Свобода... или ... Избор

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК!!!

Хубаво ми е да разсъждавам простичко.
Аз харесвам и обичам много неща, но други неща не са ми приятни. Компромис или не - приемам ги.
Но не е ли именно това, което е най-трудно - да заобичаш нещата, които не ти допадат? Приемането им само не е ли криене на главата в пясъка, както правят щраусите???

  Приеми избора да приемаш неприятни неща. Ти решаваш. Не е здлжително да приемаш. но понякога е по удобно.Изборът е твой.

А да заобичаш неприемливото, заради зле разбрано положително мислене, не е ли инфантилност?
Розовите очила спасяват ли ни или ни теглят надолу?

Разбира се, винаги зависи от много други неща....
Но конкретно можеш ли да не обичаш майка си, баща си, брат си, детето си само защото не харесваш поведението му???

Човек би могъл и да не обича близките си. Поне някои хора и това "умеят". Но също така може да се обича и в същото време да се критикува. Важното е да сме наясно - личността ли критикуваме или конкретна постъпка.
А иначе, не се чуствам господ, че да обичам безусловно всички чада. Ако беше обратното, по-добре ме вкарайте в лудницата.
А за децата си имам свой отговор - постарала съм се да им харесвам поведението.

Ако го обичаш истински, ако приемаш някого такъв, какъвто е, не го критикуваш, даваш му право да бъде себе си. Отделен е въпросът доколко често го постигаме, но пък затова са споразуменията на Дон Мигел Руис.

Моето днешно споразумение:
Силата да твориш е вътре в теб. В теб се крие толкова голяма сила, че всичко, в което вярваш, се сбъдва. Ти си такъв, какъвто си, защото вярваш, че си такъв. Всичко в твоята реалност, всичко, в което вярваш, е сътворено от самия теб.

http://toltecs-today.hit.bg/Love.htm

Благодаря ВИ!

 

 
Все пак за какво говорим - Приятел? Съпруг? Родител? Дете? Или няма значение?
Аз не съм толкова"възвишена", но това намерих във вашата тема. И да -хареса ми.
Защо ли смятам, че към децата си трябва да проявяваме - ДЪЛГ, ОТГОВОРНОСТ, СПРАВЕДЛИВОСТ, ИСТИНА, ВЪЗПИТАНИЕ, УМ, РЕД и ПОЗНАНИЕ с любов, а не само да ги приемаме такива каквито са?
А и не само към тях.

Няма значение връзката, просто го приемаш такъв,какъвто е. Не говорим за възвишеност, няма общо с това, никой не е светец, във всеки има всичко. Важно е как възприемаме света, кое ни докосва, как реагираме. В крайна сметка всичко си го привличаме ние сами, защо да му се сърдим после ,че се е появило в живота ни. Няма добро и лошо, всеки реагира ,според личното си усещане. Важно е да намерим баланса вътре в себе си или центъра, както се пише в последно време.

  Винаги реагирам на това,което ми харесва,както и на това което не ми харесва. Предизвиквам съпротивата с охота. Винаги излиза нещо ново, появяват се нови чувства,нови познания. Не се боя от конфротацията и не се въртя около центъра си само. Който между впрочем може да е навсякъде. 

Честно да си призная от цялото четена на езотерична литература в един момент се обърках    ... "Споразумения...", "Тайната...", "Пробуждане...", "Силата на положителното мислене..." и т.н. и т.н. Човек тотално може да се изгуби. Не отричам, че си блокирах доста неща, които бях "отключила" или по-скоро сега ги "заключих". Нещата не са точно такива каквито ни ги описват. Която и да е книга не може да обясни нещата такива каквито са, защото е трудно да се обясни абсолютно всичко, а и всеки човек е индивидуален...

С всичко това се опитах да обясня, че нещата не са съвсем такива каквито ние си представяме. Във Вселената действат определени закони и колкото силна мисъл да имаме трудно бихме ги променили... Всяко действие/бездействие си има своите последици... Така че си мисля че единственото нещо, на което поне аз бих се доверила е вътрешното ми усещане, но за съжаление точно това усещане вече е замърсено от четенето на хиляди страници, които в никакъв случай не мога да кажа, че са ме направили по-добър човек... Може би са ме направили, човек приемащ и по-малко засягащ се от постъпките на околните... Но нима това е целта?

Не можем да приемем нещата или хората такива каквито са, защото ако можехме нямаше да има смисъл в момента да съществуваме на Земята.

Вчера посланието, което ми показаха духовните ми водачи беше: "Може да си на правилния път, но това не означава, че си в безопасност."

Така че нещата не са толкоз елементарни: приеми хората такива каквито са! Ами нали сме тук, за да не приемаме всичко?     Просто физически не бихме издържали на това...   
По-скоро за мен е: опитай се да разбереш определен човек защо е точно такъв и какво го е направил такъв!

Passiflora, много ми харесаха разсъжденията ти. За повечето от това, което си написала споделям мнението ти. 

Разбира се, дори и да казваме че приемаме, ние го правим външно, а не вътрешно. Или, приемаме го, но си имаме едно на ум, най-малкото на подсъзнателно ниво.
Ако приемем нещо, което е в противоречие с нас самите, то не е ли нарушаване на свободата ни? Просто разсъждавам. Усещате ли, че се въртим в кръг? Като яйцето и кокошката. 


И как да разбереш някой, като не си на неговото място? Можеш само, да правиш предположения.

А защо е нужно да се заобичат нещата, които не допадат?  Това го разбирам като вътрешен конфликт - опит да си внуша/втълпя/променя...


iren5, daindi 


Passi, това се случи и с мен преди... година да речем. Същото чета и от други съфорумки (най-вече тия, които не се появяват повече във форума). Тази литература в началото ми подейства като трамплин, но в последствие ме вкопчи в примка. Загубих себе си за кратък период - станах някакво желание за подобие на нещо си. Тогава рязко се отдръпнах от всичко четено и споделяно. Застанах срещу "уроци", "прошки", идоли... - всичко, което ме впримчи в някаква нова рамка. Демек езотериката първоначалнон ми даде тласък, отвори ми прозорец, но останах само в този позорец. Когато разбих стената, за да премахна рамката, доста от четящите не ме разбраха; сигурно съм звучала предателски 

Мисля че когато разбереш защо един човек е такъв, кое го е довело до това - ще можеш поне до известна степен да го приемеш. Но в никакъв случай не мисля, че това е важно, че това е някакво условие. Какво значение има кой приемаме и кой не? Не вярвам някога да успея да приема садизма и изнасилването, колкото и да знам кое е довело до такова действие извършителя. И какво като не го приема? Нищо.
За близките е малко по-различно. Неприемането на близки означава постоянен разход на енергия и отрицателни емоции. Но човек не може да се принуди да обича всички. Дали тук не е на ход егото вместо опита да обичаш всеки? Дали ако егото ми каже "Хей, съхрани се; запази хармонията си, не я разрушавай заради неща и хора, които не зависят от теб" - няма да е по-силно от опита ми да заобичам всички близки (или всички хора)?

Да приемат всеки такъв какъвто е, успяват само тия, които не позволяват вътрешната им хармония, центъра им, да бъде нарушен от чужди думи и действия.



A m b e r

Много различен смисъл влага всеки в това  „приемане". За мен няма външно приемане, то си е жива вътрешна лъжа и съзнателна агресия спрямо себе си. Приемаш вътрешно, не е необходимо да афишираш. Приемаш, значи не изпитваш конфликт със себе си заради външни фактори. Кому точно е необходимо да си втълпява зорлем чужди истини?