ДЕКЕМВРИЙЧЕТА 2009

Ей, докато се накумя и Е.ОН спря тока, та умните ми писания по темата
потънаха някъде по кабелаците. Ред е на мръсните и не толкова умни думи.
На кратко :статистиката и нАуката да си навият на фунийка част данните и
изследванията за интелектуалното и физическо развитие на дЯцата и да с
и ги боднат в едно отверстие по популярно под името задник.
То две капки вода еднакви няма, какво остава за деца...
Сили за примери вече нямам ,че ако пак ме цъкнат от Е.ОН-а  ще си тегля ножа 

Аз днес съм на всяка мандажа мерудия. Нищо - ще траете, сега ви се е паднало

Да се изкажа и аз като Елфчето по казуса на Мариетка Първо - спри да  смяташ, че детенцето ти има особености, защото е родена по-рано. Това отдавна го  е израстнала, пък и все пак не е родена в 28ма седмица. Ани за мен си е напълно в крачка с наборите, стига си й търсила кусури Второ - ще стана банална, ама не може всички да надават еднакво, да нарастват еднакво, да прояждат, прохождат, проговарят и прочие по едно и също време. Хората са различни, а различните хора порастват от различни деца
Трето - понеже се познаваме, ще кажа, че при финна и дребничка мама, детенцето също е такова Ти какво очакваш - да прилича на мен ли? Радвай се на здравата госпожица и не си търси поводи за тревоги

С ей тази мисла съм много съгласна И честно казано не споделям мнението, че детето се е обърнало по-рано защото е слагано по корем от 20ти ден примерно. Макса напр лежи по корем от около 2-3 седмици. Преди това не искаше и да помисли дори за тая поза - ама се обърна по-рано от Мишел например.
Не съм правила масажи на нито един от двамата, нито специални упражнения или пози  - както казах Ема проходи доста рано, за малкия ще видим.
Интересно ми е това, което описва Жени, защото то е друг поглед към отглеждането на детето, различен от нашия в частност и европейския като цяло. Не мисля обаче, че има кой знае какви предимства, не го считам за иноваторски, защото нищо ново не открих - просто всичко е добре забравено старо. Ако отворите книгата на проф Михов ще видите, че точно такива препоръки дава за физическото развитие - още през 60те - да ме прощават канадците

За проговарянето - Ема проговори много рано, не е имало период в който говори на "бебешки". Но и аз никога не съм й говорила по този начин - винаги сме използвали думите по правилния начин. От самото начало си говори като възрастен човек, яслата я дръпна също мнооого напред, защото там децата са по-големи от нея. Даже една от първите думи, които изговаряше беше "кап-чи-ца" - на 1,2 години и изумяваше майките на наборите, който едвам смогваха да измъкнат мама и тати Не че се Фаля (много), ама e факт
Ще видим кресливия младеж как ще се представи с говора

Спирам докато е време, че днес никой не може да вземе думата от мен май
[/color]

Брей, днес и аз голямо писане направих тук, за цял месец напред, като се има в предвид колко съм активна по принцип 

Ласи така си е, шамари ми трябват, ама няма от кого . Честно казано аз съм го превъзмогнала това, че е недоносена, но въпреки това все ги мисля тези глупости. Може би се дължи на факта, че страшно много се засягам от хорското мнение и по принцип в живота очаквам хорското одобрение за всичко което правя.

Пък ей за тези думи имам много да те черпя, като се видим някой ден. Че съм дребна, дребна съм, ама финна.... ех беше едно време. Благодаря ти от сърце за повдигането на самочувствието.

Айде стига съм дращила тук днес, излизам на разходка, приятен ден на всички!

Оле, май няма да мога да коментирам всичко! 

sunnyflo, да, ходим на плуване за бебета 1 път в седмицата. Няма такова забавление! Просто е страхотно! За съжаление не мога да покажа снимки, защото снимането на места с други хора и най-вече деца е забранено заради личното пространство да другите и поради евентуалното им нежелание да попаднат в обектива на чужда камера!

За проговарянето има много какво да се коментира. Само ще кажа най-важното за момента. Децата ни се намират в периода на Лепет, който не е Говорене в никакъв случай. Нито едно МА-МА, БА-БАб, ДА-ДА не значи нищо. Лепетът го има и у нечуващите деца и изчезва към 1та годинка, когато при чуващите деца лепета е предпоставка за развитие на реч и тогава вече може да говорим за проговаряне. Точно заради това не може да се познае по периода на лепет дали детето чува или не. А също лепетът е един и същ на всички световни езици, което показва отново, че детето не влага смисъла на думата мама като казва МА-МА, нито АМ-АМ, означава, че му се яде.

Виждам, че не съм много добре разбрана относно това, което ви разказвам за тукашното отглеждане на децата. Нито го смятам за най-правилно, нито, че канадците са открили топлата вода, нито пък, че подхода е иноваторски. Само ви разказвам как е тук. 

А защо намесвате интелектуалното развитие. Изобщо не става въпрос за това. А още по-малко става въпрос за родителската любов или интуиция, които безспорно всеки от нас има в изобилие! 

Ласси, Мишел я сложих по корем на 40 дни както писах в предния пост, а не на 20. 

Scrye, аз мисля, че добре си направила, че си стимулирала Ани. Представи си, ако не беше, нещата можеха да се забавят още 2-3 месеца. 

Тук точно затова препоръчват този подход за отглеждане като превенция и рехабилитация на евентуален проблем. Усилията им да се диагностицират проблемите рано и да се терапевтират възможно на-скоро дават наистина добри резултати.

В БГ често се получава, че родителя сам ходи по мъките, докато открие дали има и какъв е проблемът, а после не се знае дали ще намери и помощ и подкрепа в разрешаването му.

Толкова често в БГ се спряга мнението, че до 3г. дете с Аутизъм примерно е рано да бъде диагностицирано, защото било малко и ще го израстне състоянието си. Да, ама не. А знаете ли колко огромна разлика има в постиженията с деца с проблеми, уловени рано и започнало да се работии навреме.

Имам доста още какво да коментирам, но деня тук започва и не мога да отделя повече време в момента! 

 

Здравейте майчета,сварих да прочета последните няколко странички,но още имам назад за наваксване,ама малкия оставя ли ме на мира.. .
 Много полезни мнения са се изписали за което съм страшно благодарна,човек се учи докато е жив все пак.Наскоро имаше тук голям `бум` -един много уважаван и известен педиатър споделил мнение че ММР причинява аутизъм и твърдо застанал за тезата си-резултата човека беше уволнен и my беше забранена практика поради всяване на паника.
И аз съм на мнение също че всяко дете и различно,живи и здрави всички ще се завъртят,седнат станат проходят и т.н.
Искам да кажа на Миричка,я ги отрежи всичките многознайковци като `карставица` и не се терзай въобще.На мен лично, когато малкия беше на две седмици свекърва ми се обърна и ми каза че я е страх че ще си уморя детето защото не приемам и не желая да се съобразявам с `западните` им начини на отглеждане и лекуване на бебета и деца...как не яде шамари и до ден днешен не знам .Но от тогава с нея относно малкия и отглеждането my разговаряме само служебно.Като започне със съветите и казвам да замълчи,а ако не му харесва на мъжа ми го изпращам при нея да си предава важностите при мен не минават.
Относно всичко `чуждо` навлизащо в Българската медицинска практика мисля че да така е,но всичко се побългарява,в което естественно няма нищо лошо.Доколкото съм запозната практиката с GP-та дойде точно от Англия,но в България не е нужно да чакаш с месеци за час при нормален лекар докато тук е така.А и в България ако не ти се чака вземаш си портомонето и марш на частно,а тук не можеш да си го позволиш и щеш нещеш чакаш.Да не говорим за неандерталския им начин на отглеждане на деца от които съм потресена.
 Исках да се включа и с мнение по въпроса на бамби 2009 за смесените бракове и различните езици.Аз от деня в които разбрах че съм бременна казах -това дете е колкото българин толкова и англичанин,задължително е да си знае майчиния език.И сега аз my говоря на български ,баща my на английски.Отново свекървата ми подскача по въпроса`ама аз въобще ли не му говоря на английски?`...не не му и нямам такова намерение.Аз съм Българка!Казват че точно тези деца на които се говори на два или повече езици порговарят малко по късно,но когато проговорят проговарят на двата(или повече)езика.Моето мнение е,че той така или иначе английски ще научи от обкръжаващата го среда,а Българския от мен и от другата баба и дядо.Един език,какъвто и да е,е злато и е срамота според мен детето ми да не може да говори майчиния си език.
И да се `похваля` ние днес закусихме хартия,как е докопал картонения термометър от външния край на кошарата не знам,но го заварих с сдъвкана хартия по цялата глава плюс в устата и 1/3 от обвивката на термометъра липсва .Иначе ухилен и доволен....Чакам я да излезе от другия край тези дни .
 Ей на пак ферман написах...лека и спокойна вечер с по-малко неспокойни бебоци. 

