humanis, напълно съм съгласна с теб. И за мен е свят човек, въпреки че не знам нищо за историята му, а във форума към сайта му видях и лоши неща, написани за него. Съгласна съм, че има нужда и от помощници. Просто очаквах, че има някакъв ред и организация. Не считам за нормално от всички живущи там над 100 човека, само десетината дето кибичат на портата да си прибират помощите и в частност тази жена. Той ми посочи конкретно име на жената, която държи склада и очаквах, че всичко ще влезе в този склад и ще бъде в последствие разпределено според нуждите на всички хора там. Това, че всеки придърпва в движение каквото види от даренията ме втрещи, а че някой си позволява да е по-привелигирован от другите, дори ме отблъсна. Както казах, пак ще отида и пак ще занеса, но бих искала да говоря с него относно разпределението. Не очаквам благодарности, почести или каквото и да е, дори името не съм си казала на никого. Възмути ме само демонстративното ограбване на всички за ползата на един. Може и да греша, но така изглеждаше.
Иначе за оставянето до кофите за боклук, аз съм против. Много пъти съм виждала цигани, да преравят старателно подредени изпрани и изгладени дрешки, оставени от някоя добра домакиня за бедните, които след като не харесват нищо, ги хвърлят по земята наоколо или в общия боклук. Моите компютри ги занесох лично на хората, за които прецених, че имат нужда. И ако в момента имам излишни компютри, бих ги занесла директно на Отец Иван. Лично, не оставени на улицата.
За съжаление точно бедните и нуждаещите се демонстрират най-малко грижа и съпричастност към другите бедни. Наскоро бях много потресена от подобна демонстрация на безхаберие и вандализъм и тук, в Италия. На една автобусна спирка пред манастир имаше забравени очила с тъмносиня връзка, адски много изглеждаха като да са на някоя монахиня. Дъщеря ми ми ги посочи, но аз реших, че е по-добре да останат там и монахинята или който там ги е забравил, да се върне и да ги намери. Около час по-късно видях индиец със син на около 10-12 години, които отидоха да чакат на спирката когато ние минавахме отново оттам. Синът ги видя, започна да ги подмята, тъпче и дърпа за връзката, докато ги унищожи. Индийците, както и другите два отделени от тях народи на Пакистан и Бангладеж, са най-големите потребители на социални помощи и грижи от монахините. Нито бащата реагира, да каже на сина си да не унищожава чужда вещ, нито сина прояви някакво уважение и съзнание, че се намира пред манастир, място, откъдето вероятно години наред са ги хранили и обгрижвали (ако не тях, то други техни сънародници).