Сами си гледаме детето

  ама сериозно, или ми се подсмиваш 
щото някои са ми казвали, че мъжа ми ще ме остави и ще се разведе с мен, защото манджата е по-важна

Аз теб не мога да те разбера-за чий се мъчиш да вникваш в начина на другите. Гледай си кефа бе момиче! То не са разбори, то не е чудо.Има ли смисъл въобще-ако искаш и на челна стойка ще стоиш, докато ти гледа друг детето.На който му се гърчи и му се мрънка-с помощ и без помощ все ще е така.

Нещо си в грешка, моя щеше да ме зареже, ако се олелча и нямам кариера. Угодия няма, ако ти е писано да те зарязва, причина моье да е и на съседката забрадката, така че....

Не се подсмивам, тотално съм сериозна в момента. Ако някой път се видим наживо, ще ти го кажа и в очите. Знаеш, че аз съм от тях, от праволинейните.

Вергилия, аз съм съгласна с теб, по отношение на приоритетите, обаче за съжаление, аз, самата не мога да търпя мърсотия- полудявам просто. Просто не мога да си почина и да се отпусна, ако наоколо е мъхесто и пухесто, освен ако не съм в депресия, когато не ме интересува изобщо нищо.

Между другото, аз имам мой близък, който заряза жена си, защото се превърнала в готвачка и чистачка и забравила да бъде мацка. Каза, че ако искал готвачка, щял да си ангажира. Жена искал. Не е единствен, но е съвсем пресен.

Жози, моля ти се, голям мъж, кошари ще му купуваш за бебета. Не се излагай. Мъж е- ще се оправи, дори и тупне веднъж-дваж, нищо няма да му стане

О, синът ми, пък и ние също сме от бързо приспособяващите се, общителни, но при едно важно условие -да я има сигурността на дома и семейството. Да си знаем, че сме тримата. Иво свикна с детската градина за отрицателно време, но времето за сън, за успокоение, за вечерни разкази за деня трябва да е при мама и тати. Или пък може би само така си мислим Както и да е... Сигурно е права Jizzlobber , че е въпрос на лични страхове. Аз за детската градина бях също предубедена, пък на него му е хубаво.

Aми при някои може да е лични страхове, при други въпреки липсата им да е просто невъзможно. Ето аз нямах лични страхове и правех всякакви опити от бебе да свиква с други хора, защото майка ми беше в чужбина и баба на практика нямаше, Две детегледачки смених за по няколко месеца по 4 часа дневно. Е, ами по голям кошмар хем пари да давам, хем ги мързи да си вършат работата за която им плащам, че и след тях чистя, защото оставили бебето да прави поразии, защото нали те няма да го чистят. Отделно, че той ревеше та се късаше и така и не свикна с никого. После втори опит, майка ми се върна от чужбина, но пък живее на 350 км и няма как да отскоча просто до там и да и го оставям по за ден в седмицата да свикне.    Та го оставих за 2 седмици . Ами детето почти не можеше да ходи като ми го върна. Такъв шок преживя. Едно,че той и без друго не говореше, ама след този престой дръпна с месеци назад в развитието. Е, реши се, че няма да е тая, сами ще си го гледаме и няма да свиква с други, поне докато не поотрасне. В детската градина - кошмар и за него, и за учителките, и за мен. Освен проблемите там ( още на втората седмица ме "помолиха" да си го гледам в къщи защото бил меко казано особен    ), боледуваше по и 15 дни месечно. Е, точно тогава аз пък бях решила, че ще ставам много работна. Ами много бързо ми секна ентусиазма, защото мъжа ми почти стигна до фалит в бизнеса като гледаше по време на работа детето болно, защото на мен нямаше кой да ми даде болнични и да ме замества.. Защото на всичко отгоре два пъти седмично ми правеха услуга да ме пускат в 15.30 да мога да го водя на логопед от 16, хващах последния час в ресурсния, защото те работят до 17. 
Последната група в детската я замених с предучилищна в училище. Там обаче е до обяд. Ще караме и още една година предучилищна, след което поне до 2 клас най малкото ще има помощ в учението индивидуално, така, че с желанието за кариера се простих. Ама не защото ми се занимава с дете, че и двама стари хора имам болни на главата си, и тях никой от родата не иска да поеме.
Много ясно, че искам да кисна в някой офис и да разцъквам форума по времето, за което ми плащат.   
Как да кажа, че ми е много приятна работата с детето, Ами не е. Защото не е само разходки и игри, ами трябва да намирам начин да го карам да учи и прави неща, които хем са му трудни, хем не иска да ги прави.Ама нямам друг избор. Това, което правя аз за него, никой няма да го прави, дори и срещу сериозно заплащане. По думите на педиатърката ни съм направила почти чудо с него. Никой не вярваше преди три години, че ще може да се развие толкова и почти да стигне връстниците си и да има шанса да бъде нормално дете, а не без образование за никъде. Така, че в нашата мила родина, с деца в норма си е трудно да се справиш без помощ от баби, а за децата със СОП е направо невъзможно. Никой не го е грижа. Като сме си ги родили такива си ги гледаме, пък дали можем да си го позволим финансово, никой не ни пита.