Момичета, никой не казва, че децата са еднакви.Разбира се, че всяко едно е индивидуално и се развива и съзрява по различно време.Според мен става въпрос за стимулацията на децата с цел развитие като цяло, не само двигателно, но и интелектуално.Ако сте толкова за това "детето да реши" защо използвате бънджита, бъмбота, активни гимнастики и т.н. та нали това е вид стимулация.Защо не оставяте децата си сами да решат по какво да се загледат, а им предлагате пред очичките разни цветни и мигащи и свирукащи играчки.
Аз съм напълно "За" стимулацията на децата във всеки един етап от тяхното развитие: като започнете от поемането на първата глътка въздух, когато биват стимулирани да я вдишат, през всякакви там цветни нещища+масажи + стимулация на двигателната активност; занимателните и образователни книжки и играчки;частните уроци;езиците.......всичко това е стимулация за развитие.
Аз от известно време (от около месец) съм направила кът на Адриан на земята.Представлява 2 одиала на по 2 ката едно въру друго, за да му е мекичко и една пелена отгоре.Лудницата е пълна-търкаля се като прасе, крещи, врещи......със сигурност му е по-готино, отколкото в тясната кошара.
А за обръщането от гръбче на корем аз се бях попритеснила по едно време, тъй като синът ми бе един от последните бебчовци, които се завъртяха.Може би е съвпадение или пък не, но това обръщане се случи едва след като го бях стимулирала в продължение на 1-2 седмии.
Това е моето мнение.За това сме ние родителите-да стимулираме децата си цял живот.

ellica11, ябълката на раздора не е против стимулацията като цяло, а против вменяването на вина в някои родители, че по-бавното развитие на децата им е до някъде тяхна вина 

Стимулация-стимулация, но винаги с добро и с желание от страна на детето. А не да се тика насила в бънджи, когато реве от него или пък да се държи обърнатом по корем, когато се противи с всички сили на тази стойка и пищи. За мен е равносилно на хранене насила.
Към такива прости правила се придържам аз лично 

Етка, то спор няма че ако детето не е готово на даден етап да извършва дадено действие няма как да го накараш, но бавно и постепенно, нещата се получават.И най - вече с много любов и разбиране
А пък може и аз да не съм допропрочела като хората, но не съм видяла тук във форума някой да обвинява някой за това дали и как се развива детето му 
Единствено притесненията, които Скрай сподели, че е имала за Ани, но те са били породени не от вменена отвън вина, доколкото разбрах.
Така че кой на кой и защо?
П.С.Аз нали освен всичко друго съм и много забляна, мога ли да помоля да пуснета пак линкчето за "дишащите памперси", че не си спомням къде се дискутираха 

Eta, винаги, когато има някакво притеснение родителя относно своето дете е нормално да изпитва вина, но проблемите в проговарянето на детето никога не са по вина на родителя. Задължение е обаче на родителя да търси разрешение на даден проблем, когато го забележи.

Тук пак ще трябва да дам изводи направени на база моя опит, а също и какво казва науката, ама се страхувам, че евил ще ми каже наново онези не хубави реплики от последния й пост, а пък Елфчето пак ще се опита да се шегува, ама да знае, че й се получава грозно майтапа. 

Та по правило, макар да знам, че веднага ще ме опровергаете с изключенията от вашето обкръжение, вторите деца проговарят по-късно от първите и най-често това важи, когато разликата е 3-5 години. Това е така най просто казано, защото второто дете вече си има говорител - кака или батко и те говорят вместо него и на по-малкото дете не му се налага да говори много много! 

