим чисти докато стигнем, защото газим в кал.Но това няма общо с наличието на деца.
Та-всичко е в главата.И аз съм уморена понякога.Ми-кат съм уморена-зарязвам всичко и лягам.А не се правя на герой, за да разказвам после-ауууу, ама вие не знаете колко е труднооо, само да знаете.На всеки трудното е различно.Има жени, дето им е трудно питка да омесят.Има жени, на които им е трудно чаршафите да си гладят, има мъже на които им е трудно гъзовете на децата си да измият.
Та-всеки с трудностите си, но да се глобализира-че щом си с деца , значи си за оплакване-много моля-жалете себе си.
Верж, разбери-това е до натура-ти си си такава, ти-така умееш, така правиш.Не си длъжна да го правиш като мен.Ми да-аз успявам, но за себе си успявам, за теб може да не е успяване.Обличам дребна сутрин първа, да е готова.Ако се изцапа-ходи си изцапана и бе зтова в яслата се мърля порядъчно.Голямата има сама да се оправи-аз само подсещам-шината да си измие, да не я забрави.Аз самата се оправям за около 30 минути-душ, обличане и лек грим, който се изразява в червило и спирала просто.Има разлика тук-забележи-нито закусваме, нито кафе пием.Ама аз не обичам да ям сутрин просто.Така че-има разлики.Като титрябват 3 часа-ми толкова да са-приеми го, не се сравнявай, живей си живота бе момиче, голям праз кой за какъв норматив сутрин се оправя, да не сме в казарма нещо?

Аз не мисля, че Джизлобър само се хвали, знам, че има наистина такива майки като нея. Явно Господ наистина дава всекиму толкова, колкото може да носи.

Ако не беше готовата да ми помага свекърва, аз немаше да се боря да печеля и да се развивам , веднъж в Бизнес Парка, после на още една тинтири майна, а сигурно щях да се хвана към някоя езикова школа за ...жълти стотинки, но с много по-неангажиращо раб.време. И в центъра, разбира се, че да не пътувам.
Апропо, тук ще вмъкна един нюанс-тя беше изразила желание да ми помага отпреди да забременея. Даже беше казала, че ако и родя внучка, веднага спира да работи (след пенсия работеше)   НЕ съм принуждавала никого, но, казвам ви, невероятно удобство е да има при кого да спи детето от време на време, да знаеш, че има кой да го гледа, ако е болно, и други такива. А, и когато майка му е болна-също.
Но, пак ще подчертая, ние и помагаме много сериозно финансово, само да чуя , че има нужда от пари за нещо, без тя да ми иска, и оставям и заминавам и не чакам да ми ги връща. С това мога-с това и помагам (знаем всички за пенсионерите колко са важни парите)

Сигурно е удобство, но интересно ми е, кога за първи път се възползвахте от тази възможност? Ние досега никога не сме оставяли и за нощ детето на друго място, страхувам се, че няма да се получи. Ще се събуди, ще ни търси .....

Жо, разликата е огромна.Майка ми работи и има години до пенсия.Тя е от този тип-пъшкащите.И по дифолт определящи, че Нещо е Трудно.Да се знае, че е Трудно па другото не е важно.Да-сравя се чудесно, работи, отгледала ни е и т.н., не ни е легнала финансово.Обаче, като си изчисти къщата дойде и каже-оххххх, едно голшмо оххххх.Та така.След това Ох, аз какво да направя точно се очаква от мен? Давам и друг пример-дошла да "помага" за бебето-да го нахрани например/като се роди голямата.Извинете-ама аз да си храня детето искам аз, а не да шетам през това време, докато тя си прави кефа да тика шишето.
Иначе има желание, не е да няма, но е за да си почине тя-сиреч-тя се забавлява, аз поемам-пазар, чистене или друго.Аз не съм лишила от контакт, даже, както писах-той ме натоварва и ето-тогава ми става трудничко. Затова-сама.По-лесно ми е някак, знам си капацитета.

Валерие, понеже съм откровена, ще си призная, с риск да бъда разпната от ССФ.  Аз Станислав съм го кърмила ден до пладне, така че е бил бебе на 3 месеца, мисля, когато започна да спи по някой уикенд у баба. БАбата ми е на 2 преки, за зло и добро, по чехли почти ходим.

В тази посока на мисли-ето нещо положително. Той е гледан от баба и детегледачка. НЕ е бил никога вързан за мене до такава степен, както съм чела тук в някои теми, да ходим заедно до тоалетна. Оставал е за няколко часа и с чичо си, и с вуйчо си без проблем. На градината тръгна от първия ден без грам сълза и рев. Просто ми каза чао без целувка дори и влезе вътре.

Жо, споко, аз не съм кърмила и ден.Нито едната, нито другата. И това е до характер обаче.Голямата-идилия, бяхме неотлъчно година и половина, не оставяна за секунда.Тръгна без драма на ясла от ден първи.Малката-от месечна с детегледачка, на яслата рева половин година. Дребна ме търси и днес, нищо, че повече съм била със сестра и реално.
Валери, това, че вас ви е страх и вие нямате сили да се откъснете от детето е съвсем различно.

