Скъпа vanny, сладурке PoLy_PoLy , прекрасна gmarinova целувам те, ти си от малкото хора които знаят истинското ми име и не на последно място пълната с изненади petia_tag , благодаря Ви от сърце, за прекрасните поздрави, за моето детенце, както и за каката. Напълнихте душата ми с емоции, целувам Ви. Миличка Анито и на теб мила, страхотно забавление имате, да сте ми живи и здрави!
- Публикувана: 4 юни 2010, 14:33 ч.
- Последно мнение: 15 юли 2010, 22:37 ч.
Празник имаме, УРА! ЮНЧЕ става на ЕДНА! Тема №107.
Включвам се само, за да си дам мнението по темата за агресивните и капризните деца.
Поли_Поли, моето лично мнение е, че не си имала основание чак толкова да се възмущаваш. Малките дечица реагират първосигнално, това детенце, което е ударило шамара е било съвсем мъничко и никакви толкова кардинални изводи не могат да се направят от тази случка, И за да не каже някой, че говоря така, защото не е моето дете удареното, ще кажа, че ми се е случвало да го удрят далеч по-сериозно. Моя много близка приятелка има момиченце на около годинка и 7-8 месеца. Случвало се е: да тресне Богдан с голяма пластмасова играчка по главата, да го блъсне с всичка сила както се е изправил и се държи за нещо така, че той да падне на земята, когато той се заиграе с каквото и да е, винаги отива и му го взима, като същевременно му крещи. Разбира се, свива ми се малко сърцето, не ми е приятно, но не си мисля, че това е едно дете, което дълбоко в себе си е агресивно или без възпитание или кой знае какво. Нито си мисля, че майка й би трябвало да я удари за тези постъпки. Винаги сядам до нея, обяснявам й много внимателно да не го удря, че той е още бебе и такива неща. Тя разбира се не разбира много неща, но според мен след такива разговори известно време го пази, после забравя, пак го удря. Нормално е. Това са деца, такива са динамиките между тях, тепърва има да се карат, да се бият, понякога нашите деца ще са агресорите, друг път жертвите. Те така се учат да общуват и мен никак не ме изненадва или възмущава всичко това.
За капризите на 5-годишното дете нямам толкова конкретно мнение; и аз никак не обичам подобно поведение и се надявам когато ме пробва с подобни прояви детето да реагирам адекватно. Но искам да отбележа, че на мои приятели децата имаха период, в който бяха такива, ние гледахме как родителите реагират с добро и си мислехме, че кой знае къде ще му излезе края, но сега тези деца израстнаха този период и си се държат съвсем нормално и възпитано.
Хайде, лека!
Поли_Поли, моето лично мнение е, че не си имала основание чак толкова да се възмущаваш. Малките дечица реагират първосигнално, това детенце, което е ударило шамара е било съвсем мъничко и никакви толкова кардинални изводи не могат да се направят от тази случка, И за да не каже някой, че говоря така, защото не е моето дете удареното, ще кажа, че ми се е случвало да го удрят далеч по-сериозно. Моя много близка приятелка има момиченце на около годинка и 7-8 месеца. Случвало се е: да тресне Богдан с голяма пластмасова играчка по главата, да го блъсне с всичка сила както се е изправил и се държи за нещо така, че той да падне на земята, когато той се заиграе с каквото и да е, винаги отива и му го взима, като същевременно му крещи. Разбира се, свива ми се малко сърцето, не ми е приятно, но не си мисля, че това е едно дете, което дълбоко в себе си е агресивно или без възпитание или кой знае какво. Нито си мисля, че майка й би трябвало да я удари за тези постъпки. Винаги сядам до нея, обяснявам й много внимателно да не го удря, че той е още бебе и такива неща. Тя разбира се не разбира много неща, но според мен след такива разговори известно време го пази, после забравя, пак го удря. Нормално е. Това са деца, такива са динамиките между тях, тепърва има да се карат, да се бият, понякога нашите деца ще са агресорите, друг път жертвите. Те така се учат да общуват и мен никак не ме изненадва или възмущава всичко това.