Много ми дреме дали някой ме смята за мрънкало, след като не съм щастлива от възможностите за избор. Или може би да го сменя детето, след като не отговаря на предварителните разчети, които всеки е длъжен да си направи като планува дете, както се изказаха някои.  И освен това не мога да кажа, че ми е безразлично, че от 6 години не мога да прекарам дори една вечер със съпруга си и приятели без малкия придружител. За романтичен уикенд да не говорим. Как може да съм толкова нагла да искам подобни екстри, а?! 

 Не е само в  милата родина, повярвай ми.

Аз също си гледам детето самичка.Когато родих майка ми беше 4месеца при нас,и оттогава си го гледаме само ние.Гледачка не мога да си позволя,бабите живеят на далеч и всеки път,като отидем на гости се "запознават".Понякога имам страшна нужда някой да ме отмени за час,два но уви.....

Дописвам, че днес нямах достатъчно време.


Не тази вечер, Жозефина!!! .

Тъй като се гледаме почти сами( изключвам 2-та месеца в годината, когато майка ми идва на гости, но пък тогава , така или иначе , пак ми виси на врата по цял ден). Кърмила съм година и половина, и детето ми... и досега (е, разбира се, вече по-рядко) наднича в тоалетната, когато съм там.
 За сметка на това написаното от теб: "На градината тръгна от първия ден без грам сълза и рев. Просто ми каза чао без целувка дори и влезе вътре." важи с пълна сила и за сина ми.
Явно си е до детето.

Вергилия

 и аз правя като теб. Спи ли ми детето -  времето си е само мое. Е, признавам, че в повечето случаи си спинкам с него.

