Ако искаш да властваш над всичко,стани роб на разума.
Сенека
Човек, който е неспособен да обича,не заслужава обичта на никого.
Демокрит
Сенека
Човек, който е неспособен да обича,не заслужава обичта на никого.
Демокрит
- Публикувана: 30 май 2010, 15:04 ч.
- Последно мнение: 11 окт. 2012, 11:28 ч.
Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2
"Иначе нямаше и през ума да и мине това: колкото по-умна е една жена, е дваж по-своенравна: сложи врата пред женска хитрост и през прозореца ще хвръкне тя; заключи я и през ключалката ще се промуши; а ако я запушиш - ще излети с дима през къщния комин." / Шекспир, "Както ви харесва"/
"Ако не помниш ти дори най-дребна глупост, която някога си сторил от любов - значи никога не си обичал" / Шекспир /
"Какво е всъщност брак, ако не ад, живот в раздор и вечни спорове? Живот без брак ни носи благодат и е модел божествен за покой". /Шекспир, "Крал Хенри IV"/
"Aко мъжете можеха да бъдат доволни от това, което са, нямаше да има страх в брака." /Шекспир, "Добрият край оправя всичко"/
"Дългата връзка предотвратява краткия брак". /Шекспир, "Дванайсета нощ"/
"Достатъчно е умен, за да изглежда глупав
и за успеха му помага хитрината;
проучва жертвите си на раздумка
и наблюдава хората и времената -
тъй както неопитомен сокол оглежда
перната твар в мига, щом я съглежда.
Задачата изсиква много хъс и мъдрост -
да изиграе умно глупостта на място,
сглупилите умници да завре на тясно."
/ Шекспир, "Дванайсета нощ"/
"Ако не помниш ти дори най-дребна глупост, която някога си сторил от любов - значи никога не си обичал" / Шекспир /
"Какво е всъщност брак, ако не ад, живот в раздор и вечни спорове? Живот без брак ни носи благодат и е модел божествен за покой". /Шекспир, "Крал Хенри IV"/
"Aко мъжете можеха да бъдат доволни от това, което са, нямаше да има страх в брака." /Шекспир, "Добрият край оправя всичко"/
"Дългата връзка предотвратява краткия брак". /Шекспир, "Дванайсета нощ"/
"Достатъчно е умен, за да изглежда глупав
и за успеха му помага хитрината;
проучва жертвите си на раздумка
и наблюдава хората и времената -
тъй както неопитомен сокол оглежда
перната твар в мига, щом я съглежда.
Задачата изсиква много хъс и мъдрост -
да изиграе умно глупостта на място,
сглупилите умници да завре на тясно."
/ Шекспир, "Дванайсета нощ"/
''Не от висотата а от низостта ми се гади''-Атанас Далчев
Супер е
" - Точно така. Поетите винаги и може би съзнателно създават погрешна представа за любовта. Любовта е стар главорез. Не е сляпа, а е канибал с изключително остро зрение. Любовта е хищно животно и е винаги гладна.
- С какво се храни? - изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
- С приятелство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с приятелството."
Стивън Кинг /Кристин/
- С какво се храни? - изрекох противно на волята си. Устните ми се раздвижиха, въпреки че разумът ми диктуваше, че целият разговор е безсмислен.
- С приятелство - отвърна Джордж Льобей. - Храни се с приятелството."
Стивън Кинг /Кристин/
Няма смисъл - каза той уморено - няма никакъв смисъл в цялата тая история...
Исках да му възразя, но усещах, че нямам сили. Той помълча малко, после продължи без никаква връзка:
- Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално... Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци... Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение...
- И все пак трябва да се живее - отвърнах аз безсмислено.
- Защо?
- Защото така е естествено...
- Сигурно си прав! - отвърна той колебливо. - Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл...
П. Вежинов - "В един есенен ден по шосето"
Исках да му възразя, но усещах, че нямам сили. Той помълча малко, после продължи без никаква връзка:
- Всичко, което наричаме субективен живот, е всъщност нещо съвсем нереално... Както са нереални облаците, отразени в гладкото езеро. Ако езерото се развълнува и отражението изчезне, това не означава, че са изчезнали и самите облаци... Всичко, което се е случило на неговата повърхност, е смърт без значение...
