Публикувана: 26 май 2010, 14:43 ч.
Последно мнение: 10 юни 2010, 17:01 ч.

срамът при децата

2 524
44
1

# 15 27 май 2010, 12:18 ч.

Мнения: 2

Благодаря, за мнението на всички майки!
Говорих с госпожите и те ме успокоиха, че всичко с детенцето ми е наред. Когато я изпитват по време на учебните часове си казва всичко, явно се е притеснила от всички майки, бащи и други гости на тържеството!

# 16 27 май 2010, 13:17 ч.

Мнения: 3 880

Цитат на: meri 123 в чт, 27 май 2010, 11:39

Малка е още . С времето нещата ще си дойдат на място.

A aз като малка умирах за сценични изява и овации, но от пубертета та до ден днешен умирам само при мисълта, че може да се наложи да се изявявам пред много хора Laughing

Всичко си е до човека и до разни ключови случки в живота му...обаче в детска възраст сякаш по-лесно се преодоляват тези бариери, после като се затвърди трудно се бори човек със сценичната треска Confused

# 17 27 май 2010, 13:40 ч.

Мнения: X

И при нас положението е същото.
Но не го намирам за притеснително,
аз също не обичам да съм център на вниманието! Crazy

Ще отмине, надявам се! Wink

# 18 28 май 2010, 07:38 ч.

Мнения: 798

И аз мисля, че е сценична треска.
Можете да си правите игри в тази посока - вкъщи - импровизирана сцена, да каже или изпее нещо детето, най-близките да го гледат, да му пляскат. После да се смените - мама да е на сцената, татко и така... За повече аудитория може и кукли да включите. Дори любимата кукла може да излезне на сцената, пък твоето детенце да разкаже как тя се чувства там, какво я тревожи, какво я вълнува. Така детето хем ще види двете различни гледни точки в спокойна обстановка, хем ще сподели. Пък ако това продължава да я тревожи, както са ти казали момичетата - актриса няма да стане, нито пък оратор, но при всички положения това е много различо от срам. Peace

# 19 28 май 2010, 13:58 ч.

Мнения: X

лю, малката вкъщи иска да е център на вниманието, когато пее да речем.
Но в ДГ е съвсем друга!
Довечера съм на празник в ДГ, има стихотворение да казва.
Госпожата ми каза, че го знае и го казва перфектно!
Да видим дали аз ще го чуя Rolling Eyes

# 20 28 май 2010, 15:53 ч.

до една звездичка
Мнения: 1 892

Цитат на: Франческа Салиери в ср, 26 май 2010, 15:20

Казват му не срам, а сценична треска. Simple Smile

Точно! Не е срам това. Peace

# 21 28 май 2010, 21:02 ч.

Мнения: 193

Здравейте!
А моят син - 3 години и половина, въобще не си каза стихчето на тържеството. А го научи вкъщи много бързо. Госпожите казаха, че дори не иска много да говори там, а вкъщи не мога да му затворя устата. Честно казано след тържесвото малко си поплаках, защото само той нищо не каза, но се надявам да го преодолее с възрастта.

# 22 29 май 2010, 00:21 ч.

Мнения: 801

Съжалявам за децата ви, че са били принудени на този маскарад.
Подобни стресиращи масовки от десетилетия са отречени и отхвърлени, защото са вредни за детската психика. При следващата масовка, изборът е твой, дали пак ще го причиниш на детето ти или ще го отървеш, вземайки го в публиката.
Моля се да има реформа в българската ДГ и учителките да започнат да си вършат истинската работа- развитие на индивидуалността, даване на свободен избор за игра, занимание и движение на територията на ДГ, социализация, решаване на конфликти, съвместна игра на деца от различни възрастови групи 0-6г.

# 23 4 юни 2010, 14:33 ч.

Мнения: 7 947

Оф, като видях заглавието "срам" и си помислих нещо съвсем друго. А при вас не е срам - а притеснение по-скоро. Синът ми си плямпа, не се притеснява от никого. Но пък и да не си каже стихчето - какво, да го набия ли, я се успокои Joy

# 24 4 юни 2010, 16:25 ч.

Sofia
Мнения: 8 221

Това е нещо съвсем нормално-сценична треска. Peace

# 25 5 юни 2010, 17:51 ч.

Мнения: 140

gabi peca, има течение в психологията, според което срамът при малките деца е признак на интелегентност. Този факт, че детето се е притеснило даже е обнадеждаващ и не е основание за тревога.

# 26 10 юни 2010, 11:46 ч.

Мнения: 425

Дано не ви шашна много, но притеснението пред публика е заради това, че човек не успява да се справи с цялата енергия, която го залива откъм другите хора. С опита притеснението намалява, защото и човек се научава как да се справя с тази енергия.

# 27 10 юни 2010, 11:48 ч.

Мнения: 7 947

Искам и аз да споделя нещо - никак не съм от срамежливите или притеснителните. Но - като ми се наложи да се изправя пред много непознати хора - на съвещание или презентация и тн - цялата се изпотявам мигновенно, чувствам нещо много странно...не мога да го обясня дори - някаква психо-соматична реакция, която отминава след първите минути, но в началото винаги я има, аз имам чувството , че пламвам направо, въпреки че винаги ме поздравяват и казват - че се справям отлично и въобще не ми личи това Thinking

# 28 10 юни 2010, 12:01 ч.

Мнения: 425

viliko, точно такъв беше и моя проблем, но приятелка ме посъветва преди да застана пред хората и в първите мигове да си кажа "Благодаря ви за всичката енергия, с която ме дарявате. Тя ще ми е полезна за..." и така я насочваш към нещо, което искаш да бъде по-добре в теб. На мен най-безобидно ми се струва - да ми растат здрави ноктите. Не мога да преценя дали са ми се заздравили ноктите, но притеснението почти изчезна. На дете обаче това е малко трудно да се обясни.

# 29 10 юни 2010, 12:04 ч.

Мнения: 7 947

Е, за дете не става Laughing

Аз просто исках да кажа, че подобно поведение може въобще да не се отнася за срам или срамежливост.

Препоръчани теми

Предложения за закуска

Бързи въпроси и отговори деца -6

Обича да върти всичко

Дете на 1 г. и половина обича да следи сянката си

Причина:

Причина: