Свобода... или ... Избор

А ако не ти прилошее? Ако това е само твоят страх? Спомням си книгата "Чайката". Само една чайка повярва, че може. Само една чайка прескочи границите. Останалите предпочетоха да си останат обикновени чайки. Въпрос на избор - простичко наистина. 

Значи... свободата опира до избора. Не "свобода или избор", а "избор за свобода". Всеки избира докъде да си отвори прозореца. И когато светлината нахлуе вътре - дали да полети или да си забие главата като щраус. И в двата случая си казва "Ето я моята свобода, защото това е моят избор"...


Свободата се изживява. Изборът - не. Изборът е решение, взето според стотици дрънчащи зад гърба ни консервни кутии с надпис върху всяка една от тях: "мъка", "болка", "его", "желание", "страх", "мечти", "възпитание", "морал".......

Какво е можеш да кажеш само ти. Това са твои усещания.


Тони, много двуполюсно ми се струва? Всичко е достатъчно многомерно за да има само две страни? Да вземем например енергията, кой може да я ограничи? А сега мисълта - ами тя нали е енергия
Отричайки компромиса не ограничаваме ли чувството си за свобода да правиме компромиси???


А сега свободата или избора:
То ти е според вярата и волята, Елдивайн. Енергията следва мисълта. Аз мисля за себе си, как чувствам и усещам. Аз усещам свободата да избирам. Свободен съм да правя или не компромиси. Ако ти не можеш - не тропай по масата като учителка. Детето ми не е ваксинирано, а да публикувам в голям вестник нямам нужда
Много си права, като казваш че всички аспекти са верни! Съгласен съм с теб, но ще те допълня, че колкото са верни точно толкова са и неверни


Аз след като четох и мислих, ето що измислих
Свободата включва в себе си избора и избора включва в себе си свободата да избереш?
За мен е изкуствено да разграничаваме и цепим на парче.... Затова така "провокативно" кръстих темата. Може ли вобще да има избор без свобода или свобода без избор???

Напълно... ама тотално съгласна с теб!   

Подкрепа!  Темата наистина е чудесна!  

Аз мисля  по-различно за свободния избор... Ангажиментите и работата , не са ли лично твой избор? Ние  избираме какво да работим. Ако ние правим нещо по задължение или насила, то е защото сме се съгласили по собствена воля да бъде така.

Свободата я  има... и тя се състои  в това, да  изберем дали да работим  това, което не ни харесва и ни тормози ...или да си сменим работата и  да търсим такава  работа, която ще ни удовлетворява...Избор и варианти има много...кое обаче  ще изберем?

Във всеки човек има заложени някакви  способности...в негов плюс е те да  се открият и развиват.  Примерно, човек открил своя талант,  ще се чувства много щастлив и удовлетворен, ако с  това  е свързанa професията му... Той е намерил себе си!  Човек,  който все още не е открил своите истински способности, се лута от едно място на друго, сменя различни професии...търси и в последствие се чувства неудовлетворен  и недооценен в това, което прави.  И не е  от това, че той  прави нещата лошо... напротив, дори може да е перфектен в работата си...но това не e "неговата работа" и той на подсъзнателно ниво го усеща и чувства. Душата търси себе си...


  Ако не ни харесва примерно работата или нещо друго в живота ни , то това е последствие от нашия избор, а не от решение на някой друг.   Просто човек,  трябва да открие своите заложби...и  нещата ще се развиват  в съвсем друга посока.



В случая, разсъждавам като ЧОВЕК...,че ние сами си слагаме спирачка  и се ограничаваме. Никой не ни пречи да се развиваме ако искаме...както и никой не ни пречи да изядем тортата   ,  защото ние  решаваме, че не е добре да я изядем.... Имаме свободата да избираме: Изяждаме тортата..не я  изяждаме тортата   И защо не я изяждаме...?


Според мен... човек открил себе си , е свободен!

Да, Краси - прав си, че всичко е многомерно, в това число свободата и избора. Освен това и свободата, и избора са различни за всеки човек. Ето че за теб компромисът е избор, докато за мен е нарушаване на свободата  И все пак в своята многомерност свободата е нещо, което се изживява; тя не се премисля, не се взема решение за свобода, а се изживява - съзнателно или несъзнателно. Докато изборът е вземане на решение. Може да стане спонтанно или не, но е решение, което се взема в следствие на житейския ни опит.

Изборът, както и ти посочи - е променлива величина. Той е прекалено зависим - от настроение, чувства, ситуация и т.н. Свободата, ако се погледне като даденост, а не като разбиране за нея - е постоянна, неизменна.

Не отричам компромиса, просто не го вързвам с моето разбиране за свобода. Какво означава компромис? Да направиш нещо, с което по принцип не си съгласен, нещо, което е срещу теб. Правейки избора за компромис, ти приемаш този избор за част от твоята свобода - защото все пак ти решаваш това. Моят избор обаче е, че където има компромис - там няма свобода.

