? към мамите родили със секцио и спинална упойка

Катетъра понякога го слагат преди , друг път дле упойката.Май-добре си поискай да е след. А иначе и на мен единственото неприятно усещане ми беше тресенето . Все едно ,че нямах контрол над тялото си.Казаха,че е нормално-от системите, а и като се отвори тялото губи телесна температура.Всичко друго беше супер. А за главоболието- нашият анестезиолог беше много готин и когато ме заведе в реанимация каза на всички момичета "започвайте да се наливате с течности- поне по 2-3литра на ден.Иначе главата ще ви сцепи." Аз бях много изпълнителна и  не ме е боляла глава изобщо. Межу другото течностите са вода или чбълков сок. А като страничен ефект (предполагам ,че има връзка с това) на другия ден бях като цистерна.Имам предвид млеконадоя:))) Всичко , което казвам важи и за двете ми цезарови.

Да се наливаш с вода длед секцио? Късметлийка. Мен ме държаха жадна 12 часа след операцията. Щях да умра от жажда... такова мъчение.  И след 12 часа ми дадоха една чашка, не знам дали имаше и 100 гр... Чак на другата сутрин (секциото ми беше в 9 сутринта) ми дадоха да се напия като човек. 

Това е супер тъпо. Течностите помагат за изчистване на упойката от организма. На мен ми го казах буквално в минутите след като ме изкараха от операционната. А лелките като минаваха да ни сменят торбичките от катетъра се  караха на тези, които не ги бяха напълнили:) По този повод хубаво е водата или сока да е в шишенце с биберон отгоре (от тези спортните),защото докато те държи упойката е много трудно да пиеш от голяма бутилка.

Абе то не е толкова тъпо, идеята е, че ако изпусне шев или стане някакво друго усложнение и се наложи операция с пълна упойка, трябва да не си пил. Ама за това 4 до 6 часа чакане са предостатъчни. Ама 24... е прекалено. 

 

Моето преживяване ОПРЕДЕЛЕНО не беше толкова екстремно!

Първото секцио психически го издържах много по-добре от второто. Преди второто се бях шубелисала като за световно - едва ми сложиха упойката (епидурална), защото треперех като лист. Радостта от изваждането на бебето е незаменима, а и облекчението след като го видиш е толкова голямо, че не усещаш как минава останалата част от операцията.
При първото секцио ми сложиха катетъра, дори и преди да ми направят клизмата , а сега при второто - след упойката, което си беше човешко отношение.

Успех и всичко да мине спокойно и радостно!

Каква клизма, бре!?

Преди всяко секцио или раждане се прави клизма задължително, не знаеш ли?

Моето секцио беше планирано.
Клизма не са ми правили.

Ако не си яла и пила 12 часа преди това може, но иначе се прави задължително.

Да, 12 часа преди операцията не трябваше да се храня.
Вливаха ми много разтвори, можех да пия вода обаче.

Моето секцио беше много леко, наистина лекарите, анестезиоложката, целия екип на Майчин дом - Варна са страхотни, меко казано  
Клизма не са ми правили, просто предния ден пих дуфалак и това беше, катетър не слагат, стремят се към раздвижване възможно най- бързо, защото и възстановяването така е по- бързо Бях със спинална упойка, болка при слагането на упойката въобще няма, докато усетя вече ме бяха тръшнали и д-р Яков беше започнал, разказвахме си вицове, забавляваха ме, и извадиха бебка много бързо, нищо не усетих, след това за шиенето отново си говорихме за бебето, за работата ми, междувременно ми донесоха Вики, за да й се порадвам и всичко мина почти неусетно. На операцията нямах марли и лепенки, а просто една силиконова лепенка, която покриваше шевовете и така раната диша, а не се запарва, все едно с прозрачен коректор бяха минали раната, не се маха после, а се резорбира постепенно Вода ми дадоха да пия след няколко часа, първоначално на глътки и така постепенно колкото искам Най- кофти тръпката беше треперенето след операцията, но това било нормално и минава за час- два
Огромно благодаря на д-р Максим Яков, д- р Георгиев, д-р Добрева, те направиха мечтата ми реалност, а спомена от появата на дъщеря ми незабравим  

Нямам нито един лош спомен от планироното ми секцио.

Клизма ми направиха малко преди да сляза в операционната. Поставянето на упойката не го усетих - само се молех да не мръдна. Катетър ми сложиха след това. Говорех си с целия екип (не можеш ми затвориш устата в тоя момент) и се майтапехме. Не усещах нищо - единствено побутване, когато изваждаха бебо. Операцията започна в 20:15 ч., в 20:25 ч. проплака сина ми (имаше часовник в залата). Доведоха ми го да го целуна. От еуфория и емоция се разплаках, единствено тогава усетих, че ми става лошо, но бързо ми размина.
Почуствах, че някой ми е стъпил на гърдите и дишах тежко, но анестезиолога ми обясни, че понеже диафрагмата в последните месеци била доста притисната, та сега се освободила от тая тежест и било нормално.
Шиенето ми продължи около 35-40 мин., което на фона на 10-минутното изваждане на бебето, ми се стори безкрайно дълго.
Пратиха мъжа ми веднага за вода (казаха му да ми донесе малки бутилки, изпих около 3-4 до сутринта) и шоколад (похапнах си и него   )
Цяла нощ, през катетър (в гърба или гръбнака, не знам) ми вливаха болкоуспокояващи. Аз от  превъзбуда, че съм станала мама, не успях да заспя.
Първата болка усетих едва, когато ме вдигнаха на другата сутрин да ме раздвижват. Е, доста си ме поболя, но..трае се. Главоболие не съм имала.

Надявам се и при следващото ми бебе (дай Боже), пак да остана със същите приятни спомени както и от първото. Желая на всички, очакващи ги секцио, подобни леки операции!