? към мамите родили със секцио и спинална упойка

И аз да се подпиша тука   Катетъра и на  мен ми го сложиха преди упойката,наистина нищо не се усеща,ама странното при мене (до сега не съм чувала такъв случай,може и да има) беше,че главата ми беше много замотана и не помня почти нищо.Дори след това имах чувството че цялата тая работа е траела точно 15 мин.Спомням си че и на мен ми стана лошо и бебчо ми показаха,друго не помня ако трябва да съм честна.Ама не се притеснявай,не е страшно.Успех  

При мен нямаше главоболие,макар,че анестезиоложката ми идваше всеки ден да ме проверява как съм,че се беше притеснила,защото на мен ми биха два пъти упойката (първия път уж за да родя естествено,а втория за самото секцио,че нямах разкритие за нормално)
*Отново да кажа,че беше епидурална.
Вода трябваше да пия на ден минимум по 2 литра и никаква храна!
Аз момента с гаденето не си спомням да съм го имала...

Мога само да те поздрава,че си избрала тази упойка,поне при мен всичко беше супер...прилошаване може да се получе тъй като упойката сваля кръвното налягане,но това се комбинира със системи тъй че не го мисли....докато разбера какво става бебето ми вече беше вън...абсолютно нищо не усетих от рязане или шев,единственото нещо което почуствах беше когато избутаха бебето за да го изкарат,но това трае секунди иначе се възстанових страшно бързо,след като ме отпусна упойката нямах силни болки и не са ми слагали обезболяващи,втория ден след гадния етап на ставанет от леглото, вече се наслаждавах на бебето си и се движих свободно сама...Успехи на теб  

Аз родих второто секцио със спинална упойка.Тя се слага само веднъж и е за около 3 часа, и не можех да се движа.По време на операцията се чувствах добре.Бързо се възстанових.
Първия път раждах с епидурална.Тя се влива на около 2 часа и можех да се движа.
Ако имаш въпроси питай.

Родих сина си с планувано секцио със спинална упойка.
Преди самата операция доста ме бяха позамаяли, та всичко мина като в сън.
Усетих единствено раздрусване и по-силен натиск, когато доктора вадеше бебето. Оттам насетне нищо.

Имам три раждания със секцио.
Първото беше по спешност, нямам спомени от самата операция, защото бях изтощена от болките и опитите за нормално раждане (19 часа). Даже нямам спомени за поставянето на катетъра и упойката, а след като извадиха дъщеря ми съм заспала.

При второто и третото секцио обаче ситуацията бе коренно различна, въпреки че втория път отново бе по спешност (бяхме решили да се пробвам да родя вагинално).
При второто секцио единственият неприятен спомен ми е от момент след изваждането на бебето, в който ми се повръщаше много, но премина много бързо.
При третото секцио пък въобще нищо не усещах - нито бутане, нито дърпане, нито ми е прилошавало.
Съпругът ми присъства при второто и третото секцио и си приказвахме през цялото време с него и анестезиолога ми. Времето мина бързо и даже се учудих, като казаха, че са готови.

Относно поставянето на катетъра и упойката - катетъра го поставиха преди упойката - неприятно е усещането, но определено например усещането, когато съм на зъболекар и ми правят зъб ми е доста по-неприятно и по-трудно поносимо.

След секциото се възстанових много бързо. Знаех, че колкото повече се движа, толкова по-бързо ще се възстановя - започнах да "мърдам" веднага след като започна да ме отпуска упойката, а няколко часа по-късно вече се надигах седнала (даже си чатех и писах във форума два часа след операцията) и се въртях в леглото доколкото мога. Не ме е боляла глава - знаех и че трябва да пия вода. Не съм имала болки в кръста.

И двете си дечица родих секцио (последното преди 2 месеца) със спинална упойка. Двата пъти се чувствах добре по време на операцията, само при второто имах леко главоболие след операцията. Иначе се възстанових много бързичко и двата пъти. Успех !