- И все пак трябва да се живее - отвърнах аз безсмислено.
- Защо?
- Защото така е естествено...
- Сигурно си прав! - отвърна той колебливо. - Естествено, но безрадостно. Излизаш от нищо, съществуваш и се превръщаш отново в нищо... Друго е, разбира се, ако пристигаше до някаква цел, в която да се осъществи собственият ти смисъл...
П. Вежинов - "В един есенен ден по шосето"
"Повечето хора не са готови за смъртта. Тя ги шокира, ужасява ги. По дяволите, изобщо не би трябвало да я има. Аз нося смъртта в левия си джоб. Понякога я изваждам и й говоря: Здрасти, бейби, как си? Кога ще дойдеш за мен? Ще те чакам".
В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, остават да мислят други вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре".
Чарлз Буковски
Из "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба":
В смъртта няма нищо трагично, както няма нищо трагично и в растежа на едно цвете. Трагичното не е смъртта, а животът, който хората живеят или не изживяват до смъртта си. Те не ценят живота си, пикаят на собствения си живот. Направо го осират. Тъпаци. Мислят само за шибане, за филми, за пари, за семействата си, за шибане. Главите им са пълни с бръмбари. Приемат Бог, без да се замислят; приемат света, без да се замислят. Скоро забравят да мислят, остават да мислят други вместо тях. Главите им са пълни с бръмбари. Хората са грозни, говорят грозно, ходят грозно. Пусни им великата музика на вековете и няма да я чуят. Смъртта на повечето хора е една фалшификация. Вече не е останало какво да умре".
Чарлз Буковски
Из "Капитанът отиде на обяд и моряците завзеха кораба":
На света няма нищо по- трудно от откровеността и по- лесно от ласкателството. Ако в откровеността има поне една стотна нотка фалш, веднага настъпва дисонанс, а след него скандал. А в ласкателството дори всичко, до последната нотка да е фалшиво, то и тогава е приятно и се слуша не без удоволствие; макар и с грубо удоволствие, но все пак с удоволствие. И колкото и да е грубо ласкателството, в него винаги поне половината изглежда истина.
("Престъпление и Наказание,Достоевски)
"..необикновеният живот не прави никого необикновена личност,и обратно:ако самият човек е изключителен,той ще придаде и на най-сивия живот неповторимост."-У.Съмърсет Моъм "Брак по сметка"
''Любовта бе свързана много повече с отсъствието,отколкото с присъствието на любимия.''
„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“
("Престъпление и Наказание,Достоевски)
"..необикновеният живот не прави никого необикновена личност,и обратно:ако самият човек е изключителен,той ще придаде и на най-сивия живот неповторимост."-У.Съмърсет Моъм "Брак по сметка"
''Любовта бе свързана много повече с отсъствието,отколкото с присъствието на любимия.''
„Да се родиш глупав не е срамно, срамно е само да умреш глупав.“
"Съмнявам се в биологията, отхвърлям естественото,
не считам времето за дълг:
човек остарява
между намерението и действието -
не се ли колебаем твърде дълго?"
"Чувал съм, че имало любов от пръв поглед.
Възможно е.
Аз ви казвам: има намразване, по-бързо от погледа.
Напразно се ровите, напразно - не търсете причина.
Не си припомняйте обидните думи, изменните погледи,
изменните действия - не са причина те.
Всичко е като в природата: разлиства се лист и пада листо.
Въпрос на време.
И понеже смъртта е по-бърза от раждането, затова ви казвам:
намразването е по-бързо от погледа. "
"Амбиции душите ни терзаят,
мълчим, от завист бледи…
Лайкучките дали мечтаят
да станат слънчогледи? "
АВТОРЕКВИЕМ
СТЕФАН ЦАНЕВ
не считам времето за дълг:
човек остарява
между намерението и действието -
не се ли колебаем твърде дълго?"
"Чувал съм, че имало любов от пръв поглед.
