Как да науча детето на самостоятелност

Точно поради тази причина написах още в първия си пост по темата, че ако една майка притежава дори слаб нюанс на горната презумпция - а именно, че отделянето и самостоятелността може да навредят - е по-добре изобщо да не се захваща, защото ще изтормози и себе си, и детето.

Най-добре да питаш психоложката на форума дали гушкането на 4 месечно бебе може да му навреди и да повлияе на самостоятелността му като по-голям.   Тука всеки говори от своята гледна точка и разбирания, а психолога може да ти отговори най-компетентно, щом това че бебето ти е постоянно в ръцете ти, по някаква причина те кара да се замисляш за евентуални последствия.  

Две теми по един и същи въпрос, в един и същи подфорум, и то на първа страница? 

и то от един и същи потребител

за мен това са правилните "залитания"....а темите може да се обединят просто....

Знам, стана ми смешно просто, защото тази тема се "разходи" оттук до Нашите деца и се върна обратно после. 

  това съм го пропуснала.

Аз също не съм на 100% скачена с детето ми! Още от болницата усетих как е много важно да имаш дето се вика 10-15 минутки само за теб, да четеш нещо, да ровиш в нета. Никой не говори за изоставяне на собствените си нужди за сметка на тези на детето.
Но понеже ми се падна ревящо дете, искащо разнасяне на ръце, не съм съгласна да ми викат, че цвиля и плюнча по цяла нощ!

Още повече едно дете, ако иска постоянно внимание, може майката лека-полека и внимателно да възпита някаква самостоятелност. Например с дъщеря ми се заигравам, и само след 5 минутки тя вече иска да си прави всичко сама и така. И аз естествено веднага се чупя да правя нещо друго из дома.

Според мен прекалено много се задълбаваш. Прави си нещата така както ги чувстваш и не се занимавай с въпроси, от типа "какво може да стане после?", "до какво би могло да доведе това?" Тепърва детето ти ще расте и ще се променя и всяка една физиологична промяна ще се отразява върху поведението му. Така че за изводи и тактики е още рано.
Не знам дали ще му навредиш, но със сигурност ще си стовариш на главата много ядове и лоши мисли, ако започнеш да изискваш от детето си да се държи като еди кое си, за което се знае, че е кротко, не плаче и  си стои в креватчето. Да правиш всичко по силите ти, детето ти да заприлича на онова другото - голяма глупост е това! Има много статии, в които хората са разделени на групи, в зависимост от това кое е водещото им сензитивно чувство - зрението, слуха, обонянието. За едни гледката е много важна, за други допирът е първостепенен, за трети, това което чуват или подушват...Съотнеси тази човешка особеност към бебетата и ще разбереш какво имам предвид.
Обгрижването е другата голяма глупост. Разменените реплики с crazy chick ми припомниха нещо, което ми беше направило впечатление по едно време, когато синът ми беше на същите месеци като твоя, че и по-късно. Не знам при вас как е, но при нас е имало часове, в които сме си мълчали и аз и той и това не ни е тежало изобщо. Той си брои точките по тавана, например, аз си стоя до него /ако мога пробвам да изляза, ако ме усети се връщам/ и си правя нещо. Ако ми се усмихне, усмихвам му се и аз. Подавам му някаква играчка и му я държа докато си я разгледа, ако се размрънка защото е огладнял, го храня. Гушкам го докато заспи...Случвало се е звънът на телефон да ме подсети, че не съм си отваряла устата отдавна и в нашата къща е тихо. И сега имаме такива моменти, но вече нещата са по-различни - той прави опити да говори и ми се налага да му помагам. Тези мълчаливи часове са може би едно от най-хубавите съпреживявания със сина ми, а и с дъщеря ми навремето, които ще си запомня и ще си взема от майчинството.
Дано съм ти била полезна.