За капризите на 5-годишното дете нямам толкова конкретно мнение; и аз никак не обичам подобно поведение и се надявам когато ме пробва с подобни прояви детето да реагирам адекватно. Но искам да отбележа, че на мои приятели децата имаха период, в който бяха такива, ние гледахме как родителите реагират с добро и си мислехме, че кой знае къде ще му излезе края, но сега тези деца израстнаха този период и си се държат съвсем нормално и възпитано.
Хайде, лека!
Честит празник на всички които пропуснахме! Много здраве и прекрасни моменти!
Ние снощи се завърнахме и като изключим, че Брани пак е болен, изкарахме добре. Малко сглупихме, като го оставихме половин час в басейна и хремата на другия ден беше на лице, но следващия път ще сме по внимателни. Най доволен остана Бобо, който за една седмица се надивя по пързалките и детските дискотеки, влюби се 2 пъти и каза, че иска вече само там да почиваме
Ние не си починахме много, но с 2 деца си е така.
Хубав ден на всички!
Ние снощи се завърнахме и като изключим, че Брани пак е болен, изкарахме добре. Малко сглупихме, като го оставихме половин час в басейна и хремата на другия ден беше на лице, но следващия път ще сме по внимателни. Най доволен остана Бобо, който за една седмица се надивя по пързалките и детските дискотеки, влюби се 2 пъти и каза, че иска вече само там да почиваме
Ние не си починахме много, но с 2 деца си е така. Хубав ден на всички!
Честит рожден ден на сладураната красива Миа и на момъка Борис!
Честито на Силвия!
Весел празник на всички!
Ани, ти поставяш нови хоризонти на мисленето ми за подаръци за първия рожден ден... само дето нямам двор :Р направо ме разби това надуваемо нещо, то си е цял увеселителен парк. Надявам се се надува с помпа, че не завиждам на мъжа ти
Мони, верно ли се е влюбил два пъти Бобо това си е направо сапунка въобще да не се оплакваш, даже си била на жив театър :Р какво ли ни чака като пораснат?!
Зара, към твоят коментар бих добавила, обаче, не в противоположен разрез, а следствие на мои наблюдения, че си има истински агресивни деца, които са си такива по рождение. И родителите им даже предупреждават останалите да се пазят от тях. Израстват агресията в смисъл че в един момент започват да се съобразяват и да внимават, но тя си остава в тях. А освен този случай, има и деца, които са свидетели на насилие, т.е. или тях ги удрят, или виждат някой да бъде ударен. Та... струва си да се замисли човек
По някое време ме хваща страх какво да правя и как да го правя 
че да бъде най-добре за детето и после се сещам, че трябва да слушам интуицията си и от много четене и мислене файда няма. Не е зле, обаче да споделяме преживяното. За мен форума в този аспект е много полезен. 
Честито на Силвия!
Весел празник на всички!
Ани, ти поставяш нови хоризонти на мисленето ми за подаръци за първия рожден ден... само дето нямам двор :Р направо ме разби това надуваемо нещо, то си е цял увеселителен парк. Надявам се се надува с помпа, че не завиждам на мъжа ти
Мони, верно ли се е влюбил два пъти Бобо
това си е направо сапунка въобще да не се оплакваш, даже си била на жив театър :Р какво ли ни чака като пораснат?! Зара, към твоят коментар бих добавила, обаче, не в противоположен разрез, а следствие на мои наблюдения, че си има истински агресивни деца, които са си такива по рождение. И родителите им даже предупреждават останалите да се пазят от тях. Израстват агресията в смисъл че в един момент започват да се съобразяват и да внимават, но тя си остава в тях. А освен този случай, има и деца, които са свидетели на насилие, т.е. или тях ги удрят, или виждат някой да бъде ударен. Та... струва си да се замисли човек
По някое време ме хваща страх какво да правя и как да го правя че да бъде най-добре за детето и после се сещам, че трябва да слушам интуицията си и от много четене и мислене файда няма. Не е зле, обаче да споделяме преживяното. За мен форума в този аспект е много полезен.