Възможно е.
Аз ви казвам: има намразване, по-бързо от погледа.
Напразно се ровите, напразно - не търсете причина.
Не си припомняйте обидните думи, изменните погледи,
изменните действия - не са причина те.
Всичко е като в природата: разлиства се лист и пада листо.
Въпрос на време.
И понеже смъртта е по-бърза от раждането, затова ви казвам:
намразването е по-бързо от погледа. "
"Амбиции душите ни терзаят,
мълчим, от завист бледи…
Лайкучките дали мечтаят
да станат слънчогледи? "
АВТОРЕКВИЕМ
СТЕФАН ЦАНЕВ
Като чу гласа му, момичето се обърна. Слабо беше, изпод завивката едва личеше снагата му, стопена от болестта, лицето му беше восък, но очите му бяха още светли, още млади и усмихнати. То гледаше ту баща си, ту Моканина.
- Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
- Ще я видим ли, чичо - продума момичето и ясните му очи светнаха.
Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
- Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...
Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
- Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля!
Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.
По Жицата, Йордан Йовков.
(Много ми е любимо. Искаше ми се да споделя.
)
*
Този, който често се обръща назад, може лесно да се препъне и да падне.
Ремарк
*
Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.
Пушкин
*
Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.
Ти виждаш нещата и питаш "защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Б.Шоу
*
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.
Доестоевски
*
Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
Виктор Юго
*
Колкото и да са кратки думите "да" и "не", те изискват най-сериозния размисъл.
Питагор
- Нонке, тоз чиляк виждал лястовичката - каза селянинът и погледна Моканина. - Ей в онуй село била, е! Хайде дано я видим и ние!
- Ще я видим ли, чичо - продума момичето и ясните му очи светнаха.
Нещо се надигна в гърдите на Моканина, задуши го, очите му се премрежиха.
- Ще я видите, чедо, ще я видите - високо заговори той. Аз я видях, ще я видите и вие. Аз с очите си я видях, бяла такава, бяла. Ще я видиш и ти. Да даде господ да я видиш, чедо, да оздравееш... я, млада си. Ще я видиш, аз ти казвам, че ще я видиш... и ще оздравееш, чедо, не бой се...
Майката стисна очи и заплака. Високият, едър селянин се закашля, хвана коня за юздите и го поведе.
- Хайде със здраве! - викаше след тях Моканина. - Близо е селото. Все по теля, все по теля!
Той дълго стоя на шосето и гледа подир каруцата. Гледаше майката с черния й чумбер, момичето легнало до нея, високият селянин, който крачеше прегърбен и водеше малкото конче, а над тях, между всеки два телеграфни стълба лястовичките се разхвърчаваха, после пак се връщаха и кацаха на жицата.
Замислен, Моканина се върна при овцете си и се залови отново за цървулите, които правеше от нещавена волска кожа. Бяла лястовичка - мислеше си той. - Има ли я! Но нещо го подпираше в гърдите, мъчеше го. И като пусна шилото и погледна към небето, той извика
- Боже, колко мъка има по тоя свят, боже!
И пак се загледа подир каруцата.
По Жицата, Йордан Йовков.
(Много ми е любимо. Искаше ми се да споделя.
)*
Този, който често се обръща назад, може лесно да се препъне и да падне.
Ремарк
*
Илюзията, която ни крепи е по-скъпа за нас, отколкото десет хиляди истини.
Пушкин
*
Заслуга за обществото имат както оптимистите, така и песимистите. Оптимистът, например, е измислил самолета, а песимистът — парашута.
Ти виждаш нещата и питаш "защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Б.Шоу
*
Радвайте се на живота, а не на неговия смисъл.
Доестоевски
*
Най-голямото щастие е да бъдеш обичан заради самия тебе или по-точно, да си обичан въпреки тебе.
Виктор Юго
*
Колкото и да са кратки думите "да" и "не", те изискват най-сериозния размисъл.
Питагор
Ти виждаш нещата и питаш "защо?". Аз мечтая за неща, които никога не са били и питам "защо не?"
Б.Шоу
Б.Шоу