Аз и друго се чудя, какво подскачат някои, като всъщност казват, че не им пука дали мрънкат.Вие какво си мислите-че не се е случило аз да измрънкам.Ми и мен ме домързява или да мрънна.Паси, говорим освен това за съвсем различни неща от теб описаните.Знам какво е да търчиш на логопед.Правих го една година, като влача с мен и бебето.Трасето бе-от работа, през яслата, после за каката и на логопед, като висях да чакам с бебето в коридора , ако не вали слизах за малко отпред пред училището, където е кабинета.Просто не намилам на всеки колко е трудно, защото да-в главата е всичко.И какво се палите, че на мен точно това не ми е трудно, а ми е трудно да оставям децата на някой.В пъти ми е по-трудно-първо самото водене,  после дрехи д а приготвя , пари да предвидя, че и с работа да ме натоварят допълнителна, докато съм без децата, под предлог че съм свободна.После и път да бия да ги прибирам.За мен това е загубено време освен това.И все пак-темата бе за нещо малко по-различно от това супер-майки ли сме.Ясно е, че не сме.Всеки си знае дереджето, че да се припознава чак-айде няма нужда, нюанси хиляди.Аз пък, паси, не можех да си позволя да напусна,/ да не отварям тук скоба, че ще изпоприпадате сигурно от ужасТ как може да казвам, че ми е лесно/, за да си прибирам детето на обяд, независимо от големината на заплатата ми и независимо дали финансово се обезсмисля цялото това търчане да се осъществява.И за мен е въпрос на предоговаряне на работното ми време, и аз излизам, за да смогна да прибера децата, в град като Сф и трафика-от две различни места в час пик.И просто го правя-не се моля, не мрънкам, отивам и казвам-това и това се случва, такава и такава е схемата-нужно ми е такова време.В момента сме през седмица в стоматологията-отново е свързано с тичане, отсъствие, притеснение.Ами и операция претърпя в лицево-челюстна.И какво сега?Разберете-това е живота, въртележка, низ от проблеми и притеснения.И сега си представи, паси, че вместо мен има друг, който това да свърши-ама нали, за да го свърши, пак аз трябва да стана, че да заведа детето до този някой.Т.е да мина трасето така или иначе.Освен това моето лично мнение е, че когато детето ти има проблем, то има нужда на първо място от твоето участие, т.е.-Аз съм тази, която ще я изпрати до операционната и мен ще види като излезне.Аз съм тази, която ще попита болили те, или как мина в училище или хубаво ли беше в басейна или каквото и да е.И на базата на това ми убеждение, мое си-ми е лесно.И не се чувствам виновна, че не ми е трудно.Но и не употребявам репликата-сама си гледам децата, защото никой всъщност не го интересува.Ако ще цялата рода да се включва-това какво общо има?

Jizzlobber , след като на теб така ти харесва още по добре.
На мен честно казано ми е писнало всеки познат като ме срещне и да ме пита къде работя и като кажа никъде, защото се занимавам с детето и се почва едно разпитване, ама как така, ама защо, не ходи ли на градина, пък бабите не могат ли да го вземат и т.н. ..... До гуша ми идва и за това напоследък след всяко такова опитване и врене в чуждите работи отговарям, не не работя, защото ме мързи. 
Само можеш да си мислиш, че никой не се интересува дали сами или не си гледате децата, обаче сигурно се отнася само за София, в провинцията любопитството в конкретностите на всеки срещнат е направо изнервяща непоносима и не дай си Боже да не се вписваш в идеята и начин на живот на масата, още повече ги предизвикваш да се ровят и да се опитват да научават информация. Дори е имало случаи на ЛС някои хора да проявяват любопитство за конкретни неща за живота ми, решили, че щом пиша във форум, и все едно съм в Биг Брадър длъжна да давам обяснение.     

О,pasinet,ти се трогваш от познати,които те питат защо не работиш.А при нас дори най близките роднини все още не могат да разберат как може само мъжът ми да работи.Не го казват директно и в очите,а само с леки намеци и недомлъвки. Много се трогвах в началото,вече не толкова.А съпружеското тяло има готов отговор -щото жена му е аристократка.
Още по- странно е за всички,че на мен ми харесва този начин на живот и откровенно си признавам,че на работа на този етап не ми се и ходи.е,така си навличам изумените погледи ,които недвусмисленно изразяват мнението им за мен-мързелива до небесата,че и нагоре.

Валенцето
 а не те ли изкарват асоциална, щом не ти се работи?
Щот на мен ми се е случвало, от българска страна де.
 Само дето не ми е ясно каква е връзката.

Хо-хо ,Звездичке,в очите на родата отдавна съм асоциална.Това за тях е най-малкото зло.
Ако трябва да съм сериозна,въобще не ме интересува мнението им,грам.Ако забогатеем по някакво чудо,най-вероятно никога няма да тръгна на работа .Ще си направя един център за деца с проблеми в развитието и ще работя в него заедно с други майки и специалисти.Това в сферата на мечтите...ама знае ли човек.Не спирам да мечтая....