И аз като влязох преди няколко дни да прочета какво сте писали и ми се прииска да коментирам случката, но понеже не сам писала отдавна се въздържах. Сега след като Св. писа ще го направя и аз. Предварително казвам, че това си е само мое мнение и разсъждения, никого не искам да засегна.
И аз съм възмутена от случката но по други причини. Възмутена съм, че един чужд човек - бавачка си позволява да удря дете! За мен това е недопустимо! Да си оставиш детето на някой да го гледа, да му плащаш за това и той да го възпитава за по-лесно малтретирайки го! За мен това е недопустимо, безумно! Как това дете няма да реагира с агресия, като това е поведението което вижда. Един чужд за него човек комуникира по този начин с него. Какъв би могъл да бъде извода който ще си направи едно все още учещо се да общува бебе??! То приема, че това е едно нормално поведение и когато не си доволен от нещо е приемливо да удариш човека насреща.
Много често напоследък мисля за възпитанието и какво причинява то на децата. Децата се появават на този свят като една чиста дъска в социално отношение и всичко което казваме, правим, съзнателно или несъзнателно може генерално да повлияе на техният живот. Една фраза, която сме изпуснали в яда си и забравили на момента, те могат да помнят цял живот и та да им носи болка.(бърз пример, на който съм била свидетел - майка, ядосана на наистина капризното си ревящо дете му крещи на улицата - "не мога да те понасям, че те оставя и няма да съм ти майка" ). Имам примери пред себе си на големи хора, които са били възпитавани със бой и наказания и други такива, на които са им били обяснявани нещата. Разбира се нещата са много комплексни и само черно и бяло няма, но аз не мисля, че има деца, които са агресивни по природа! Мисля, че има деца които са съзнателно или несъзнателно наранени от родителите си (родители, които иначе ги обичат силно), просто защото има неща, които правим машинално и не всичко успяваме да обмислим. И докато при някои по-послушни по природа и склонни към възпитание деца нещата не са толкова фатални може би, при едно по-свободолюбиво дете това може да има фатални последствия - детето да прояви наобратно тази агресия към родителите си в тийнейджърските си години (ето я откъде идва детската агресия толкова коментирана по новините) или да бъде пречупено и да стане един нещастен човек, не знаеш и неможещ да заяви своите желания, страхуващ се да се изправи срещу другите и да търди своите права в живота, във всичките му сфери. Ние и само ние със всяко свое действие сме отговорни какви хора ще станат децата ни, но те попиват и тълкуват всичко което правим и казваме не винаги по начина по който искаме.
В допълнение само ще напиша, че за мен биенето на деца е неприемливо във всяко отношение. Да създадеш от нищото това детенце, да го доведеш на бял свят и след това да му обяснаваш нещата от живота причинявайки му физическа болка?! За мен той е признак на родителско безсилие. Накой го е казал много по-добре от мен и аз цитирам "Телесното наказание е обидно, то води до чувство на безпомощност и унижение, лишава детето от усещането му за собствената му стойностност, от себеуважението му и може да доведе до емоционално отдръпване или агресия."
Спирам дотук, за да не прекаля и досадя и пак казвам, че това е мое мнение и мои разсъждения. Пиша ги тук, защото съм любопитна какво мислите по въпроса. Ще се радвам да рочета вашето мнение.
В допълнение, за да съм ясна и да не излезе, че говоря наизуст ще напиша само:
Никола доста често се е случвало да ме ядоса до степен, да ми се прииска да го пошляпна. Въздържам се и се питам, какво провокира това му поведение и какво разбира той от ситуацията!
