Публикувана: 29 май 2010, 13:08 ч.
Последно мнение: 31 май 2010, 13:59 ч.

Codependency- синдром на спасителя?

5 229
46
1

# 30 29 май 2010, 19:40 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 622

Цитат на: Лили - Лу в сб, 29 май 2010, 18:25

Котьо[/b], прегледах следобеда още малко по диагоналната система. После в книгата се задълбочава над тези хора, които се обграждат с хора в безизходица. Но не само случайни познати, а и свързват живота си със зависими от алкохол, наркотици итн.. Като това им предоставя от една страна ролята на спасител, а от друга жертва.. Малко сложно за обяснение стана май Blush

Значи не попадам и в тази категория newsm78

Стремя се около мен да има успели хора, защото ми действат свежо. От зависими бягам презглава. Не съм толкова зле май Joy

Лили, благодаря Rolling Eyes

# 31 29 май 2010, 19:51 ч.

Мнения: 2 448

Цитат на: belinda в сб, 29 май 2010, 19:08

Проблемът идва, когато "спасяването" е само в главата на спасяващия, в един момент запо4не да се натрапва, а благодарността трябва да е ве4на Rolling Eyes

E, това е диагноза вече, чак да си измисляш помощ, която не си оказал. Crazy

Не съм се сблъсквала с такива хора слава Богу.
Но в интерес на истината мисля, че може би са много малко, за разлика от тези, които изобщо не се усещат да благодарят, ами живеят с идеята, че добре че има добряци балъци да им помагат или пък, че все някой им е длъжен да ги спасява. Аз просто като се сетя какво съм получавала в замяна за оказана и най вече поискана услуга, дори не бих повярвала ако друг ми го разкаже, та съчувствието ми е вече почти на изчерпване и за много много тесен кръг от хора се проявява. Confused

# 32 29 май 2010, 20:46 ч.

В страната на бурите
Мнения: 1 127

Онзиден попаднах на един цитат, който ми хареса: "Някои хора се раждат добри. Други правят добро."

# 33 29 май 2010, 23:08 ч.

планетата Земя
Мнения: 118

Позволявам си да пиша пак по темата, защото още нещо се присетих. Забелязали ли сте, че почти всички смятат добрите хора за глупави, че едва ли не не се усещат като ги яздят и използват? В случая дори им приписват диагнози...
И не казвам, че няма и такива като описаните от авторката, но не може всички "добри" да се сложат под един знаменател и да се отрекат ей така...

# 34 29 май 2010, 23:39 ч.

Мнения: 2 400

Цитат на: Venda в сб, 29 май 2010, 23:08

Забелязала съм го, доста отдавна. Но тези "почти всички" са просто.. масите Mr. Green

# 35 30 май 2010, 08:47 ч.

на брега на морето
Мнения: 6 622

Пасинет, хареса ми твоето виждане и го подкрепям напълно. За щастие обаче дори една-единствена благодарност, подхранвана в нечие сърце, е по-могъща от пренебрежението на онези, които смятат добрия за глупав. Благодарността е много силна.

# 36 30 май 2010, 10:19 ч.

Мнения: 364

Дами, почти дочетох книжката Grinning

Сега разбирам малко по-точно какво има предивд авторката. Обърнала е внимание не само на хората, които искат да са във вечна нужда на другите- защото иначе се чувстват ненужни, а и на хората, които свързват живота си с вечно нуждаещи се, за да ги контролират...

Вчера подхванах тази част- едновременно жертва и спасител. Е, точно това ме обърка доста.. Но може би, защото не познавам такива хора.. Тази позиция на *щастлив с нещастието* е малко неприелива за мен.. Как може да се чувстваш добре, ако от една страна си нещастен, а от друга- правиш някого щастлив? Можеш ли изобщо да правиш някого щастлив, ако ти самият не си?

# 37 30 май 2010, 10:40 ч.

Мнения: 4 916

Цитат на: Лили - Лу в нд, 30 май 2010, 10:19

Дами, почти дочетох книжката Grinning

Аха, това са два различни типа хора. Просто използват едино и също средство за постигането на различни цели.

