За Ирак е тема пета!Нова, млада и напета! Да покажем Рай и Ад от любимия Багдад!

я да пусна нещо интересно за четене:


МЪЛНИИТЕ НА КАТАТУМБО.
Това е природно явление, което постоянно произвежда светлина без какъвто и да било звук. Мълниите възникват на височина около 5 километра. Това се случва в 140-160 нощи в годината, в течение на десет часа ежедневно, почти 280 пъти на час. Явлението се наблюдава в устието на река Кататумбо, на мястото, където тя се влива в езерото Маракайбо – голямо солено езеро във Венецуела. Смята се, че мълниите на Кататумбо са едни от най-сериозните генератори на озон на Земята.
Приблизително 1 176 000 мълнии ежегодно се виждат на разстояние до 400 км. Местните защитници на околната среда смятат, че тази област на страната трябва да бъде под защитата на ЮНЕСКО, тъй като мълниите са уникално явление и най-големият източник за възстановяване на озоновия слой на планетата.

РИБНИЯТ ДЪЖД В ХОНДУРАС.
Дъждът от животни е сравнително рядък метеорологичен феномен, макар такива случаи да са фиксирани в много страни. Но за хондураския народ си е нормално явление. Всяка година, между май и юли в небето се появява тъмен облак, проблясват мълнии, чува се гръм, духа силен вятър и 2-3 часа се сипе силен дъжд. Когато спре, на земята остават стотици живи риби. Хората ги събират и... ги пържат.

КОЗИ В МАРОКО, ПАСЯЩИ ПО ДЪРВЕТАТА.
Мароко е единствената страна в света, където поради недостиг на трева козите се катерят по дърветата и цели стада пасат плодовете на дървото аргания, от които се приготвя ароматично масло. Смята се, че то съдържа подмладяващи микроелементи. При това удивителната картина може да се види само във Високия и Средния Атлас, както и в долината Сус и на Атлантическото крайбрежие между Ес Суейра и Агадир.

ЧЕРВЕНИ ДЪЖДОВЕ валят от 25 юни до 23 септември над територията на Керала, Индия. Първоначално се смятало, че цветът на дъжда е резултат от хипотетичен взрив на метеорит. Но в края на краищата учените стигнали до извода, че дъждовната вода е оцветена от червени морски водорасли, обитатели на извора Годфри Луи в Керала.

НАЙ-ДЪЛГАТА ВЪЛНА В СВЕТА.
В Бразилия два пъти годишно – между февруари и март, в устието на Амазонка се наблюдава прилив на солена, по-тежка вода от Атлантическия океан. Тя се среща с течението на самата река и го измества. В резултат на което, се образуват могъщи насрещни вълни, достигащи височина до шест метра.

ЧЕРНОТО СЛЪНЦЕ НА ДАНИЯ.
През пролетта в тази страна се наблюдава удивително явление. Повече от милион европейски скорци долитат от околността на огромни ята, приблизително един час преди залез. Датчаните наричат това явление Черното слънце. То може да се наблюдава в началото на пролетта – от март до средата на април. Скорците мигрират от юг и прекарват деня на ливадите, а вечерта, след като правят колективни пируети в небето, се оттеглят за отдих в тръстиката.

ОГНЕНАТА ДЪГА В АЙДАХО.
Тази дъга е един от най-редките атмосферни феномени. В науката се нарича “заоблено-хоризонтална дъга”. Образува се заради преминаването на светлината през леките, високо разположени перести облаци и възниква само когато слънцето се намира много високо в небето на височина не по-малко от 6000 метра. Освен това шестоъгълните ледени кристали, от които се състоят перестите облаци, трябва да имат формата на дебел лист и да са разположени паралелно на земята. Светлината влиза през вертикалната плоскост на кристала и излиза през долната му страна.

Какво ли още има по света ?

