всичко свърши!моля ви за съвет!

Никой не те е накарал да се влюбиш, айде сега глупости. Влюбила си се съвсем сама, знаейки в какво се забъркваш. Това, че в предишна връзка си била "третирана" и съответно си хлътнала по първия мухльо, който ти е казал 5 банални приказки, си е твой проблем. Въпрки грубия си изказ говоря от позицията на човек, който е бил в същата ситуация като теб, само че вместо 8 месеца аз си причиних 2 години. Неслучайно подчертавам СИ причиних, защото друг не ми е виновен и не ми е хрумвало да обвинявам. И целта на посочения груб изказ е да се освестиш малко, защото от написаното досега виждам само някаква истерия и оправдания, а това няма да ти помогне да излезеш от дупката.

Не ти вярвам никак за абзаца, който си изкрещяла с тия главни букви. Ама никак. Няма такъв филм - влюбена си в някой, ама не искаш да си с него, а само да играеш ролята на втора цигулка. Да не говорим за противоречието - не искаш да ги разделяш, ама той нямал право да си плюе на петите... Ами или едното, или другото. Или сериозно се опитваш да убедиш четящите, че мечтата на живота ти е била той да си има семейство и деца, а ти да го чакаш да се отбие да те дари със зрънце любов? И това десетилетия наред, цял живот? 

На теб ще ти мине и дано успееш наистина да си направиш някои изводи (последното няма да се случи, докато не осъзнаеш собствената си отговорност за това, коетосе е случило). И след година-две няма да помниш тая работа. Но съпругата на този човек, ако е разбрала за вас, ще помни цял живот. Така че стига си се мислила за най-прецаканата в този случай, защото в дългосрочен план ти си си най-добре. Дано осъзнаеш обаче какво си причинила от глупост на една непозната за теб жена и на децата/детето й.

Първото изречение е факт.
Обаче, какво се цели с второто?! Малко не ми е ясно.
Това, което е причинено на жената с децата, е причинено главно от съпруга й...

Не. И от двамата е причинено. Съпругът не си го е слагал в гумена кукла, все пак. И не я е изнасилил, доколкото разбирам.

Абе, не знам...
Не мисля, че ще ми дойде на акъла да обвинявам любовницата, наравно с мъжа.
Разбира се, няма и да я оправдавам, но да стоварвам вината с изречения "тя ми го причини", едва ли...
За мен, черният пред погледа, ще е съпругът ми.
А и ще се замисля, той ли не може да си държи гащите вдигнати поне малко или да го прави по-дискретно (и къде съм бляла, че не съм го разбрала по-рано), или вината е в мен - станала съм отегчителна, досадна и т.н.
За мъжете и изневерите - вярно може да се говори много, но все пак - щом е допуснал връзката му да се разбере и от съпругата - вината е негова...

П.П. Лично мнение, де...

П.П.П. И за още малко яснота - лично аз, не бих избрала такава връзка, да бъда с женен мъж, живеещ си със семейството...
Но има хора и ситуации всякакви...

С това ти мнение , Серви, съм съгласна.
Свекърва ми е разказвала за нейни познати, които сега са на по над 70 години, при които мъжът цял живот си е бройкал чуждо. Обаче жената никога не е могла да се досети. Винаги бил толкова миличък с нея, на ръце си я е носел, с цветето у дома....И това-при комунизЪма, смятайте. Естествено, в момента двамата си стареят заедно щастливо.

Аз съм на принципа -каквото прави , да си го прави, хич не ме е еня. ДжиПиЕс на оная му работа или в колата няма да закача. Да е дискретен , обаче. Няма да тръгна да се разправям с Другата, ако я има някога. НЯма да се боря, обаче, за него, ако реши да си отива. Като се обичат младите=да сА земЪт. Точно 6 месеца по-късно Другата ще разбере какво Теле си е причинила.