# 38 30 май 2010, 11:00 ч.

Мнения: 4

Добър ден. Страхотна тема!
Много интересно звучи тази теория, ще ми се да прочета книгата.
Ако позволите да пусна мнението си на един пълен лаик (щот` лаиците сме характерни с тва, че се врем навсякъде Mr. Green

)

Да, познавам такива хора. Подобно поведение може да се срещне сред много майки, , за които е характерно мисленето "Аз те създадох, правила съм толкова жертви заради тебе, лишавала съм се, бла бла, а ти с какво ми се отблагодаряваш?" Това е желанието поставяйки се в неизгодна позиция спрямо другия да го контролираш, карайки го да се чувства длъжен и вменявайки му чувство за вина. В крайна сметка си е доста долен и опасен егоизъм.
И, да, има хора, които са щастливи само тогава, когато натрапват на останалите жертвите, които правят заради тях, поставяйки се умишлено в неизгодна позиция и изисквайки вечна благодарност заради това. Има доста бракове, които се градят върху такъв модел на поведение. Еле па за старата генерация мъченичеството към мъж и деца си беше най- стандартна житейска философия. "Аз колко съм страдала заради вас, а вие ..."
Всъщност целта на такъв човек изобщо не е да прави другия щастлив, макар че на всеослушание се тръби обратното.

# 39 30 май 2010, 11:17 ч.

Мнения: 364

Ах, Роял! Много добър пример си дала.. Това с вменяването на вина е толкова мръсен номер! И наистина е начин за контрол..

Аз твърдо реших да потърся нещо на тази тема. Тази книжка само загатва това и онова, но всъщност е толкова многопластова, че е невъзможно в малко над 250 страници да се обхване всичко. Точно това я прави толкова трудна за разбиране- скача се от една група на друга.. И всъщност е обърнала задълбочено внимание само на едната- тези, които живеят в проблемна връзка.

# 40 30 май 2010, 12:39 ч.

Мнения: 26

Роял ,

Доста добре си го обяснила.
Зачетох се в темата и ,ако ми позволите ще споделя нещо с вас.
За съжаление познавам такива хора - като че ли ги привличам по някакъв начин.
Може би аз сама съм си виновна ,може би изглеждам много крехка и ранима /или така им се иска да бъде/.
Но мога откровено да ви кажа ,че се чувствам като полуидиот в ролята на "спасявания"/без да имам нужда от
помощ/.Боря се със зъби и нокти срещу това някой да върши нещо вместо мен , като си мисли ,че така ми помага. При това без да съм го молила. Наистина това е начин на тези хора да се чувстват значими.
Като им се опра и кажа , че аз ще си свърша задълженията/защото са си мои и мога да го направя /,
се чувстват засегнати. А пък аз се чувствам като кретен.
Но не се отказвам да се боря. Не я искам тази прекалена загриженост.
За мен е изродена форма на любов и начин да поставиш другия в зависимост.
Извинявайте за дългия пост , но ми тежи и всекидневно се боря с такива хора.

# 41 30 май 2010, 14:29 ч.

планетата Земя
Мнения: 118

Хмм, странно...
Сигурна съм, че има такива "спасители" и сигурно е трудно човек да се отърве от тях. Просто на мен никога не ми се е случвало подобно нещо. Сигурно не изглеждам като жертва или просто инстинктивно съм ги отбягвала.
Но другото ми се е случвало - т.е. познавала съм и познавам истински добри хора, такива които ще ти помогнат в тежък момент без да мислят за отплата, такива които може и да изглеждат глупави в чуждите очи, но не им пука от това, а ти подават ръка, такива на които си струва да сме благодарни. Hug

Цитат на: минзухар в сб, 29 май 2010, 23:39

Забелязала съм го, доста отдавна. Но тези "почти всички" са просто.. масите Mr. Green

Масите могат да са страшна сила.

# 42 30 май 2010, 14:52 ч.

София
Мнения: 18 685

Да, забелязвам, 4е който не е имал "щастието" да познава такива хора, не може да разбере за какво именно става дума и забива в съвсееем друга посока.
Мисля, 4е и аз, ако нямах моя познат, нямаше да мога да повярвам, 4е има подбни странни птици Simple Smile

# 43 31 май 2010, 11:27 ч.

Galaxy 13197853088
Мнения: 2 393

Извън патологията описана в книгата, има такива хора (помагащи), без да очакват нещо в отплата, та било то и благодарност.
Има и хора за които това си е "религия".

# 44 31 май 2010, 13:11 ч.

Мнения: 4 841

Много лесно може да се направи разликата между носител на описания синдром и обикновения добър човек bowuu

Но трябва наистина човек да е срещал и от двата вида, за да разбере аз какво става въпрос bowuu

Препоръчани теми

МАШИНА ЗА ХЛЯБ-43 тема

💪"Игри на волята: България" - сезон 2, тема 12 /15.11. - 22.11.2020/

Къде хвърлихте пъпчето на вашето дете?

🐱‍👤Маскираният певец🐱‍👤 в България - Сезон 3, тема 2 - и по света

Причина:

Причина: