Как да науча детето на самостоятелност

В блажените времена на пещерните ни предци оставянето на бебе за няколко минути само е можело да означава вкусна закуска за едър хищник. Човешките бебета не могат да млъкват по поръчка, затова единственият начин е бил то да е до възрастен- майката или друг член на племето.

40 хил. години по-късно днешните бебета са потомци на онези малки праисторически човеци, които са оцелели- оцелели са, като са били ревливи и прилепчиви. Спокойните, самостоятелни и тихи са ги отмъквали я тигри, я мечки. За съжаление еволюцията още не е разбрала какво е това бебефон. И така, човешките бебета имат доста дълбоко вкоренена нужда да не са самостоятелни.

Спрете се бе хора... 4м месечно бебе и "самостоятелност"...

Не бих казала, че се паля - в крайна сметка, не аз се впуснах в пламенни интерпретации какво и как хипотетично би искала майката и не аз се втурнах да й вменявам, че изисква ненормални неща от детето си. Попрегледай назад и ще видиш що е то палене  Самостоятелно заспиване на 4 месеца не е утопия, а най-нормален навик. За мен, моите деца и за децата, върху които имам близък поглед.

Колкото до пещерните времена и хищниците... ще го приема за литературно отклонение от темата. Аз живея в 2010, не знам за вас 

crazy chick, мисля че, никъде не съм писалау, че заспиването или стоенето сам в рамките на нормалното е утопия.
за мен е задължителен етап в развитието. Бъркаш ме от коя страна стоя. Ама карай /това вече за втори път/

Извини ме, не съм разбрала. Понякога губя форумска концентрация 

Според мен,всичко идва от там, че за да й е по-удобно да кърми и да не става през ноща, майката взима детето да спи при нея в леглото. И от там се създава тоя навик, от който после няма отърване. Значи, когато й е удобно на нея - може бебето да спи при нея, когато вече не й изнася- самостоятелен трябва да става  . А тези бебета които са били на АМ , как са ставали майките им по нощите да правят млека, да не би на тях да не им се е спало?? Мързи ги някои да стават, после -олеле, детето не иска да спи само. Ми да сте мислили за това  

Мария Крумова, ти си разкошен човек! Благодаря ти, че си толкова позитивна и преценяваш нуждите на всеки човек, за да се крепи балансът. И аз разсъждавам като теб - при организация и разбиране никой няма да е ощетен и крайно занемарен и смачкан. На мен например мъжът ми ми помага, като гледа понякога нашето съковище за по 2 часа през уикенда или вечер, за да отида на фризьор или масаж. Това не значи, че съм разглезена, защото тези неща, наред с работата ми, аз винаги съм ги правила и не виждам защо някой трябва да спре да се поддържа във физически или интелектуален план след най-важното сбитие в живота. Напротив - появата на детето прави живота ни по-пълноценен и го надгражда с най-същественото, без да отрича всичко останало. Аз съм убедена в това, че ако една майка се отрече от себе си и цялото й съществуване се върти единствено в непосредствените задължения вкъщи, то тя няма да е полезна и за детето си. Точно в негово име трябва да постига успехи и да се поддържа, за да му даде пример и в отношението - и към себе си, и към близките, и към работата (на която не съм се забързала да се връщам - за да не ме разберат грешно някои мамчета.) Аз това разбиране не го налагам, просто това е моето усещане за баланса и убеждението ми, че една жена, която отича всичко извън грижите за децата, не е най-добрият им пример. А иначе децата, безспорно, са НАЙ-ВАЖНИЯТ ПРИОРИТЕТ. И аз, като всеки нормален човек, не съм тръгнала да бягам от детето си, за да си клатя краката!!!
И аз малко съжалявам, че пуснах темата, понеже не бях правилно разбрана - всъщност водещото ми желание беше ДА НЕ ПРОПУСНА МОМЕНТА, В КОЙТО СЕ ПОЛАГАТ ОСНОВИТЕ НА САМОСТОЯТЕЛНОСТТА, която - естествено, се проявява дългосрочно. Това за тези, които ме иронизираха, че чакам 4-месечният ми син да ми поднася кафе в леглото. И повтарям за последно, ако някой въобще се интересува какви са били мотивите ми, тръгнах да ви питам в интерес на детето, да не го разглезя неусетно, а не за  собствена угода. Аз желание да се отдалечавам от него нямам - дори когато таткото е при бебчо и съм се измъкнала за час-два от дома, повече не може, понеже засега още се кърмим начесто, умът ми е все в малкия. Това е. Повече обяснения, смятам, не са необходими.

ЪЪЪ. Прочетох по инерция 4 год... и се засилих да давам съвети... после след по-внимателен прочит видях 4 месеца....