Едно дете на около година и половина - две също доста силно го плясна по лицето, определено не разбираше какво прави, просто му беше интересен и дойде да го разгледа. Майката веднага дотича, дръпна го и му обясни, че това е бебе и така не се прави, защото е мъничко и не трябва да се пипа.
Много се притеснявам от момента, котаго ще тръгне на градина и агресията, която може да понесе там - от възпитателките, на които методите им са от времето когато аз ходех там.
И аз съм възмутена от случката но по други причини. Възмутена съм, че един чужд човек - бавачка си позволява да удря дете! За мен това е недопустимо! Да си оставиш детето на някой да го гледа, да му плащаш за това и той да го възпитава за по-лесно малтретирайки го! За мен това е недопустимо, безумно! Как това дете няма да реагира с агресия, като това е поведението което вижда. Един чужд за него човек комуникира по този начин с него. Какъв би могъл да бъде извода който ще си направи едно все още учещо се да общува бебе??! То приема, че това е едно нормално поведение и когато не си доволен от нещо е приемливо да удариш човека насреща.
Много често напоследък мисля за възпитанието и какво причинява то на децата. Децата се появават на този свят като една чиста дъска в социално отношение и всичко което казваме, правим, съзнателно или несъзнателно може генерално да повлияе на техният живот. Една фраза, която сме изпуснали в яда си и забравили на момента, те могат да помнят цял живот и та да им носи болка.(бърз пример, на който съм била свидетел - майка, ядосана на наистина капризното си ревящо дете му крещи на улицата - "не мога да те понасям, че те оставя и няма да съм ти майка" ). Имам примери пред себе си на големи хора, които са били възпитавани със бой и наказания и други такива, на които са им били обяснявани нещата. Разбира се нещата са много комплексни и само черно и бяло няма, но аз не мисля, че има деца, които са агресивни по природа! Мисля, че има деца които са съзнателно или несъзнателно наранени от родителите си (родители, които иначе ги обичат силно), просто защото има неща, които правим машинално и не всичко успяваме да обмислим. И докато при някои по-послушни по природа и склонни към възпитание деца нещата не са толкова фатални може би, при едно по-свободолюбиво дете това може да има фатални последствия - детето да прояви наобратно тази агресия към родителите си в тийнейджърските си години (ето я откъде идва детската агресия толкова коментирана по новините) или да бъде пречупено и да стане един нещастен човек, не знаеш и неможещ да заяви своите желания, страхуващ се да се изправи срещу другите и да търди своите права в живота, във всичките му сфери. Ние и само ние със всяко свое действие сме отговорни какви хора ще станат децата ни, но те попиват и тълкуват всичко което правим и казваме не винаги по начина по който искаме.
В допълнение само ще напиша, че за мен биенето на деца е неприемливо във всяко отношение. Да създадеш от нищото това детенце, да го доведеш на бял свят и след това да му обяснаваш нещата от живота причинявайки му физическа болка?! За мен той е признак на родителско безсилие. Накой го е казал много по-добре от мен и аз цитирам "Телесното наказание е обидно, то води до чувство на безпомощност и унижение, лишава детето от усещането му за собствената му стойностност, от себеуважението му и може да доведе до емоционално отдръпване или агресия."
Спирам дотук, за да не прекаля и досадя и пак казвам, че това е мое мнение и мои разсъждения. Пиша ги тук, защото съм любопитна какво мислите по въпроса. Ще се радвам да рочета вашето мнение.
В допълнение, за да съм ясна и да не излезе, че говоря наизуст ще напиша само:
Никола доста често се е случвало да ме ядоса до степен, да ми се прииска да го пошляпна. Въздържам се и се питам, какво провокира това му поведение и какво разбира той от ситуацията!
Едно дете на около година и половина - две също доста силно го плясна по лицето, определено не разбираше какво прави, просто му беше интересен и дойде да го разгледа. Майката веднага дотича, дръпна го и му обясни, че това е бебе и така не се прави, защото е мъничко и не трябва да се пипа.