Ку Ку , привет, аз съм вашта леля  , по едно сладоледче ще хапнете ли  в тази жега


впрочем вие сладолед ядете ли а? а какъв ядете, да се разберем само от нашия нали ! толкова опаковки съм накупила , трябва да се оползотворят , няма да ги хвърляме я  .
може би се питате как съм , що съм , къде съм и прочие любопитни подробности, аз поне щях да се чудя защо не се появявам от години , отвреме на време си се питам ама пусто не получавам отговор  дебела ми е главата и тва е 
мдаааа много ми е жегаво напоследък , от времето ли е що ли  , към началото на август ми се очертава пътуване до софия, ще посрещам скъп гост  , та докато чакам ми се иска да се запозная с някой  , сам да се сети  аз понеже съм срамежлива  няма да кажа  ето мълча и дума няма да обеля 
друго какво да ви кажа освен да ви пожелая лека и прохладна вечер    бах бай

оххх, добре че се сети за сладолед !!! последният сладолед, който се разнасяше по темата май беше в аватара на Ясин, ближеше го котката на Делфина. От тогава насам никой не се е сетил да почерпи. Аз днес тъкмо се чудех как да ми пренесат малко нашенски сладолед, че иначе си е зор да се направи - има да се чука и да се бърка с часове, така че едва ли ще правя. / май има една по-бърза рецепта, та може и нея да пробвам  /.

а като тръгнеш да се запознаваш, ако ти остане време удари един телефон пък аз да се запозная с теб, ако искаш. дотогава ето още сладолед към твоя:

ХАДИЛЧЕ
Не обичам сладолед, но на тоя със шам фъстъка, няма да му простя
ЛИБРЕЕЕЕЕЙ
Май сЪ сещам за скъпия ти гост

Какво бе душа му чукате и бъркате толкова на тоя сладолед ?

Бития сладолед си е запазена марка на шам,вДамаск е най-известната сладоледаджийница,там се водят и държавни глави.

http://www.youtube.com/watch?v=aITYIzuBKCo

Вече ти отговориха дядо хаджия - естествено, че в домашни условия се ползват улеснени рецепти, ама никога не става като бития сладолед. Този на Багдаш в Дамаск се слави, че като най-добрият. В Ирак също се прави сладолед по този начин, последно време взеха и разни модификации с какао и плодове да правят, но никога не се прави с полуфабрикати и измислени продукти от неизвестен произход, най-вкусен си остава оригиналният с шам-фъстък. Сладоледът става лепкав и определено е по-мазен, но има страхотен вкус, защото освен млякото, сметаната и ядките се слага и малко мастикс, сахлеб (особен вид нишесте от орхидеи - Салепови) и кардамом.

Така ... значи разгледах видеото, което Деси (предполагам, че е тя) е дала и останах с убеждението, че явно след като го замразят после сладоледа го разбиват с едни дървени приспособления за да стане кремообразен.


Значи салепа (не знам защо си мисля, че го правят от корените на ириса) го коментирахме в една готварска тема. Ама то с него сладоледа става като дъвка и го точат такъв един. Между другото навремето бозаджиите по България са продавали и горещо мляко със салеп. За съжаление той сега изчезна у нас. Бабите още разправят, че помагал много при кашлица.

А това мастикс какво е ?

Делти  здрасти мила..........ох аз май няма да го харесам този сладолед с шам и кардамом, щот обичам само и единствено какаов.......е може и малко карамел да има вътре  ама друго твърдо не.........е нищо де тъкмо ще има повече за вас  ......ние у нашта фирма не го удряме добичето ами в едни огромни контейнери се бъркат смесите и после по едни тръби стига до поточната линия......много е интересно......трака трак излиза готовият сладолед и накрая на линията чакам аз с отворена уста...ам ам 

Звучи, прекрасно това което се добавя към сладоледа!
ЛИБРЕ
Навремето тате ми работеше във Млекозавода- по вкусен сладолед не съм яла през живота си. Ама аз тогава бях някъде 6,7 годишна, когато всички продукти бяха истински.

тцъ - сместа се чука, като тези варели, в които се бие сега са охлаждащи, а едно време са били слагани в смес от сол и лед. сладоледът няма точно кремообразна консистенция, а е по-скоро на нишки (като турската пишмание халва, ако се сещаш), а после се замразява. в Турция също има подобен сладолед "салепи дондурма", а някои ползват и името "сладолед лисичи тестиси" - заради раздвоения корен на салеповата орхидея.
ето тук е по-ясно: http://www.youtube.com/watch?v=ay8up1-lLr8
http://www.youtube.com/watch?v=3LFQfRUKSKo

Значи Либра ще те каня на какаов сладолед - на мен пък какаов и шоколадов не са ми любими.

Като казах Турция - къде е бз ???

между другото някой гледа ли в шоуто на слави учените, които обясняваха тезата с иранския произход на българите.