Това не можах да го схвана... Откога секциото е причина да не се кърми и повод за хвалба, ако се кърми?   На мен ми се струва, че коренният ти проблем е в собственото ти разбиране за какво заслужаваш да се потупаш по гърба. Нищо за хвалене не видях. А като не ти се отдечава от него, недей. Но масажът ще трябва да почака. Кафето с приятелки също.   За него не се притеснявай. Аз живея на място, където привързаното родителство е практика. Не съм видяла дефектни деца в повече от тези на непривързаните.   Всъщност ако съдя по вече отрасналите момчета и мъже, тези тук са в пъти по-самостоятелни от сдредностатистическия българин, който аз познавам.

simplyaven, общото между раждането със секцио и кърменето е:
1. детето не си го виждаш до следващия ден, т.е. сукането или по-точно първият контакт и опитите за кърмене се отлагат с много часове, което не е добре, защото няма стимулиране на лактацията
2. коластрата/кърмата слиза с дни по-късно, отколкото при родилите естествено
3. сукателният рефлекс на бебето намалява с всеки изминал час и ден. Интересът към гъдата трае най-много една седмица. Просрочи ли се, трудно ще го накарате да се храни по естествения начин. А и няма сукане - няма производство на мляко.

А нещо генерално не си ме разбрала - аз не търся похвали, а съвети.

Аз съм раждала секцио, не ми обяснявай кога слиза кърмата. Това първо. второ на бебето и коластра за начало му стига. И трето, в този форум съм чела, че има доста момичета, които са си кърмили децата и след секцио, нищо че не са били постоянно с тях. В този смисъл, не видях къде беше ключа към хвалбите. И както написах по-горе, като превключиш на вълна, която не е на база за какво се хвалим, нещата ще си дойдат по местата. За хвалене говориш ти, не аз. Аз повод за специални зсаслуги не видях.

Криси, няма защо да се обясняваш защо ти е нужно да е самостоятелно 4 месечното ти бебе. Ти си знаеш. Но този, който ти пълни главата с идеите са самоотглеждащото се бебе, което самО заспива, самО си играе и самО се забавлява по цял ден без да гъкне, спри да го слушаш. Най-добре ще разбереш от какво има нужда бебето ти, ако се вгледаш в самото него и в реакциите му. То ще ти покаже.
Добре, че е еволюцията, иначе като вземем да си мислим, че сме станали много умни и започваме да правим големи глупости.


simplyaven, може да си раждала секцио, но не си раждала в България. Тук се полагат много големи и целенасочени усилия да се прецака кърменето и ако не си го изпитала, няма как да знаеш за какво става дума. А жената заслужава браво дори само заради това, че е била мотивирана да кърми, въпреки цялата пропаганда против кърменето, с която се сблъскваме тук.

Благодаря ти, Ескарина, за съвета и подкрепата! Както благодаря и на Крейзи Чик, Шевролета и Мария Крумова! И въобще на всички, които се включиха. В повечето постове ме съдят, но аз не бих отговорила, защото мисля, че никой не бива да съди, а само да насочва заблудените и лутащите се. Нали сме християни.

Много такива теми има из форума.

И ние бяхме скачени съдове доста дълго време 
Това е характерно за по-чувствителните деца. Търсят винаги близостта на майката.
Ние спяхме заедно, постоянно беше на ръце... Иначе ревв. Безсънни нощи. Не искам да се сещам даже. Кошмарно и изморително беше. Не можех нищо друго да правя т.е. правих всичко с една ръка..
Ами не мога да ти дам съвет, защото явно детенцето ти е много чувствително и  се чувства сигурно единствено като сте заедно. Само знай, че ще мине и ще забравите даже.
Единствено търпение и много любов. И от време на време пробвай да го оставяш за малко. Дано успееш. Аз не успях, не издържах плача.
Но това вече е отминало и сега вече съм на работа и имам и малко повече лично време. Но малкият винаги е залепен в мен, когато сме заедно,  но вече се занимава и сам..

Мерси, Венера, бъдете здрави и горди с малкия - голям бонбон!