Много се притеснявам от момента, котаго ще тръгне на градина и агресията, която може да понесе там - от възпитателките, на които методите им са от времето когато аз ходех там.
Еййй голема жега еййй!
Това, което е написала Грети за агресията, аз снощи мислех да го пиша. Подкрепям напълно. И Моника я блъсна една нейна братовчедка, в момент когато тя много щастлива щрапаше към нея, ухилена до уши. Детето кара явно някакъв бебешки пубертет и всички са лоши в момента. Не се впечатлих много, но мъжа ми още го преживява
Монката изкара един вирус миналата седмица. Тя сега се е ок, но аз вече десет дена съм болна и много ми писна. Изписаха ми Тубоцин ако не се оправя до миналата сряда, но имам подобрение всеки ден и ми се ще да мина без този силен антибиотик.
Та затова рядко списвам във форума тия дни.
Ани, вдъхнови ни тии... Цяла сутрин мъжа ми чисти терасата. Купи на Мони басейнче когато беше още на 3 месеца и иска да го надуваме тия дни
Все се каня и да напиша, че Вили Дянкова ми се губи нещо...
Това, което е написала Грети за агресията, аз снощи мислех да го пиша. Подкрепям напълно. И Моника я блъсна една нейна братовчедка, в момент когато тя много щастлива щрапаше към нея, ухилена до уши. Детето кара явно някакъв бебешки пубертет и всички са лоши в момента. Не се впечатлих много, но мъжа ми още го преживява
Монката изкара един вирус миналата седмица. Тя сега се е ок, но аз вече десет дена съм болна и много ми писна. Изписаха ми Тубоцин ако не се оправя до миналата сряда, но имам подобрение всеки ден и ми се ще да мина без този силен антибиотик.
Та затова рядко списвам във форума тия дни.
Ани, вдъхнови ни тии... Цяла сутрин мъжа ми чисти терасата. Купи на Мони басейнче когато беше още на 3 месеца и иска да го надуваме тия дни
Все се каня и да напиша, че Вили Дянкова ми се губи нещо...
Напълно подкрепям написаното от Крем. Абсолютно е израз на безсилие физическото насилие към децата. Не искам да се заричам, че никога няма да удрям моето, напротив, вероятно като е по-голям ще има случаи, в които може да ме изкара из нерви и да го ударя. Но ако постъпя така бих мислила именно, че съм си изпуснала нервите, а не, че това е ефективен възпитателен метод. Мен лично не са ме били като дете и въпреко това съм отглеждана в условия на строга дисциплина (твърде строга, според мен ).
Не съм съгласна с Грета, че има истински агресивни деца по рождение. Да, има по-експанзивни и по-кротки. Всеки от нас носи в себе си някаква доза агресия и е здравословно да умее да изразява тази агресия адекватно. Децата още не са се научили на такова адекватно, социално приемливо изразяване на агресията и затова имат подобни постъпки. НО, недоумявам как може родители да лепнат от малко на детето етикета "агресивно", да обясняват това и на другите хора, да ги "предупреждават", все едно е куче, което хапе. Нима такова дете ще чувства, че родителите му вярват в доброто у него и го подкрепят? Как ще бъде насърчено да се справя с агресивните чувства и да ги изразява адекватно?
). Не съм съгласна с Грета, че има истински агресивни деца по рождение. Да, има по-експанзивни и по-кротки. Всеки от нас носи в себе си някаква доза агресия и е здравословно да умее да изразява тази агресия адекватно. Децата още не са се научили на такова адекватно, социално приемливо изразяване на агресията и затова имат подобни постъпки. НО, недоумявам как може родители да лепнат от малко на детето етикета "агресивно", да обясняват това и на другите хора, да ги "предупреждават", все едно е куче, което хапе. Нима такова дете ще чувства, че родителите му вярват в доброто у него и го подкрепят? Как ще бъде насърчено да се справя с агресивните чувства и да ги изразява адекватно?