тъй ли ....има колеги, които са от времето когато все още са правели кисело мляко основно и по малко сладолед така че няма начин да не го познават 

ха сега като казахме дондурма да кажа как през 2007 на път за стамбула града отбихме от магистралата в едно градче пред една бакалия за дондурма, баклави и други слюноотделящи вкусотии....бяхме с мерджана на шефа.......та като слизам аз от колата и пред мен на земята динар и с него веднага си взех 1 дондурма - какаова - беше най вкусният сладолед който съм яла, мазен,гъст като крем,ужасно вкусен,абе да имаше начин пълня багажника и нося вкъщи  ама ще стане на сокче 

ХАДИЛЧЕ
Гледах го това предаване във шоуто на Слави, за произхода на българите.
Абе, кЪт ти казвЪм, че сме рода, вЕрвай ми беееее. НИ сЪ дърпай
А, относно БЗ-чето, появила се е за малко , и аз сега прочетох, постче. Я иди и прочети, нали и ти си от нашТИ. Ама сме много нашТИ а Хем, тука, хем там Абе гот ми е, че имам толкова познати и със които наистина добре, се чувствам.
Хадилче, знаеш ли, често си спомням за една снимка, която беше ни сложила тука. Снимка със едно щандче със страшно много плодове, където ти ги цедят. Много цветна, много колоритна снимка от Багдад. Често се сещам за нея, защото тя ми се е запечатала във съзнанието. Особенно, често се сещам сега, като е горещо и мААм по улиците И се сещам за мрежичката ти със плодове дето са ти ги  направили на сок.  И как са ти се извинявали сладури
ЛИБРЕ
Много вкусна тая Турската дондурма  Аз дето не обичам саНдолед, дондурмата не отказвам. А тете ми работеше закупчик на прясно мляко, не във сладоледения офис

липсва ми ....


не ми липсва като храна, а ми липсва като атмосфера, като усещане да съм у дома ... а сега и Рамадан наближава. еххх... съдба.

Делте, като каза за сока, та да разкажа нещо да се посмеете. Като си бях у дома се случи един от братовчедите да защити докторска степен и с първата заплата като преподавател в университета реши да събере семейството. Освен цялата дандания с готвенето, трябваше да се обърне внимание на най-важните членове на семейството - децата.

Естествено като най-търпелива в областта, аз бях натоварена със задачата да заведа малките разбойничета да си купят почерпка по техен избор. Така значи, тръгнах аз с една двуцифрена бройка хлапета и две млади госпожици на 15 и 16 години, за да ми помагат да удържа хуните.

Влязохме ние прилично и тихичко ... е, доколкото можехме, децата се заеха решават от какво да вземат, защото бяха решили, че ще пазаруват общо този път. след 10 минути абсолютна какафония, беше излъчен един говорител да даде заявката. Ако се чудите каква е моята роля, да знаете, че аз само ги водя и плащам.

Продавачът, както повечето беше много мил и търпелив. Взехме си бонбоните, ядките, сладките, шоколадите и всякакви такива щуротии. Излязохме и още преди да минем половин пресечка установих липсата на едно от мъничетата.

Върнах се да си търся пашкулчето в магазина. Човекът каза, че никой не е останал. В околните магазини не е влизало само мъниче. Сещате се аз вече как се чувствах. Продавачът прати сина си и още едно момче да търсят наоколо, аз пратих останалите малчовци с каките и тръгнах да търся.

Бреееейййй, тук мъниче, там мъниче, няма мъниче. При поредното връщане в магазина, заварих продавачът и двете момчета да се смеят и да сочат нещо ... и какво мислите виждам. Зад един чувал с ядки седи моето фъстъче (един безобразник на 3 г. и 4-5 мес.) - ухилено до ушите, омазано с шоколад и зарито от хартийки от бонбони.

Платих на човека бонбоните оценени на око, ама той не искаше парите, та накрая ни даде още един пълен плик бонбони за малкия звяр. Грабнах го аз на ръце и го понесох към къщи намръщена. А този безобразник ми казва по пътя: "Може ли още бонбони?!" Погледнах го аз лошо, а той най-невинно нацупи устни и каза: "Останалите вече са изяли бонбоните!".

"А ти колко яде?!" питам го аз. Онова ми ти мъниче вдига рамена и казва: "Два или три бонбона!" - общо взето, ако сложите по една нула зад цифричките може и да получите точната бройка. Влязохме ние насред фиестата у дома, всички наскочиха да видят дали му има нещо на детето, а то като изтърси: "Аз останах да опитам бонбоните дали са хубави, а леля ме остави в магазина." ейййййй - страшно детенце. Ама аз затова все си броя малчовците като ги водя някъде.