Вкарах се във филми пова покашляне като от задавяне да не е от рефлукса
А за кашлянето, моето бебе ако го чуете .............. всеки път като се размрънка и като се пъне да реве вече се дави от кашляне. Варненките всички му се смяха как се наема да реве, та чак кашля. И това още преди да е надул свирката. И нас вчера ни извикаха да ни бият хепатитната ваксина. Предупреди ме педиатърката, че ще го заболи, защото била мускулна инжекция, нооооо ................... така изпищя, мами, направо ми разкъса сърцето. Никога не съм го чувала така да пищи от болка.
Беше за много кратко и точно преди да се разплаче си го гушнах и всичко мина - все едно не е било, но все пак. Как ще трая на тези ваксинации да не рева и аз незнам.Моят сладур от около седмица вече раздава напълно съзнателни усмивки. Просто се разкапвам от радост. Обикновено е преди обяд, защото явно се е наспал през нощта, сутрин ака много стабилно и след като го накърмя и се започва. Даже докато го кърмя се усмихва и ми се кокори из под цицата. Незнае да се смее ли, да суче ли.
А вчера направо ме е разревал от щастие. Тъкмо се гушкахме и си "говорехме" и изведнъж като тегли една широка беззъба усмивка - хора, честно ви казвам, откачих от кеф. 
Еличка мама, поста ти за гушкането беше страхотен.
И на мен все ми се иска това да кажа на момичетата, но се притеснявах някой да не се разсърди. Аз нямам никакви притеснения, че ще се разглези и си го гушкам много. От скоро даже се държи за врата ми и се усеща, че и той се гушка в мен и ми е голям кеф. Иначе го оставям все още буден в леглото и си заспива сам. Само трябва да е тъмно навън вече, иначе нестава. И в 6 сутринта като светне - толкова беше със съня. 
Pоliville, аз дърпам пишлето само колкото да го почиствам. Казват, че главичката сама ще се покаже като станат на около 2 години.
И преди това детето не трябва да е яло цяла нощ
Леле малееееее яко пръцка и то много отровно
Еее, кога ще го проговориме тоя английски, уважаеми съседи 
.Не ми се звъни на лекарката и без това и звъня за щяло и нещяло.
.Как няма да го гушнеш, тая безпомощна душичка. 

Сега я почиствам до където може... Абе какво да ви кажа... радвам се, че имам момиче сега.




. Аз все още не мога да си организирам деня и не мога да свърша нищо в дома. Добре че имам помощничка която идва веднъж седмично да изглади и да помогне с чистенето, че иначе не се виждам... Незнам кое по напред - бебе ли да гледам, на разходки ли да ходим, на каката за домашните ли да помагам
. В самото начало имахме веднъж голямо спречкване и може би тогава успях да и взема страха, та сега не смee да се обажда повече
. То всеки си има недостатъци,но аз приемам и уважавам неините, тя моите и нещата си вървят.
. Точно това ме посъветваха и мен още в родилното. Бианка също много реве и иска винаги да е гушната или в мен или в тати. Отначало спеше при нас и не искаше да доближи до легълцето, но аз като я видя по-спокойна я слгам вътре а като ревне пак си я взимам и така започна да свиква. Поне вечер си спи в легълцето, но през деня сме постоянно на ръце. И този период ще отмине.