Ето моето тълкувание по повод на децата, които бият другите без да подбират (дето са им лепнали етикет "агресивен"). Симулирам, но предполагам има почти 100% истина в моя пример. Детето от малко е много енергично или как да кажа, по-енергично от родителите си. Всяка негова постъпка е аплодирана, и агресията включително. Карат му се и му обясняват, че така не бива, но в същото време са много щастливи от действията на отрочето си (не знам защо, сигурно защото в началото е будил повече смях, отколкото възмущение). Идва ден, когато вече е на 5 години, да речем, бие всеки който срещне, хваща здрави предмети, например бастуна на баба си, и го запраща по лицето на новодошлия гост. И хапе, и щипе, и те удря през лицето. Или отваря чадър в очите на неподозиращ човек. Та за него предупреждаваха, да се пазим, че не е шега работа да си играем Карат му се, дори го пошляпват, обаче файда вече няма. Насила му се налага да влиза в рамки, които намира за ограничения... това е частен пример. И въобще не имам за цел да будя спор, даже съм много съгласна и със Зара, и с Креми... моята идея е: да се мисли от рано, и ако позволяваме нещо на децата си сега, няма да можем да им го забраняваме в бъдеще.
За боят нямам друг коментар. Не трябва да се ползва като метод за възпитание. Дано всички имаме добър самоконтрол, защото аз съм сигурна, че на този етап го нямам
Карат му се, дори го пошляпват, обаче файда вече няма. Насила му се налага да влиза в рамки, които намира за ограничения... това е частен пример. И въобще не имам за цел да будя спор, даже съм много съгласна и със Зара, и с Креми... моята идея е: да се мисли от рано, и ако позволяваме нещо на децата си сега, няма да можем да им го забраняваме в бъдеще. За боят нямам друг коментар. Не трябва да се ползва като метод за възпитание. Дано всички имаме добър самоконтрол, защото аз съм сигурна, че на този етап го нямам
Грета, да, имаме крачна помпа и с нея го надуваме, отнема 15-20 мин. Подарък е за Преси за РД от брат ми, по 50-60 лв. бяха на промоция мин. месец в Практикера. Страхотен подарък. Андреа му разказа играта , голяко пляскане, голямо цапане, голямо пързаляне... Не иска да излиза, като посинее с рев накрая я вадим И Пресчо днес го пробва, голяма разост и плескане беше. Разбира се, с неизменната краставица, та водата в малкото басейнче стана цялата в гризинки от краставица
А за възпитанието - подкрепям мнението ви, обаче, като дойде бебешкия пубертет ще видите какво е . И аз така мислех и разсъждавах, но просто тогава обясняваш, обясняваш, молиш, убеждаваш, то всичко разбира, и нарочно за всичко казва НЕ, хвърля, бута, удря, направо неконтролируеми стават, та ми се случи няколко пъти да си изпусна нервите и да я шляпна по дупето. Разбира се, чувствах се винодвна, и знаех че от безсилие го правя обаче просто не ми издържаха нервите, а и бях бременна вече, та хормоните и на детето и моите бошуваха яко 
И на мен ми лепсват и Вили Дянкова, и спрялите да пишат, и Нана нещо се губи
Подарък е за Преси за РД от брат ми, по 50-60 лв. бяха на промоция мин. месец в Практикера. Страхотен подарък. Андреа му разказа играта , голяко пляскане, голямо цапане, голямо пързаляне... Не иска да излиза, като посинее с рев накрая я вадим И Пресчо днес го пробва, голяма разост и плескане беше. Разбира се, с неизменната краставица, та водата в малкото басейнче стана цялата в гризинки от краставица А за възпитанието - подкрепям мнението ви, обаче, като дойде бебешкия пубертет ще видите какво е
. И аз така мислех и разсъждавах, но просто тогава обясняваш, обясняваш, молиш, убеждаваш, то всичко разбира, и нарочно за всичко казва НЕ, хвърля, бута, удря, направо неконтролируеми стават, та ми се случи няколко пъти да си изпусна нервите и да я шляпна по дупето. Разбира се, чувствах се винодвна, и знаех че от безсилие го правя обаче просто не ми издържаха нервите, а и бях бременна вече, та хормоните и на детето и моите бошуваха яко И на мен ми лепсват и Вили Дянкова, и спрялите да пишат, и Нана нещо се губи
Я и аз да се включа като виден педагог и да ви споделя, че приказките и книжките по психология са едно, реазлността съвсем различно. С всички ви съм съгласна до някъде, но децата са различни и не се знае вашите какви ще са, някой са чувствителни, други страхливи, трети агресивни... Те са си хора със собствен характер и не възпитанието е всичко, нали се сещате, че две сестри могат да са съвсем различни, въпреки, че са възпитани еднакво....
