Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем-2

Когато двама се виждат, на срещата всъщност присъстват шестима: всеки такъв, какъвто се вижда; всеки такъв, какъвто другият го вижда и всеки такъв, какъвто е.    Уилям Джеймс

 Всичко, което ни ограничава ние наричаме съдба.    Емерсън

Независимо дали мислиш, че можеш или не, ти винаги си прав.   Хенри Форд

Любовта и страстта
Любовта дава - страстта взема...
Любовта се съобразява - страстта използва...
Любовта се жертва - страстта е егоистична...
Любовта е доверчива - страстта поставя условия...
Любовта е трайна - страстта отзвучава...
Любовта понася трудности - страстта търси удоволствието и не се интересува от последствията....
Любовта е сродница на истината - страстта използва всякакви средства, за да бъде удовлетворена...
Любовта е най-висшата добродетел - неутолимата страст е смъртен порок...


Едни от най-важните крачки в живота се правят поради липса на изход.



Това, което откриваш сам, е винаги по-вълнуващо от това, което някой друг ти показва - това е като разликата между истинската любов и нагласената свадба.  Терънс Рафърт
 

Don't let anyone ever make you feel like you don't deserve what you want!
Не позволявай на никой да те кара да чувстваш,че не заслужаваш това което искаш.

"Мили Дядо Боже,

Днес съм на сто години. Като Маминка Роза... Опитах се да обясня на родителите си, че животът е странен подарък. В началото надценяваме този подарък и мислим, че сме получили вечен живот. След това го подценяваме и го намираме за гаден, прекалено къс, почти сме готови да го захвърлим. И накрая си даваме сметка, че не е било подарък, а даден само назаем. И тогава се опитваме да го заслужим..."                Ерик-Еманюел Шмит-"Оскар и розовата дама"

"Our deepest fear is not that we are inadequate. Our deepest fear is that we are powerful beyond measure. It is our light, not our darkness, that most frightens us. We ask ourselves, who am I to be brilliant, gorgeous, talented, fabulous? Actually, who are you not to be? You are a child of God. Your playing small doesn't serve the world. There's nothing enlightened about shrinking so that other people won't feel insecure around you. We are all meant to shine, as children do. We were born to make manifest the glory of God that is within us. It's not just in some of us; it's in everyone. And as we let our own light shine, we unconsciously give other people permission to do the same. As we're liberated from our own fear, our presence automatically liberates others"

Marianne Williamson

Това прочетох току-що и открих доста истини в него, за съжаление...
"Когато беше жив, клюкарките идваха една през друга да носят лоши новини и да оплакват дона Флор - нещастната, заслужава добър и честен съпруг, който да я гледа и уважава. Никога не се случи обаче някоя забързана съседка да зареже домакинството си, къщната работа и спокойствието си и да дойде задъхана и развълнувана да извести за някое добро дело на Вадиньо."....
"...кой си прави труда да съобщи добра новина? За такова нещо не се бърза, не се страда, никой не припада. Това важи само за лошите носини. За тях желаещи има в излишък, всеки е готов да зареже работата и да си направи труда, да си прекъсне почивката, да се пожертва. Да съобщиш лоша новина, колко вълнуващо!"
Из "Дона Флор и нейните двама съпрузи" - Жоржи Амаду

"- Има огромно пространство между нас.
И то продължава да се изпълва с нещата, които не споделяме.Как се нарича това?
- Брак."
Mr. and Mrs.Smith

„Многоуважаеми господин докторе — пишеше госпожа Талер. — Нашето момче наистина има право да ви рисува като ангел. Аз не мога да рисувам. Мога да ви изкажа признателността си само с думи. Много, много ви благодаря за живия коледен подарък, който ни изпратихте. Вие сте добър човек. И заслужавате всичките ви ученици да станат добри хора! Пожелава Ви го вечно благодарната вам

Маргарита Талер“

Ерих Кестнер - "Хвърчащата класна стая"

Не плачи, защото е свършило. Усмихни се, защото е станало.
~ Габриел Гарсия Маркес