Родих секцио точно със спинална упойка. Явно си е до човек и до дозиране на упойката, защото аз лично въобще, ама въобще не усетих да ме дърпа нещо, или да ме боли по време на операцията. Докторите през цялото време се майтапеха с мен, така че беше и весело.

Това, което ми обясниха: упойката отпуска всички мускули, затова може да ти стане лошо, като те хване, защото отпуснатата мускулатура притиска сърцето леко. Но ако това стане, им казваш и те вземат мерки.

Вода ми се пиеше, но естествено не ми даваха. Затова пък сестрата постоянно ми мокреше марличка с вода и ми я слагаше на устата.

След ваденето на бебето кръвното пада (и тук ми обясниха защо, но вече мислите ми бяха насочени изцяло към бебо, така че слушах с половин ухо и просто отчетох факта, че е нормално).

Раздвижих се сравнително бързо, освен задължителното първо обезболяване през абоката повече обезболяващи не ми трябваха, на сутринта станах и се изкъпах, кръстосвах си коридорите и въобще не съм се чувствала дискомфортно. Глава не ме е боляла, но по принцип си имам проблеми с кръвното и на третия ден вдигнах кръвно. Макар че въобще не съм сигурна, че е било от упойката, по-скоро ме отпусна голямото напрежение и се сринах.

Така че при добри лекари не би следвало да имаш каквито и да било неприятни усещания. Леко раждане!

Аз съм с нисък праг на болка. Най-неприятното нещо за мен беше упойката, това, че не мога да си движа краката. Предпочитам още три дни болките след операцията пред това усещане.

Не ми е било трудно - нито психически, нито физически. И двете си деца съм родила със секцио.

Много ви благодаря!! Отговорите ви ми подействаха доста успокояващо, дано и при мен да мине леко
От предното секцио с пълна упойка имам много неприятни спомени. Първо, че се събудих много рано - още бях интубирана, а доктора ме шиеше. Не можех да мръдна изобщо, (защото бях напълно парализирана все още) нито да дам знак, че ме боли зверски.
После пък гадното беше постоянните позиви за кашляне (много е болезнено, т.к се стягат коремните кускли), които не можех да преодолея...
 И..разбира се - най-големия пропуск - да видя и чуя дъщеря си  в първите мигове ..

Брррр, това което разказваш звучи адски гадно!
Аз също родих със спинална упойка и имам само хубави спомени от секциото. Единственото неприятно  за мен беше слагането на упойката, оттам нататък нямаше нишо страшно. След като извадиха дъщеря ми и я отнесоха, почти не помня как е минало времето. Разпитваха ме защо съм избрала това име за детето, кръстена ли е на някого, обсъждаха смешни имена. Бързо мина всичко.
След 24 часа вече ставах и се разхождах, не съм имала главоболие или замайване. Успех и на теб!

nlight , обстоятелствата са доста променени към добро в болниците в сравнение с преди няколко години. Нито е натоварващо психически, нито физически. Успех!
П.П. Къде мислиш да раждаш?

Първо,спокойно-нямa нищо стрaшно Ли4но aз предпо4итaх дa съм буднa.
Неприятни моменти-при мен специaлно кaто цяло стрaхът беше голям.Неприятно беше сaмо нaлягaнето,което се обрaзувa в тялото след отвaряне нa коемнaтa стенa-боляхa ме дробовете от нaхлулия въздух.Но беше зa крaтко
Кaтетърa ми го сложихa след упойкaтa-нищо не усетих.
Искaх секцио,но 4естно кaзaно си го предстaвях мнооооооого стрaшно-окaзa се,4е не е тaкa.Нaпротив.Зa мен секциото беше "песен"
Успех и стискaм пaлци

Неприятните моменти при мен-много,ама много ме беше страх,цялата треперех и операционната маса движих, не беше сложен правилно катетъра и опиках масата още преди да започнат.Извадиха го и ги помолих да го сложат след упоиката.На 5 минута извадиха бебето,сложиха ми успокоително и всичко след това беше песен.На 3 ден се молих да ме изпишат, чувствах се супер,на 4-я получих нечовешко главоболие и ме надупчиха с всякакви видове аналгетици.