Та както е казла Ани, ще видите през пубертета какво става Тъй като имам преки наблюдения от Ева, тя през месец се променя като характер и поведение, минахме през един такъв период на побойничество, докато излезе и напада да бие децата, умирах от срам, приказвах, но докато не го израсна нищо не помага, после пък започнаха нея да бият 
кръговратът на живота.
Само исках да кажа на Поли, че тая случка не е толкова възмутителна според мен, не мисля, че това дете е вложило някаква емоция в това да удари твоя син и умишлено да му причини болка, те често го приемат като игра или отбранителна позиция, първо аз да ударя, докато не са ме ударили мен/поне при Ева беше така/
Не е лесно да си родител, кой знае какво се случва в малките им мозъчета.
Извън темата да споделя, че открихме сезона на басейна на терасата, плажа мисля да го открием през седмицата. Проблемът е, че нямат изваждане от водата.
Ани, страхотен център си имате:)
Някой знае ли къде се продават лепенки за надуваеми играчки, батути, басейни..., че всичко е напукано в нас, не издържат напъна
Та както е казла Ани, ще видите през пубертета какво става
Тъй като имам преки наблюдения от Ева, тя през месец се променя като характер и поведение, минахме през един такъв период на побойничество, докато излезе и напада да бие децата, умирах от срам, приказвах, но докато не го израсна нищо не помага, после пък започнаха нея да бият кръговратът на живота.Само исках да кажа на Поли, че тая случка не е толкова възмутителна според мен, не мисля, че това дете е вложило някаква емоция в това да удари твоя син и умишлено да му причини болка, те често го приемат като игра или отбранителна позиция, първо аз да ударя, докато не са ме ударили мен/поне при Ева беше така/
Не е лесно да си родител, кой знае какво се случва в малките им мозъчета.
Извън темата да споделя, че открихме сезона на басейна на терасата, плажа мисля да го открием през седмицата. Проблемът е, че нямат изваждане от водата.
Ани, страхотен център си имате:)
Някой знае ли къде се продават лепенки за надуваеми играчки, батути, басейни..., че всичко е напукано в нас, не издържат напъна
И ние къпахме Петър днес на терасата, но във ваничката. После кожата му беше хладна около половин час, аз съм доволна, иначе цялото лепне от пот и мръсотия, и освен това има пъпки по раменцата и бузките от потене нощем се поти докато спи. Дали може да настине така?
Ани, аз съм пропуснала момента с краставицата, но видях на снимката при вас е весело!
Виви, не знам за лепенки, но предполагам, че в магазините за детски играчки ще има. Или пък такива за велочасти...
нощем се поти докато спи. Дали може да настине така?Ани, аз съм пропуснала момента с краставицата, но видях на снимката
при вас е весело!Виви, не знам за лепенки, но предполагам, че в магазините за детски играчки ще има. Или пък такива за велочасти...