За каква самостоятелност, бе хора говорите, при 4 м. бебе ...да стане и да танцува
извинявай, но така поставен въпросът ти...

Сега видях, че има отговор от авторката... Вкарваш се излишно във филми....Разглезването идва в по-голяма възраст... а не на 4 м...

Krissie, здрави основи се полагат в началото, а думата "начало" не притежава безброй значения. Никога не е рано да започнеш да изграждаш полезни умения и навици у детето си, но пък понякога е късно. Въпросът е да намериш подходящия подход и да не си поставяш прекалено амбициозни и противоестествени цели. И да не очакваш чудо за ден, нали...   Успех от мен, на прав път си.

Мерси, Крейзи Чик! Много ми помагаш, но и доста жупел се изсипа върху главата ти поради тази причина

Наистина ли? Следродилната депресия се дължи на липса на масаж, фризьор и лично време? Това безспорно е сериозен пробив в медицината и познанията за хормоналния баланс при жените. Предлагам да го публикуваш. А междувременно да не се излагаш. 

Аз съм много спокойна майка. И не съм се отделяла от детето си, докато той не реши че иска вече да изследва света сам. Както вече написах, това се случи след като проходи. И оттам нататък, беше голямо момче и все по-малко имаше желание да е залепен за мен. Време сега имам много. Липсва ми близостта обаче. Тези моменти са кратки и минават бързо. Но аз явно съм от неуважаващите себе си жени, какво да се прави. 

Ескарина, аз знам как стоят нещата. Все пак не живея на Марс и не съм прекратила всичките си контакти с България и приятелите/приятелките си. Не познавам такива, които хептен да не знаеха какво да очакват.

Дъщеря ми е хранена само на поискване.
Спане и въобще ежедневие - също на поискване.
Абсолютно никакъв режим наложен от мен, тя сама си изгради неин и си го спазваше без намеса от моя страна.
До 2 годишна възраст спеше сама, никакви проблеми - след 2 г. започна да идва при нас, още спи в нашата сатя, на едно легло (след август ще прави 6 г.).
Изключително самостоятелно дете е по отношение на обличане, хранене, къпане и т.н., когато се е налагало да я оставяме някъде, в клуб или нещо подобно - въобще не ни търси, от 3 годишна ходи ваканциите при бабите си, пак не ни търси, на градина тръгна без да се е отделяла от нас, само ние сме я гледали с баща й - отиде с желание и не искаше да си тръгва, нито един ден не е плакала. За мен НИКОГА не е плакала, имаше една привързаност към баща си в определен период 2-3 годишна възраст, но не се отразяваше на това да иде някъде без него, а по-скоро, ако той присъства в стаята и трябва да се направи нещо м/у възрастен и дете, то това трябваше да е той.

Самостоятелността не се учи, заложена е.
И ако детето показва, че има нужда от майка си/баща си, то "ученето" го възприема като изоставяне.
Не избираме децата си, каквото се падне, такова, ако е лесно в едно отношение, трудно е в друго, няма идеално дете, но си ги обичаме такива, каквито са.

Не споря, само споделям опит 

Кой не е знаел какво да очаква?! Simplyaven, Вие или не можете да вникнете в който и да е текст, или имате склоност да налагате мнението си, или пък обожавате да се карате. Съжалявам, че стана в тема, която повдигнах аз, и която изисква не оплюване и сарказъм, а доводи и уважение - към всички, които взеха отношение. Последните две неща, а именно доводи и увжение, Вие за съжаление тук не приложихте.

Така е. Имам лоши навици.  Затова пък щастливо дете. И прораснала коса. 

simplyaven - не ти прави чест да сипеш хапливи забележки. В моята отчетна тема пишем над 50 жени вече повече от година и мисля че  доста добре се познаваме с кои само във форума а с много други и на живо. От цялото ни общуване съм си извадила изводите, че колкото повече една майка има възможност да се разнообразява, толкова по-спокойна е психически и не изпада в депресии - не всичко е хормон. Става въпрос за най-обикновена статистика която съм си направила труда да видя. И отново ми прави впечатление, че  прекалено вманиачените майки  са доста занемарени. Поогледай се около себе си. Не казвам, че ти си такава, защото не съм те виждала, но в масовият случай е точно така. Аз започнах да работя от вкъщи когато бебето беше едва на месец и половина, на втория месец отидох да празнувам Нова Година с всичките си приятели, водя детето на спорт заедно с мен и тн.......както се вижда от аватара ми, това не се е отразило на усмивката й .

Krissie Krust   - а в същност е много забавно да се спори......и да се гледа сеир