Пак казвам, че за вина не може да се говори обаче трябва да се знае, че колкото по-рано се потърси консултация и се започне работа с детето, толкова по-добре. Не бива проблемите да се неглижират и да се чака да отмине от самосебе си.

mezzatr, предполагам, че при вас е ставало въпрос за физиологияно заекване, което отминава по принцип защото е просто етап от развитието на речта, но родителят няма как да разпознае дали ще отмине или не и е нужно да се консултира, защото в 70% от случаите се касае за типично заекване, което си остава с години и по принцп не се излекува напълно, а човек се приучава да го компенсира с времето и чрез логопедични техники!

Толкова за сега, че Мишел мрънкочи! 

Много ми се спи, но минавам да ви се похваля, че малката вече има зъбче
Време беше, на кака й поникна с един месец по-рано

Добър вечер,най-накрая стигнах до вас.

И ние станахме днес на 6 месеца .Ако можех и картинка щях да ви сложа че да се почерпите виртуално но не съм се занимавала да го разуча как става При нас както и при повечето от вас ни мъчат зъбки,но все още нямаме.Днес определено беше по спокоен,не знам дали защото денят ни беше доста ентусиазиран и забърза,че и на сватбичка даже отидохме(в ритуална зала) и по разходки , на края и седнахме да се почерпим по случай празника и на малкия му дадох една лъжичка пюре от ябълка( не че с това ще захранвам,но ей така,че нали чакам моята докторка да ми обяснява че няма време )и определено си му хареса на младежа,дано и за напред да  е така.

Почетох по диагонал че обсъждате  интересна темичка за развитието на детето.И аз с моя скромен опит като педaгог смея да кажа че всичко си е до детето,колкото и да му настояваш всичко е е до дете.Както и всички наши деца тук са едни по напреднали други пък по късно ,но на всеки си му идва времето.

сега ще се върна да ви дочета и ако успея ще се включа и по други теми,
лека нощ

Добра вечер милички
Започвам по същество дорде не ми е изчезнал пак нета
Отчет от вчера-8.800кг.,68см
Зъби два броя ,хранене-каквото и когато поиска,но общо взето е:
8-8.30-АМ
12.-12.30-пюре/зеленчуково или месно,днес беше заек с картофи и грах/
17-17.30/плодово пюре или каша/
20.30-21.00-АМ
Скраиче да не ти дърпам ушите,Ани си е перфектна госпожица,да оставиш детето на мира,а за изоставането от връстниците им няма пък хич да го коментирам.
Обръща се във всички посоки,сега на вилата ми е удобно да слагам едно одеяло на земята и да я оставям там,но не й се стои дълго време.Иска си паяка с него има по-голяма свобода и повече забранени неща достига.
Думи е силно казано,БА-БА-БА,МА-МА-МА,но какво значат не се знае че и на баща си така казва,характера е типично Добруджанка ,а съм я сложила в поза която не й харесва или не дай си боже брат й и вземе играчката и стои та гледаи-целия квартал я чува.
Вече два пъти я водихме на плаж,под чадър/дори два/в едно басейнче тип лодка,морска вода я оставих да се стопли на слънцето и там цял час не е гъкнала.После я натопих и във морето и си взех беля,не мога да я изкарам.Пищи,хората ме гледат,срам.Все едно искам да я давя не да я вадя мискинката.
Това е изчезва ми нета и се нервя .Лека

Привет мацки,
Отчет от днешната ДК. Моника е наддала цели 500 гр и вече е 6580 и 68 см. Да живее картофеното пюре! Няма да се комплексирам, като гледам, че повечето бебоци са над 8 кила, чудно, но при двама програмисти явно се е пръкнала манекенка...
За  отглеждането на земята, извадили СМЕ луд късмет и СМЕ от страната на бебетата гледани на земята, това обаче се дължи на факта, че Моника направи 3 опита за 2 дни да падне от дивана и спалнята и веднъж успя, накрая сглобихме 2 пъзела от Джъмбо и метнахме активната гимнастика отгоре.
Да отбележа,че Моника ужасно мрази да стои по корем, издържа някъде около 3 мин и после почва да се сърди на висок глас. Тя не се върти от гръб по корем често, правила го е точно 3 пъти досега, не пълзи по корем,но пък пълзи по гръб. За говоренето, врещи с часове едно нещо, което звучи като "Бля, бля, бля" и когато аз я имитирам насреща й, се хили с глас. За протокола, моля да се отбележи, че не се въртим, не седим без чужда помощ, не говорим кой знае колко, но пък имаме най-ранната двойка зъби.
Жени, дали ми се получи майтапа  ?