Като се замисля, всъщност, може би това е най-големият проблем при изневерите, а именно, когато акълът на изневеряващата страна се отнесе тотално и семейството остава на заден план...
В смисъл - едно е да се срещаш с някого тайно, да се развличаш, но както си описала и ти - да продължаваш да се грижиш за семейството си.
От позицията на жена, обаче, мога да кажа, че ако точно това се случи на мен, то няма да чувствам нуждата да продължавам с това семейство, може би. Но мъжете виждат нещата по друг начин, сигурно... Може би - нямат и достатъчно смелост, знам ли...
Съвсем друго е, когато новата любима постепенно замъглява съзнанието на мъжа и се "намърдва" там, където трябва да е семейството на въпросния мъж.
Във втория случай, наистина, по-добре да има яснота и свалени карти на масата.
И аз не бих се борила за този мъж в такъв случай...

Еййййй, дойдохме си на думата.

А за това какво би си причинила някоя друга-справка-темата за Телетата, мъже. Май е в отчетния.

Естествено, че вината е И на съпругът. Него изобщо не го обсъждам. Когато ТОЙ пусне тема, с радост ще се позова на личния си опит, за да споделя мнението си за хора като него.

А това за осъзнаването го написах с една-единствена цел - авторката да зареже позата на невинна жертва и да осъзнае, както вече написах, личната си отговорност за кашата, в която се е забъркала. Именно, не я е изнасилил, не я е излъгал, че е свободен. Така че е редно да понесе и критиката за стореното, защото за една изневяра трябват двама.

И както вече посочих, целта на преднамерено суровия ми тон е това момиче да се вземе в ръце и да погледне трезво на това, което се е случило, защото в противен случай ще потъне окончателно в удобната депресивна поза на вечна жертва и следващата й история ще е много подобна на тази. Човек забърква едни и същи каши постоянно и многократно, докато не осъзнае личното си участие в тези каши и не разбере, че си прави животът сам. С други думи, когато съзнателно възприемаш ролята на жертва, ще си жертва цял живот. Оправданията "ама друг ми е виновен" никога няма да те спасят от тая роля. Още по-малко пък ще те спаси поредният рицар на бял кон с мили приказки и "зрънце любов".

Flip Fantasia , явно аз не съм те разбрала много правилно... Съжалявам!
Стори ми се прекалено остър осъдителния тон и подскочих като попарена да оправя несправедливостта. 

Не го е срам !!    Да беше го зарязала ти .... че поне да ти е чиста съвестта 

Ако знаеш колко съжалявам, че преди 4 години нямаше кой да ми държи такъв тон... 

На мен ми мина. И доста неща осъзнах. Но ако жената на онзи мъж беше разбрала... Не знам дали е разбрала... Дано да не е... В този случай моето осъзнаване нищо не променя. Аз сега съм си добре. А той? А тя? А децата? Колко е глупав човек, когато е млад.

Затова е тонът.

Флип.....рядко добри и ЧЕСТНИ разсъждения.

Конгратюлейшънс! 

Флипче,не мисля,че само тона помага.За да стигнеш до тези разсъждения ти е трябвало доста време за да преосмислиш чувствата си нали?Никак не е лесно когато си увлечен да съумееш сам да натиснеш спирачката.От собствения си опит знам,че това нещо с назидателен тон няма да се постигне.Единствения вариант е момичето да преболедува тази връзка,но това става с времето.За съжаление и предстоят много тъжни мигове.И не виждам защо да влиза в положението на съпругата или на децата му-той е пълнолетен,да си бере гайлето.!!!

Не, Деска, секси ева седи и дълбае на едно място, и не знам въобще дали някога ще й се отдаде да излезе извън ролята на жертвата.

Адашке,ще излезе извъна тази роля,просто времето и трябва.Сега е много наранена от постъпката му,чувства се предадена.Следва момента на равновсметката-"ама аз какво му дадох,а той как постъпи"и след това настъпва периода на омразата.За съжаление в тези връзки развръзката е идентична и тя рядко е в полза на "третата"страна..