Мили момичета, искрено се възхгищавам и радвам на еуфорията по предстоящето възпитание на децата. Чак мъчно ми става, защото, когато Ал беше още бебе, аз пишех подобни романи по отчетните, изказвайки категоричния ми отказ да приема като форма и метод на възпитание насилието 
Заричах се, че никога, ама никога няма да си ударя детето, защото вярвах, че щом расте в семейство на обичащи се и обичащи го родители, то трябва да е достатъчно само с любов и добро да го възпитаваме, но уви... Със сигурност на много места бъркаме и още много ще грешим. Много съм си блъскала главата по тези въпроси и честно - продължавам много да се вълнувам, но стигнах единствено до извода, че всички някъде бъркат и перфектни родители няма, но докато мисля и се чудя, аз пак съм по -добър родител от тези, които дори няма и да се замислят и за най- лесно ще си пердаваш децата и ще ги наказват с ръце вдигнати в ъгъла.
За агресията - има я дори при много малки деца и това са обикновено бити деца. Като казвам "бити" нямам предвид един шамар по памперса
. Насилието поражда насилие 
Но има също така и периоди - Ал имаше период, в който много ме хапеше, после ме удраше (и не само мен... всеки), после плюеше... Толкова се бях изплашила по едно време, че мислех на психолог да го водя... видеше ли дете и зарязваше играта и отиваше да удря. Тогава всеки ми казваше, че е период, а на мен ми се стори вечност, но мина...
Ако тръгнем да мислим то и наказанието е развносилно в известна степен на "пляскането" - отнемаш нещо от дете или го заставяш да седи мирно на стола минута- две - не е ли унизително това, не е ли обидно, не се ли потъпква личността на детето...
Заричах се, че никога, ама никога няма да си ударя детето, защото вярвах, че щом расте в семейство на обичащи се и обичащи го родители, то трябва да е достатъчно само с любов и добро да го възпитаваме, но уви... Със сигурност на много места бъркаме и още много ще грешим. Много съм си блъскала главата по тези въпроси и честно - продължавам много да се вълнувам, но стигнах единствено до извода, че всички някъде бъркат и перфектни родители няма, но докато мисля и се чудя, аз пак съм по -добър родител от тези, които дори няма и да се замислят и за най- лесно ще си пердаваш децата и ще ги наказват с ръце вдигнати в ъгъла.За агресията - има я дори при много малки деца и това са обикновено бити деца. Като казвам "бити" нямам предвид един шамар по памперса
. Насилието поражда насилие Но има също така и периоди - Ал имаше период, в който много ме хапеше, после ме удраше (и не само мен... всеки), после плюеше... Толкова се бях изплашила по едно време, че мислех на психолог да го водя... видеше ли дете и зарязваше играта и отиваше да удря. Тогава всеки ми казваше, че е период, а на мен ми се стори вечност, но мина...Ако тръгнем да мислим то и наказанието е развносилно в известна степен на "пляскането" - отнемаш нещо от дете или го заставяш да седи мирно на стола минута- две - не е ли унизително това, не е ли обидно, не се ли потъпква личността на детето...
Със закъснение,но от сърце!
Компютъра беше се скапал нещо и сега ни го върна един приятел на мъжо.
Специално поздравявам Кати на Михайлова и сладураната на takanat.
Да са живи и здрави,много обич и безгрижни дни пожелавам от сърце. Лесен и успешен път в живота!
Прегръщам ви много,мили мами.
Една новина от нас ние вече проходихме и то на рождения ден на майка ми.Снимахме я ако мога ще пусна видео.
Сега да чиститя 1-та годинка и на Миа,Кали ,Борис,Константин и Силия.
Компютъра беше се скапал нещо и сега ни го върна един приятел на мъжо.
Специално поздравявам Кати на Михайлова и сладураната на takanat.
Да са живи и здрави,много обич и безгрижни дни пожелавам от сърце. Лесен и успешен път в живота!
Прегръщам ви много,мили мами.
Една новина от нас ние вече проходихме и то на рождения ден на майка ми.Снимахме я ако мога ще пусна видео.
Сега да чиститя 1-та годинка и на Миа,Кали ,Борис,Константин и Силия.