Ами ако става дума за 14 годишен син, който редовно пребива майка си? Ако тя не може да се справи с него и няма никаква подкрепа от други хора? Само подхвърлям 1 идея. Ами ако детето е насъсквано от други свои роднини да я тормози до безкрай - много са податливи в тази възраст? Има още поне 100 ситуации, които и на мен не ми стига въображение да си представя.
Но в ситуации, свързани с деца и проблеми, се изказвам само когато отлично познавам хората и знам за какво става дума. Иначе си премълчавам, защото нищо не знам реално. При мен аз пък водих тежка битка с роднините на бившия ми мъж, но въпреки това в момента големият ми син живее при тях. Никога не съм си мислила, че мое дете може да не живее с мен, нищо че вече е голямо, а ето, че ми дойде до главата, въпреки че света обърнах да не е така. Откъде да знам дали някакви случайни хора няма да си мислят, че аз съм го дала даром на бащата например? Та никога няма да осъдя жена, преди да знам какво й е всъщност.