Не тази вечер, Жозефина!!!, абе то и аз кърмих четири месеца, ама това не пречеше доскоро да не може да заспи с никой друг, освен с мен и косата ми /друга не признава /И вечер, ако се събуди, а аз например съм в другата стая, да реве безутешно, докато не го прегърна... Явно си е до дете.

Много бих се радвала децата ми да прекарват по няколко дни с бабите и дядовците си.Този контакт е полезен и за двете страни,мисля.Но при нас не се получава.Бабите нямат желание да гледат децата ни,да ги извеждат на разходки и прочие.Болно ми е,че когато казах на петгодишната ми дъщеря,че сигурно ще  е весело да отиде да постои при баба си два-три дни,тя ми отвърна:Мамо,ти не ме ли обичаш вече?!И се разплака.
Иначе аз съм от типа жени,които са доволни от живота си на неработещи домакини или както искате ги наречете.Не ме блазни кариера.Единственно ме притеснява финансовата страна.По ред причини.
Липсва ми товаа,че за 10 години ,откакто сме женени,само две нощи сме били сами  със съпруга минякъде.Ходи ми се на концерт,на някой театър,ходи ми се на кръчма без децата,но не се получава и това е.Излизам редовно с приятелки,докато мъжът ми гледа малките,но просто ми се иска да съм с него някъде,не с приятелки.
Сещам се какво детство имах аз с бабите си,голяма веселба беше баба да те поглези,да ти позволява неща,които вкъщи не вървят.Да ти купи червени лачени обувки с ток ,когато си на 5години и мама тотално е забранила такова чудо. Моите деца за съжаление това няма да го усетят.Мисля,че бабите им ще съжаляват,че така и не са контактували с внучките си.

Дъщеря ми я оставяме да спи при родителите ми,само в крайни случаи,ако трябва да пътуваме някъде.Миналата година/лятото,на 1 г. и 10мес./ за първи път я оставихме за две нощи и беше плакала,но не е било голяма драма.След това няколко нощи пак се е налагало.Наистина е страхотна удобство да има поне веднъж на месец-два да си дадеш детето и малко да релаксираш,при условия,че почти само аз се грижа за нея.Наистина е добре,когато детето прекарва част от времето и с други хора.А поради това,че е непрекъснато с мен/да, и до тоалетната, и заедно се къпем / имам големи притеснения относно тръгването на детската градина.

ХЕхе, Валери, моят синко спи с баща си. Скоро ше го местим в другата стая, но пък сега мене ме е страх, не от друго, а да не пада от леглото.
Може би наистина си е до ген, като се замисля. Аз съм такава, бързо приспособяваща се, гъвкава точно като риба, комуникативна. Сигурно има значение.

Жози, ако знаеш дъщеря ми колко пъти е падала от леглото
Като по-голяма, разбира се, преди това имаше легло с решетки, като бебе.
Тупне и продължава да спи.

И мен не ме блазни.Аз кариера в този смисъл нямам.Просто ходя на работа.По ред причини.
Аз обаче под сами, разбирам сами и с децата.Т.е.-нашето семейство.Някак не мисля, че си пречим.Виж, да излезна с приятелки скоро не ми се е случвало, защото няма на кой децата да оставя.Затова социализацията ми е главно в работата и в училище на този етап.Това са етапи.Ще дойде друг, в който нещата ще са други, според потребностите.

Мммм, задиите-ми-дребното ревящо мое чудо е риби.
И много моля-не прехвърляйте своите страхове върху децата си. Като падне веднъж-нищо няма да му стане, дребна се случва да пада.

Има и друго, което съм забелязала - повечето майки се юрват да шетат, когато бебето спи.  
Аз, когато тя спи, се занимавам само и единствено със себе си, лакирвам се, правя си разни процедурки в домашни условия, или лягам с нея. Никога до сега не е било тя да спи, аз да домакинствам, или да готвя, или да съм на комп, или да мия пода.  Е, случвало се е, веднъж за година и половина.
Правя каквото мога докато е будна, толкоз. Може би за това къщата е с главата нагоре често, но аз съм с червени нокти винаги. Приоритет.
Такава съм, няма оправия, като майка ми, дето казва 'гледам на мен да ми е кеф, а пък мъховете в ъгъла могат да почакат'.

Също така както казах, понякога оставям детето на баба си, докато баткото е на градина. За около час, час и половина, оправят се, баба живее в огромен апартамент и обикалят стаите. Оня ден една приятелка ме видя и ми каза 'а, и ще оставиш бебето и ще се прибираш да чистиш ли, че мъжа ти се връща от командировка' и аз 
Ами не, ще ходя на кафе и по магазините.

ХЕхе, Ази, аз сега навивам въпружието да купим една от ония, специалсните решетки, за легла за големи. Ама да видим.

Вергилия-като жена на прага на 40-те ти казвам - МНОГО СИ ПРАВА, ДЕВОЙКО!!! Майната им на мъховете и манджите, казвам ти го съвсем откровено.