Здравейте мами.
Благодаря за отговорите за езиците и за ваксините също. Почти се убедих , че няма да бия ММР, но преди това ще се запозная с последствията от болестите против които се бие, защото пък и аз съм си луда параноичка и предвид какви болести и времена идват мнооооого ще размисля.
Много се радвам, че се споделиха толкова мнения за възпитание и прочие и че едно с едно няма еднакво. Избираш си кои ти допадат и кои не. За възпитанието на бебетата по индианския начин, не съм чела книжката, то до скоро я и нямаше на бг явно са започнали да я издават, аз съм я гледала на руски и английски, наистина има много интересни неща и някои от тях взаимствам като идеи. Обожавам да спя с детето си, но за съжаление вече я слагам в креватчето си, защото започна да се върти и вече я намирах на земята , а и не само заради това. Аз съм омъжена от 2.08. миналата година , а в действителност незнам какво е семеен живот. Съпругът ми на 6.08. замина , беше си за 12 дни за Коледа и Нова година и пак го върнаха отново за 6 месеца( не се оплаквам), а и той е като танк в леглото, та сега незнам за колко време си идва след седмица и се радвам , че беба свикна в леглото си , за да може поне за малкото време в което ще сме зедно да сме сами , въпреки че когато не спи ще е винаги с нас, а и за да не се притеснявам дали няма да я смачка баща и. . Друго исках да кажа по повод на индианците. Имала съм възможността  да посетя индианско селище Ембера в Панама. Сега се замислям как не ме е било страх, че и бременна в така опасна страна. Ами какво да кажа , то вярно че в книжката не се пише за тях, но благодаря да имам техния начин на живот. Когато си бъде съпругът ми в къщи ще имам време да кача снимки , за да покажа ако на някой ще му бъде интересно. Въпреки това съм съгласна с това , че за бебето е по добре да бъде гледано до сърцето, а не оставано да се скъсва от рев и се радвам, че тука не срещам такива бебета, а само щастливи и усмихнати, защото аз търпя критики, че детето ми нямало да бъде самостоятелно, че все за мене е лепнато. За носенето на ръце например, както е при индианците, че до 6 месеца бебето не докосва земята, това добре. Аз съм родила с операция, несъм се пазила почти, но да си призная честно съм притеснена , защото все повече когато понося бебка започва да ме боли целия корем и стомах, всички мускули, и болката и към гърба отива и направо ми се крещи от нея, търпя, но първото нещо в БГ ще е ходенето на лекар специалист по херниите. А ми е толкова мило да си я нося и гушкам, и мачкам в мене, ама тялото ми друго вика.
Аз незнам как мъжът ми ще ми се сърди , че детето не наддава. Маричка, ти ако не желаеш конфликт със свеки си пропускай покрай ушите какво говори и не си трови нервите, че ще ти трябват. Моята свеки също е много разбрана, не се бърка, мнение изказва, но защото аз я питам, но аз винаги излагам защо пък нещо не го правя и няма да го направя. Ако и харесва , ако не тя си мълчи и така си живеем. Аз сигурно съм единствената снаха на света, която иска да живее със свекърва си и не ми пречи, надявам се да е все така и то при все , че имам къде да живея сама.
За всичко, както се казваше в Туин Пийкс, истината е някъде там. Всеки я открива за себе си и за детенцето си, както му е най - добре. Детенце е пътеводителя.

Хей момичета, изчетох ви отново на спокойствие, докато Мишел спеше. Днес специално не спах с нея, както по принцип правя всеки ден, за да мога да се включа последно по темата, защото виждам, че наистина някои мами не разбират точно какво искам да споделя.  

Да уточня, че аз единствено исках да разкажа как стоят нещата тук и на никого не желая да натрапвам мнението си. Темата обаче се поизмести и сега се налага да коментирам в новата й посока.  

Нека най-напред да направя уговорката, че децата са различни и индивидуалности, макар в това спор да няма, но явно има мами, кото мислят, че аз не gо разбирам и ги слагам под общ знаменател.  