Свободата е разбиране на другия човек, а не компромис спрямо другия човек. Това е моето разбиране. 



А мисълта... да, тя е енергия, но е ограничена от нашия мозък, от нашите сетива и чувства.

Винце, дотолкова добре те познавам, че бих те конфронтирала с втория ти пост. Но изборът ми е да не го правя (поне не днес). А свободата е твоя - да пишеш каквото си решиш.

Тони, наблюдавам следната закономерност - на втори или трети път - след разменени няколко мнения - се съгласявам с теб. Но не защото правя компромис, а защото ми се изяснява твоята позиция. Замислям се как да се изразявам правилно (така че да бъда разбран), след като не мога да разбирам другите правилно?

Тука, защото е ново твърдение, някак си по принцип ))))) не съм съгласен с теб. Нямам усещането за блокаж на моята мисъл. Ако го постнеш това в Рейки темата обаче, риджит съм сигурен, че ще може да обясни всичко по научному Аз вместо да търся в гугъл вече го предпочитам него

Винце, аз незнам някой някога да се е открил на този свят. Но да не казвам голяма дума - може и да има...
Разсъждавам, че щом човек се открие за този свят - той отива в друг...



Мислите ли, че това е компромис???

tonimar, не пиша тук за да конфронтирам теб, а за да напиша мнение...  и то не е задължително да съвпада с твоето примерно...така че, ако  има нещо, то е само в твоята глава.

А кое е истина  и кое не е?  Няма истина... защото ТИ  СИ самата истина.От целия ми пост исках  да  кажа  едно нещо,  ако ТИ  смяташ, че не си свободна , то  ти не  си.  



ЧОВЕК, за откриването на себе си...може би мислим прекалено сложно... за това.  

Много хубав цитат, много ми хареса  

От моя гледна точка: Не,  не е компромис...Той се съгласява с Учителя на Черното братство, не за да му угоди или пък отстъпва, защото не му се спори , а защото уважва неговата истина.  Това е мъдрост!

  Краси, и аз започнах по-накратко да се обяснявам, може да съм по-трудно смилаема.
Идеята ти да разчиташ на риджит е добра, но той все пак дава изборна инфо, не забравяй. Иначе - да, ще ти спести многото ровичкане в нета.

За мисълта нямах предвид блокаж. Въпросът е, че нашите сетива, чрез които мозъкът ни възприема света, са ограничени. Енергията в космоса е много по-всеобхватна от това, което нашият човешки мозък може да възприеме. Мисълта достига дотам, докъдето можеш да си представиш нещата или докъдето се простира идеята и фантазията ти. Енергията е извън тия предели. (освен това мисълта има насока, определена от чувства, желания, потребности... но по науката е риджит, не аз  )

Посочената притча не е компромис.

Подкрепям ЧОВЕК- душата е изначално свободна и няма каква друга да бъде. Тя Е.
Споделям и поста на Amitola::
 Човек е свободен дотолкова, доколкото си позволи. Всеки човек има избори, следва ги, изживява ги- радва им се или тъжи. В това е и самата радост от живота. Когато един избор не ти допада, правиш нов. и следващ- докато усетиш радостта, която си си позволил да изживееш. 

Споделям горното, съгласен съм с вас,
но идеята е какво се случва когато две свободи не могат да се съвместят....
За мен това е личен проблем и се нуждая от вашите усещания и опитности.
Благодаря ви.
 

Това е твоето усещане за нещата, но то не важи за всички хора.
Има хора които правят неща за другите и не си четкат егото от това и не търсят облаги.


А за мен това си е чиста лъжа.
Това, че приемате такъв начин на мислене, означава ли, че одобрявате да се лъже, само и само и само да не се засегне другия?
Мисля, че учителя ако е бил мъдър е щял да излезе от ситуацията без да наранява дригите и без да влиза в спорове. Начини винаги има.

Аз все си мисля, че повечето хора не правят разлика между свободата и слободията. Свободата води след себе си отговорност, а слободията е да си правиш това което ти харесва и да не се замисляш какво причиняваш на другите. Четейки горните разсъждения ми се струва, че клонят към втория случай. Носенето на отговорност винаги ограничава "свободата".

  ахам както има разлика в  това да си смирен а не примирен 


п.п.понамръзваме да философствам с вас но ми е драго да следя темата 

Кое точно си е чиста лъжа? Той учителя е направил точно това...излезнал е от ситуацията без да  спори   и не е засегнал никого. Никъде в притчата не разбрах някой да наранява някого... Той много мъдро е постъпил...и е обяснил на учениците си защо..защото "Бог е в хармонията! В споровете и караниците Любовта я няма."