 Страхотна тема, чета ви с голяма удоволствие, още съм до 12 страница, но искам и аз да споделя с вас нещо красиво, тъжно и истинско
 ОБИЧТА НА МОЯТА МАЙКА Майка ми имашe само едно око. За това я мразех... Това нейно положение ме караше да се срамувам от хората. За да прехранва малкото ни семейство, тя работеше като готвачка в нашето училище. Един ден, докогато бях в началното училище, майка ми ми беше казала “Здравей!” Потънах в земята от срам... Как можа да го направи! Престорих се, че не я видях. После с омраза погледнах към нея и се отдалечих от там. На следващия ден, един от приятелите ми каза: “ Хей, твоята майка има само едно око!” Поисках да потъна в земята отново. Пожелах майка ми да изчезне завинаги. За това, същия ден след, като я видях, й казах: “ По добре да умреш, отколкото да ме правиш за смях пред хората!” Майка ми не каза нищо. Не помислих дори и миг за това, което бях казал, защото бях доста сърдит. Чувствата й не ме интересуваха. Аз не я исках вкъщи. Учих добре и бях изпратен на училище в Сингапур. След време се ожених и ми се родиха деца. Бях щастлив.... Един ден майка ми ми беше дошла на гости. Години наред не ме беше виждала, а и внучетата си все още не познаваше. Когато застана пред вратата, децата ми започнаха да се смеят. А аз изкрещях: ” Как смееш да идваш тук и да плашиш моите деца?! Изчезвай веднага! “ Майка ми спокойно каза: “Извинете ме, сигурно сбърках адреса”. После се загуби от погледа ни. Не след дълго бях поканен за абитуриентско празненство от старото училище. Излъгах жена си, че отивам по работа, и така се върнах на родното си място. Само поради любопитство реших да посетя родната си къща. Съседите ни ми съобщиха, че майка ми била умряла. Въобще не се натъжих.... Преди да умре, тя оставила писмо, за да ми го предадат. Отворих го и започнах да чета..... ”За моето най-любимо чедо! Детето ми, постоянно за теб мисля... Чух, че си щял да идваш на абитуриентското празненство в училище, но не знам дали ще стана от леглото си, за да мога да те видя. Зная, аз бях причината ти да се срамуваш от хората до днес, затова много съжалявам и искам да ме извиниш! Но знаеш ли чедо... Когато ти беше малък, се подхлъзна и падна - доста пострада и в тази катастрофа ти загуби едното си око. Моето майчино сърце не се съгласи да пораснеш сляп с едно око. За това подарих окото си на теб. Бях много щастлива, че виждаш с моето око. Винаги се гордеех с теб и умирам с тази обич... Дете мое, обичам те !!! О, майко, аз бях сляп, а ти си виждала, прости ми, МАМО! ПРОСТИ !

- В какво вярвате,  но не можете да го докажете?
- Вярвам в истинската любов...Докато любовта е често срещана, истинската любов е изключителна рядкост и мисля че малко хора имат щастието да я изпитат.Пътищата на обикновената любов са добре утъпкани и техните знаци са ясно разбрани - хипнотичното привличане, обсебване на мислите, сексуални фойерверки, често дълбока саможертва, желание за съчетаване на ДНК.
Но истинската любов поема по свой  собствен път през непроучена територия.Тя не познава прегради няма бариери или ограничения.Трудна е за дефиниране,избягва съвременните категории, изглежда неясна в научно отношение.Ала аз знам, че истинската любов съществува .
Но не мога да го докажа.
Дейвид Бас, професор по психология

Прекрасна тема.

Ох,Ева,от този разказ направо настръхнах ... Жесток е!

"Представи си, например, какво точно става в седем и десет в една лятна вечер в Йерусалим. Червеният кехлибар на залеза докосва планинските хребети. Последните слънчеви лъчи размиват очертанията на улиците и сякаш събличат каменните им одежди. Откъм сухите дерета приижда звукът на арабските зурни, протяжен вой отвъд радостта и тъгата, сякаш планината с приспивна песен подканя огромните си телеса да поемат своя път към съня. Или какво става два часа по-късно, когато звездите увиснат над пустинята и силуетите на минаретата щръкнат насред сгушените арабски къщурки. Пръстите ти усещат грубата тъкан на тапицерията, а отвън, пред прозореца, маслиновото дърво сияе в сребърно, благодарно на нощната лампа в стаята, която му дарява щедро част от своята светлина, и за момент границата между връхчетата на пръстите ти и материята под тях изчезва и докосващият е докосван, и е самото докосване. Хлябът в ръката ти, лъжичката за чай, чашата, простите, лишени от дар-слово вещи внезапно засияват с някаква крехка, изначална светлина, идваща сякаш от душата ти и на свой ред озаряваща я. Радостта от това просто да бъдеш забулва всичко с мистерията на нещата, които са съществували още от преди сътворяването на познанието".

"Черната кутия" - Амос Оз

 
ПРИКАЗКА ЗА МОРСКАТА ЗВЕЗДА

         Някъде, далеч от тук, на брега на океана, един възрастен човек правеше своята обичайна разходка по плажа на залез слънце. До неотдавна бе бушувала страшна буря. Небето преливаше от ярко червено в оранжево, а вълните, сякаш вече уморени, нежно галеха брега. Възрастният човек се наслаждаваше на гледката, с удоволствие вдишваше морския въздух, който сега изглеждаше сякаш още по-чист.

         Беше се замислил за нещо свое, може би  много важно нещо, когато забеляза по-нататък на плажа едно дете, което взимаше нещо от пясъка и после го хвърляше във водата. Възрастният човек предположи, че това е може би по-различно от игра и воден от любопитството си се запъти към детето. Когато приближи, той забеляза, че момчето взима изхвърлените от бурята на брега морски звезди и ги хвърля обратно в океана. Едва сега старецът забеляза, че целият плаж бе обсипан със стотици, може би хиляди морски звезди.

         Момчето сякаш не го забелязваше. Старецът си помисли нещо и попита:

         - Какво правиш? Ти си само едно малко момче и не би могъл да промениш нещата?!

         Момчето го погледна, взе една морска звезда от пясъка, хвърли я в океана и каза:

         - Ами аз току що промених нещата за тази морска звезда!

 

Много хубава тема 

Човек се дави не защото е скочил,а защото е останал под водата.
                                                                                        /Паулу Коелю/