И всъщност какво като са различни и уникални, и индивидуални и т.н.? Да не се консултираме с таблиците за психомоторно развитие по месеци ли?  

Ами тогава след изследванията на кръв и урина защо търсите референтни стойности и е важно да знаете дали резултатите са в норма. Какво от това, че детето е с бактерии в урината или с нисък хемоглобин, та нали всички деца са различни - едно с анемия, друго с рахит.... Обичайте ги и те нещата ще си дойдат на място, когато му дойде времето.  

Ето ви една таблица, която е на английски. Давам най-важното като цитат тук за по-лесно:

4 MONTHS - Able to roll over/ Може да се върти - има се предвид от по корем на гръб и обратно
 
5 MONTHS - Sit without outside support for a short while - Седи без външна/чужда/странична помощ за кратко
 
6 MONTHS - Get into a crawl position (rocking motion) - Застава в позиция за пълзене (и се движи/клати напред-назад)

7 MONTHS - Begin to crawl - Започва да пълзи

8 MONTHS - Stands and holds onto table or wall - Изправя се и се държи за маса или стена (в нашия случай се държи за обиколника, за решетките или страната на креватчето си)
 
Имайте предвид, че когато пише 4 месеца се смята, че това е четвъртият месец от живота на детето, който започва от 3м. и 1 ден. Т.е. моето "напреднало в развитието си декемврийче" е всъщност в края своя 7ми месец. Съвсем нормално е да седи стабилно и да пълзи. Успяла е с 15 дни да изпревари нормата и да се изправи, но вече отбелязах, че фактор според мен при Мишел е стимулацията. И не стимулацията на всяка цена, а такава, за която съм била навреме информирана и подкрепяна от обществото и културата, в която живея, за да следвам подобен подход. Най-важното е, че е започната навреме тази стимулация и е поднесена така, че детето да я толерира.
 
Не искам да вменявам вина на никого, че не стимулира детето си и то затова не е достигнало до нормите за възрастта и затова ще обясня Правилото на шестте. Надявам да стане ясно, че всичките ни бебета всъщност достигат нормите за възрастта си, които са доста широки както ще се разбере. Разбира се, че всяко дете се движи с различни темпове и в зависимост от собствения си капацитет, но при  всеки средата и стимулация (целенасочена или не) играят една от първостепенните роля в психомоторното му развитие без значение дали родителят го осъзнава или не.

Та ето го Правилото на шестте:
Когато се говори за психомоторното развитие на детето до 1 година, всяко отклонение/изоставане от нормата с 6 седмици се счита отново за норма. Т.е. ако детето не се обръща в края на четвъртия си месец не се счита за патология, а се изчаква 6 седмици и тогава, т.е. когато детето е на 5м. и 2 седмици или в средата на своя шести месец и все още не се обръща, се търси консултация с педиатър.

А какво всъщност пречи на 40 дни да го сложиш по корем и внимателно да увеличаваш минутите и пътите, когато предлагаш на детето си да е в тази поза. Когато се започне навреме и с търпение, защото то не се получава от първия път, нещата си вървят леко и спокойно. Ако обаче никога не си поставял детето по корем как да има то възможност да се обърне по гръб. А добре се знае, че това е по-лесното упражнение. След това много лесно идва и обръщането от гръб по корем след като са заякнали вече мускулите.

Мисля, че Ласси беше написала, че никоя майка не е успяла да направи така, че дето да седне на 2,5 месеца. Разбира се, че не става въпрос за подобни подвизи. И наистина не може да спрем гората да се разлиства, но се случва като я понапече слънцето в някоя по топла като цяло зима да се заразлиства по-от рано.

Не, че това е жизнено важно, но на кого пречи. Не наврежда на детето. Дори както вече споменах, подобен стимулационен подход служи като превенция за евентуални проблеми.  

Надявам се добре да става ясно за какво говоря. Ако не е, моля за извинение, но до толкова ми стига красноречието!    

А и е вече много късно тук и няколко пъти и на части си писах поста и редактирах. Между редакциите и за риба ходихме и хванахме, но Мишел се постресна от мърдащата рибка и се разплака жално, жално със сълзички, докато искахме да я снимаме с нея и за съжаление нямаме снимка да покажем.